172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

[Iskri4ka]

172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА 

ОБВИВКА

Вергилий Кръстев: Магдалена. Първите ви впечатления?

Елена Андреева: Беше едно същество неуравновесено, според мене. Тя беше учителка с висше образование. Знаеше немски език, като учителка, завършила, но когато дойде в Братството нещо я прихванаха духовете и започна да прави забележки на Учителя, да се кара с Него, да прави неща, които никой не ги одобряваше от нас. И като отишла в Пловдив тя е държала сказка пред гражданството и е говорила много нелепости по адрес на Учителя. Ние се чудехме, как може такива работи да прави тя. После като си казахме: „Магдалена е такава и толкоз". Но не мина много време и Магдалена цъфна на Изгрева. Пак дойде и пак при Учителя, и пак Учителят я прие и пак се проявяваше такава.

В.К.: Създаваше ли неприятности през време на беседа, на лекции?

Е.А.: Не, не си позволяваше.

В.К.: Но вие ми разказвахте един случай, когато Учителят й плеснал шамар. Кога беше това?

Е.А.: Това беше един път само. Беше преди. Е не знам кога е говорила.

В.К.: Тя се е държала може би нахално?

Е.А.: Нахално, да.

В.К.: Вие ми разказахте първия път, когато е бил в салона, тя е отишла и е паднала пред краката на Учителя и Учителят отишъл и я вдигнал.

Е.А.: Не, помоли я кротичко, тихичко и тя се върна. Екзалтирана беше Магдалена. Тя беше екзалтирана жена.

В.К.: Разказвали са ми старите приятели, че са искали да я махнат, но Учителят казал: „Ако махнете нея, кого ще сложите? Трябва друг да заеме нейното място". Е. А.: Учителят за нея е казал точно това: „Тя е проводник на отрицателните мисли на братята и сестрите". Защото братята и сестрите макар, че следват Словото, макар, че учат, но те нямат чисти мисли и като нямат чисти мисли, те отиват към нея и тя е проводникът, чрез който се чисти Братството по този начин. Тя е канал.

В.К.: Разказваха ми, когато е говорила в Пловдив хули срещу Учителя и след като се върнала, Учителят я питал.

Е.А.: А, да. Учителят, когато Магдалена дойде от Пловдив рекъл: „Колко ти дадоха" Така. „Пет хиляди Учителю". „ Па много евтино си се продала". Това й казал Учителят.

Тука има нещо, което трябва да се изясни, защото това е отношение на ученик към Учителя, а то е една каша такава, никаква.

В.К.: Имаше ли много такива?

Е.А.: Не, имаше една, че две, че три, че четири само. Граблашева малко беше така, Маргарита Мечева беше напоследък малко така.

В.К.: Коя Маргарита?

Е.А.: Мечева, след това имаше една не знам?

В.К.: Сега Граблашева как се изявяваше?

Е.А.: Така груба малко, груба жена беше тя.

В.К.: Скандалджийка ли беше, правеше ли скандали?

Е.А.: Не правеше скандали.

В.К.: Не правеше скандали. В какво се изразяваше?

Е.А.: Е, грубовата жена беше.

В.К.: Тя е на Величко Граблашев съпругата.

Е.А.: Съпругата, да. Само, че той като дойде през 1922 год. постоя малко и отиде в Америка и не се върна. Тя остана тука, а той там си имал приятелка. А пък после той ослепял и приятелката го догледала.

В.К.: Това е за Граблашева. А сега за Мечева?

Е.А.: За Мечева, Учителят я караше да учи. Пък тя не Го слушаше. Родителите й бяха богати и майка й пращаше пари. Тя беше осигурена. Не беше така гладна. И затуй може би така беше и Учителят веднъж й е казал нещо, което никога не е казвал: „ Ако Ме обичаш, ще учиш!" Нали, Учителят за да я подтикне, за да я насърчи, за да я накара да прави нещо, което Той иска, тя не го направи. Катя Грива, когато Учителят я накара да си завърши образованието, тя послуша. Тя за шест месеца. Той й каза, за шест месеца ще слезеш при Паша и там ще учиш и когато свършиш ще дойдеш с диплома при мене. И така направи. Така, че Катя Грива послуша и след това тя стана учителка и учителствуваше, и си взема пенсия. Така се прехранваше. Ама Той е имал предвид, че ще си отиде по-рано и е разбирал това, за да ги осигури. И Маргарита я караше за добро, не за друго. И на Маргарита искаше да помогне.

В.К.: А Катя Зяпкова?

Е.А.: Катя Зяпкова, тя си беше така, като характер. Иначе не е била скандалджийка. Имаше една друга сестра, която на ул. „Опълченска" 66 се скрила под леглото на Учителя, за да роди от Учителя Христа.

В.К.: Тя Балтова ли беше?

Е.А.: Не Балтова, другояче се казваше, друга сестра.

В.К.: Тя после беше ли на Изгрева?

Е.А.: Идваше. Не, идваше си, пак си идваше. Абе анормални бе, екзалтирани жени. Слушай, ако Учителят беше жена, борби щяха да стават. Битки. А пък сега много по-леко и по-кротко мина.

В.К.: Значи битки! Ножове и секири.

Е.А.: Казвам ти. Защото Учителят беше очарователно същество и Той с това, което излъчваше, по-сензитивните го усещаха и се прилепваха и затуй така беше.

В.К.: Да, особено сензитивите.

Е.А.:За сензитивите беше.

В.К.: Значи другата е Балтова.

Е.А.: Е, Балтова беше, какво да ти кажа, Балтова.

В.К.: Аз я гледам на снимките, винаги до Учителя.

Е.А.: Винаги, винаги така. Но знаеш ли, ще ти кажа нещо, което може би не трябва да го казвам. Един път Балтова идва на поляната, а аз говоря с Учителя в това време и тя идва, и ме изглежда така малко.

В.К.: Кръвнишки.

Е.А.: Не, аз идвам, ти значи отдели се! Пък аз, ха сега де, не мърдам от мястото си, стоя. Като иска викам, нека да пита Учителя и аз ще слушам, и не се отместих. Сега казвам ти както съм направила, нали, може да е било нелюбезно, може да не е било хубаво, но така го направих. И след като си отиде Балтова, аз казвам: „Учителю, като лъже сега, не съзнава ли?" Значи аз съм убедена, че тя лъже и казвам на Учителя това, пък Той ми каза: „Тя си вярва!"

В.К.: Тя сама си вярва.

Е.А.: Тя си вярва, да. Казвам ти факти. Дословно, както са станали.

В.К.: Разказваха ми един случай, казват искала да се завие с магнетична обвивка и си раздава всички юргани, цялото си имущество го разкарва и го раздава.

Е.А.: Всичкото го раздаде, остави само по един дюшек на мъжът си и на двете си дъщери и на нея, и една гола стая. Аз не съм ходила, но така направи.

В.К.: И се завила с магнетична обвивка и се разболяла и хванала ревматизъм.

Е.А.: Е, ами магнетична. Друга сестра имаше, която цяла зима ходи само с рокличка. Но тя не изстина. Именно тя, Елена се казваше.

В.К.: Значи тя не изстина.

Е.А.: Не, тя не изстина. И после, колко сестри и братя предлагали й, да й купят палто, за да не ходи по тънка рокличка, бе лятна рокля. Така ходеше или една вълнена рокличка, тъничка.

В.К.: И не иска. Тя упражнение ли е правила от Учителя нещо или не? Да не би Учителят да й е казал нещо и тя да прави някакво упражнение?

Е.А.: Не, нищо не й е казвал Учителят, извинявай.

В.К.: Тя като го правеше, нарочно ли го правеше или искаше да види дали ще изкара зимата така с по една рокля?

Е.А.: Кое, сестрата? Сестрата го правеше съзнателно, правеше опит да издържи цяла зима с магнетизма, който има в себе си. Но тя не беше така екзалтирана, много.

В.К.: Как издържахте в тези бараки? Зимно време с какво се отоплявахте?

Е.А.: С въглища. Дърва подпалка и иначе въглища. Напълня печката с въглища. Сутрин като стана запаля я и тя се сгорещи. Надвечер, ако още е студено, да речем печката изгоряла, добавяме въглища.

В.К.: Това беше зимата?

Е.А.: Зиме.

В.К.: А Учителят Той се отопляваше с печка, с дърва.

Е.А.: Не, и Той така, по същият начин.

В.К.: Кой Му палеше печката?

Е.А.: Сам.

В.К.: Сам?

Е.А.: Много често сам, най-често Савка ходеше. Но и сам си я палеше.

В.К.: Казваха ми един случай, Учителят по едно време казал: „Не искам тези въглища да горя за да освобождавам тези лемурийски духове".

Е.А.: Да, да и престанаха с въглищата, и само дърва гореше тогава. След това престанаха да го зареждат с въглища. Значи, Той видял какво прави като гори въглищата и затова е казал това нещо.

В.К.: Да. Значи в тези бараки, доста студено е вътре.

Е.А.: Абе, слушай вечерно време си умия краката и за да не ми изстинат краката, легена го оставям пред леглото си. На сутринта водата е замръзнала. Сега, казвам реално.

В.К.: Салонът с какво се отопляваше? С печка ли?

Е.А.: Две-три печки. Големи печки имаше, но беше хладничко. Ами голям салон, той е висок.

В.К.: Друго искам да ви питам. В тоя салон има пиано. Освен пиано има и хармониум. Кога го докараха хармониума?

Е.А.: Имаше един хармониум и тогава малкият го пращат във Варна.

В.К.: А, той малкия. И сега на хармониума по онова време кой свиреше?

Е.А.: Мария свиреше и Кисьова. Защото Мария някога не присъстваше и Кисьова свиреше.

В.К.: Не се ли караха кой да свири?

Е.А.: Мария даже е вдигала Кисьова от хармониума, което не трябваше да прави, според мене. Да е дошла по-рано, това. Вдигаше я, както да е.

В.К.: Аз питам за хармониума. А на пианото, пак тя свирeше, когато почват лекциите. А от цигуларите кой беше? Галилей ли беше или?

Е.А.: Не, постоянният цигулар беше Симеон Симеонов. Той беше много редовен, цял живот Симеонов, докато беше жив и той след Учителя си отиде, нали? Той беше редовен. Десет минути преди класа най-малко, а някога и по-рано е идвал за да свири. Много акуратен беше и даже Учителят, в една от последните срещи с Учителя на беседа, Учителят каза: „Този брат през цялото време ви е свирил. Какво направихте за него? Помислихте ли нещо да му дадете?" Разбираш ли, Той ни обърна вниманието. „Ами да му дадем поне един подарък, ние се ползвахме от неговия труд!" И тогава като каза, повечето му занесоха по нещичко. А иначе никой не мислеше за Симеонов.

В.К.: А след време той какво е казал? Той го е изтълкувал другояче това нещо?

Е.А.: Да.

В.К.: Как го изтълкува?

Е.А.: Изтълкува го, че Учителят го е оставил заместник.

В.К.: Е как може така да го изтълкува?

Е.А.: И аз не знам как. Щото Симеонов ме спря веднъж. Ставаше въпрос, не знам, един разговор на Учителя за Симеонов и аз какво съм казала не помня сега, чакай как беше?

В.К.: Той казал, че Вие сте чули, че Учителят го е оставил за свой заместник. Нещо такова и вие сте казали, не е, така не беше, не съм чула.

Е.А.: Не, аз не възразих на Симеонов, защото да не стана скандал, нали, аз си замълчах. Но той ме срещна и ми каза: „Ти какво направи, че не написа това което Учителят каза за мене". Дословно съм записала това, което Учителят е казал за него. Сега, ако Паша при стилизирането е съкратила за него, може, но лично аз не. Той каза, че Учителят казал, че го оставя заместник, ама Учителят не е казал такова нещо. Аз не съм чула. И като не съм чула, няма да го пиша. Е как ще го остави заместник.

В.К.: Той беше станал и музикант.

Е.А.: Музикант и немного добър, така посредствен беше. Името му музикант-любител, но вижте това, че беше редовен, че идваше редовно на гимнастики и че все пак той имаше един характер така разположен беше и смешка ще направи, и приказка ще каже нещо, по повод нещо и така внасяше един дух в работата, което е вярно, говоря пред Господа. Искам да кажа както е било и както съм го видяла, за да не бъде несправедлива към Симеонов.

В.К.: Той беше женен за кого?

Е.А.: За Цветана Гатева Симеонова. Тя беше художничка.

В.К.: Цветана Симеонова. Тя има ли някои портрети? Какво рисува тя? Нещо на Учителя?

Е.А.: Аз имам само една картина, която е рисувана по поръка на Учителя. Когато Учителят си отиде, аз направих една грешка, всичките картини ги дадох на тези художници, които си ги бяха дали когато ни взеха салона. Викам те най-хубаво ще си ги пазят. Понеже нали много картини бяха и затуй направих това. Когато отидох при дъщерята на Цветана Симеонова, майка й беше вече склерозирала и така само ми се усмихваше. Щото аз отидох да видя какво има, за да взема което е. Нищо не запазила дъщерята от картините, които Учителят й е дал да рисува, а само цветята за да ги продава.

В.К.: Тази дъщеря рождена дъщеря ли е?

Е.А.: Рождена, една единствена дъщеря им беше.

В.К.: Изгорила ли ги е?

Е.А.: Просто ги захвърлила.

В.К.: Или са ги изгорили.

Е.А.: Но аз имам една може и на тебе да ти я дам, тази картина, щото аз като разбрах, че това е станало, викам това поне майката-картина ще я дам, за да се знае какво е поръчал Учителя на Цветана да направи.

В.К.: Той какви теми й даваше? Какви теми?

Е.А.: Виж, не съм била. Аз не съм била.

В.К.: Какви бяха картините?

Е.А.: Символични бяха. Символични бяха картините.

В.К.: И всичко отиде. А трябва именно дъщерята да ги пази.

Е.А.: Знаеш ли, не допуснах, че такова нещо ще направят.

В.К.: И какво казва дъщерята?

Е.А.: Е не ги знам къде са, толкоз. Не ги интересува. Тя не беше в Братството.

В.К.: Друг дух.

Е.А.: Абсолютно. От нищо не се интересуваше.

В.К.:То е най-страшно, когато враговете на Братството дойдат в рода.

Е.А.: А, да.

В.К.: А то обикновено децата на приятелите, последователи на Учителя са врагове на Братството.

Е.А.: Да, да, да. Аз много се изненадах. И имаше един друг брат Генчо Алексиев се казваше. И той рисуваше. И той имаше картини, но къде отидоха неговите пак не мога да кажа.

В.К.: Значи и те отидоха и не се знае къде.

Е.А.: Не, просто опропастени са.

В.К.: Сега там на Изгрева аз съм виждал един символ. Кога правеха този символ, излят в гипс? „Глава на Твоето Слово е Истината", този триъгълник? Спомняш ли си? Отдолу до-ми-сол. По поръчение?

Е.А.: Всичко е поръчение на Учителя. Нищо в салона не се е слагало без съгласието на Учителя. Нищо, туй подчертавам. Учителят следеше. Той следеше, защото това е въздействие, нали и затова.

В.К.: После съм виждал една Пентаграма, която са я изкарали като медальон, като украшение. Кой я направи тази Пентаграма? По какво поръчение беше?

Е.А.: Учителят говори веднъж за Пентаграма. Пентаграмът е символът на Бялото Братство. Учителят е казал, че символът на Бялото Братство е Пентаграмата. Имаме една голяма картина Пентаграмът, която е съхранена. Тази картина в 1925 год. я взимат полицията и я държаха няколко години, а после я върнаха. И сега след като я върнаха, тя беше вече доста пропукана. Рисувал я е един руснак.

В.К.: Как се казваше?

Е.А.: А-а, кой му знае името, руснак. Той като рисувал по поръка на Учителя е искал да постави една глава най-отгоре и като нарисувал главата на Учителя и оттам се получи това нещо, че Учителят се прави на Христос. А то беше, художникът казал: „Аз не съм видял по-подходящо лице от Учителя!", да. Тъй, че то не е направено съзнателно така, нарочно, не е нарочно направено.

В.К.: Той по вътрешен път.

Е.А.: Понеже като е рисувал Учителя намерил, че по-хубав образ няма от Неговия.

В.К.: И тя отначало тази Пентаграма висеше в Горницата на Търново.

Е.А.: Да, в Търново беше разлята така, цялата картина беше в Търново. След като я върнаха от полицията, не сме я разгъвали.

В.К.: Просто неприятно понеже е била арестувана, гаврена, опорочена.

Е.А.: Само я пазиме като документ, да.

В.К.: Значи това е по отношение на Пентаграмата? Виждал съм, че ги носят, като медальони на шията си тези Пентаграми.

Е.А.: Тези Пентаграмчета ги правеше един вуйчо ли, братовчед ли на Савка, стенографката. Тя направи едно, видяха я направиха си и други. Е, като направиха, носят си ги.

В.К.: Ясно. Ставаше въпрос за Савка. Нейният брат?

Е.А.: Нейният брат не беше съмишленик, но не беше враг.

В.К.: Казваха ми, че в последните дни Учителят казал: „ Ще си взема и Савка".

Е.А.: Йорданка Жекова това го каза. Учителят ще си вземе Савка. Савка беше заболяла още през август от рак.

В.К.: Това е 1944 год.

Е.А.: И през май 1945 год. си отиде от рак. На следващата година след Учителя. Тя на 3 май 1945 год. почина.

В.К.: Рак на матката, така ли?

Е.А.: Не, на стомаха. На стомаха. Много тежко беше. Още ние бяхме в Мърчаево. Савка дойде при мене и вика: „Еленке, не съм добре. Еленке, не съм добре". „Абе какво ти е?" Още в Мърчаево като беше.

В.К.: Беше ли отслабнала или не?

Е.А.: Беше. А пък майка й се безпокоеше. „Славчето много отслабна, Славчето много отслабна". А пък тя е знаела, че от рак се отслабва. Щото тя беше пък акушерка - майка й.

В.К.: Майка й акушерка?

Е.А.: Акушерка беше, да. Знаеше това.

В.К.: Да, така са нещата. А Тереза кога си замина?

Е.А.: Тереза? Майка й няколко години по-късно.

В.К.: Аз съм виждал нейните тетрадки на Тереза. Преписвала тефтерчета на Савка.

Е.А.: Да. Около Савка много хора се движеха, понеже тя много често посещаваше Учителя. Учителят я приемаше. Той знае защо го е правил. Някои мислеха, даже помня, че Мара Белчева ми каза, че била любимката на Учителя. Е сега това нещо не мога да го кажа, че Учителя има любимка, защото Учителят е Учител и като Учител Той се занимава със Савка, за да я възпитава, за да я учи, за да повдигне съзнанието й. Но любимка да каже. Абе как може такова нещо?

В.К.: По светски маниер.

Е.А.: Светски, а съвсем светски. Учителят няма любимци. Той само е казал, че обича дядо Благо. За други не е казал. След като дядо Благо си замина, Той държа две беседи и говори за него. И Той каза: „Аз запалих две свещи на дядо Благо". Да, защото дядо Благо беше духовен човек. За да каже, когато Учителят веднъж в класа попита. „Представете си, че ви пратят на една планета, където няма никой сам да живеете. Бихте ли приели някои?" Само дядо Благо каза „Аз". Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад. В никой случай, мен ще ме е страх, как ще живея сама на планета.

В.К.: А това означава много неща. Вътрешно богат...

Е.А.: Ама разбира се, как да не означава.

В.К.: Това означава много неща.

Е.А.: Ама разбира се, че означава.