167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ

[Iskri4ka]

167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ

Вергилий Кръстев: Тук съм записал нещо друго за „Дьо Метър Михаил", за онази 1922 година, когато Учителят доста строго говори по отношение на двамата Кръстю Христов и Михаил Иванов. Сега, Елена лично е писала беседите, а Паша омекотила. Учителят беше много категоричен, а впоследствие, когато е дешифрирала беседите ги е омекотила.

Елена Андреева: Да.

В.К.: Как стана това? Защо? Поради какви съображения?

Е.А.: Ами не знам сега как го е направила Паша и какви съображения е имала. Но много е омекотено. Вярно е това. Но въпреки това Паша разказваше, че тя попитала Учителя веднъж: „Е Учителю, сега, /защото те двамата стояха затворени в една стая, която някой им беше отстъпил тази стая/, какво правят?" - Паша Го попитала. Туй Паша лично ми го е казвала. „Ами какво правят сега Учителю?" -„Карат се" - казва й Учителя. „Карат се". „Защо ще се карат Учителю?" - „Ами за яденето се карат". Толкоз.

В.К.: Значи караха се за храната.

Е.А.: За храната се карали, моля ти се. Построени са били така.

В.К.: Учителят е казал, че българският народ има един представител, който е влязъл в Божествения свят, защото по-големи народи нямат такава привилегия.

Е.А.: А други нямат, да. Учителят, както говореше един път за българския народ каза, мисля, че във връзка с богомилите беше: „Много народи нямат представител в Божествения свят, а българският народ, макар да е малък, но има представител, който е израсъл, достигнал до това Божествено съзнание, за да бъде член на това общество". Разбираш ли? Не така къде да е, но да бъде член на обществото, на духовното общество, значи да участвува в Божия съвет, така излиза.

В.К.: Аз съм слушал едно изказване, Учителят казва: „Българите нямат право на земя и на държава, но заради ония българи, които са горе в духовния свят им се дава".

Е.А.: Е-е, да. Значи има българи, които са с високо съзнание. Абе не случайно е дошъл Учителят в България. Той иска, вижте, много хубаво казва, че иска да дойде да помогне на българите, много хубаво.

В.К.: Аз съм чел една книжка от брат Боев „Учителят за Славянството". Ами за богомолите.

Е.А.: Е, каквото се знае е от литературата.

В.К.: Нещо така по-специално Учителят да е казал?

Е.А.: Не е казал, не. И те много жертва са дали богомилите. Изгорили са наведнъж в един цял един дом някакъв, където са живели, подпалват ги и не им дават да излезнат и изгарят живи.

В.К.: Сега във връзка с оная задача със стомните за вода. Когато стомната ви била пробита и когато Учителят ви дава ключа от стаята, за да вземете една стомна ли, отивате връщате се и се качвате нагоре, разкажете този случай по-подробно.

Е.А.: Учителят една неделя държа много дълга беседа и накрая каза така: „Другата неделя, няма да имаме беседа, а всеки един от вас ще си купи по една стомничка и ще отиде на бивака, да си напълни стомната. Ще си направим закуска и всеки ще се върне". Но не вече групово, а така според възможностите. Аз тогава бях учителка и поръчвам на една сестра, която беше от Байлово, там правеха стомни, да ми купи стомна. Ама не я поглеждам. Нито слагам вода да опитам, нищо. Слагам я в раницата и тръгвам. По жребие тръгнахме. Да тръгна пета или шеста вечерта след полунощ. Разбираш ли това, имах късмет. Щото аз отидох рано, стоях, правих си упражнения, всичко и когато дойде Учителя, Белева иска да Му напълни стомната. Той на нея не даде. Пък на мене даде да я напълня. И аз като я напълних на Учителя, хайде казвам и моята стомна да си напълня. И напълних. Гледам, изтича водата. Я, поглеждам, доливам, пак изтича. Обръщам стомната виждам дупка в средата. Аз не съм погледнала. То имало или камък, или нещо друго, което нали се е отпушило. Ужасно се смутих. Цяло Братство казвам, 500 души да тръгнат, пък мойта стомна ли да бъде пукната бе? Виждаш ли, упреквам себе си, че не съм била внимателна. И сега неделя е. Отивам при Учителя и казвам: „Учителю, тъй и тъй ми е стомната, ще Ви моля да ми дадете Вашия чайник, като се върна за да взема вода". „Не може". И сега, не може, не може. Аз не Го упреквам. Казвам: „Учителю, днеска е неделя и магазините са затворени, иначе аз ще слеза, ще си взема една стомна и ще се върна да си налея вода". Казвам му това. Той като видя какво съм решила, на какво съм готова, тогава извади ключа, даде ми и ми каза: „Ще идеш в Моята стая -долната, еди къде си има една стомничка пълна с вода, ще я излееш на цветята и ще дойдеш тука и аз ще те чакам". През целия път отгоре до долу съм тичала, защото не бях с такива вързани крака, тогава бях бързонога. И мисля, че съм слезнала за час, час и нещо. Така, ама и кураж добих, Учителят ми даде възможност да си поправя погрешката. И отидох. И когато вече взех стомничката и всичко, всичко и когато стигнах там, гдето имаше една чешма, горе така на първата височинка, щото тичешком надолу, на връщане по пътя, викам, ще си почина малко. В това време Савка цъфва и казва: „Еленке, Учителят те чака". И не можах даже да седна. Добре щом ме чака, значи аз трябва да бързам. Отидох и разбира се, че благодарих и това, и после поседях доста горе, починах си и вечерта пак си отидох, бях в Макоцево учителка тогава.

В.К.: Върна стомната на Учителя.

Е.А.: Не съм Му я върнала. Забравих. Взех стомната, а не за връщане и дума да не става. Друга бих Му дала, но после. Счупих я. Счупих я, затуй не я върнах. И то я счупих знаеш ли как? Както я сложих на леда, тя се пързулна и аз докато се наведа, тя се изтъркули и падна и се счупи. Ама тогава същата година мен ме уволниха. И казах: „А-а тука ще има нещо тая година. Щом се счупи стомната, ще има нещо тая година". И както виждаш, имаше. Уволниха ме. Боже как ми се кара Учителя, когато ме уволниха. Много ми се кара, пък аз се чудя защо ми се кара. Но както и да е.

В.К.: Чета. Сега, тука всички беседи бяха на тавана. На таванското помещение. На тавана имаше в един скрин, там ги слагаха, после някой ни наклевети и ги взеха. Имаше малка дупка на тавана 50/50 см. и там се завирахме. Дори и Учителят се завираше там.

Е.А.: То беше на тази стаичка, промеждутъчната стая дето Учителят приемаше. И там беше така тясно всичко и така всичко беше нагъчкано едно до друго, че имаше един отвор. Направо покатериш се, стъпваш на стол, стъпваш на друго нещо, там вече на каквото може да стъпиш и отиваш на тавана. Така тясно беше всичкото. В друго помещение после открих едно течение беседи, които Учителят ги е говорил и които са били оставени на тавана. Преди да ни изгонят и преди да ни вземат Изгрева. И когато вземат всичките тези, когато вземат всичкия материал, който е и от Братството, една от работничките вижда беседи.

В.К.: Това е на ул. „Опълченска" 66.

Е.А.: Да, и вижда това, тя се сеща, че това са беседи на Учителя. И сега сигурно не е казала, че ги взима, защото те щяха да ги унищожат нали, те нямат друго отношение към това и тя донесе ги на Изгрева, а пък аз ги търсех повече от половин година преди това. Защото, когато Савка си отиде, аз исках да туря целия материал в ред. Не знам каква работа имам да върша и затова знаех, видях къде липсват беседи. „Абе Паша, къде са тези томчета?" И казвам дати оттука дотука няма. Няма ги, а пък от Младежкия клас и Общия клас, и Неделните беседи няма ги всички. Учителят е говорил редовно, пък ги няма беседите. Както ти казвам то беше празник, когато ги донесе сестрата.

В.К.: А тука на Изгрева на салона имаше ли таван отгоре?

Е.А.: Имаше.

В.К.: На този таван какво се държеше?

Е.А.: На този таван се държаха всички неща, които не трябваха да бъдат на открито, палатките се държаха там, щото е сухо. После Учителят държеше продукти. Например всички неща, които Му носеха, като се съберат много Той казваше: „Изнесете ги на тавана!" Имаше така, първото отделение беше и по празници, и ние вземахме оттам бонбони, шоколади, всичко, което са носили да черпим приятелите. Питаме Учителя: „Учителю, има много бонбони, дето ще ги хвърляме после, разрешавате ли да почерпим приятелите?" „Да"- и толкоз. И сме черпили.

В.К.: Тук отвора какъв беше? И той ли беше малък?

Е.А.: Малък. И той малък. Учителят как хубаво се е сгъвал, знаеш ли как се сгъваше? Ще клекне, ще си пусне левия крак, ще наведе главата си, ще изнесе тялото си напред и ще си изнесе и десния крак, и вече е на тавана. Щото това беше таванът и вече е на тавана. И аз съм се катерила много. Знам. Но за Учителя, така малко. Вижте, братята, които правиха, работиха, не са били съобразителни и въобще не сме мислили за Учителя, за Неговото благосъстояние.

В.К.: Едно ваше изказване: Братята направиха по-големи удобства на жените си, отколкото цялото Братство на Учителя". Това го казвам докато съм жива.

Е.А.: Да, така казвам. Не мога да откажа това. Не мога да откажа, защото нищо не направиха за Учителя. Нямаше къде да си умие ръцете. Е как да кажа друго? Идваше при нас да се къпе. Редно ли е това? Защо да няма баня в стаята Му? В едно отделение там. Хайде. Той нищо не искаше, пък тези, които трябваше да се погрижат, не се грижеха. Едно ще ти кажа. Това бяха прости хора. От простотия го направиха. Никога един чужденец нямаше да направи такова нещо. Щото хората хигиена искат. Но както и да е. Минало.

В.К.: Друго, което съм записал. Това са дати дадени от Учителя за промяна: 1953 год., 1964 год., 1975 год., 1986 год. В какъв смисъл промяна?

Е.А.: Виж сега какво казваше: „Дати забележителни, в които ще станат събития".

В.К.: През 1953 год. какво стана?

Е.А.: Умря Сталин.

В.К.: През 1964 год.?

Е.А.: Земята излезе от Кали-юга.

В.К.: А-а, какво ще ми кажете по този въпрос?

Е.А.: Ами аз много не съм астроложка, не мога много. Да, земята излезе от Кали-юга.

В.К.: През 1975 год.?

Е.А.: Ами Хелзинки. Признаха границите на Европа след 1975год. и човешките права.

В.К.: През 1986 год.?

Е.А.: Ами нищо още не знам какво ще стане.

В.К.: Горбачов дойде.

Е.А.: Горбачов дойде и съвсем сериозно започна. Той надълбоко поде работата. Ха, ха, ха. Започна да реформира комунистическата империя. Ще видим докъде ще я изкара.

В.К.: Друго, което съм записал е едно изказване на Учителя: „Не могат ли управляващите да направят конституция за всички народи на цялото земно кълбо? - Могат!" Това искаше Той. Той искаше още нещо: Хляба да бъде без пари. И българите да са първите, които ще дадат на народа хляб без пари. Но, вижте ето как попречват духовете.

В.К.: Да.

Е.А.: Така, попречиха.

В.К.: Разкажете за Пентаграмата, която е била в Търново.

Е.А.: Не е в Търново.

В.К.: Цветната Пентаграма. На главата на Христа бил сложен образа на Учителя, да и после Го обвиниха, че се правил на Бог.

Е.А.: През 1925 год. дойде полицията, взеха я и я държаха дълго време, и после я върнаха. Тя беше известно време в салона в Търново, но на Изгрева също е била.

В.К.: Къде беше на Изгрева? Как стои въпроса с тази Пентаграма? Кой я е рисувал?

Е.А.: Някакъв руснак, художник.

В.К.: Името знаеш ли?

Е.А.: Нищо. Нищо не знам. И той е казал: „Ами аз не видях по-хубав образ от Учителя за да направя друг".

Да той е казал и това. Сега така като се види, че е турен.

В.К.: Какво представляваше Пентаграмата в цветове или как?

Е.А.: Не, Пентаграмата, както са Пентаграмите, в цветове, ама знаеш ли беше голяма колкото целият ми гардероб. Такава голяма. Да, така оттука.

В.К.: 4м. и 1/2 на 2 м. и 1/2.

Е.А.: Ама тя си е голяма, тя е пак голяма. Само, че тя е цялата сега напукана, защото е с блажни бои. Не, тя може да се оправи. То е реставрация.

В.К.: През 1925 год. защо са я взели полицията?

Е.А.: Ами защото Го гонеха. Щото виж да ти кажа, ама поповете много мръсни бяха бе.

В.К.: Тя къде беше? На стената в Търново ли?

Е.А.: В Търново беше във външната стая, не в Неговата. В тази стая гдето приемаше гостите.

В.К.: А на Изгрева, къде беше сложена?

Е.А.: Никъде, не е била на Изгрева. Тя е била само така на руло.

В.К.: Щом е била в милицията, тя е омърсена. Учителят вече не я искал.

Е.А.: Не, не иска да я тури. Това е съвсем друго.

Забележка на редактора: Името на руския емигрант-белогвардеец и при това художник, който е рисувал голямата цветна Пентаграма и която е била окачена в Търново на събора на 19. VIII. 1922год., с подпис Ф. ШЛАМБОРА.

Името му го също открих в описа на вещите, които са продавани чрез заложната къща. Там пишеше, че тази Пентаграма е от Шламбура. По този начин се разрешава един важен въпрос за цветната Пентаграма.