Jump to content

176. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ


Iskri4ka

Recommended Posts

176. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ

Вергилий Кръстев: Чета от бележника си. При последната екскурзия на Учителя до хижа „Еделвайс" бяхме сто души, август 1944 год. Учителят държа беседи. Вие сте дешифрирали с брат Боев, така ли?

Елена Андреева: Да.

В.К.: Кой дешифрира там „Завета на Любовта" - I, II и III том.

Е.А.: Ами аз ги дешифрирах.

В.К.: Чета от бележника си: На следващият ден Учителят пита: „Кой ще чете?" Боев казва: „Аз ще чета". Учителят казва: „За любовта така не се чете".

Е.А.: Не беше така бе. Учителят държа беседата. И каза: „Утре ще Ми я прочетете". Аз я дешифрирах. Аз казах: „Брат Боев, Вие ли ще четете, аз ли да чета?" Аз когато четях много хора слушаха, щото аз чета и брат Боев си допълва където има нещо да допълни. И той пожела сам да чете брат Боев. Той иначе така искаше. Ревностен беше. Аз не съм такава, когато може и както може. И тогава той като чете и Учителят каза: „Така не се чете Слово!" Той намери начина на говоренето на брат Боев неподходящ и не одобри. Не че упрекна в друго нещо, но тонът, нали знаеш какъв бе гръмогласен гласът му.

В.К.: Гръмогласен.

Е.А.: Гръмогласен, да беше брат Боев. Еленке - така ми викаше.

В.К.: Ще подскочиш.

Е.А.: Така ми викаше, когато идваше да си прави баните, където аз му правех кошарка, нали така и вода му носех, после да се облива. Аз, когато не съм била Славка му е помагала, мойта сега, която идва, моята леля ми е помагала, замествала ме е и за да му готвят и за да му помагат. Много гръмогласен беше.

В.К.: Значи за любовта не се чете така?

Е.А.: Даже една сестра ми каза: „Абе Еленке, ти пък много хубаво я прочете, защо не чете ти бе?"

В.К.: Много пъти Учителят не държеше беседи, а даваше да четем друга лекция, която е била дадена.

Е.А.: Говорена. Стара лекция.

В.К.: Защо не ги четеше?

Е.А.: Не, не идваше на беседа. Зает е бил. Или е бил както съм ти казвала в другия свят излъчен или някаква работа е имал, която не Му дава свободата да говори. Не знам за какво, това не мога да кажа, но иначе редовно е идвал. Но това не е било много често.

В.К.: Колко пъти?

Е.А.: Най-много в годината, един път и два пъти, и три пъти може да се случи. Да в годината.

В.К.: И тези лекции липсват.

Е.А.: Не, нищо не липсва. Как ще липсва. Защо ще липсва? Ами нали дешифрираме.

В.К.: Не, ама този ден Той не чете лекция.

Е.А.: Този ден няма беседа. Щото само в определени дни бяха беседите.

В.К.: Добре, но Той като не дойде на беседа?

Е.А.: Повтаря се беседата. Другата беседа, Която е по ред. Някоя беседа се чете.

В.К.: Избират някой да чете.

Е.А.: Е там бяха ръководството, те определяха кой да чете.

В.К.: Не, става въпрос нали има списъци на коя дата Учителят е чел и коя беседа.

Е.А.: А не, не сме правили такъв списък. Аз съм направила такъв списък, когато започнах да проверявам и да уточнявам беседите. Аз такъв списък имам, но къде го тури Борис Николов не знам. На всичките печатани беседи съм предала заглавие на беседата, не съдържание и поред заглавие по списък. Името на беседата и това, всичките. Борис не ми ги предаде никога обратно. Сега казвам факти.

В.К.: Този пълен каталог на беседите от началото до края.

Е.А.: Аз направих такъв каталог на цялото Слово на Учителя, но те ми го взеха. Сега, ако един ден, ако са запазени тези неща, които са ми взели, аз ще мога да взема каталога. Защото аз мога и сега да направя каталог, но трябва да имам всички беседи под ръка. Трябва да имам всички. Аз и сега мога да направя каталог. И аз имам един каталог, но не са пълни. А онзи беше пълен.

В.К.: Онзи, който го взеха при обиска?

Е.А.: Всичко. Дата на говорене, къде е говорено в кой том е записана, печатана или непечатана, всички данни. Всички данни за беседата така, така съм ги приготвила, тези които съм дала. Виж в това отношение аз от страх съм го правила това. Защото Учителят ще провери и ако не съм точна, аз излизам виновна. Не съм го направила толкова само от съзнание. Искала съм да бъда абсолютно точна затова.

В.К.: Значи тая работа е свършена. Сега друго пак във времето на Мърчаево в хижа „Брокс" на 28.VIII.1944 год., а по-късно се отива на хижа „Еделвайс" 100 човека. Значи това са последните екскурзии на Учителя.

Е.А.: Последни екскурзии с Учителя. На хижа „Брокс" беше последната.

В.К.: На 28 август 1944 год. А после се отива на хижа „Еделвайс" 100 човека. Пуснаха радио и Катя Грива игра ръченица на Учителя.

Е.А.: Да. Ръченица игра. Да, Катето.

В.К.: Откъде бе радиото?

Е.А.: На самата хижа имаше. Ами ръченица свириха и Катето игра. Ама виж какво, Катето беше човек, който е неповторим. Има хора, които са точно определени, а Катя беше един човек и личен, ама и безличен. Ако можеш да го разбереш това във вътрешния смисъл на думата. Тя беше предана за всичко на Учителя и много се държеше за Учителя. Всичко, но не нейната личност да изпъкне, това Катя го имаше.

В.К.: Добре, аз пак искам да се върна на един случай. Разказваха ми, че през ония години няколко души Катя Грива, Теофана Савова и др. непрекъснато се въртят около Учителя, стоят цял ден там пред вратата Му и не ходят да работят. Учителят например на Катя Грива лично казал: „Шест месеца да те няма тука". Този въпрос, така наречените „слънчогледи" са им казвали, съм го чувал, как стои този въпрос?.

Е.А.: Виж какво ще ти кажа, колко години бяха преди Учителя да си замине, Учителят казва на Катя да отиде учителка, както на мене каза, защото Той е знаел, че ще си отиде и че Катя ще остане без всякакви доходи. А една пенсия на един учител ще осигури хляба. Това направи Учителят с Катя. Тя не искаше да слуша и Той и каза: „Ще отидеш у Паша Теодорова и няма да дойдеш при Мене докато не си вземеш диплома".

В.К.: Какво диплома?

Е.А.: Не бе, за гимназия. Завършена гимназия, защото тя беше завършила в Италия в Музикална академия и на българска основа нямаше документ за завършена гимназия. Сега, ама Той го направи от грижа за нея.

В.К.: Тя после отиде при Паша?

Е.А.: Отиде при Паша стоя там. И тя идваше на беседи, виждаше Учителя, ама не можеше да се срещне с Него. Той й каза, че няма да я приеме. И не я прие. Да, учи, завърши, взе си изпита и вече стана учителка.

В.К.: И по този начин тя, колко години живя след Учителя? Беше учителка, пенсионира се, иначе какво ще прави.

Е.А.: Да, разбира се. Това е за Катя. Виж сега за другите момичета.

В.К.: Теофана Савова?

Е.А.: Теофана Савова и досега е жива. Тя е 92 годишна. Аз не съм я виждала откакто сме се разделили. Тя така малко яде, такъв скромен човек е.

В.К.: Така е построена.

Е.А.: Е, по природа си е така. Сестра й умря от нещо. Тя се поду нещо в главата, ама какво имаше не знам. Някакво заболяване. Имаше сестра по-малка от нея.

В.К.: Кои бяха, които непрекъснато стояха? Мен са ми казвали, че са ги наричали „Слънчогледите". Седят цял ден при Учителя, обърнати както слънчогледите към слънцето, не мърдат, цял ден седят и чакат.

Е.А.: Почти цял ден го правеха. Аз лично се чудех, че могат да го правят и да издържат. Не, защото, но виж какво те друг строеж имат психично. Това са същества, които съзерцават.

В.К.: Виждат аурата на Учителя и се хранят от нея. Е.А,: Да, това е. Катя ми е казвала: „Най-хубавите ми години ми бяха тогава". Катя ми е казвала. Значи получавали са нещо, брат. Те не са стояли така.

В.К.: Знам, ясно.

Е.А.: Учителят им е давал нещо.

В.К.: Те отвътре се хранят.

Е.А.: А хранили са се, да. Иначе как ще стоиш сега така. Аз не можех така да стоя. Например аз такова нещо не можех да направя. Щото казвам, е как ще стоя, нали трябва да работя.

В.К.: Те бяха слънчогледите и се въртеха по хода на слънцето.

Е.А.: Е, който е слънчоглед, ама аз не съм слънчоглед. Който е слънчоглед. Не съм била слънчоглед значи, това е.

В.К.: Освен Катя, кои бяха още?

Е.А.: Маргарита Мечева.

В.К.: Тя има и сестра.

Е.А.: Не, Маргарита Мечева беше и толкоз; три-четири бяха.

В.К.: Сега друго нещо. Учителят казва за 1943 год. е женска година.

Е.А.: Да.

В.К.: И затова ще вземем една сестра да прочете една страница от едно томче. Учителят я накара да прочете.

Е.А.: Аз я прочетох.

В.К.: Как стои това точна. Я го разкажи!

Е.А.: Нищо особено. Учителят казва: „Годината е женска 1943 год. Затова, ще дадем беседата да я прочете сестра". И Учителят ми подава томчето и аз прочетох беседата.

В.К.: В 1943 год. какво се случи?

Е.А.: Нищо особено. В 1943 год. имаше бомбардировки. Покрайнините на София бомбардираха.

В.К.: Това е интересно. Учителят изпраща през лятната ваканция Катя Грива в града, в който работи, обратно. А тя току-що е дошла оттам за ваканцията. Учителят нарежда да отиде там. Тя се опъва и не иска: „Учителю, какво ще правя там? Нали всички са във ваканция?". Той само казва: „Ще заминеш!" Въртяла, сукала, но накрая нямало какво да прави и заминала.

Е.А.: И отиде в Хасково. Нали Хасково?

В.К.: Не, и заминала за Хасково.

Е.А.: Мисля, че в Хасково беше.

В.К.: Обаче там не срещнала никого, нищо необикновено не й се случило, била много огорчена, че напразно била път. Като се върнала и Учителят й казал: „Ти не знаеш какво със себе си отнесе и какво донесе".

Е.А.: Да.

В.К.: Катя замълчала, свила глава и се замислила.

Е.А.: Да.

В.К.: Какъв е случая?

Е.А.: Не мога да ти кажа. Катя отива учителка. Учителят я праща. Ама какво е занесла знам ли аз?

В.К.: Нещо вътрешно е занесла.

Е.А.: Вътрешно разбира се. Вътрешно е занесла и вътрешно е донесла.

В.К.: Да дойдеш след ваканция и да те върнат обратно там.

Е.А.: Те са отношения не наши. Те са от по-друг свят вече.

В.К.: Друго измерение.

Е.А.: Ама от друг характер са.

Е.А.: Когато аз казах, че такъв човек мога да обичам, разбирах ли какво казвам? Аз го забравих веднага. Ама после. Има неща, които са трудно доловими, разбираш ли. Ние ги долавяме, живеем ги и така ни преминава времето.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...