168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

[Iskri4ka]

168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

Вергилий Кръстев: Как стои въпросът с правото за издаването на беседи, откупуване правото за издаване на беседите от наследниците на Учителя?

Елена Андреева: По юридически път те задоволиха първо най-напред Неговите наследници. След това можеше да се откупи това право. И Братството го откупи. По най-кратка форма казано.

В.К.: Това беше идея ни някои от нашите приятели.

Е.А.: Да.

В.К.: За да може да се печати.

Е.А.: Да се печати, разбира се. Да имаме свобода.

В.К.: От едната страна са били: Борис Николов, Паша Теодорова, брат Боев, а от другата: Антов, Симеонов, Жечо Панайотов.

Е.А.: Да, те са. Те бяха по това време.

В.К.: Колко платихте за откупуване?

Е.А.: Това нещо не знам.

В.К.: Какво ги направиха тези пари, наследниците?

Е.А.: Похарчиха ги.

В.К.: Колко наследника имаше тогава?

Е.А.: Ами имаше наследници от брат му Атанас. Той имаше един учител брат. А Учителят е имал брат Атанас, Наско ли, Атанас ли. След това имаше сестра. Една сестра - баба Мария, която идва 2-3 години в нашия „Параход", когато ние бяхме на Рила. Тя ни пазеше „Парахода". Пазеше ни го, да не сме сами. Защото ние не си оставяхме „Парахода" никога. Защото всичките беседи бяха там. И от страх, пожар нещо, разбираш ли, пък бараки бе! Да не е нещо здраво. Така да ритнат, ще могат да влезат и да направят беля, но добре, че не знаеха. Добре, че не знаеха. Иначе, ако имаше злосторници можеха много бели да направят. Смятай сега за ония беседи, аз ти разказах и пак се връщам към тях, които ми ги донесе сестрата от ул. „Опълченска" 66. Ами това е Слово, иначе щяхме да ги загубим. Тя щяха да ги изгорят. А щяха да кажат: „На дъновистите" и толкоз. А пък ние го имаме вече записано.

В.К.: Какво беше отношението на рода на Учителя към Него? Как Го приеха? Като роднина или?

Е.А.: Не мога да кажа. Аз съм била млада.

В.К.: Какво сте чули от старите братя?

Е.А.: Майка Му все е усещала нещо. Тя много Го е обичала. И когато е била болна и преди умирането си, тя Го е чакала да се върне като момче, ученик от Варна, за да Го види. Туй са ми го казвали приятели. Баща Му е идвал при Него и се е отнасял с уважение към Него, защото пък на него, той когато отива да се покалугери, казват му, ще се върнеш, имаш задача в света. Е значи подготвена е за тия неща и даже има една малка книжка, ти сигурно си я чел, за тази история.

В.К.: А да, за Откровението в църквата.

Е.А.: За „Св. Димитър", да. Така, че знаели са това. А другите не. Интересуваха се от парите. А, едната, зъболекарката, която е била, племенницата на Учителя, тя е казвала: „Пари, пари да ни даде". Значи съвсем материално отношение е имала. Пък Учителят повече пари щеше да й даде, ако тя не беше така материална, ако тя отиде и Го помоли, Той щеше да й даде. Ама тя не е знаела как да иска.

В.К.: Значи иска пари, пари.

Е.А.: Да, така е казала.

В.К.: Сега тази баба Мария е идвала често и Му викаше Петре.

Е.А.: Ами тя е 10 години по-голяма от Него. После Той е бил дете, нали знаеш оня случай с царевицата?

В.К.: Я го разкажи!

Е.А.: Нея я годяват за човек, който тя не иска. И тогава, тя плаче естествено. И Той е бил 10 годишно момче. И като я видял, че плаче казал: „Како, защо плачеш?" Тя казала: „Искат да ме дадат за еди кого си, пък аз не искам". В това време се събаря една низа царевица, венец, пада долу. „О, како не плачи. Както се разтури царевицата, така ще се разтури и твоята работа". Той вече, виждаш ли, това е ясновидството, което го носи от детство. Друг случай не съм чула. Така ярък да бъде. Така ярък, определен, да.

В.К.: Чета: Неделчо Попов иска да проповядва и Учителят му казва: „Тебе въшки яли ли са те? Ще работиш и с това ще проповядваш!" Той беше под влиянието на Балтова, която искаше да го прави проповедник. Я ми разкажи този случай. Изобщо какво беше влечението на приятелите да стават проповедници и т.н.

Е.А.: Ами виж сега, то е влиянието на света, нали те искат изведнъж да се проявят. Но не им беше брат ясно за проявата, която трябва да имаме. Да станеш проповедник още нищо не значи. Ти трябва да станеш първо човек, да имаш всичката духовна светлина и тогава става, ако можеш проповедник. А така, както се опитваха те да стават, това нищо не е. То е светска работа.

В.К.: Никой няма да ги приеме.

Е.А.: Ами разбира се. Пък затова и Учителят му е казал: „Теб яли ли са те въшки?" Ами той като си загуби работата, като започне да проповядва, а не знае как и няма знание, какво ще прави? Ще стане един обикновен човек, който ще бъде просяк. Направо просяк ще бъде.

Но виж сега. Слушай, когато Неделчо заболя, той ме извика един път да му направя компрес.

В.К.: Млечен.

Е.А.: Е как може на един болен човек да не отида? Естествено, че отидох. Направих му компреса. В това време дойде Балтова и те се скараха нещо. Ама като се скараха, лошо се скараха. И той й каза: „Ако умра, ти си виновна". Виж, дословно казано, присъствувах. За пръв път го казвам пред човек.

В.К.: Трудно се изнася това нещо.

Е.А.: Кое?

В.К.: Не, трудно човек може да го изнесе вътрешно.

Е.А.: Е, казвам ти. И много скоро след това той си отиде. Но той късно ме извика. Той имаше един така подут корем, много.

В.К.: Имал е асцит и цироза на черния дроб.

Е.А.: Е-ех.

В.К.: Епоха.

В.К.: Ами друг въпрос. Учителят до коя година стоя там на ул. „Опълченска" 66?

Е.А.: Докато дойде на Изгрева. През 1926 год. се качи на Изгрева и оттогава много рядко е спал долу. Е веднъж Балтова, когато беше постила, отишла при Него и казала, че ще спи при Него. „Учителю, аз ще остана при Вас!"

В.К.: Какво казала Балтова? Този случай не го знам.

Е.А.: Казала: „Учителю, аз ще остана при Вас!" Постила, дълъг пост изкарала и голямо геройство и отива при Учителя и казала: „Аз ще остана при Вас!" Да, да спи там. Учителят казва: „Добре". Но тя е мислила, че ще остане там. Но Учителя взема си шапката и отива на ул. „Опълченска" 66. Оставя я. Нали тя иска там да спи. Оставя я да спи там. Много финичко.

В.К.: Ха, ха, ха. Оставя я и тя приспива, Балтова до сутринта. Тя чака да преспи с Учителя.

Е.А.: Виж, не, духове брат. Духове и духчета колкото щеш имаше.

В.К.: Те повече са били духове отколкото духчета. Ха, ха, ха. Значи и други случаи и при други разни случаи Учителят е спал на ул. „Опълченска" 66.

Е.А.: Случвало се е някога, ако е бил на концерт ли? Нещо, но обикновено си идваше. След като Учителят Му направиха къщата и почна да живее на Изгрева, Той слизаше за класовете на братския салон на ул. „Оборище" 14 и се връщаше винаги на Изгрева. Много пъти и аз съм присъствувала в изпращането до Изгрева и после ще се върнеме пеш.

В.К.: А по това време нали и на ул. „Оборище" 14 сте били?

Е.А.: Е, на „Оборище" де.

В.К.: Той се връща на Изгрева.

Е.А.: На Изгрева.

В.К.: И с приятели се връща, придружават Го.

Е.А.: Е, винаги са Го придружавали. Може ли? Пък и кой няма да иска да върви с Учителя.

Един път бяхме двете с Паша на Изгрева и Учителят дойде по едно време, ама никой друг нямаше. А пък Той бил поканен у Граблашеви на обяд. И сега тръгваме. От едната страна Паша, от другата страна аз. Вървиме и си приказваме с Учителя, нали така, щастливи сме и двете, че сме с Учителя. И като отидохме до вратата на тези, като звъннахме на това, Учителят каза: „Аз ви водя две гостенки, ще разделите моя дял на трима ни".

В.К.: Ха, ха, ха.

Е.А.: Е така де, значи да не ги ощетяваме ние. Пък кой ще дели сега Учителя. Те се зарадваха и Граблашев, и жена му. Много се зарадваха. Пък и момичетата.

В.К.: На Величко Граблашев, да. Тогава. Величко Граблашев беше още жив?

Е.А.: Жив беше.

В.К.: Добре де, той кога заминава за Америка?

Е.А.: Скоро след 1922 год.

В.К.: Значи тази ваша опитност е преди 1922 год.?

Е.А.: Преди 1922 год., да.

В.К.: Той колко дъщери имаше?

Е.А.: Две.

В.К.: Те живи ли са сега?

Е.А.: Едната знам, че е жива, другата не знам.

В.К.: Знаете ли къде живее?

Е.А.: Знам.

В.К.: Трябва да ги търсим, да видим дали няма нещо запазено от баща им.

Е.А.: Не вярвам. Много са разпиляни. Ако са като майка си!

В.К.: Тя разпиляна ли беше?

Е.А.: Оу! Един от най-разпиляните хора, които съм видяла.

В.К.: Различни хора.

Е.А.: Различни, да. Различни.

В.К.: Той Граблашев затуй бяга от нея, отива в Америка макар, че отива да търси Христа.

Е.А.: Ех, виж какво, той ли е казал, че търси Христа? Ех, виж какво? Той ли е казал, че отива да търси Христа?

В.К.: Той се сбогувал с Учителя, този който е присъствувал при изпращането, нали : „Ама Учителю той отива да търси Христа!" Учителят казал: „Нека търси!" „Учителю, Христа е тук, пред мене". Казал: „Нека търси!"

Е.А.: Аха, защото той не Го позна. Той не Го позна. Той като беше с Него като студенти, когато ходиха там при оная къща, там някъде в гората, дето скитаха толкоз време, за да я намерят. Ама въобще той не Го позна.

В.К.: Как знаете вие този случай? Това е случай на Граблашев с Учителя.

Е.А.: Граблашев забелязал, че Учителят за известно време изчезва да речем за една седмица и никой не Го знае къде е. Веднъж така, друг път така и най-после Го пита: „Къде ходиш? И мен да ме вземеш, където ходиш!" А те са студенти с Граблашев в Америка. Пък Учителят казал: „Добре, щете взема". Но му казал: „Щом искаш, ще дойдеш с Мене, но няма никакъв въпрос да ми задаваш. Каквото гледаш, каквото чуваш, само това ще го знаеш ти, но няма да Ми задаваш никакви въпроси". И там те са отишли, ходили по вода, ходили по суша, качили са се на една планина и когато стигнали някъде далеч в планината, една лодка ги чакала в едно езерце в средата, на което била построена къща. Значи отвънка не може да се влезе в къщата. Трябва да се даде ключ, за да се влезе. И Учителят го завежда там. Заварили хора, които го чакали в една стая. Всички му станали на крака. Разговаряли на език непознат за Граблашев. Стояли там колкото стояли, но Граблашев като се връща и той иска да намери къщата, и скоро след това мисли, че ще намери къщата. Отишъл, ходил в една посока, в друга, в трета и т.н. нищо не могъл да намери. Щото там била къща, която е сред вода построена. Така в езерцето е постройката. Значи нещо като басейнче имало. Как е било, отгде ще знам аз, ама е могло да я има.

В.К.: Вероятно е имало някакъв остров.

Е.А.: Остров по средата, да.

В.К.: И построена къща. И какво разправя Граблашев за тази къща?

Е.А.: А, нищо не иска да каже. Пък и ние не сме питали. Виж да ти кажа. Защото му казва да не казва нищо Учителя. Той трябва да мълчи. Иначе, ако говори значи той няма да бъде почтен. Интересно е как не можа да познае Учителя, ама. До Учителя да бъде и да не Го познае!

В.К.: Интересно той е превел от английски доста неща за Розенкройцерите.

Е.А.: За Розенкройцерите е превел доста работи Граблашев.

В.К.: Така беше с Граблашев. Какво казваш, беше висок с голям авторитет.

Е.А.: Със самочувствие някак. Един едър мъж беше, висок и с едно чувство така важен, важен. Това е моето впечатление. Пък аз съм била на 19 години, когато съм го видяла.

В.К.: Била сте млада.

Е.А.: Младо момиче.

В.К.: Значи така е с Граблашев.

В.К.: Какво ще ми кажете за тая снимка? Това е тука невероятно. Виждаме добре Балтова, Епитропов и Пампоров с Учителя. На тая снимка с Учителя имам усещането, че това е тука цялата човешка цивилизация. Представител на цялата цивилизация, които са минали и епохи, които са минали на земята.

Е.А.: Да. Какво да ти кажа, представители на различни епохи. На различни епохи, на различни хора. Ха, ха.

В.К.: Какво ще ми кажете за Пампоров?

Е.А.: Виж какво, Пампоров беше един добър брат, ревностен, есперантист и обиколи Европа с есперанто да предава уроци и запозна рижаните с Новото Учение.

В.К.: Кои?

Е.А.: Рижаните от Рига, да. Той ги запозна. И те дойдоха. Няколко години подред идваха на групи на Рила.

В.К.: Ама наистина тая снимка е уникална. Говориме за представители на цивилизации и епохи е тази снимка.

Е.А.: Да, Толкова различни са тези. И как са се събрали така при Учителя не мога да ти кажа, но. Това е много интересно. Тука е Пампоров. Сега тука е Епитропов. Той беше представител на дружество - осигуровки и той обикаляше цяла България да осигурява хората. С това се прехранваше, а пък беше и връзка между приятелите. Щото ходеше във всички градове и села, хем си вършеше застрахователната си длъжност и правеше връзка между приятелите, нали. Щото виждаме, че в първите години той подписва нарядите.

В.К.: Сега Балтова откъде дойде?

Е.А.: Аз Балтова я заварих в братството. Откъде е Балтова, не мога да ти кажа откъде е, но е в София. Малко екзалтирана жена беше.

В.К.: Казаха ми, че изобщо е продала покъщнината си, подмамена от духовете.

Е.А.: Спеше на дюшеците, но после си купи и диван. И диван си купи и беше съвсем комфортно за Изгрева обзаведена. Що ти казвам, увлечения. Знаеш ли, имам един случай с нея, не знам, да ти го кажа ли. Аз говоря с Учителя на поляната. И както си приказваме с Учителя, какъв разговор водех не зная, идва Балтова погледна ме така, демек да кажеш „Аз идвам, махай се!" Но аз казах: „Аз не съм си свършила разговора и не се махам". И останах, мълча. Стоя на мястото, оставям я да говори тя. Тя говори, говори, говори, каквото говори и си отиде. Аз не се мръднах от мястото си, но като си отиде, как добих такава смелост казах: „Учителю, сега като лъже, не съзнавали?" А Той ми каза: „Вярва си!" Ха, ха. Казвам ти един случай така де, характеризиращ, затуй ти го казвам. Вярва си тя. Значи тя вярва, че това, което казва е така. Ама, че не е така, не ми каза, че не е така Учителя на мене. Че пък и аз съвсем убедено казах. Значи вярва си, „Вярва си!" - казва. Не, за мене е един урок това. Аз за Балтова нямам отрицание. Ако успея да напиша образи в братството, ще бъде един образ и тя. Има много какво да пиша за нея. Тя ще бъде един образ неповторим. Та тя съществуваше и я виждате на снимки непрекъснато от едната или от другата страна на Учителя. Искаше все отдясно да бъде. Но тя като образ, сега положителна или отрицателна роля, то е друг въпрос, но образ е. Например, когато Учителят даде задачата, за да се отиде в 12 часа през нощта до Вълчата скала, тя същата нощ отиде. Щом даде Учителят задачата, тръгва сама и отиде. Сега, това е една ревност, нали. То може да каже някой амбиция, но е една ревност и тя отиде и тя даде тон, че ние за две-три седмици свършихме задачата. Иначе тя щеше да продължи много дълго. Тя даде тон. Знаеш, като разбраха всички, че Балтова е отишла да изпълни задачата си, тя ни изнасили всички. Значи тя може, а ние не можем. Трябваше да се доказваме.