Jump to content

138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ


Iskri4ka

Recommended Posts

138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Елена Андреева: Един брат Любомир Лулчев, който си позволяваше много неща, посегнал на едно малолетно момиче, може би дали имаше и 15 год. Щото аз един път влязох и нещо така забелязах, те бяха двамата само. И той посегнал и това някак се разчуло, нали? Майката пита момичето, има ли такова нещо. Тя признала пред майка си. И сега тя се чуди какво да направи. Ако каже на мъжът си, то значи да стане скандал. А живеят на Изгрева. До него живееха. И се въздържа да каже, защото той може даже да го убие. Това е единствена дъщеря, един възрастен мъж да посегне на дете, толкова грозно нещо е. И сега той си е позволил това. А интересно е, че той ми е казал, че има такава опасност за него. Ама аз не знаех, че е от него тази опасност за момичето. Той ми каза, че имало такава опасност за това момиче, да посегне някой на него, но когато научих, че той посегнал, аз не знаех, че опасността била у него, не от другите. Да се чудиш. Тя не казва на мъжът си това нали, а пък на Изгрева се пръска слух, говори се и тогава един брат като чува за тоя слух, отива при майката и я пита: „Ще ми кажеш вярно ли е това? Ако е вярно, ще му запаля къщата". Сега тя като чула и това още повече се уплашила жената и какво да направи, не му е признала на него. Не е признала, че има такова нещо. Тя казала не зная или нещо, но не е признала. Защото онзи брат, който се заканил, то запали къщата на друга една сестра така и тя изгоря. Тя беше възрастна жена, а с един по-млад брат често пъти другаруваха. Той ходеше при нея, затваряха се така, че никаква светлина да не влиза. Сега, аз лично не съм се интересувала какво правят и какво, то си е тяхна работа, но другите по-любопитни са били и не знам какво са си тълкували и какво са правили. И тя, тази жена отива един път в града и когато се връща вижда, че къщата й изгоряла, изгоряла цялата, всичко, защото тя беше дървена барака, другото са дрехи, нищо няма, което да не гори. Този брат ливнал мисля, че газ, една тенекия ли, какво е излял там и всичко изгаря. А аз помня пламъка. И това беше през времето на Учителя. Аз видях пламъка нагоре някъде си беше. След това тя почти не идваше на Изгрева тази сестра. Този брат после се ожени за едно друго момиче, което дружеше с нея. Да ви кажа, ставаха неща, които аз не ги разбирах и имах си доста неприятности, за да могат да ме интересуват.

Вергилий КръстевИ тази майка отказва да каже историята на този приятел, който може да пали и не казва на мъжа си. Ами той отива и запалва на друго място за да изгори нечистотията. Интересно.

Е.А.: Да, този е дето може да пали, отказва и не казва на мъжа си. И сега все се безпокои, така че дали е направила правилно и един път бяхме на Витоша, на бивака на приказка и тя ми разказа това нещо. И аз при един случай казах на Учителя, че така ми каза и много се смущава дали е постъпила правилно. Учителят ми каза: „Много добре е постъпила", два пъти. Повтори едно след друго: „Много добре е постъпила, много добре е постъпила". И когато й казах на нея, че така каза Учителя, олекна й, защото тя избегна един скандал по този начин. После дъщерята се омъжи, но момчето като разбрало тая история не е искал да се ожени за нея. Но то отиде при Учителя и Учителя какво му е говорил не зная и той се ожени за нея, и досега си още живеят.

В.К.: Значи отишъл е при Учителя.

Е.А.: Да, да. Този кандидатът който е бил, той беше учител. И отиде при Него, отишъл при Учителя и Учителят Той знае какво му е казал. Чух че му е казал, че тя е добро момиче, да се ожени. Щото той като разбрал тази история не искал да се жени.

В.К.: Много трудна работа.

Е.А.: Ами да. Много е трудно.

Пак друг случай: Беше доста възрастно момиче, девойка, ама може би към 40 години ли беше, не беше млада. Имаше сестра в града, при която живееше, не знам дали не беше някъде от провинцията и тя ходеше там при един брат и то беше скоро, преди бомбардировките стана. Много скоро преди бомбардировките стана. Живееше на Изгрева при една жена, какво е станало с нея не знам, какви разочарования е преживяло момичето не зная, но чух, че се обесила на прозореца на къщата дето е живяла, на Изгрева, да. И аз така изтръпнах от това, защото властта винаги следеше такива престъпления, търсеше виновник затова и останах така приятно изненадана, че нищо не се повдигна по този въпрос. Още повече, че нейният зет, мъжът на сестра й някакъв прокурор беше в съда. Сега какво стана, защо така стана не мога да знам причините, но ми направи впечатление, че никакъв скандал не се повдигна. То беше може би така точно преди бомбардировките, даже може би да бяха почнали бомбардировките. По-късно Учителят за този случай каза: „Те ме свързаха с едно престъпление". Ама го каза така с недоволство, защото на Изгрева стана. По-рано се обеси брат Костадин Иларионов, но той се беси в гората, а тука стана на самия Изгрев.

В.К.: Чух че Учителят взел камък и го запратил към гората „Исках да го спася, но духовете го обесиха". И се прибрал.

Е.А.:„Исках да го спася, обаче го обесиха". За Иларионов вижте какво, той нещо от войната беше останал с някакъв комплекс. Той имаше някакъв страх. Страх имаше някакъв и какво е станало впоследствие не зная. Той беше така добър човек, кротък човек, нищо не сме чули за него да е направил нещо ексцентрично, бе предан на Учителя. Но един ден, когато беше дошъл, то беше след коя война? След Европейската ли война, коя беше? След Първата война, да към 1925 год. дошъл на Изгрева и беше се обесил на един клон от боровете вън от Изгрева. Да, и когато, аз го чух когато Учителят каза: „Те духовете го обесиха". Значи това психическо подпушено състояние, което имаше е дало път да се проявят много нисши същества чрез него, за да помрачат съзнанието му и да посегне на живота си. Това е моето виждане и разбиране за случаят, да.

Една сестра Невена Неделчева имаше връзка с един брат и дълго време така живяха заедно, но тя впоследствие отиде да учителствува в Югославия през време на Втората световна война и там беше направила връзка, идейна връзка с момчето на хазайката си, което се заинтересувало от идеите на братството. И когато вече се свърши войната и тя се прибра, тя продължаваше да води кореспонденцията си. Но този брат с когото живееше не й позволявал да пише никакви писма, а аз й услужвах. Или да ми даде писмото да го препратя, или пък да го получа, да. Той не й позволява да пише. Даже веднъж се случило така, че тя си го турила писмото на гърба и той като я потупва усетил, че има писмо и така я уловил, че праща пак писма. Да, скрила го на гърба си и тя като излиза, той я потупва по гърба и се разбира цялата работа, и затова може би тя ги даваше после на мене. Аз й услужвах, защото това беше чисто идейна работа и аз намирах, че това е само неговата ревност и затуй не трябва да зачитам тая ревност. Със спокойна съвест предавах писмата и когато ги получавах, и когато тя ми ги даваше. Но тя веднъж казала на Учителя това, че той не я пуска да идва при мене, пък Учителят й казва: „Ти когато отидеш при Елена, ще си отиваш при нея, но когато той те попита ходила ли си при Елена, ти мислено ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, ти знаеш, че аз ходих при Елена", а на него ще кажеш че не си ходила". Сега отстрани хората ще помислят, че Учителят говори срещу лъжата, а върши друго. Не, това е за дадения случай само, защото това не е никаква лъжа, защото тя пред Господа си казва че е правила това. Ние пред Бога трябва да бъдем искрени. Ние пред хората, не сме длъжни всичко да казваме. Как сега на един ревнив човек ще му уйдисваш на ума. Ами той е обхванат от лоши мисли. Нищо не е станало, че е казала. Сестрата, за която говоря беше Невена Неделчева. Много скоро след нейното идване на Изгрева Учителят ми каза: Ще кажеш на Лулчев да я върне на семейството". Аз отидох и му казах, че Учителят ми каза така и така. Той каза: „Няма да го направя!" Отказа пред мене и не го направи наистина. Брат й идва да я вика, цялото семейство беше против това, защото тя там остана така, младо момиче нали при един мъж вдовец, така не беше някак редно, нали за морала на цялото тяхно семейство. Чувстваха се така изложени и големият й брат й се разсърди за цял живот. Той мисля не поддържаше вече след това с нея никаква връзка, защото се чувстваше оскърбен от нейното поведение. Сега наистина той не я върна, но тя мина през такива трудности и страдания. Най-напред той не й позволяваше с никого да се среща, с никого да говори. Тя беше послушна и правеше това, което той искаше. Тя когато дойде сама, преди да направи връзката с него беше готова за работа, имаше импулс и да участвува в братския живот, а като отиде там абсолютно беше вече окована от него. Никаква връзка с никого не можеше да прави. И по този начин тя се затвори за всички и после, понеже той беше човек с по-силен характер, налагаше се и тя преживя много оскърбления и много страдания. Той се опита и мене да ограничи, но понеже аз бях стенографка на Учителя и аз имах задължения. Когато дешифрирахме една беседа, ако дойде някой млад брат и стар брат, и какъвто и да е и поиска, и ние сме я дешифрирали, наш дълг беше да я дадем, да я прочете, защото той ще я върне. Нали ние затова ги пишехме, да се ползват приятелите. Той на няколко пъти се опита да ми говори, но понеже аз абсолютно отказвах това, да се подчиня на такова нещо, остави ме защото видя, че не го слушам. Аз намирах, че първо аз трябва да изпълня задължението което съм поела към Учителя, а не неговото нареждане.

В.К.: Къде живееше Лулчев?

Е.А.: Той живееше на Изгрева в една барака, много малка. Една барака и един метър и половина кухничка и едно антренце още по-малко, само колкото да се влезе, да не е влизането направо в стаята му. Но той и в града живееше. Преди да дойде, на Изгрева имаше стая в града. Стая, в която никого не пущаше. Специално ми правеше впечатление, че искаше да му бъде свещена стая, понеже той там държеше и картините, които Учителя беше му дал при една сказка която той държа. Нещо във военния клуб, той държа една сказка навремето, още първите години и Учителят му даде картините, с които той е държал сказките си в началото на неговата дейност. И преди да убият жена му Учителят ми каза: „Ще поискаш да върне картините Лулчев!" Аз му казах, той малко го жегна това като му казах, защото той разбра, че нещо ще стане с него нали и много наскоро след това убиха жена му. Но той върна картините, не можеше да не ги върне. А стаята долу в града я държеше заключена, свещена стая, никого не пускаше, пък после влязоха агентите в нея и аз видях колко е свещена. Не, в този случай видях нашите човешки заблуждения. Ние искаме да правим свети неща, от места където няма святост. А святостта, която трябва да имаме в душата си, забравяме за нея. А търсим святост външна, физическа, което е заблуда.

Вижте сега, това е един факт, който Паша ми го сподели. Паша каза, че Савка била при Учителя и Учителят като отишла й казал, да вземе шишето с чистия спирт и да Му сипе тука, на темето, отгоре на главата. И тя видяла, че там имало някаква рана и не малка, а доста голяма рана и тя разбира се го направила, но никой от нас не разбра ударил ли се е някъде в някоя греда в това, друг ли някой го е ударил. Това никой от нас не можеше да разбере, щото Той за личния си живот не говореше, Учителят. И така си остана, Савка Му го сипала спирта, но което ни порази, тя казва, че не мръднал мускул от лицето Му. А сега всеки един знае какво значи на рана да сложиш спирт. 

В.К.: Вие казахте, че е имало време когато е държал сказки в „Турферайн"? Какво представляваше този салон?

Е.А.: Само това, че беше на едно германско спортно дружество. Имаше магарета за прескачане, имаше гимнастически уреди. Братството го беше наело, два пъти в седмицата отивахме, един път за школните лекции на Общия клас и друг път в 10 часа -неделните беседи. И така близо две години Учителят ги държа в „Турферайн" беседите си.

Учителят даваше теми. Темите всеки един ги пишеше и ги оставяше на катедрата на Учителя. Учителят даваше така, ще вземе няколко теми, ще даде на брат Симеонов да ги прочете. Друг път ще вземе теми, ще ги даде на друг брат да ги прочете. И на мене ми е давал да чета от темите, които бяха сложени пред Него. А пък веднъж каза: „Излез на дъската Еленке и начертай десет концентрични кръга!" То в беседата, в която са чертани сигурно ще бъде записано това, но ми е давал така да участвувам в братския живот, нали така, да имам дял в братския живот. Той даже на една Нова година, то беше 1942 год. Учителят каза, че е женска година. И като каза, че е женска годината „Затуй ще дадем на сестра да прочете една страница от томчето" и даде томчето на мене, аз да го прочета. Така, че имало е случаи, когато Учителят лично за мене е оказал едно доверие. Въпреки, че аз се чувствам много виновна пред Него.

Неделчо Попов и сестра Балтова така по едно време се сприятелиха и той често ходеше при нея, а съм чула, че Учителя му е казал, да не стои повече от пет минути при нея. Но сега спазвал ли го е или не той си знае и другите знаят. Но има една друга опитност затова продължение, може за свидетелство да го кажа и него. Неделчо Попов под влиянието може би на нея, щото тя беше така малко екзалтирана жена, направо го казвам, защото така го мисля. Например един път тя една година си беше махнала цялата покъщнина, нищо не й трябва, нищо не е нужно и са спяли на дюшеците направо на земята. Сега все пак това е едно увлечение без разум. И Неделчо Попов решил да става проповедник, вероятно под нейно влияние. Отива при Учителя и казва: „Учителю, аз съм решил да си подам заявление, да напускам работата и ще почна да проповядвам Новото Учение по градове и по села". Учителят му рекъл само: „Тебе яли ли са те въшки?" Сега с това Той иска да изрази, че като отиде да проповядва, той няма да има никакви условия и нищо, и няма да има и пари, значи може би и наистина де факто така да стане, да го ядат въшки, но му казал конкретно: „Няма да даваш никакво заявление и ще си гледаш работата!"

А пък когато Неделчо заболя, един път ме помоли да му направя компрес, горещите компреси и аз отидох. Тези горещи компреси Учителят ги беше дал с формули бяха те и аз ги имах, и формулите, и ги направихме тъй както знаех.

В.К.: Тези млечните компреси?

Е.А.: Не, с вода, горещите компреси. Вижте какво, един пешкир се потапя в гореща вода поизцежда се малко, докато поизстине, да може като се тури на мястото да се търпи и стои да речем няколко минути и щом усети, че не усеща топлината на водата, нали на горещото, сменя се с друг. Такива компреси се правят десет едно след друго последователно и най-много. От шест до десет се правят такива компреси и формули казвах. Аз ги знаех. Сега да ви кажа съм ги забравила, не мога да ги кажа. Аз отидох, направих компресите, дойде Балтова и тя при него. Балтова я нямаше когато аз му направих компресите и като дойде тя, тя остана засегната от това, че той не накарал нея да му прави и че аз му ги правя компресите. Скараха се. И така лошо се скараха, че аз го чух да каже нещо страшно: „Ако умра, ти си причината!" Да ви кажа, сега аз пръв път го казвам това. Досега никому не съм го казвала, но той скоро си замина. Той имаше цироза на черния дроб. И беше така с подут корем когато му правих компресите, аз мислех, че беше много късно, което го правех. Но понеже пожела нали, не исках да му откажа, защото и вътрешно да ви кажа не бях убедена, че мога да му помогна, но само така от милост, да не го обезсърча.

В.К.: Като си спомням за въшките, той фактически на неговото място, където работи свърши много голяма работа.

Е.А.: Много полезен беше. Особено след Учителя. След Учителя, като си замина, той ни доставяше хартия, от някаква борса, черна борса ли каква беше не знам, но понеже той имаше много връзки с печатарите, дълги години беше работил в печатницата и с много печатари, и ни свърши много полезна работа в братството. Той беше верен и предан брат.

В.К.: Ако беше отишъл да проповядва, щяха да го ядат въшките и нищо нямаше да свърши.

Е.А.: Не, друго нещо. Учителят каза: „Сега няма да проповядвате учението, а с живота си ще го показвате!" Това е вече съвсем друго нещо. Той искаше ние с живота си да показваме, че сме ученици.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...