Jump to content

136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ


Iskri4ka

Recommended Posts

136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ

Вергилий Кръстев: Разкажете как Неделчо Попов е искал да напусне работата си в София и да тръгне по България, и да проповядва.

Елена Андреева: Аз от Неделчо не съм го чула, но от другиго чух. Един път Неделчо, той дружеше по това време със сестра Балтова и тя много говореше, че трябва да проповядваме Словото. И те разбираха, че това е някаква апостолска дейност както апостолите. Но Учителят не ни каза такова нещо. И Неделчо Попов решил да си подаде оставката от печатницата и да вземе една торбичка, и да отиде да проповядва из България. Но все пак отива и казва на Учителя. Пък Учителя му казал: „Тебе яли ли са те въшки? Стой си там и си гледай работата!" Така му е казал Учителя. Така Неделчо се разминава с проповедничеството.

В.К.: Разкажете ми как Балтова решила да се облече и покрие с магнетична мрежа и покривка, поради което е раздала покъщнината си.

Е.А.: То беше първите години. Аз не я познавах никак нея тогава и Неделчо още не беше дошъл още в братството. То беше много в първите години. Съпругът на сестра Балтова беше много трезвен човек. Колкото тя беше екзалтирана, толкова той беше трезвен. Но тя имаше две дъщери - Анка и Верка. Вера мисля, че е жива, но Анка се самоуби. Каква е историята не мога да знам, нищо не знам. И тя беше си продала, махнала всичко и беше оставила само по един дюшек и чаршаф така за спане на семейството, на децата си и на мъжът си, и всички са спали на земята. Щото тя го е направила без да иска тяхното мнение, да пита дъщерите си, да пита и съпруга си. Той съгласен ли е, но тя го направила на своя глава. И сега при свършен факт те са го изтърпели. Не съм чула Балтов да се оплакал, нали от нея. Тя сигурно му е създавала неприятности с характера си, казвам ти малко екзалтирана жена беше тя. Всичко така правеше малко по-подчертано, по-иначе.

В.К.: И накрая какво стана?

Е.А.: А накрая когато отиде на Изгрева си купи и дивани, мебелира си къщата, така съвсем човешки. Даже и мека мебел имаше някаква, фотьойли, когато ние например в „Парахода" сме живели при най-скромни условия. Нищо не сме имали така. И Учителя нямаше мека мебел. Учителят имаше легло, стол и нищо друго. И в горната стая легло, а в долната стая имаше диван. Но диван някой беше Му го подарил, който беше удобен за сядане, когато отидат повече хора. Тъй че Учителя нямаше такива неща. Учителят е живял много скромно, при съвсем скромни условия. Това се виждаше от всички. Ние се равнявахме по Него.

В.К.: Как Учителят ви е плащал като на стенографки?

Е.А.: Вижте какво ще ви кажа. В началото не ни даваше суми, в началото ни даваше продукти. След това ни даваше една сума, която общо употребявахме за храна. И така, като не е дал дълго време викаше: „Как сте, имате ли си масло? Да не сте съвсем изпосталели?" Значи обеднели и ако да речем сме свършили сумите, ще Му кажем, ако не, ще кажем имаме още. И така ни даваше групово. След това почна да ни дава поотделно на всяка в пликче. Поотделно на всяка. Сумите, които ни даваше, най-много ни е давал по 6000 лв. на месец, когато парите бяха евтини.

В.К.: Какво можеше да се купи с тях, с тези пари?

Е.А.: Не знам какво да ви кажа, 500 лв. беше маслото, да. Е как ще е много - 500 лв. беше кило масло. Ами вижте, ние и трите бяхме единодушни да живеем скромно, защото даже, ако баща ми беше малко по-богат, нали и ако нямах втора майка, аз можех да не искам да ми плащат. Но нямаше как, не че плащаше Учителя, Учителя ни даваше само за прехрана пари. Даже Учителят е казал, че някои братя Го питали какво дава на стенографките. Пък Той казал: „Ами и трите са висшистки и трите са гимназиални учителки, пък те могат да имат една хубава заплата, ако са учителки, ние им даваме колкото за хляба". Така е отговорил. Но виж, давал ми е плодове, понеже много носеха на Него, давал ми е. Много неща ни е давал. Дрехи, обувки не. Веднъж рокличка ни даде, аз там в спомените го описах. Роклички ме накара да купя за трите ни и да ги ушия, беше дал на Савка едни обуща дълги, голями, ама то беше, как да ти кажа, Савкиния крак е по-малък, Той нямаше голям крак, но всеки случай над 40 номер, а Савка имаше крак най-много 38. Сега можеш да си представиш каква обувка беше. Тя ги носи известно време. Сега защо Учителят ги е дал, може би да има друго значение. Във връзка с добродетелите. Щото краката са свързани с добродетелите, може това да е целял Учителя. Да й помогне нещо. Но така аз като я гледах, да Ви кажа виждаше ми се смешно сега. Младо момиче ще ходи с такива обуща мъжки - Негови. Негови на Учителя.

В.К.: Ами как Савка ходеше с тях?

Е.А.: Ами хлопат й и грамадни, и така, ами смеят се, да. Смеят се, подиграваха се.

В.К.: Вероятно е някаква задача от Учителя са тези големи обуща?

Е.А.: Възможно е. Вероятно за урок на Савка е било.

А един път ни даде дрехи, помня, че на мене ми даде едно сако, което беше от дългите сака, които носеше. Аз малко си го поправих и много дълго го носих по екскурзии. То беше като палто. Щото подплатено, много дълго. Давал ми е чорапи един път, така. Но казваше, че ние още не можем да носим Неговите дрехи веднъж поне на мене това ми го каза. Не можем да носим, защото вибрациите, които Той има и нашите са съвсем различни, и не можем да се ползваме още. Сега, не съответстват де. Ние не сме готови да приемем дрехата с неговите вибрации.

В.К.: А кой се грижеше за бита му, кой готвеше?

Е.А.: За пране, Учителят когато бяхме на Изгрева, когато беше на ул."Опълченска" 66, Василка переше дрехите Му и леля Гина Го е прала. Там готвеха.

В.К.: Кажете ми за пауновото перо.

Е.А.: Аз преживях един период от живота си, когато много плачех. Имах така известни неразбирания, трудности и понеже не можех другояче да се справя така облекчавах се със сълзите си. Много време беше минало от този период, когато така плачех често, срещам Учителя. Той идваше от поляната. Беше минал край зодиакалната чешма и вече сме така пред Неговата къща, ама там на полянката дето са покрай боровата гора и Той като ме видя, много засмяно, много разположено ми каза: „Еленке, ти знаеш ли защо плачеш?" Аз така се усмихнах, вдигнах рамене, просто не знаех какво да Му отговоря. За какво ме пита, за какво плача, не ми беше ясно. И така като замълчах аз, Той каза: „Ти плачеш защото нямаш пауново перо!" Аз се изсмях много силно, щото ми се видя много комично, да плаче голям човек, че няма пауново перо. Още повече аз никога не съм искала нито украшения, нито такива украси да нося, никак. Това съвсем не ми лежи. И затова ми се видя много контрастно и може би затова се изсмях. Впоследствие вече, когато аз останах сама и почнах да си мисля затова какво иска да ми каже Учителя, разбрах, че това за което съм плакала не е същественото. Иначе Той няма да го нарече „Пауново перо" и по този начин, когато още по стар навик нали ми идваха сълзи да заплача, почти не можех да плача. И по този начин Учителят ми помогна с този образ да се освободя от плача, когато някога се натъжа.

В.К.: Това е един метод за трансформиране на съзнанието.

Е.А.: Вероятно. Но да ти кажа и друго нещо още във връзка с това. Един път пак така Учителят ми каза, пак така след много време: „Ти плачеш много!" Викам: „Учителю, аз вече не плача". И Той каза: „Ей, ти не плачеш, но плаче Маргаритка". За Маргаритка Мечева. Верно, че тя беше в такъв период. На мене и досега не е ясно това.

В.К.: Тя беше ли си заминала Маргарита Мечева?

Е.А.: Маргарита и сега е жива, тя е тука още. Но за нея каза, че тя плаче.

В.К.: Вероятно това нейно състояние у вас да сте го приели чрез съжителство?

Е.А.: Не съм била лоша с нея, в добри отношения сме били. Тя беше от тия момичета, които стояха пред Учителя пред вратата, да, от тях беше. И за нея, когато майка й я довела тука, Учителят е казал на майката: „Има опасност като пеперудка, да не си опърли крилцата при светлината". Нали пеперудките налитат на светлината, та Учителя за нея това е казал.

В.К.: Ама от коя светлина да се опърли при Учителя?

Е.А.: При Учителя, да.

В.К.: Аз много пъти съм слушал, че около Учителя са се събирали много сестри, с месеци нищо не работели, само да стоят до Учителя. Как стои тоя въпрос? Я ми го разкажете?

Е.А.: Какво да ви кажа, 4-5 сестри бяха те. Теофана Савова, Мария Савова, сестра й, Катя Грива и Маргаритка Мечева. Те най-често стояха и те стояха, да речем Учителят си е в долната стая. Те си стоят така, само да мине край тях, или да Ги погледне и нищо повече, много рядко някога Той ще се обърне към тях нещо да им каже. Ако е свободен, виждала съм Го нещо да им казва на тях. Но, когато е зает, Той си минава заминава, те стоят и при това стоене все пак те получаваха нещо. Щото никога човек няма да стои, ако нищо не получава. А пък пак така Учителят при разговор ми каза: „Те мислят, че сестрите, които стоят пред вратата ме смущават. Другите, които мислят отрицателно, те много повече ме смущават с мислите си, отколкото тези, които стоят". Това е дословно казано.

В.К.: Той не ги ли е карал да отидат да работят някъде?

Е.А.: Специално за Маргаритка помня, като дойде, тя дойде тука да учи и да следва. Учителят ги караше да работят. Катя Грива Той я накара, тя беше завършила в Рим музикална академия, но не беше завършила гимназия в България. И доста години, десетина преди Учителят да си замине. Той й каза, че тя трябва да си вземе изпитите за гимназията. Тя малко упорствала, не искала да го прави, но Учителят й говорил веднъж към 4-5 часа, тя ми е казвала това и след това й е казал: „Няма да те приема докато не си вземеш матурата". Тъй, че Той и така възпитаваше нали. Такова нещо беше с Катя и тя отиде да живее при Паша в града, при сестрите й и те там й помагаха и подготвяха, и Паша й помагаше колкото беше нужно, и Учителят не я прие през това време никак. Но тя ми каза и нещо друго. Интересно каза, че това което ми говори последния път, преди да ми каже, че няма да ме приема, всичко ми послужи затова време, в което нямах контакт с Учителя. Значи Той предварително й е казал неща, които ще й бъдат необходими в този период. Сега това е нещо вече чисто отношение от Учителя към ученик, нали за да й помогне. И Катя свърши и след това я накара да учителства. Тя никак не искаше. Не искаше, щото не знам, тя казваше, че най-хубавите години й са когато е стояла при Учителя. Значи нещо тези същества са получавали, за да го каже така. И направи ми впечатление това. Това с Катя беше и тя почна да учителства, послуша. И завърши, и след туй тя нямаше какво да прави, ако не беше послушала. Щото, като си отиде Учителят, няма кой да я храни разбира се. Така беше с нея. А другите, Теофана Савова тя и сега няма никаква работа. Тя въобще не е работила, тя и сега. Но тя не иска и пенсия, не иска нищо.

В.К.: От какво се издържа?

Е.А.: Приятелите й помагат. Няколко души й помагат редовно. Е сега, виж начин на отношение между душите е това. Има сестри, които към нея са много разположени и й помагат, носят й храна, а тя яде много малко, тя е на моите години възраст, много малко яде. Пише неща, стихове ли пише, нещо пише. Тя импонира на приятелите може би с това, че пише нали. Искат да й помогнат. Виждала съм Еленка - железничарката, съпруга на Стефан Стоев да носи храна на Теофана и съм чувала, че това правела всеки ден. Възможно е това да е било известен период от време, но и други са й носили също. Посещаваха я много братя и сестри от София и провинцията. Всички почти й носеха по нещо, не отиваха с празни ръце. Така живее. Но метода на Учителя е друг. Накара Катя да завърши, да иде да работи та да се пенсионира. Сега пенсията я храни.

А за Маргарита Мечева, за която ставаше дума, чула съм че Учителят й е казал, до такава степен искал да й помогне: „Ти, ако ме обичаш, ще отидеш да учиш!" Аз не съм чула Учителят да каже някому другиму така „Ако ме обичаш", значи Той употребил един тъй да се каже човешки метод в случая, за да я накара да учи. Но тя не можа да преодолее това. Тя не можа, така си и остана, нищо не може да завърши като беше тука, на Изгрева като беше. След като си отиде Учителя, тя отиде при сестра си, която беше зъболекарка, след като замина сестра й, нещо под наем дава и тя още е на земята. Под наем дава нещо, намерила начин така да си изкарва за прехраната. Тези бяха слънчогледи, около слънцето на Учителя стояха. Приятелите се смущаваха някак. Вижте, те някак невинно стояха. Те не питаха Учителя, не искаха да им говори, те просто само като Го гледаха. Да ви кажа, имаше такова нещо у нас, аз такова преживяване имах. Бях учителка и не бях виждала Учителя един месец. Сега нямам нещо да Го питам, нищо. И аз като отидох при Него казвам: „Учителю, нямам никакъв въпрос, но позволете ми да поседя при Вас, да Ви погледам и да Ви се порадвам". Разбираш, имах нуждата просто от това, да видя, да погледам Учителя. Ако ми поговори още по-добре, но някакъв глад имах от това. Значи ние усещаме глад за Неговото присъствие, за Неговото присъствие, тъй че аз имам тая опитност и го казвам, и затуй донякъде тия момичета ги разбирам. У тях е било още по-подсилено това нещо, после аз не можех да стоя без работа така, това би ме много притеснило.

В.К.: Това бяха: Катя Грива, Теофана Савова, Дора Савова и Маргарита Мечева.

Е.А.: Най-често те стояха. По едно време и Димитринка Захариева и тя стоеше, но това беше много кратък период от време. Даже това е свързано с една друго опитност.

В.К.: И каква е тази опитност?

__    __    __
(отговорът в следващата глава)

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...