142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА

[Iskri4ka]

142. ОБЛАЦИ ЗАКРИВАТ НЕБЕТО НАД ИЗГРЕВА

Елена Андреева: Спомням си така веднъж минава Учителят край мене и така ме погледна малко студено, малко като че ли не ме вижда и аз си викам, дали съм сбъркала нещо, че Учителят така се отнесе към мене? Не знам. Мислех си. Но после при един случай Учителят ми каза: „Когато небето е облачно, не мислете че вие сте причината". И оттам разбрах именно за този случай. Защото и друго нещо имаше, аз не съм го казала това. Имаше случай когато Учителят се отделяше от нас. Когато не правеше никакъв контакт с нас. И както после впоследствие разбрах, Той излизал от тялото си и оставял ученик да Му пази тялото, като Той в това време е отишъл в друг свят, за да може да се възстанови със сили и да се пречисти от всичко онова, което е поел от нас. Нали, защото ние с това, което сме с всичко, което ние излъчваме не е на висота и на чистота. Ние носим и минало, и настояще, и невежество и всичко, това нещо Учителят го поема. И когато иска да се очисти се отделяше. В такива случаи Той го казваше, че се отделя. Но аз това го преживях с Него. Помня на Изгрева беше, пак така се беше отделил Учителя и аз Го срещам, току що излиза от стаята. Той ме погледна с такъв поглед с какъвто се гледа да речем една буболечица. Например, ако видиш едно червейче, как ще го погледнеш? Такова нещо изпитах. Така като някое пигмейче ме погледна. Строг, съсредоточен поглед, но чужд за мене. Чужд и когато после разбрах, че Той излизал от тялото си, ми се струва, че този момент беше такъв. Не беше Учителя, а беше както Той го наричал „Добрият ученик", който оставал да Му пази тялото. Савка отива един път при Учителя и иска да Му целуне ръка. Той не й дава. „Ама защо Учителю?" Той й казва: „Учителят не е тук". „Ама как, нали Ви виждам!" „Това е тялото на Учителя. Аз съм ученикът, който Му пази тялото. Учителят не е тук." Савка има пряк контакт. Казано й е. Но аз това го видях така, като преживяване впоследствие. И когато чух това от Савка, някак си ми стана по-ясно, щото за мен беше неясен този момент и туй изказване на Учителя, нали. „Когато небето е облачно, не мисли, че ти си виновна!" Тя го е описала Савка този случай.

В клас, така както беше Учителят каза: „Вие ще минавате през разни положения, през разни изпити. Представете си, че ви поставят на една планета съвсем сам, как ще живеете, какво ще правите там? Кой би искал от вас да отиде така да живее сам?" И само дядо Благо се обади, направи ми впечатление, защото аз например не бих се съгласила да отида да живея сама на планета. Така може би нямам тоя живот вътрешен, така богат, както дядо Благо, не мога да ти кажа, но така ми се видя, поне тогава ми се видя много мъчно да го направя. И аз не бих казала „аз", както той каза „аз".

Вергилий Кръстев: За да бъдеш сам на една планета, трябва да имаш с какво да се занимаваш вътре в себе си.

Е.А.: Област негова, нали? За него Учителят каза, че го обичал. Аз не съм чула за другиго Учителят да каже. А Той каза: „Аз обичах дядо Благо!" Аз се зарадвах за самия дядо Благо като го чух. Щото знаеш ли колко е хубаво да каже Учителят че обича ученика си. Този случай е на ул. „Опълченска" 66, а аз го преживях на Изгрева моя случай. И когато Учителят се отделяше така, Той сам си готвеше после. Той си приготовляваше яденето и два пъти е имало случай да ни повика и да ни даде от Неговата гозба на нас. Да, да ти кажа много се радвахме. „Аз сготвих, ама то е много, не мога да го изям, елате да ви дам". И някоя от нас отива с тенджерката и ни сипва.

В Младежкия клас Учителят попита: „Какви желания имате вие?" И се обърна към Николай и го попита: „Ти Николай какъв искаш да станеш?" И той стана и каза: „Учителю, искам да бъда Крез, богат като Крез!" Целият клас се засмяхме, защото ни се виждаше невероятно, нали така да станеш богат, това са несметни богатства, които Крез е имал. Но впоследствие наистина Николай стана много богат и когато беше национализацията взеха му 30 милиона, които ги беше спечелил само в няколко години. Той беше намерил начина как се печелят пари. Но аз си казвам, не е това най-хубавото, защото пари можеш да спечелиш, но те нищо не дават на човека, ако не омекне сърцето му. Парите правят сърцето на човека кораво. Богатите хора мислят, че са нещо повече от другите и по този начин те се отделят от другите хора и се отделят, и от самата природа. Щото друго е да имаш ти меко сърце към хората и да им помагаш когато са в нужда, друго е когато си богат да ги караш да работят и да печелят от тях по-бедните. Щото богатите не трябва да използват бедните, за да печелят. Това вече не е братство.

Неделчо Попов беше прочел една разработка на една беседа от Паша и беше го сверил с оригинала и беше намерил, че много голяма разлика има в начина на предаването, и този въпрос той го повдигна пред Просветния съвет и тогава стана така един доста голям скандал, и едно настроение се създаде срещу Паша, че тя променяла стила на Учителя, езика на Учителя и т.н. И тогава в Просветния съвет решиха на всички така, които са годни, да могат да направят това, да се даде по една беседа и всеки един от тях да направи опит да стилизира една беседа. Дадохме ние беседите на всички, които пожелаха да правят. Върнаха ги. Аз не участвах. Нито взех беседа, нито взех участие в разглеждането. Кой ги е преглеждал не знам, но казаха, че всеки е оставил езика си, своя език. Всеки е внесъл нещо свое, индивидуално, лично. И то е естествено. Това не може да не бъде, това всеки ще го направи. Прегледаха ги и казаха, че Паша прави по един начин, те по друг начин. И понеже Паша все пак беше оставена, при Учителя работеше и все пак Учителят приемаше нейната работа нали, и четеше, и това, и затова Борис Николов след малко се наложи тука, каза, че ще остане тъй както е било.

Тогава на Изгрева бяха бараки, нямаше канализация, даже до 1933 год. нямаше и вода на Изгрева внесена. Чак 1933 год. внесоха. Отходните места бяха обикновени, така нали дупки и всеки имаше в двора си, някъде на по-скришно място, но почнаха клозетите да ги заключват и не ги отваряха за приятелите, които идват от града. Много естествено е, това е едно голямо разстояние, възрастни хора да имат нужда нали, да си послужат, а пък пловдивските бараки, където аз живеех имаше два един до друг, такива отходни места и решиха тези, които живеехме там да ги заключат. Аз се противопоставих, защото намирах, че това не е редно. Викам им: „Клозетите си ще заключите пък сърцата си ще отворите". По-лесно е да отключиш клозета си и се противопоставих и тогава. Даже то стана един скандал, една сестра отиде при Учителя и се оплакала от мене, че сме се скарали и Учителя, като отидох при Него, усмихва се и ми вика: „Сестрата дойде и казва, че тя искала, ти като отидеш там да живееш, да си отидете на гости, да си общувате, пък ти си се отнесла зле към нея, не си я поздравявала". И аз рекох: „Да Учителю, знам това, ще Ви кажа. Аз го направих нарочно, защото тя ми каза няколко думи повечко". Аз не казах каква дума ми е казала на Учителя, но викам: „Аз, ако съм се мъчила за нещо, то беше затова Учителю, че нямаше такива отходни места на Изгрева. И много трудно беше. Затуй исках да го оставим клозета отворен, че като идват приятелите да има едно място, където да си услужват, особено пък, че аз ще го чистя". И наистина цели две години го чистих. Та така Учителят се усмихна, не, щото аз Му казах: „Носила съм вода от Танушев Учителю за да го почистя, ама не ми е било тежко, както това, когато нямаше къде да си услужи човек".

В.К.: А къде Учителя използваше отходно място?

Е.А.: Първите години беше долу при Иван каруцаря, а после Му направиха до нашата барака срещу Зодиака - чешмата. Там имаше едно малко нещо и то се поддържаше съвсем чисто и т.н. никой не си служеше с него. То беше с дъски направено. Какво да кажа сега тук повече от това.

Навремето първите години още, когато бяхме заедно студентки със Савка, тя по едно време учеше в стаята на Учителя, ходеше да учи. Добре, ходеше така нали, малко съблазън беше за много хора, но когато тя се яви на изпит и я скъсаха, аз рекох: „Не помага и стаята на Учителя. А трябва да помогне ума на човека". Значи Учителят помага на Савка, но тя първо трябва да си помогне. Да си кажа правото, така си помислих. Сега право-криво така си помислих.

В.К.: А другите като разбраха, че е скъсана?

Е.А.: Е па не разбраха другите, ний които разбрахме това казахме. Аз разбрах щото не можеше да не разбера. Ний бяхме заедно, не живеехме заедно тогава, но бяхме заедно така, общувахме.

В.К.: Това е наистина една голяма опитност.

Е.А.: Да. щото щяха да се съблазнят и другите студенти и всеки щеше да иска да учи в стаята на Учителя. Но като я скъсаха - умириха се. А искаха и то молби бяха бе братче, недей да мислиш че беше така лесно. Имаше ревност, какви ли не, неща имаше.

В.К.: Да, аз си спомням, някои хора искат да бъдат външно близки, поради което Учителят е казал, че тези, които четат Словото Му и го прилагат се приближават вътрешно към Него. А онези, които са около него, това е забавачка за деца. И точно това се получава.