156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ

[Iskri4ka]

156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ

Вергилий Кръстев: Аз четох моите бележки, които съм си записвал от вас преди 20 години. Следните изречения ще ви прочета.

Елена Андреева: Чети, аз слушам. Давай по-нататък.

В.К.: Сега по-нататък минаваме. „Минавам веднъж край Учителя, а Той не ме поглежда. Аз се питам, къде ли съм сгрешила? Минаха дни наред. Срещам Учителя и ми казва: „Когато небето е облачно, ти не смятай, че ти си виновна". Изведнъж се освободих, защото смятах, че съм виновна, а Учителят си имаше друга работа в момента".

В.К.: Имаше ли такива моменти? Я кажи тоя случай?.

Е.А.: Да, аз имам един такъв случай и още един друг има. Учителят, може би беше в ония моменти, когато Той се отделяше от нас. Аз чувствах така, че Учителят е строг, така ме поглежда малко, знаеш тъй изтръпвах малко. Страх ме беше от Учителя. Иначе друг път не ме беше страх. Но така като го гледах, по-чужд го чувствах.

В.К.: А фактически не е бил Той.

Е.А.: Е добре, но нали тялото виждам. Аз не съм ясновидец, не виждам кой е в тялото му. Дотогава тялото на Учителя и Учителят за мен беше едно цяло - това бе Учителят.

В.К.: В тия моменти, когато слънцето не се вижда понеже има облаци и как в тоя момент Учителят е строг?

Е.А.: Строг, така го чувствах. Строг и респектиращ.

В.К.: И не смеете да се доближите до Него?

Е.А.: Ами.

В.К.: Сега аз ви разказах единия случай, вие казахте, че сте имали още един такъв случай.

Е.А.: Виж какъв е другия случай.

Другият случай е следният: Учителят говори на една групичка, аз отивам срещу Учителя за да Го гледам и да Го слушам. Той си обръща гърба към мене. Аз отидох от другата страна, Той пак си обърне гърба. Пак направя, пак си обърне гърба. Викам: „Абе какво съм направила, че Учителят така прави, ми обръща гръб?" Сега първият път така, втория път пак така ми направи. Пак си обръща гърбът. Мисля, че три пъти беше. И аз викам, бе какво съм направила, пък отвътре не ми е мъчно, не усещам някаква мъка, нали и тежест някаква. И аз последния път си казах: „Ех, Учителю, благодаря Ти, че ми обръщаш внимание".

В.К.: Че ми обръщаш гръб.

Е.А.: Да, че като ми обръщаш гръб, ми обръщаш внимание и аз благодаря за това, че ми обръща внимание. Веднага се обърна с лице.

В.К.: Към теб?

Е.А.: Да.

В.К.: Ха,ха. Прочел мисълта.

Е.А.: Ами разбира се, веднага. Виж аз от такива неща съм видяла Учителя, от такива неща малки.

В.К.: Той веднага се обръща срещу тебе.

Е.А.: Веднага, моментално се обърна.

В.К.: И се усмихна.

Е.А.: Не, да ме вижда. Не, не Той се криеше. Той се криеше. Ех, ще ми хвърли поглед така, ама не обичаше да ни казва тези свои работи. Това, тези задачи и отношения, които правеше, опити, които правеше с нас. Е, Той ми го показа, това беше един опит нали, като ми обръщаше гръб, за да видя моята чувствителност, да разбера моята чувствителност.

В.К.: Значи: „Когато слънцето е закрито от облак, не смятай, че ти си виновна".

Е.А.: Да, Той ми каза, да. Виж. Ама аз знаеш ли колко пък страдах, когато Учителят беше строг, да. Ама това беше друг случай.

В.К.: Разкажи го другия случай.

Е.А.: Не, не, друг случай, не едно след друго. То беше при друг случай. Аз страдах като виждах Учителя строг мислех, че аз съм все виновна и затуй ми каза това: „Когато е облачно времето не си виновна". Той видя, че аз се тормозя и искаше да ми помогне и аз тогава вече бях по-спокойна нали в очакването. Ами много беше хубаво при Учителя.

В.К.: А другият случай какъв беше?

Е.А.: Е тоя гдето го говорихме.

В.К.: Продължавам по-нататък да чета бележките си. Веднъж в салона Учителят попита: „Кой от вас иска да бъде сам на някоя планета и да няма нито едно живо същество?" Само дядо Благо каза: „Аз!" Какъв богат вътрешен живот имаше този човек, че само той можеше.да издържи това нещо. Ями разкажете този случай.

Е.А.: Виж сега, Учителят както говореше сега беседата каза, че може ли някой да отиде на една планета сам и там да живее. Аз малко се свих, защото мислях за себе си. Викам: „Я-а, ами какво ще правя аз съвсем сама? Мен ще ме е страх?" Ха, ха, ха. Не, казах си. Щото аз се боря със страха.

В.К.: Да.

Е.А.: Аз имам страх. Така неоснователен страх, но имам страх още. Не съм успяла да победя страха в себе си. И да не се боя, нито от нищо, защото фактически няма от какво да се бои човек. Щом живее в един разумен свят и щом има покровителството на един Учител. И няма нужда, ама хайде де? Не мога да го направя още.

В.К.: Ставаше въпрос за планетата. За самотната планета.

Е.А.: И сега Учителят каза: „Има ли някой желаещ, който би отишъл сам да живее, сам на една планета?" Никой не каза да, само дядо Благо каза: „Да". Да ти кажа, аз се възхитих, че тоя човек на тая възраст. Той беше дядо Благо вече възрастен човек, когато Учителят зададе този въпрос. Да отиде сам на една планета да живее. Е, все се иска сила затова. Иска се самоувереност, иска се голямо вътрешно съдържание.

В.К.: Човек, ако е сам ще се задуши в самотата.

Е.А.: Да.

В.К.: Трябва да има нещо вътре в него -вътрешен живот.

Е.А.: Това е богатство, за да може човек да пожелае да живее сам на една планета. Да приеме това. 

В.К.: Какво си спомняте за него още?

Е.А.: Нали за него Учителят каза за дядо Благо, че го обича. Когато дядо Благо си отиде, замина за другия свят, понеже той отива на едно погребение на свой приятел в църквата „Света Неделя" при един много студен ден. Простудява се и след това го хваща пневмония и така си отиде. Той от колегиалност, за негов близък било погребението, а църквата не била отоплена и затова така си отишъл човека.

В.К.: И си отиде.

Е.А.: И скоро след като си отиде дядо Благо Учителят каза нещо, което не съм чула за никой друг да каже: „Аз обичах дядо Благо". Аз не съм чувала Учителя да каже обичах някого. Сега, значи дядо Благо е имал съдържание. Дядо Благо е бил човек, не е само това, той си беше творец, писател, с неговите гатанки, пословици, стихотворения, той си имаше творчество свое, но той е имал духовно вътрешно съдържание, защото Учителят не случайно го е казал.

В.К.: Как стои въпроса с тези две свещи, които Учителят му е запалил?

Е.А.: Е те са свещите, двете беседи, които ги говори за него. За него говори така доста неща. Това са двете запалени свещи за дядо Благо.

В.К.: Той се казваше Стоян Русев.

Е.А.: Стоян Русев.

В.К.: Той откъде е?

Е.А.: Ами трябва да проверя, не знам. Той е чист българин.

ЗАБЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Стоян Русев е роден през 1865 год. в Заберново село, разположено в красивия Страндажански балкан в семейство от 19 деца. Една сестра и 18 момчета, от които Стоян е бил най-малкия.

Той е чист българин. Чист българин и знаеш ли, миличкият, нали като почнахме да носим панталони, малко се смущаваше от нас. Пък като почнахме да ходим на Рила. Ами студено е, вятър е, такова, почнахме да носим панталони. „Не върви жена с панталони". Виж, той е за формата, вярно е това. Роклята е по-хубаво, тя е дреха така свободна. Панталонът е служебна вещ, а не дреха да отидеш на гости или да си постоянно.

В.К.: Така го възприема.

В.К.: Друг случай чета. Тереза, майката на Савка бе написала един път една нейна опитност, че когато Савка била малка и когато е ходила на „Опълченска" 66, Учителят не е позволил да Му целуне ръка: „Аз не съм Учителя, Него Го няма" бил е строг и студен.

Е.А.: Виж какво, това е когато Савка беше вече в Братството. Този случай показва, че не е малка била. Коригирай готова. Положително го знам.

В.К.: Савка, когато е ходила на ул. „Опълченска" 66, Учителят не е позволил тя да Му целуне ръка. „Аз не съм Учителя, Него Го няма". Сега това ли е във връзка с този случай, когато тя описва целия случай с ученика на Учителя.

Е.А.: Да, този е случая.

В.К.: Значи това е било на ул. „Опълченска" 66, а не на Изгрева.

Е.А.: Не на Изгрева.

В.К.: Значи тоя е случая.

Е.А.: То е началото, да.

В.К.: Продължавам да чета. Веднъж в салона на Изгрева Учителят попита на Младежкия Окултен клас: „Има ли някой някое желание?" Николай Дойнов стана и каза: „Искам да съм богат като Крез". Той стана, но не си научи урока. Дори веднъж се държеше както се държат богаташите към бедните, макар че и той беше от учениците.

Е.А.: Да.

В.К.: Я кажи го тоя случай?

Е.А.: Николай Дойнов е много искрен човек, той не се смущава от мнението на другите и когато бяхме в салона на Младежкия клас, ние бяхме по-малко хора, винаги по-малко хора бяхме, като каже нещо Учителят, то Николай винаги беше готов да отговори, да каже, да запита. Той беше свободен да си каже мнението.

В.К.: Независимо какво е.

Е.А.: Да.

В.К.: Нито го е срам, нито се страхува. Свободен е. Сега аз лично му се радвах на тая свобода, защото да кажеш пред цял клас, искам да стана Крез. Той наистина после спечели много пари. Нему му взеха 30 милиона пари при обмяната. Но той обичаше Учителя и слушаше Учителя, защото Николай с жена си нещо в брака му не вървеше съвсем. Децата и те си тръгнаха по свой път. И Николай е много самотен сега. Николай, даже аз веднъж го запитах: „Николай, имаш ли приятели" - „Не, нямам." А това е много голяма бедност да нямаш приятели, за мене. Аз бих се чувствала много бедна. Да нямам един приятел. Но Николай иначе е активен, работи винаги с каквото може и по този начин си запълва времето. Запълва си времето с полезни работи. Той се занимаваше с астрология, туй каквото и да е, той винаги работи. И когато той говореше на Учителя, той никога не се стесняваше да каже.

В.К.: Аз съм чувал, че Учителят много често го е питал по отношение на математика, на физика.

Е.А.: Да.

В.К.: Когато е имало задачи в клас така, става, решава.

Е.А.: Свободен, не свободност. Николай беше свободен при Учителя. Да.

В.К.: Тук имаше моменти, когато той се държеше към някои сестри като богаташ към слугини.

Е.А.: Впоследствие, когато почна нали търговията си, някои ми се оплакваха, че не им плащал така по-щедричко, да.

В.К.: Да, парите голям съблазън са.

Е.А.: Да, съблазън са.

В.К.: Голям камък за препъване.

Е.А.: Много. Знаеш ли, че сам Учителят го спаси него?

В.К.: Да, той ми е разказвал. Учителят го е спасил. Той тука е описал този случай.

Е.А.: Той сам си го написа.

Ще разкажа за една наша сестра по име: Богдана Николова Ковачева - по баща, или Богдана Герасимова Терпонова - по мъж, която е родена на 26.I.1904 год. в гр. София. От баща Никола Димитров Ковачев от Пловдив и майка Зорница Тачева Среброва от Свищов.

Чичото на Богдана е Атанас Ковачев от Пловдив е написал нотния текст на песента „Пред Теб припадаме Господи". Той е имал предчувствие, че ще бъде убит на фронта. Отива при Учителя Дънов, разказва Му предчувствието си и Учителя му дава текста на една молитва, която той на фронта в окопите да я нотира в песен. В момента, когато я пише започва неприятелската офанзива и около него се разпръсват мини и шрапнели. Всички отстъпват, но той остава в палатката си и довършва песента. Така остава жив. Завръща се, разказва опитността си на Учителя, Който му казал: „Песента те спаси". Атанас Ковачев е военен капелмайстор. Той живя до 90 години за слава Божия.

Ще разкажа, как брат Влад Пашов е познал Бога и Учителя? Той ни разказваше: „Баща ми беше алкохолик, майка ни с тия много деца и с тревогите от баща ни едва ни изтърпяваше. Когато се отвори войната и баща ни там бе убит. Цар Борис нареди да ни се направи къща, и на майка връчи една доста кръгла сума, а нас децата настани в пансион за сираци от войната. Там се изучихме и израснахме. Като свободен гражданин се свързах с комунистите - приех тяхната идеология за братство и равенство между хората. Станах член на партията. Наредиха аз да убия царя като се връща с колата си през Арабаконака, където го чаках с два пистолета в ръцете. Колата се зададе, аз я спрях. Царя слезе загледа ме спокойно, с насочени пистолети аз почувствувах в цялото си тяло някаква сила и един глас: „Хвърли оръжието! Дай път на колата!" И в същия момент чух в себе си гласа на собствената ми съвест - какво добре бе направил този цар на семейството ни и на мен. Хвърлих оръжието и дадох път на колата. Не след дълго царя ме повика в двореца. Поприказвахме и ме пусна на свобода, но аз бях вече дълбоко потресен и мисълта ми работеше усилено. Мой приятел ме заведе да чуя Учителя Петър Дънов - познах гласа, който говореше в мен. Оттогава станах окултен ученик на Учителя и на Бога през целия си живот - познах Истината".

Влад е роден на 11 септември 1902 год., заминава си на 4 февруари 1974 год.

МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ:

Който страда, съдят го вече.

Смъртта раздава всичко, а живота прибира. Страданието го очиства. Уча ви как да живеете разумно! Пътят на щастието и нещастието е един. Силен е онзи, който люби и прилага, и който издържи еднакво и на доброто и на скръбта. Никой не живее за себе си и не умира за себе си. Някои не могат и да умират, защото нито са живели даже. Научете се да си ходите на гости сами на себе си. Бъдете с Новото, защото е дошло, а не със старото, което е със смъртта, защото тя си отива. Всичкото Божие величие се намира в Новия Живот.

Един е Христос, навсякъде е Той и в тебе самия. Един е пътя към Него -приложеното Слово е живота и Любовта. Гдето има усмивка и Свобода, Истина и Радост, кротост и милосърдие - Христос е това. Мнозина ще работят, но един ще носи Светлината. Добри бъдете, само който люби ще живее - Любовта ви роди - ще кажат: „Ето Човекът!" Разумният от нищо се не страхува и Пътя не напуща. За тия, които са готови всичко е възможно. Служете с любов. Да обичате и да виждате себе си в другите. Тоз, който е служил на Любовта, той не умира. Една крачка ви дели от Новото, чудни условия имате, не губете времето. Гдето е Любовта, осветява се всичко - в нея всичко става чисто, светло, възвишено. За радостния човек слънцето грее, цветята в неговата градина цъфтят и благоухаят. Живот без любов няма. Огъня гори само тленното, и вие при най-силния огън идете за да видите какво сте? Всяко знание, което приближава при Бога е добро. Мисълта е вибратор, който може да формира цяла Вселена. Духовната страна на живота се налага. Русия е място, където се правят големи опити за цял свят. Логиката на свръхчовека е: „ Силен съм ще ти помогна".