Jump to content

127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА


Iskri4ka

Recommended Posts

127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

Вергилий Кръстев: Как реагираха приятелите на твоята връзка с Лулчев?

Елена Андреева: От туй, което впоследствие разбрах, те са искали, даже са решили, а не искали само, а са решили да ни изгонят от Изгрева. Но, когато решили не посмяли направо на мене да кажат, а попитали Учителя, казали на Учителя, че има такова решение. Пък Той само им казал: „Не се бъркайте в тази работа". Сега аз да ви кажа останах оскърбена от това, щото казвам си, добре, аз съм виновна, приемам вината. Защо само мене искат да гонят, а него да оставят, нали, връзката беше между двама ни. Защо мене ще гонят, пък няма да гонят него? Намирах несправедливост в случая. Ако аз съм виновна, защо и него не го изгонят. Тука ние дружим двамата, защо мене ще гонят, пък него няма да гонят. Разбрах, че има лицеприятие и така останах засегната от приятелите затова, пък когато чух Учителя каквото е казал се успокоих. Учителят се издигна в очите ми не затова, че ме е защитил, не затова, затова, че Той разбира нещата от друго гледище и Той защищава това, че аз един ден ще се освободя от тази връзка, че тази връзка ми е за един урок, че тя е и кармична, че всичкото това един ден ще се оправи и като гледа така в бъдещето виждаш Неговият широк поглед, да го кажа с най-слабите думи.

В.К.: При този разнороден състав на „Изгрева" как контактувахте помежду си?

Е.А.: Е, имаше всякакви. Вижте сега, както във всяко едно затворено общество се развива клюката и тука се мисли, критикуват се този и онзи, защото много наблизо заставаме, такова нещо имаше и в нашето общество. Учителят е казал там на един брат, че тези сестри възрастните, като не могат нищо да правят, критикуват без да мислят. И това, което не могат да правят като мислят, влияят с мисълта си и на младите отрицателно, без да искат, защото не разбират окултния закон.

В.К.: Понеже са свързани с една верига те си влияят.

Е.А.: Точно така. Когато стана скандала с Белеви в салона, те след това се разсърдиха и дълго време не идваха на клас. Даже след като Учителят започна да говори беседите на Нова година пак не дойдоха и много по-късно така дойдоха и Учителят праща Савка да иска извинение. Аз когато чух това казвам: „Че какво е виновна Савка сега, за да я прати Учителя да иска извинение? Тя нищо не е направила, тя нищо не е изказала, нито недоволство от мястото, нищо". Намирах, че в нищо не е виновна, но понеже Учителят я е пратил, Той го прави това, за да облекчи тях, да има някой така да излезе виновен, та те да се освободят, да. Че това е само един метод на Учителя, за да им помогне. Е да, след това дойдоха.

Когато Лулчев си изказа съмнението към Учителя аз изкарах една много голяма борба вътрешна, защото аз не бях съгласна с повечето от нещата, които ми говореше. Някои неща, които ми казваше той аз не ги разбирах, но иначе, аз не приех в съзнанието си грешките, които той намираше в Учителя. Но аз не отидох да кажа на Учителя това нещо, защото не можех да кажа това, което той ми говореше за Него лошо и може би сбърках и може би нямаше да отида учителка, ако бях отишла да кажа. Но то вече стана и когато аз видях, че така се очерта, че Лулчев води борба срещу Учителя, Учителят беше казал на Паша да ми каже да отида учителка. Аз много тежко преживях това казване на Учителя, защото почувствах, като че ли Учителя ме гони от Изгрева и иска да ме отстрани от работата, и от себе Си. Четири, пет месеца бях в много тежко вътрешно състояние. Когато отидох учителка назначиха ме в Макоцево, аз още от първия път казах, кога ще бъде за последен път? До такава степен ми беше тежко, намирах, че не ми е мястото там, че това ми нарушава работата, всичкото. И аз отидох учителка и първите месеци ми бяха много тежки. Случваше се, че като излеза от учителската стая, докато отида до класната стая да ми потекат сълзите. Така вътрешно бях напрегната и такава мъка чувствах. През цялото време, докато бях първите месеци в Макоцево, много тежко преживях тези си дни. В този период аз преоцених целият си живот, какво искам в живота и после аз се обърнах вътрешно към Учителя и оттогава нещата взеха друг обрат. Даже още в самото начало, когато Учителят каза на Паша да отида учителка, аз я попитах, когато преди да тръгна, ще ме приеме ли Учителят? Той ме прие, каза да отида. Аз отидох и Той от вратата ме подбра да ми се кара за Лулчев. То беше право това, защото аз трябваше да Му кажа, че не съм съгласна с това поведение на Лулчев. Аз не исках да говоря лошо и за него и затуй така премълчавах, но когато Той ми се кара доста строго, аз само мислено съм Му възразявала тогава, а не гласно. И накрая Учителят с много мекота ме изпрати, с много кротост, даже и обич почувствах. И когато идвах, аз много често идвах от Макоцево, понякога всяка седмица. Много рядко, само един-два пъти през тези четири години може би съм останала един месец, а на две недели най-много си идвах. И пак си сядах на моето место, пишех си, взимах и беседи даже, и там съм дешифрирала. Аз не се отказах от службата си като стенографка и когато бях във ваканциите все съм взимала участие, щото когато, аз си преоцених живота, за мене остана едничката цел, това е ученичеството и затова нямаше нищо какво друго да търся в живота. Исках само да си реша моята задача правилно и ех, какво друго да искам?

В.К.: Как издържахте там?

Е.А.: Там виж, там имах дълг, дълг към децата. Съзнанието, като влизах в клас съществуваха само децата и моята длъжност към тях. А всичко, което трябва да направя за тях нали, да си изпълня дълга като учителка.

В.К.: През свободните дни идвахте на Изгрева?

Е.А.: Пътувах с раница на гърба си. С раницата пълна с масло. Оттам взимах прясно масло и всякога носех една бучица на Учителя, една на Савка и Паша, една на стола, една на Любомир, на баща ми носех винаги и така, аз от Макоцево бях една учителка, която им правеше алъш-вериша. Като тръгнех носех много. Е първите години, месеци като отидох, понеже аз имах чувството, че Учителят ме е изгонил и останах така с едно много голямо обезсърчаване, защото чувствах се изгонена от Учителя. Сега, Той не гонеше мене в случая, Той гонеше тези криви мисли, които ми са в главата, които бяха турнати, но аз в този момент не можех така да различа всичко това, както сега го различавам и затова страдах много. Сега представи си Учителят ме покани не да бъда учителка. Аз когато свърших университет отивам при Учителя и казвам: „Учителю, сега какво ще ми кажете, аз завърших университет, взех си стажантският изпит, трябва да работя. Какво трябва да правя?" А Той ми каза: „Ех, като отидеш учителка ще имаш един хляб, и ние ще ти го дадеме". И аз разбрах, и аз останах, зарадвах се, това беше уговорката ми с Учителя. Знам, че един хляб ще ми даде и вярно е това, че аз никога не останах без хляб. Един единствен случай имах в „Парахода" да бъда без хляб и Той ми прати вечеря. Така, че аз опитах, нали така, имах опит от това, че Той си удържа думата. И сега имам винаги хляб, да. Не съм останала никога без хляб. А под хляб влиза и жилище. Аз след като ме изгониха от Изгрева, аз не съм платила един лев никъде за наем. Живях при Гена, не иска пари, живях при Лалка, не иска пари, живях при Нана, не иска пари. Сега тука съм при Ганка, пак не ми искат пари. Значи пак за Учителя ме приемат нали и аз приемам това, че Учителят го прави. Той ми обеща нали хляба, а под хляб се разбира съществените нужди. Нали хляб, жилище и подслон да има човек. Имах го и както го виждаш имам го, както Той го обеща, така, че Той си удържа думата. Сега и аз трябва да си удържа само. Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно. И в него две хубави големи круши. Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „Парахода" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „Парахода" и ме изключват. Вместо три круши за трите му стенографки, имаше само две круши. Ама вече ми беше казано, че да отида учителка. И това така ме нарани, така много тежко ми стана. Да си кажа правото, аз знам, че на Учителя не Му се е досвидяла крушата да я даде и за мене, но въпросът беше, че го направи, за да ми покаже, че трябва да отида учителка. Може би не знам, какво е мислил дали ще послушам или не, но аз поне съм се старала във всичките случаи, ако не напълно, да послушам поне така най-главното да го изпълня и тогава затова отидох. Веднага послушах, не се противопоставих, не казах че не искам, но си мисля, че ако бях отишла да си кажа мъката, раздвоението, което го имах вътре, може би Учителят щеше да ме разбере и да не ме прати. Така мисля. Но не го направих.

В.К.: А защо се върна на Изгрева?

Е.А.: А-а, върнах се защото ме уволниха. Дойде инспектор в училището и той направи анкета и установи, че аз не съм пропагандирала. И като така не могат да ме гонят, но той попа повдигна въпроса срещу мене и едничкия човек за който съм чула Учителят да каже „зъл", то беше за попа. „Той казва е зъл човек". Защото знаете ли, аз с него съм била много коректна. Той идваше за услуги нали месят хлябове и просфори, водосвет правят в църквата. Той знаеше, че при мене има всичко, винаги има бяло брашно и че има и зехтин. Когато не е имал зехтин за маслосвет ще поиска да му услужа, аз му давах. Когато е искал за просфори и хляб и брашно, аз съм му давала да си меси. Е сега, че аз не съм се кръстила, ами, че нали кръстът е свързан със страданието на Христа и с разпятието, сега вече в моето съзнание това нещо беше надживяно някак. Кого да лъжа, себе си ли да лъжа?

В.К.: Беше ти дошло времето да те разпънат на кръст.

Е.А.: Ами аз друг кръст нося, ха,ха. Но както и да е така беше. След време върнах се на Изгрева и Учителят ми се кара, що съм така казала, що съм иначе казала и аз да ти кажа вътрешно се радвах, защото ми се свърши наказанието. Най-после, след като всеки път съм се молила: „Господи, за последен път" дойдох най-после за последен път и аз ликувах вътрешно. И когато дойде Той ми се кара, праща ме при министри, при инспектори, ходих всякъде, даже тогава Казанджиев беше, той ми е бил професор. Той беше секретар на Министерството и отидох при него и той ми вика: „Госпожице, Вашият въпрос е интересен, попа повдига въпрос срещу Вас, пък той е писал най-хубавите неща за Вас, като човек и като учител. А плюс това казва един учител с религиозно съзнание е много по-ценен от другите. Но каза не можеме да Ви върнеме, защото така е заведена преписката, но Вие подайте едно заявление, че се отказвате, от идеите си и ние знаеме това, че няма да е така, за да можем да Ви върнем на работа". Само че аз не можах да подпиша такова заявление, че се отказвам от идеите си, макар и символично. Аз казах: „Ще слугувам в София, ако друга работа не намеря, но такъв подпис няма да напиша нали, че се отказвам от идеите си даже и символно да бъде, даже и всички да знаят че не е така". Това не се съгласих и не съжалявам. После като се върнах, аз си свърших парите, пък аз и нищо не търсих, защото Учителя беше ми казал нещо за парите, за отношението ми към парите нещо. И аз рекох, за да се превъзпитам няма да спестя в живота си ни един лев. И така правех. Даже работих при Славчо веднъж десетина дни, ама вече работих, за да изкарам пари за хляб. Не знам как се случи, той забрави да ми плати и аз тогава се видях принудена, че трябва да си реша въпроса за работата. Като стенографка и като машинописка аз можех да постъпя на работа в някое бюро търговско. Та не мислех да вземам държавна работа, а частна работа. И преди да реша това и какво да направя отидох при Учителя и казвам: „Сега Учителю мен ме уволниха, аз оставам тука, аз мога да отида в града да си намеря някаква работа, пък ако кажете Вие да остана тука както бях преди, ще остана. Още повече казвам 1/3 от беседите не са дешифрирани и каквото кажете, аз съм готова и едното, и другото да направя". Той като помисли малко каза: „Остани тука!" И въпроса беше решен. Аз останах и дешифрирах, да. Аз обещах да дешифрирам всичко, което не е свършено. И Слава на Бога, че успях да го направя, за което се радвам, защото след като си замина Савка, Паша, бяха останали над 500 беседи недовършени. Аз успях да ги издиктувам и всичко да предам в порядък. Благодаря затова, че успях да свърша тази работа. Аз обещах на Учителя, че ще свърша тази работа. И я свърших навреме и ги предадох на съхранение.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...