Jump to content

171. КАФЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО


Recommended Posts

171. КАФЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО

Вергилий Кръстев: Виждам на снимки, че са официално облечени, с бради възрастните приятели. Вие ги заварихте, нали?

Елена Андреева: За тях ние бяхме деца и някакси нямахме приказка с тях.

В.К.: А от онези възрастни приятели Петко Епитропов. Той е висок, с брада.

Е.А.: Висок, да.

В.К.: Аз съм го виждал там послание пише.

Е.А.: Пишеше и наряди. Наряди пишеше той. Малко църковно се носеше малко така. Православно някак беше. Ами възрастни хора са, при Учителя дошли. Много трудно се променят. Те са свикнали с тоя строеж. Е, ако нещо са проумели хубаво, ама ако не са проумели? Толкоз им е. Ами, да.

В.К.: Тя жена му Мариам, виждал съм я така на снимки до казана сипва супа. Голяма готвачка.

Е.А.: Беше много симпатична. Гледаше на кафе.

В.К.: Така ли беше?

Е.А.: Гледаше на кафе и даже веднъж, кого беше пратил Учителят да му гледа на кафе, не знам кой беше. Виж сега не си спомням кой беше.

В.К.: Значи Учителят праща някой при нея да му гледа на кафе.

Е.А.: Ами сега, защо Го е направил Той знае.

В.К.: Някой от Търново Учителят изпраща да му гледа на кафе Мариам, жената на Епитропов. Той може би искал не Той да каже пророчество, а чрез друг да се каже.

Е.А.: Може би не Му е било удобно да го каже Учителят, затуй праща при друг. Може и това да е. Но това е мое мнение. Аз не искам да ангажирам Учителя с това.

В.К.: Имаше ли много такива гледачи на кафе, кафеджии.

Е.А.: А имаше, имаше.

В.К.: Почти всички.

Е.А.: А имаше, имаше много. Аз не съм ти разказвала моята история, когато си стригах косата.

В.К.: Да, това съм го записвал.

Е.А.: Записахме ли го?

В.К.: Да. По отношение кафеджиите ме интересува.

Е.А.: Кафеджиите, всички, които долу-горе налучкваха и досега си гледат на кафе.

В.К.: Коя беше така най-добрата кафеджийка?

Е.А.: Аз не знам. След като си отиде Учителят мен ме извика чичо Петко Епитропов и други няколко братя - Иванов и др. да им напиша, че един медиум ще говори, да стенографирам. Е сега, аз стенографирах, но казах, втори път няма да ме викате. Аз не обичам медиумите, защото нали имам една опитност, намирам, че това не е за мене работа и съм го отсекла.

В.К.: То е имало доста медиуми. Той и Тодор Стоименов е бил.

Е.А.: Може да е бил сензитив, може да е бил сензитив. Тази Ваня Медникарова дига и слага, че „Туй ми каза Учителя, туй ми каза Учителя". Виж сега да ти кажа, не мога да си представя, че Учителят ще каже чрез нея или чрез някой друг, това са същества, които им казват.

В.К.: Не може да влезе Учителят в една нисша форма.

Е.А.: Не за нисша и висша, ама няма да се занимава с такива работи бе!

В.К.: Това са разни духове, които ги разиграват.

Е.А.: Да, и аз така го разбирам. После аз и онази Школа дето изкарах, научих си урока и след това абсолютно, аз и на Ваня съм казала: „Виж сестра, имам опитност и затова абсолютно не се занимавам с медиумство. Глупост".

В.К.: Аз виждам, че доста усилия и време са хвърляли по отношение на тези неща.

Е.А.: Много, много.

В.К.: И то в Школата, в бараките.

Е.А.: Да, да, да.

В.К.: Въртящи се чаши, говорящи медиуми.

Е.А.: Да, да, доста хора, да. Е това са забавления. За мене това е така. Милка, химичката например и сега като дойде при мене пита: „Имаш ли кафе?" Да ми гледа на кафе. И като ми гледа, вярвайте аз моментално ги забравям какво са ми казали. Аз абсолютно нямам афинитет към едно нещо да запомня от туй, което са ми казали.

В.К.: Спомням си, че са ми разказвали за Варна, хей всички медиуми там въртят, правят протоколи, че Стоицев там в Пловдив също.

Е.А.: А Пловдив беше голямо. Там имаше една медиумка.

В.К.: Какво е било мнението на Учителя към тия работи? Не четат беседи, не разучават Словото, занимават се с медиумство.

Е.А.: Ние много неща не направихме, които трябваше да правим, да ти кажа искрено и честно. Ние въобще нямахме ученическо съзнание. Тук-таме имаше хора по-задълбочени, няколко души, така. Оттам нататък всичко беше повърхностно и незадълбочено. Това, което съм видяла и себе си вътре слагам, че и аз не съм направила това, което е трябвало да правя.

В.К.: Такава е била епохата, такова е било времето.

Е.А.: Сега знам ли?

В.К.: Млади хора сте били при тая аура, Учителя направо ви опиянява и екзалтира много хора.

Е.А.: Какво?

В.К.: Аурата на Учителя опиянява, аурата на Учителя. Всичко което хвърчи се гълта и след това полита.

Е.А.: Да. Сега Учителят беше друго същество.

В.К.: Сега друго искам да питам, за едно увлечение на младежите в ония години. Захвърлят си факултетите, някои завършват висше образование, не искат да ходят да работят, стават общи работници и т.н. Какво беше мнението на Учителя по тоя въпрос?

Е.А.: А не, не одобряваше.

В.К.: Не одобряваше. Ето Методи Константинов, че Борис Николов, че Георги Радев и някои други. Завършват, а отиват да работят съвсем друга работа, физическа работа.

Е.А.: Е не знам, защо Борис? За да е свободен.

В.К.: Жорж, Методи Константинов, че и разни други?

Е.А.: А не, Методи Константинов завърши. Той е доктор по философия.

В.К.: Той завърши, но пак не работи по специалността си и пак за мозайки се хвана.

Е.А.: Е, да. ама беше вече в епоха, когато ни гонеха.

В.К.: Гонеха, нямаше какво да се яде.

Е.А.: Да, трябваше да работи, затуй мисля беше. Щото, виж сега, лично за мене, аз не съм била никога без хляб, защото Учителят се грижеше за нас, като стенографки. Само един път останах да нямам хляб, беше по това време сегашното, за останах без нищо. Паша беше слязла в града, аз нямах никакъв петак, след като ме бяха уволнили и бях си свършила парите до петак.

В.К.: Нямахте пари.

Е.А.: Нищо. Не можех и хляб не можах да си купя, нямах нищо и си казвам: „Ех казвам, пък една вечер, след като много разсъждения имах, викам си, ех пък един път ще остана без да се нахраня. Толкоз пъти съм карала постове, голямо чудо, че една вечер няма да вечерям. Не мина половин час Маргарита Мечева дойде, пристигна с една пълна паница череши, едри, хубави и една питка отгоре.

В.К.: Какво казва: „Учителят ме изпрати".

Е.А.: „Еленке, Учителят ти праща това".

В.К.: Това е много голяма опитност.

Е.А.: Не, казвам ти. Казвам ти и още един път пак така се беше случило и тогава ми прати.

В.К.: Вторият случай какъв беше?

Е.А.: Не знам. Пак нещо бях останала без пари. Но мене Учителят, когато аз завърших университета, отидох при Учителя. Аз вече съм стенографка при Учителя, но отидох при Учителя и викам: „Свърших университет, взех си стажантския изпит, трябва да работя, Вие какво ще ми кажете?" „Ами, като отидеш учителка ще имаш за един хляб. И ние ще ти дадеме един хляб". Това ми каза. Това ми беше и затуй не ме е оставил без хляб.

В.К.: Значи и ние щети дадем хляб. И то продължава и досега. И досега. Един хляб.

Е.А.: Виж, продължава, защото Учителят е голямо същество и ме облекчават мен, нали, защото аз сега съм по-така вързана и аз колко години съм в това състояние, нали така, както да е, не е много лесно.

В.К.: И не всеки може да издържи.

Е.А.: Не е много лесно, защото знаеш какво ми каза Цветанка, на Гошко жена му. Аз спах там и казва: „Ти много дълбоко спиш, но знаеш ли, че в съня си охкаш?"

В.К.: Аз също съм те видял как някой път като нещо миеш, охкаш. Това охкане така е вопъл на тялото.

Е.А.: Да.

В.К.: Това те боли, онова те боли.

Е.А.: Ама разбира се. Например, аз сега имам и тука, и тука някакви болки, ама повърхностни, не са дълбоки. Ама така, лекички, много леки. На, сега тука като натискам, усещам болка и от двете страни. То ще мине това. Не е така сериозно надявам се.

В.К.: Сега сте на колко години - 86 ли ?

Е.А.: Моля ти се - 88 ще навърша сега на трети август. В. К.: Значи 88. Да сте жива и здрава. Дръж фронта, за да си довършим работата.

Е.А.: Аз ще издържа, ами ти дали ще издържиш?

В.К.: Ще видим. Трябва да издържа иначе всичко се загубва. Аз съм последният, който трябва да приключи Школата.

Е.А.: Дано успееш. И дано Бог ти помага и Учителя да е с теб.

В.К.: Затуй що казваш, аз казвам: „Амин".

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...