Jump to content

147. ЧЕШМАТА НА РИЛА


Recommended Posts

147. ЧЕШМАТА НА РИЛА

Вергилий Кръстев:  Сега, искам да се спрем на една тема, на извора „Ръцете, които дават". Как се откри извора на второто езеро, на Рила? Как дойде идеята, как се откри този извор?

Елена Андреева: Това ще ти го кажа, защото съм свидетел. Още първата година вземахме вода от езерото. Не беше удобно да вземаме вода от езерото, защото видяхме, че влизат говеда вътре. И сега как ще пием вода дето говеда влизат? И Учителят каза след една беседа: „Тука наоколо трябва да има един извор. Трябва да го намерим". Той тръгна. И като тръгна Той, аз тръгнах покрай Него. Сега, друг път не съм правила такива неща, но този път направих. И се движих все около Него. И аз търсех и отивах, и наляво, и навсякъде. И когато наближихме дето е мястото, дето е чешмичката, един брат не го знам от провинцията ли беше и досега не му знам името дойде към Учителя и за бях там и каза: „Тука има едно изворче!" И като каза това, Учителят отиде и аз отидох. И наистина от камъка се изтичаше едно изворче. Учителят каза: „Това е!" И спряха. Той каза: „Всички да отидат и да потърсят извор да намериме". Но този брат не му знам името, който го видя, но бях свидетел. Сега казват, че Учителят ударил с бастуна си и изкочила вода. Ама нямаше такова нещо. Не, фантазии са това. Не, нямаше такова нещо. Учителят сам търси извора. Сега някой ще каже: „Нали е ясновидец". Но вярно е, че Той го търси. Но Той го намери в правата посока, всъщност онзи брат го видя и Учителят беше най-близко. Пръв Учителят видя извора, след това ние. Отидохме всички при него. След това Той вече даде наставления, изчистихме го, а Лулчев почна да чисти по-долу и там дето е чешмичката, той после там направи чешма. И Учителят каза: „По-хубаво е, понеже то извира от камъка, да има корито, водата да се нагрява малко от слънчевата светлина и да приеме топлина, защото е много студена водата". И го направиха там. И после донесохме камъни, е-е-е, от пътеката дето идваше от Дупница ходехме за камъни. Оттам донесоха три големи камъка. Единият беше голям. Учителят го нарече, че най-големият беше царят. Вторият по големина нарече царица. Още царицата не беше дошла. Не беше женен царят. Третият по-малък нарече престолонаследник. Донесоха приятелите на тараба големите камъни, защото бяха тежки. И Той каза: „Тука ще го поставиме. Той ще бъде царят, като най-голям". След това донесоха друг камък: „Той ще бъде царицата". И друг още по-малък: „Престолонаследникът". Така беше. Аз така го видях и го чух. И така си остана. След това се ожени царят и след това дойде престолонаследникът. Но царят не беше женен. Това беше 1930 год. А той се ожени на 25.Х.1930 год. в Италия.

А за да направиме всичко на ръце сме ги носили камъните, да. Ръцете ги направиха в София. Един каменоделец имахме и той имаше така по-груба ръка и изглежда, че по неговата си мери, и така като видиш и самите ръце не са изваяни, така скулптурски. Но като ги поставиха през тях изтичаше водата. Беше красиво. Това са първите снимки и не мога да кажа, кои са трите камъка. Е, някой от тези камъни е. Виж, някой от тези камъни е. Които са, големите, да. От тях, големите камъни бяха, които са над ръцете, да. Сега там има една скала. И се прави надпис.

В.К.: Чия беше идеята за този надпис?

Е.А.: Учителюва беше идеята и думите Той ги даде. А долу това е датата, на която е построена.

В.К.: Кой издълба надписа на скалата и знаците до нея в дясно?

Е.А.: Мисля, че Владо Николов, руснака беше.

В.К.: А какво означават тези знаци тука?

Е.А.: Ами това е знака на слънцето. Всичкото е знаци, за които Учителят е говорил. Знаех ги, ама сега не мога да ти кажа.

В.К.: Разказваха ми, че Лулчев и той започнал да дяла на отсрещната страна някои знаци.

Е.А.: Виж сега, аз това не си спомням. Но на мене Учителят каза на Изгрева да му кажа. Той беше поставил картини над прозореца и под прозореца в бараката. И Учителят ми каза да му кажа да махне картините, които е поставил. „Какво иска Изгрева ли да разруши!" Виж сега, едната беше тази: кръг с точка. Другата не мога да си я спомня. Гледах я, но всичко съм забравила. И когато аз му казах той се засмя и каза: „Тази няма да махна кръгът с точка, щото то е израз на Бога, изявеният Бог, а пък другото ще махна". Но каква беше, забравих брат. Сега, ако и тука на Рила е казал такова нещо или това нещо го смесват, не знам как е.

В.К.: Тука виждаме една снимка: Учителят е клекнал и тук се вижда котвата.

Е.А.: Да, и това е Лулчев с мустаците, и с кепето, да. Котвата Владо я прави, а Борис после я дошлифова.

В.К.: По идея на Учителя?

Е.А.: Да. А котвата е знак, символизира слизането на човека. Ние имаме и друг символ, гърнето. Над салона имахме едно гърне от пръст, отворено и в него пламък гори. Да. Символ на Словото - гори и не изгаря, и не гасне. Символ за вътрешния огън на Словото.

В.К.: Ето една снимка на Учителя, виждаме скалата тук и Той тука е седнал. Пак Учителя до камъка на чешмата. Коя година е това? Снимката е на Васко Искренов.

Е.А.: Мисля, че на Петровден беше. Учителят ни държа беседа седнал на този камък, дето се клатеше. На Петровден беше. И знаеш ли какво каза тогава? „Идеите ще ги приемете чрез въздуха!" Аз това си спомням от беседата и ми направи впечатление, че идеите ще ги приемем от въздуха. Но сега, дали беше 1932 година? Помня, бяхме отишли много рано и на Петровден бяхме на този камък. Той седна там. Ние бяхме седнали така около чешмата, не бяхме много голяма група. Щото рано бяхме отишли. Нали групите, които отиваха на езерата бяха до 25-30 души. Повече не.

В.К.: Виждал съм на една снимка камъка, който го е мърдал.

Е.А.: Е, мърдаше го, защото виж сега ей така малко объл е отдолу и затова. Те искат все чудо да видят. Няма чудо братче. То е чисто физическо устройство на камъка.

В.К.: Аз мисля, че е употребил друга сила?

Е.А.: И друг можеше да го мръдне. И сега, ако отидеш ти опитай се, ще видиш, че можеш да го мръднеш. Моето впечатление е такова. Те искат да видят чудеса. Учителят не прави чудеса пред нас. Учителят ни помагаше и в тази помощ правеше чудеса. Разбираш ли? А чудо, не. Той не прави чудеса. Той ни показа възможности, които са чудеса. Когато ме нападна руснака и никой нямаше кой да ме защити, и аз извиках „Учителю!" два пъти и руснака избяга в гората, това е чудо. Ама защото Учителят ми помогна да го изгоня. Коя година ли беше? Есента на 1944 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...