175. ЕКСКУРЗИИ ДО РИЛА

[Iskri4ka]

175. ЕКСКУРЗИИ ДО РИЛА

Вергилий Кръстев: Сега искам да ми разкажете съобразно посочените от мене снимки, как се осъществяваха вашите летувания на Рила. Откога започнаха да замисляте, да запланувате тези неща през времето на Учителя?

Елена Андреева: До 1929 год. не сме ходили на езерата. Ходехме на Рила, ама на Мусала и там сме ходили от 1922 до 1929 год. включително.

В.К.: Това е за Мусала? Кое ви накара да ходите на 7-те езера? Кой ги откри, как стана?

Е.А.: За 7-те Рилски езера, откривател е Симеон Симеонов. Предната година Симеонов е отишъл на екскурзия с няколко приятели и като видяли колко е красива гледката, колко е просторно мястото. Симеонов като се връща казва: „Учителя, догодина ще Ви водя на Рила, на езерата". Учителят се съгласи. И тръгнахме. След като изкарахме екскурзията на Мусала, след това отидохме на езерата. По-късно. Значи е било през август, когато отидохме на езерата.

В.К.: Откъде минавахте?

Е.А.: Най-напред минахме през Дупница. С влака, оттам с рейса, после с коне, багажите. Ама ние носехме лек багаж. То беше екскурзионно летуване. Първата година.

В.К.: Като отидохте горе на Рила, какво носехте, с какво се наметвахте?

Е.А.: Никакви наметала, никакви черги. Край огъня и толкоз. Край огъня и толкоз. Това е първата година. Аз лично бях с една дрешчица до тука, до колене. Нямах други неща. Топло време беше и млади хора бяхме. За възрастните може да е било по-тежко. За мен, аз не съм усетила тежести и мъчнотии, понеже бях така якичка първата година. Втората година пак отидохме. Ех пак по същият начин, отидохме група, но аз вече си бях ушила палатка. За Савка имаше палатка, за Паша. Ние двете с Паша имахме палатки, така, че вече имахме подслон. Не носехме много багаж разбира се, но все пак имахме условия да караме, да летуваме. Учителят също имаше палатка, палатката, която Му уших и се изкачвахме с коне от Сепарева баня. От 1929 год. почнахме да се качваме през Сепарева баня и Дупница, но по-късно на другата година се качвахме през Самоков.

В.К.: Това коя година е?

Е.А.: Мисля, че беше 1930 год.

В.К.: От 1929 год. почвате да се качвате на езерата. Значи 1929 год. първата година през Сепарева баня, втората, третата година минавате вече през Самоков. Третата и четвъртата години не ходихме -1932/1933, защото казали, че много скъпо излизало.

В.К.: Тогава вие отивате вече на Присоите.

Е.А.: На Витоша две години ходихме, но Учителят след края на втората година каза: „Ама то разноските са и тука толкоз, защо ще ходиме на Витоша". И тогава въпросът се реши без последствия, всички решихме, че ще ходим на езерата.

В.К.: И вече от 1934 год. започнахте на езерата.

Е.А.: От 1934 год. по ред до 1939 год.

В.К.: И вече започва войната и т.н.

Е.А.: Не след това правехме екскурзии натам.

В.К.: Но до 1939 год. бяха лагерите. След това вече екскурзии.

Е.А.: Имаше хора, които отиваха с палатка, но Учителят не отиваше, защото шумкари /партизани/ имаше и за да няма неприятности с властта Учителят ги избягваше тези работи.

В.К.: Сега друг един въпрос. Как се организираше летуването на Рила?

Е.А.: Ами Учителят казваше кога ще тръгнем. И всеки тогава се приготовляваше. Правеше се списък на групите и всеки когато се е записал на уреченото време си тръгваме.

В.К.: Багажа?

Е.А.: Камион. Не камион, а рейс беше пазарил Славчо Печеников /Славянски/ и с този рейс носехме отзад багажа, а отпред хората. Стоварваха ни над Говедарци. И от Говедарци почвахме пеш. И вече се предвижвахме нататък.

В.К.: Сега тука искам да ви покажа едни снимки от първите години. Тука ето виждам вие се товарите тука на камион.

Е.А.: Е, ето ги, да.

В.К.: Това са камионите, с които вие пътувате.

Е.А.: С които сме се качвали, да.

В.К.: Тука вече един, два, три камиона виждам, натоварили багажа, всичко. Да. И тая снимка интересно къде е? Е. А.: Към гората е. Към Чам Курия. Тука в тая част ние се качвахме на колите.

В.К.: Сега тука една снимка виждаме камионите, тук вече стоварят. Това къде е някъде?

Е.А.: Пак, все в тия области.

В.К.: Значи това е към Чам Курия. Това е 1925 год. Тука виж какво пише. Ето на стенограмата. Прочети го.

Е.А.: Първата екскурзия на Рила, Мусала - 1925 год. Ама а-а-а, кой я е направил? Кой я е направил тази снимка за първата екскурзия?

В.К.: Ами не зная. Ето виж тука какво пише на стенографски: Първата екскурзия на Рила -1925 год.

В.К.: Отдолу какво пише?

Е.А.: Вижте сега. Значи имаме 1929 год. и 1930 год. на 7-те езера. След това две години нямаме Рила, защото казали, че е скъпо. Значи в 1925 год. тръгваме през Самоков. Първите коли през Самоков бяха, а първите отивания на 7-те езера бяха през Дупница.

В.К.: Значи виж какво пише: 1925 год. Извозване на Рила.

Е.А.: Да, да.

В.К.: Това са същите снимки от същото време.

В.К.: Сега тука виждаме няколко снимки, които са вероятно на Чам Курия.

Е.А.: Това е, чакайте да ви кажа.

В.К.: Защото виждате тука камионите.

Е.А.: Да, да това са група приятели, които слизат.

Е.А.: А ето го този полицая, да.

В.К.: Ай тука са групи. Обаче интересно къде е това нещо.

Е.А.: Това нещо е.

В.К.: На Чам Курия ли е, на Боровец, защото са борове ниско, има сграда, това е вила. Важно е, че ние разрешихме въпроса, че тая снимка е на Горското училище. То е един много важен въпрос.

Е.А.: Два пъти държа Учителят беседи там и вечер ги държа. Учителят беше поръчал всички, които искат да отидат на Рила в определен ден да дойдат и да се качим заедно. Ние не можахме да заварим Учителя по пътя, защото шофьорите закъсняха. Дойдоха вместо в 8 ч. дойдоха в 11 ч. А пък Учителят чакал до 10 ч. и нещо и тръгнали нагоре. А после ние, които останахме до края на гората да чакаме шофьорите да се наканят да ни занесат, накачихме се всичките в един камион и с много жар, вече закъснели, знаем, че Учителят ще се безпокои, че не сме дошли, какво е станало. И в Чам Курия той, шофьорът не знам какво направи, колата в един улей я вкара. Та всички така се наведохме, само не попадахме. Успяхме де се задържим. Ама и той може би беше изнервен, не знам какво беше, но така. Но както и да е, никой не пострада, нищо. Слязохме и всеки си тръгна по пътя. Разбира се и аз си тръгнах по моя път понеже чух, че Учителят е горе и аз рекох: „Аз ще ги стигна". На Чам Курия това, да.

В.К.: Учителят къде беше през това време?

Е.А.: Тръгнал бе на Мусала.

В.К.: Кое бе общото за тези екскурзии на планината?

Е.А.: Това бе част от живота на Школата. Той бе също Школа, както и на Изгрева. Където е Учителя там е Школата My.

В.К.: Където е Словото Му, там е и Учителя. Амин.