Jump to content

126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ


Iskri4ka

Recommended Posts

126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

КОЙ ЩЕ ЧЕТЕ СВЕДЕНБОРГ?

Елена Андреева: Имаше една сестра Весела Несторова. Завършила американския колеж у нас, изпратена да следва в САЩ, след което се връща и дойде на Изгрева. Беше млада, хубава, добър музикант, пееше много добре. Освен това бе талант - композираше песни и беше поетеса. Всички хубости бяха събрани на едно в нея. Но както казват българите „Много хубаво не е за добро". Така стана и с нея. Вирна опашка и около нея се завъртяха неколцина млади братя. Стана своеобразен център. Сестрите веднага я намразиха - отклоняваше братята и някой техни симпатии.

Качихме се на Рила. Същата работа, около нея само млади братя, въртят се, тя им пее песни и рецитира стихове. Картинка за приказ. Но ги отклоняваше от общия живот на Рила установен от Учителя. И ето Учителя се намеси. Как? Невероятен способ. Среща я една сутрин: „Сестра, чела ли сте нещо от Сведенборг?" „Не съм Учителю". Учителят прави израз на лицето си, което показва, че е много жалко, че не е чела. На следващата сутрин отново я пита: „Значи сестрата не е чела нищо от Сведенборг?" „Не съм Учителю, не съм попадала на такива книги". „В Народната библиотека има 1-2 книжки на английски език, само че няма кой да ги чете". „О, така ли Учителю". „Така сестра, така сестра". Весела след всеки разговор споделя със своите обожатели новото положение, че сега най-важното в момента е да се прочете Сведенборг. На третата сутрин Учителя задава същия въпрос. Весела не издържа и вика: „Веднага Учителю слизам в София и отивам в библиотеката за да го прочета". „Хубаво, сестра". Весела заминава и всички нейни обожатели посърнали се прибират отново в общия строй. На следващия ден Учителят пита: „Да има някой от Вас друг, който да не е чел Сведенборг?" Всички мълчат. Една сестра се обажда „Ами ние не знаем английски език". „То го има и на български в библиотеката". Тогава се обажда друга сестра „Учителю, не искаме да четем Сведенборг, тука при Вас ни е много добре. Никъде не отиваме". Тогава на всички просветва в ума, че това е метод на Учителя за отстраняване на Весела Несторова и да я отпрати от лагера в София. След заминаването на Учителя, тя много не идваше при нас. Сестрите не я обичаха, бяха чули някои изказвания от Учителя за нея. А тя усещаше тази неприязън и също отбягваше. Ето ви метод на Учителя. Нали искате да видите как е работил с нас?

Вергилий Кръстев: Имаше ли хора, които извиква Учителя и те не идват? На едно място слушах следното: „Бяха изпратени други, но дойдоха трети, понеже ония, които извиках не дойдоха".

Е.А.: Ами има такова нещо. Аз съм чула само за този, за Симеон Радев, че когато дошъл при Учителя, Той му е казал: „Вашето място е при нас!" Но той казал, че не може, не му лежи това. Че не му лежи по такъв начин да работи, да действува. Той беше така, организиран човек. Той имаше и обществено положение, нали беше пълномощен министър в чужбина на България. Някъде в кои държави, в Америка ли? Къде беше някъде. Не дойдоха при Учителя най-способните българи, не дойдоха. Може би ние не сме били най-способните, които бяхме при Него, пък дойдохме и слушахме, пък всеки направи каквото можа.

В.К.: Как започна Учителят работата си със Словото?

Е.А.: Учителят почна с неделните беседи. Неделните беседи всякога ги е държал неделя сутрин -10 часа почваше и така към 10.30 ч. - 11 часа някога, дори 11.30 е свършвал.

В.К.: И това са беседи, които са обозначени като Неделни беседи, и така са отпечатвани?

Е.А.: Неделни беседи. Всички са под това заглавие, неделни беседи са. Школите и класовете, първите години ги говореше само вечер. И Младежкият клас и Общият клас, докато бяхме в града. Значи в „Турферайн" вечер са класовете. Неделните в 10 ч. пак в „Турферайн", но неделните в 10 часа сутринта. А вечер за класовете. Ние класове не сме карали на ул. „Опълченска" 66, щото там не можеше, вечер нямаше къде да бъдем. В нашият салон, ние в нашия салон, значи на ул. „Оборище" 14 известно време Учителят говореше в неделя 10 часа Младежкия клас, в сряда - Общия. После ги сменихме. В петък остана Младежкия клас и в сряда пак си остана Общия клас. Имаше така в дните разместване, първите години. Докато бяхме през 1926 год. на ул. „Оборище" 14, лекциите се държаха на класовете все от 7 до 9 часа вечерта. Така знам, че в тия часове се държаха. За пръв път когато отидохме на Изгрева да се държат беседите, не съборните дни, това беше 1928 год. през пролетта Учителят сам предложи: „Съгласни ли сте да идвате на клас сутрин в пет часа?" „Разбира се". Учителят като предложи, всички казахме -да. И ние всички идвахме в началото от града на беседа на Изгрева, защото имаше малко хора, които живееха в 1928 год. на Изгрева. Така процетно. Тогава на нас Учителят стегна бараката ни „Парахода", за да може и зимата да караме и останахме зимата да караме, защото вече беше време, когато и електричеството се внесе -1928 год. Имахме и ток, и осветление, и всичко се пренесе в 1928 год. на Изгрева. И класовете, и всичкото, целият братски живот се пренесе на Изгрева, защото салона го загубихме на ул. „Оборище" 14, нямахме друг център къде да се събираме и така естествено се пренесохме. Но откогато Учителят отиде да живее на Изгрева, Изгревът стана за всички ни близък. Не беше вече далече Изгрева.

В.К.: А Утринните Слова откога започват?

Е.А.: От 1930 год. Те бяха в неделя сутрин в 5 часа. В началото ги държеше всеки месец една, а после почна следващата година всеки неделен ден. Значи неделя сутрин от 5 часа Утринни Слова, в 10 часа - неделните, в сряда Общ клас, в петък Младежки клас. А например когато ни даде „Общение с Бога" тази беседа, специално каза: „Ще дойдете вечер на Изгрева. Ще ви държа една беседа". И тогава я даде, и тя вечер е държана, не сутрин - „Общение с Бога". Специално ни извика за тая беседа да присъстваме. Всички дойдоха, да всички дойдоха. В салона, да. Помня, тогава се помина дъщерята на Милева, едната от дъщерите й.

Имаше един период от есента на 1943 год., когато Учителят всяка сутрин отиваше на Витоша. Ходеше от Изгрева с брат Боев, Галилей, Савка, мисля че Мария и Борис. И дълго време така ходеха, само те, ей така, понеже ние бяхме свикнали Учителят като прави екскурзия кани. Казва: „Отиваме на екскурзия, всеки може да дойде". А тука не кани Учителят. Той ходи само с една малка група и така някак се чудехме защо е така. Защото друг път кани, който иска може да дойде. Не е имало ограничение. Сега откъде идваха тия ограничения с тая група не ми е ясно, но когато един ден идва брат Боев и ми казва: „Еленке, Учителят ми каза и вие, ако искате може да идвате на лагера" и тогава аз отидох още на другия ден и Той като ме видя ми вика: „Добре направи, че дойде". Той знае защо го каза, един ден и аз ще го разбера може би защо.

В.К.: Учителят вика призваните и избраните. Но те не идват, остават в света.

Е.А.: Не, престанаха да идват, уж избрани ама престанаха. Ех, абе човешки работи са това малко. В нашите работи все има човешки разбирания.

В.К.: А накрая?

Е.А.: Накрая вече почнаха да идват по-свободно. Дали е канил или не, не зная. Мен не ми е казал да поканя. Аз не съм, пък някои, които не знаеха, че ходят избрани, може да са дошли като идват, но всеки случай малко хора идваха. Сравнително малко, групите не бяха големи.

Когато аз имах тая връзка с моя приятел Учителят искаше да ме освободи и беше казал на Савка и на Паша да ми говорят, нали така приятелски. И сега Савка ми каза, че на Лулчев колкото е бяла яката му, толкова отвътре по е мръсен. Когато Савка ми го каза това, аз чух Учителя, а не нея. Защото Савка не беше в състояние да каже такова нещо. В тоя смисъл тя другояче говореше. Аз чух думите на Учителя. Даже ми прозвучаха думите на Учителя през Савкината уста, макар че Савка го каза от нейно име. Паша не говореше така, тя другояче, тя е по-така. Паша знаеш какво правеше? Тя ми пееше песен. Една песен ми пееше: „Зарекох се мамо, закълнах се, гиздава Станка да не видя, не видях Станка три дни, а кога ще изтърпя три години" и тя често ми я пееше. За да ме закачи. То беше една другарска, приятелска закачка и така често ми я пееше. Приятелска закачка. Въобще Паша беше мек човек така в обходата си и никога не е била язвителна, никога.

Учителят в Общият клас изпя веднъж песента „Отче наш". Не помня салонът. Май втория път бяхме на Изгрева, а първия път, не мога да кажа. Искам да си спомня картината къде беше. Учителят изпя цялата „Отче наш" -молитвата отначало до край в песен. Изпя я с дълбочина, с чувство на вяра, със задълбочено чувство към Бога, с изпълнение, с всичко така, че ни затрогна всички. Ние, които слушахме, слушахме така само на слух, задъхани, защото едно същество изливаше, като че ли душата си пред нас, към Бога. Много свещен момент беше това в живота ми. Такова нещо дълбоко съм преживявала, такъв хубав образ даде Учителят за чувството си към Бога чрез „Отче наш", незабравимо нещо беше като преживяване. Така повече не знам как да го изразя по-хубаво.

В.К.: Тази песен на Учителя не можахте да запишете?

Е.А.: Тогава в този период нямаше и подготвени хора да го запишат.

В.К.: Колко пъти я изпя?

Е.А.: Два пъти. Изпя я веднъж и след няколко години втори път. Мисля, че вторият път сигурна съм, че бе на Изгрева, ама като че ли и първия път ни я пя на Изгрева. Така като образ го имам, къде съм го гледала, защото Той стана от катедрата, изправи се и прав ни я изпя. Аз образ нямам такъв. В нашия салон на ул. „Оборище" 14, къде така да застане. Тъй както застана трябва да е било на Изгрева, образът, който ми е останал в съзнанието.

В.К.: Той е изпял и друга песен „Странник съм аз".

Е.А.: „Странник съм аз" Той я изпя на Бивака. То беше в една от последните години. И там беше нещо много свещено и много високо. Ще кажа Той я изпя с много дълбоко чувство. Като изпя „Страник съм в този свят. Никого не познавам. Освен Тебе, Ти Господи..." видиш ли, едно същество го пее като Учителя с дълбочина, с чувство, да ти кажа всички изтръпнахме ние. Ние присъствахме на едно обръщение на Учителя - Молитва към Бога, гласно я изрази и всички имахме трепет, свещен трепет към това, което ставаше пред нас. Като че ли някакво богослужение беше. Така съм го преживяла. Такъв образ е останал в съзнанието ми. Нещо свещено, свято. Текстът е записан, да. Но и мелодията е записана. И мелодията е записана защото, дали едни я запомниха, та нали имаше много музиканти.

Правило ми е впечатление, че Учителят не пиеше билков чай. Мащерка приятелите беряха, даже и аз съм брала, но Учителят не пиеше мащерка. На Рила когато сме били даже, Той пак не пиеше мащерка, пиеше руски чай. А когато на екскурзия ходехме, пак Му носехме руски чай. Руски чай пиеше. Ами руски, китайски, английски, както го кажеш, но този род чай пиеше. Аз съм слушала напоследък много хубави неща казани за този чай; по-рано имаше доста различия от страна на науката, че действа на това или онова. После го четох в едно списание казваха за всички тези отрицателни качества, но преписваха много добри качества на руския чай. Учителят закусваше обикновено чай. А пък чаят следобед пиеше след като си почине между 4 и 5 часа, в тоя период го пиеше. И на Рила го пиеше, да, и на Изгрева. Учителят рано ставаше, преди изгрев всякога ставаше. Той въобще Вергилий, ние не знаем кога спеше Учителят, защото докато е тъмно, стаята му светне. Докато я светне, загаси лампата. Той въобще кога спеше, приятелите се чудеха, защото върне се някой в два часа свети Му в стаята, върне се друг в три часа, свети Му стаята. Тъй, че Учителят в това отношение беше така повече буден отколкото да спи дълбоко. Много леко спеше. Например имала съм случай, като се качим на Бивака, нали като стане десет часа, напече слънцето, приказвал дотогава след закуската, или сме направили гимнастики това и ако сме тръгнали в два часа през нощта, нали за Бивака, да речем от 2 до 10 часа, то е доста време нали, така на деятелност и се случва, когато е хубаво времето да Му предложим, ще Му постелем една, две дрехи наши и да кажем: „Учителю, ако искате да си починете". И обикновено е приемал. И Той ще си легне. Легне и си тури така ръката, завивам Го с някоя лека дреха и заспиваше, както децата заспиват. Спокойно, не мърдаше, спокойно спеше.

В.К.: Един приятел запитал „Учителю вие спите ли?" Отговорил „Аз не спя. Аз работя. Аз излизам от тялото си и отивам да работя".

Е.А.: Вярвам че е това, че се е излъчвал, вярвам в това.

В.К.: Запитал го защото е виждал, че лампата в стаята нощно време непрекъснато свети и за малко изгасне и пак светне.

Е.А.: Да, да, да, много време, след всяко време светне и угасне.

В.К.: Приятелите носеха ли му чай?

Е.А.: О, да всички приятели, които знаеха каквото Той обича Му носеха. Всеки искаше нали да направи едно удоволствие на Учителя, да Го зарадва с едно внимание.

Асен Арнаудов при един случай ми разказваше, че във всичките отношения, които имал с момичетата, с които е дружал, е споделял с Учителя. Казвал Му е кои момичета харесва и даже казва, ще кажа на Учителя, че ще дойда утре да речем с това момиче, и те ще се разходят така пред балкона, пък Учителят ще излезе на балкона да види момичето, за да му каже съвет, какъв съвет да му даде. Това говори за една искреност и отвореност към Учителя, както син към баща. Щото другите се срамували да кажат. Сега това е естествено, казва че иска да се ожени. Учителят казва, добре. Той никому не е забранил, който иска. И той има така отвореното чувство и доверието към Учителя, да получи съвет от Него. Казваше че и писмата си до момичетата чел на Учителя, да. Да ги прати ли, или да не ги прати. Не, това е вече отношението на Асенчо към Учителя, нали. Една абсолютна преданост и доверие е това. Щото нали, това се смята за едно от най-интимните отношения, които може да има човек и ако той и това доверява на Учителя, явно е, че той с пълно, отворено сърце е към Него.

В.К.: Цветана Щилянова рисува портрет на Учителя?

Е.А.: Цветана Щилянова направи този портрет на Учителя, който е най-разпространен, разпространен е и портрета на Борис Георгиев. Тях Неделчо една година преди Учителя да Си замине препечатаха в Държавната печатница, литопечат ли се казва, как се казва и Учителят ни подари почти на всички портрети. Тези два портрета ни даде преди да си замине - на Борис Георгиев и на Цветана Щилянова. Неговият портрет на Борис Георгиев и Цветаниния ни ги подари. На нас ги подари помня и на много други приятели ги е подарил. Значи Той е знаел, че си отива и ни подари портрета си. А знаеш ли, този портрет, който ми го подари ми го взеха при обиска, тези, гдето ги нарекох вандали.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...