Jump to content

184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА


Iskri4ka

Recommended Posts

184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Вергилий Кръстев: Разказваха ми, че сте чертали пред Учителя на дъската чертежи?

Елена Андреева:Виж бяхме в салона на „Турнферайн".

В.К.: Там имаше дъска. Той четеше лекции и чертаеше.

Е.А.: Аз седя така. Например Учителят ще каже: „Еленке, начертай десет концентрични кръга на дъската". Е, естествено ще начертая. И други неща ме е карал така, аз съм ти споменавала тези работи и то не е важно толкова това.

В.К.: Той е представял чертежи.

Е.А.: Само, че не можахме да ги запазим. Е, туй не е много нужно, щото те са формални. Не е нужно.

В.К.: Друг път ми даваше да чета разни теми.

Е.А.: Да, нали теми носеха приятелите. Оставяха се на масата на Учителя и Той ще ми даде някоя тема да прочета.

В.К.: А-а, вие да прочетете другите теми?

Е.А.: Да, така се е отнасял към мене не знам, така е било, казвам. Казвам и едното, казвам и другото.

В.К.: Сега тука ще се спрем на художниците и на портретите на Учителя. Първият портрет е от Борис Георгиев - 1923 год., който имате.

Е.А.: Когато той се върна от Индия и беше при Иванов. И в туй време той направи на момиченцето на Желю Ганев един портрет, понеже майка му и баща му работеха, беше при Иванови и видя едно русо, много хубаво дете. Той им направи един портрет, който го имат те. Те си го пазят. И другият портрет е на Учителя, при какви обстоятелства е станало, мисля, че два пъти му е позирал само. Два пъти, да.

В.К.: Вторият портрет на Учителя е от Цветана Щилянова - 1934 год. Гдето е на книгата „Наука и възпитание".

Е.А.: Имало е и други портрети преди това.

В.К.: На Борис Георгиев, пази ли се този портрет?

Е.А.: Ето го тука на моят таван е.

В.К.: А портрета на Цветана Щилянова, оригинала?

Е.А.: И той е у Шарови, плюс другият който беше в салона, копие.

В.К.: Третият портрет е на Кършовски.

Е.А.: Преслав Кършовски. Сега той какво рисува? Пак Учителя.

В.К.: А къде този? Има ли го на снимка или?

Е.А.: Този портрет беше при мене, защото аз портретите ги откупих и всичките бяха при мене. И аз този го дадох на сестрата на Стефан, на този, един от нашите приятели. На Стефан Танев. Познаваш ли го.

В.К.: Не. Не го знам.

Е.А.: Е, той е наш приятел, съмишленик. Сега е академик в академията.

В.К.: Значи при него е портрета на Кършовски. Какво представляваше този портрет?

Е.А.: Ами Учителят. Ако искаш може да отидеш да го видиш. Аз съм близка с тях и мога да ти дам каквото искаш и да отидеш да го видиш.

В.К.: Значи това е за портрета на Кършовски.

Е.А.: Ако искаш да го видиш, мога... свободно да ти дам едно писмо или една бележка. Ще кажа този брат е наш, иска да види портрета на това и ще се уговорите, и ще се видите.

В.К.: Сега по-нататък имаме един на Цветана Симеонова.

Е.А.: Има, да, но не са при мене.

В.К.: Тези скици на Цветана Симеонова влезнали ли са в книгата „Учителят", нали имаше една голяма книга?

Е.А.: Е може би има някои да са влезли.

В.К.: Това е съпругата на Симеон Симеонов, на нея Учителят е давал сюжети.

Е.А.: Сюжети, да. Картините, които тя е рисувала са по сюжети дадени от Учителя.

В.К.: Лично от Учителя.

Е.А.: Само, че не ги запазиха.

В.К.: Сега тая Цветана Симеонова и Симеон Симеонов имат ли наследници?

Е.А.: Имат дъщеря. Само една.

В.К.: Тя запази ли ги?

Е.А.: Не. Тя, когато отидох аз за картините, беше запазила само цветята на майка си като ценни, за да ги продава, а другите, които бяха за салона не ги е запазила.

В.К.: Изгорила ли ги е или изгубила?

Е.А.: Просто са били небрежни и са ги унищожили. Аз имам само една от снимките, държа го, трябва да го дам. Може и на тебе дати го дам, когато го извадя.

В.К.: Ясно. Сега друг, който е рисувал е Михаил Влаевски.

Е.А.: Е виж, той има портрети.

В.К.: Архангел Михаил, по поръчка на Учителя, два образа.

Е.А.: Два образа, да.

В.К.: Точно как е на двете страни на вратата на Учителя?

Е.А.: Входната врата, в средата.

В.К.: Той голям ли е?

Е.А.: Не, не са големи портрети. Не са големи портрети, но са портрети така от двете страни на това. Единият оттука и единият от другата страна. На вратата на Учителя, ама не входната отгдето влизахме, а средната врата, главната врата да се каже. От двете страни на главния вход по право.

В.К.: Друг един портрет, портретът на Христа, който Щилянова е коригирала. На който е махнала перчема.

Е.А.: Ей тука косата.

В.К.: На Христа, така ли?

Е.А.: Не, вдигнала го е.

В.К.: Малко нагоре.

Е.А.: Учителят е казал, че на Христос е било открито челото. И затуй трябва да бъде открито челото.

В.К.: Това е портрет на Христа. Челото на Христа е било вдигнато и трябва да се вдигне нагоре.

Е.А.: Да.

В.К.: Друг, който е рисувал това е Георги Герасимов. Той е бил учител по рисуване. Така ли?

Е.А.: Не, той е художник. Той е правил, рисувал ръцете на Учителя. След заминаването на Учителя, той видял Учителя. Дошъл е. Той познавал Учителя. И като видял ръцете Му, той казал: „Аз не съм видял по-хубави ръце от тези". И идвал на няколко сеанса, защото Учителят пет деня дневно го държахме тялото.

В.К.: Той си замина на 27.XII.1944 год. А поклонението е на: 28, 29, 30, 31. На 31.XII.1944 год. Го погребахте?

Е.А.: Та той имаше възможност да нарисува тия ръце.

В.К.: Учителят си замина.

Е.А. На 27 - сряда.

В.К.: Значи сряда, четвъртък, петък, събота, неделя Го погребаха. Значи на31? Значи той нарисува ръцете на одъра.

В.К.: Друг, който е Борис Шаров.

Е.А.: Е, Шаров е художник.

В.К.: Той какво е...?

Е.А.: Образът на Учителя има, рисувал Го е и той.

В.К.: Запазил ли го е?

Е.А.: Но той си замина. Дъщеря му ги е запазила. Те имат хубаво отношение всички към това дело и го съхраняват сигурно. Вижте сега за тези портрети и аз така се грижа. Аз ги пазя ама все пак трябва художник да ги пази. Това е нещо към, което човек трябва да има постоянно око.

В.К.: Не можеш да ги сложиш и да ги захвърлиш.

Е.А.: Не можеш да не ги проследиш, не може.

Е.А.: Е, аз в една кутия го държа. Този на Борис Георгиев.

В.К.: Ако няма кандидат, аз съм кандидат.

Е.А.: Знам, че си кандидат.

В.К.: Но не те изнасилвам. Но освен на мен, няма кому да ги предадеш. Аз имам историята на всеки един от тях. Така, че аз не съм случаен кандидат.

Е.А.: Знам. Но ще видим. Сега ще изчакаме. Може да има друго решение на въпроса.

ЗАБЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: С моето поколение, което дойде на Изгрева, когато още не беше разрушен имаше и художници. Но те не направиха нищо за издирването на портретите, описването на тяхната история и т.н. Не издираха имената на художниците пребиваващи на Изгрева и имащи отношение към него, нито се заинтересуваха от тяхното творчество. Ето защо това, което прилагаме все пак е нещо, отколкото нищо. В един от следващите томове на „Изгревът" ще бъдат включени художниците. А историята и съдбата на тези портрети за които говори Елена Андреева ще бъдат дадени в последният том на „Изгревът".

В.К.: Днес отново ще се спрем на художниците обитавали Изгрева.

Е.А.: Част от техните картини бяха окачени в големия и малкия салон. Там висяха.

В.К. Да ама сега всичко е разрушено и го няма. Затова ти нося някои снимки.

Е.А.: Покажи ги.

В.К.: Сега тука виждаме някаква изложба: Мария Тодорова, Боян и Учителят.

Е.А.: Може на изложба да са.

В.К.: Той ходеше на изложби на наши художници или как?

Е.А.: Виж какво, понеже съпругата на Симеонов беше художничка, Той не ходеше първо на художниците. Добре ама тя казва: „Учителю, Вие ходите на концертите на музикантите, пък на изложбите на художниците не идвате". И оттогава Той почна и тях да посещава. Защото и Кършовски имаше портрет на Учителя.

В.К.: Понеже стигнахме до художниците. Кои художници рисуваха Учителя?

Е.А.: Цветана Гатева Симеонова. Тя правеше такива малки портрети на Учителя. Голям портрет на Учителя Симеонова не направи. После след заминаването Му направи. По-късно направи.

В.К.: Сега Учителят позира на Цветана Щилянова.

Е.А.: Виж, Учителят й позира, този портрет, който е най-хубавия, цветния, който е на книгата „Учителят" той е от Цветана Щилянова. А от Симеонова са по-малки, такива, така скици, да.

В.К.: Сега другата е Цветана Щилянова.

Е.А.: Щилянова. Тя си е художничка, цял живот си е била художничка.

В.К.: На нея ли Учителят позирал два пъти?

Е.А.: Да.

В.К.: За кои портрети? Това, което е на книгата „Учителят" и кой е другия портрет?

Е.А.: Е толкоз. Само един портрет. Но един път или два пъти, повече не е позирал.

В.К.: Друг въпрос. Други кои художници рисуваха Учителя?

Е.А.: Борис Шаров. След това Кършовски.

В.К.: Разказаха ми, че имало един учител по рисуване, който като починал Учителя, той е нарисувал ръцете My.

Е.А.: Герасимов, той се помина. Е, аз съм в следите на тая работа.

В.К.: Защото Борис ми разказваше, че е предлагал навремето нали да ги откупи.

Е.А.: Виж сега, едно ще ти кажа.

В.К.: Ние ще ги преснимаме.

Е.А.: Ще ти дам, аз мога да намеря адреса чрез Николина Шарова, защото художникът, който рисува ръцете, виж той рисува ръцете и художникът му направило впечатление, че не е видял по-хубави ръце от Учителювите. И затуй ги е снел и не щя да ги продаде. „А, аз не ги продавам".

В.К.: Били му талисман.

Е.А.: Е, да талисман. Но той си отиде.

В.К.: Дай да видим този човек нали.

Е.А.: Сега има син и мисля, че и той е художник. Аз не мога да ходя, но мога да попитам Николинка Шарова. Тя и с нея, ако отидете така.

В.К.: Ще отидем с нея, за да видиме, ще ги преснимаме, пък нека да ги държи. Дали ще разреши, ще видим.

Е.А.: Да, син има, който е художник мисля и той, та може.

В.К.: Какво стана с тези портрети? Съдбата на тези портрети.

Е.А.: Тези портрети не ги запазиха. Сега може би моя е грешката. Аз ги дадох на тях като смятах, че всеки ще си пази картините. А те не ги оцениха. И нищо не запазиха. И сега имам една картина, която е фотографирана по поръка на Учителя, голяма така снимка, едно копие така от нея бледо, изтрито, старо, все пак да имаме нещо от това, което е останало, затуй го съхранявам. Но иначе не допущах, че толкова търговски ще се отнесат на Цветана Симеонова дъщеря й. Запазили картините с цветята, а образите, които са от Братството не ги запазили.

В.К.: И какво, изгориха ли ги, хвърлиха ли ги?

Е.А.: Загубени са. Изгорили ги. Изхвърлили ги. Не ги интересуват. Интересуват ги цветята.

В.К.: Не могат да оценят.

Е.А.: Ами не знаят.

В.К.: Те, ако са били търговци, комерсанти щяха да ги запазят и щяха да вземат повече пари от портрети на Учителя отколкото от цветя.

Е.А.: Да, невежество.

В.К.: Епохата е такава. Значи така стои въпроса с тези портрети.

Е.А.: Чакай, други художници кои са рисували Учителя?

В.К.: Кършовски казахме.

Е.А.: И Борис Георгиев. Картината за Борис Георгиев, портрета е тук.

В.К.: И кому ще го дадете? Още не сте решили.

Е.А.: Ами ще го дам някому.

В.К.: Ако няма кандидат, аз съм кандидат.

Е.А.: Добре. Ще видим. Може да има друго решение на въпроса. Виж какво. Аз ги изкупих портретите, защото се страхувах, да не почнат да злоупотребяват с тях. И за двата портрета на Учителя, единият който беше в салона, другият който беше в Горницата -оригинала са в Шарови. На Борис Георгиев тука е картината. Тука е портрета. Аз вече искам да се освобождавам.

В.К.: Да, правилно е. Вече трябва да се освобождаваш и трябва друг да поеме, който може да поеме отговорност.

Е.А.: Да.

В.К.: Да го направиш с ясно съзнаие, както сега аз отговарям и след това ти отговаряш. Ама сега още докато можеш.

Е.А.: Аз искам, който ги поеме да има отговорност за тях. Да ги поеме, да ги вземе и да ги съхранява.

В.К.: Сега аз по отношение на тях мога да ги поема, нали, но аз точно за портретите не искам да те изнасилвам, нали?

Е.А.: Нека да има и други да ги имат, да.

В.К.: Съгласен съм. Но аз бих поел.

Е.А.: Знам, че ще поемеш, знам, не се съмнявам. Аз ги взех, защото когато ни отчуждиха целия имот и когато трябваше да го откупиме от държавата, ние го откупихме и аз имам документ за тези портрети.

В.К.: Къде са тия документи?

Е.А.: У мене, които са, у мене. На другите съм ги дала всичките в тях са. Ако ги пазят, ако не.

В.К.: Редно е тези документи, които вие ги имате нали за купените картини, на този на който давате картината да има и документ.

Е.А.: Да, затова ги държа. Виж да ти кажа, казвам ти, че искам да се освобождавам, защото сега колкото може да поживея.

В.К.: Имате друга работа. У теб сега е само този портрет, така ли?

Е.А.: В момента е само този портрет.

В.К.: Други скици, портрети.

Е.А.: Другият е у съпругата на Стефан Танев, пак от Кършовски портрета е при нея. Как се казва тя? И къде живеят тия хора? Как може човек да ги намери, не се знае.

Е.А.: Ах, защо те ми са лични приятели. Не, най-лесно.

В.К.: Те ще ги запазят ли?

Е.А.: Тя е художник.

В.К.: фактически оценяват ги и могат да ги пазят.

Е.А.: Да, да и затуй даже няма да ги искам.

В.К.: Нека да ги пазят. Поне нека да ги знаем къде са и нека да ги пази.

Е.А.: Тя ще ги пази.

В.К.: А за този портрет, свободна сте.

Е.А.: Е да, мисля да ги предам на други хора.

В.К.: Хубаво, поела си, така си решила. Обаче да знаеме къде са.

Е.А.: А-а обезателно. И после, според мене те трябва да се турят в художествена галерия.

В.К.: В каква галерия. Сега няма галерия. Сега има съхранение.

Е.А.: Съхраняване.

В.К.: Галерии след 200 години. Галерии сега няма, какво ще се заблуждаваме. Сега сме 1987 год. Не сме 1947 год. да се заблуждаваме. 1947 год. човек може да се заблуждава, но 1987 год. не е позволено човек да се заблуждава. Съхранение. Това означава съхранение. Пък галерията означава съвсем друга работа.

Е.А.: Е галерията е да се оцени този портрет.

В.К.: На тоя етап не може... Защото няма кой да го оцени.

Е.А.: Знам. Знаеш ли, дадоха веднъж тази на Михалчев дъщерята. Тя даде едно изказване за творчеството на Борис Георгиев. И след като давала, давала всички портрети, не посмяха да дадат портрета на Учителя, а само го казаха така нещо само инициалите.

В.К.: Ами чакай на Михалчев преди 3,4-5 години издадоха му трудовете, философското наследство, за да сложат една много голяма статия срещу Учителя от Михалчев. Ти чела ли си я?

Е.А.: He.

В.К.: За дъновистите. Ами трябва да я прочетеш! Та тия неща не са случайни.

Е.А.: Виж какво. Михалчев беше професор, но той към 1935 год. беше представител на българското правителство в СССР и него го питат за Учителя. И после беше и в друга държава бе също. В Чехия беше. пълномощник министър 1923-1927 год. и там го питат българите за Дънов. Той не знае нищо да каже.

В.К.: Но той пише цяла статия срещу Учителя.

Е.А.: Чакай. Той писа статия. Той пише статия срещу Учителя защото така разбира. А всъщност не разбира. А пък аз имам едно медиумично нещо от него след смъртта му дето се радва, че няма смърт, че т.н.

В.К.: Тия медиумичните неща да ги оставим.

Е.А.: Не, казвам ти аз, имам резерва към медиуми.

В.К.: Човек има винаги едно наум, не едно, а 100 наум.

Е.А.: Да, защото те са много лабилни.

В.К.: Не се знае зад тоя медиум кой седи, а дава друго име.

Е.А.: Да, така.

В.К.: Значи този Михалчев го питат, а той нищо не знае. А след това пише голяма статия срещу Учителя.

Е.А.: След това той накарва един наш брат да напише нещо за Учението. И той написва братът. Те са двама братя. Единият е лекар, другият е такъв не знам цивилен е. Но лекарят не пише, статията е от братът. И Михалчев има един калъп. Той е ремкеанец. Та той само тоя калъп признава, само философията на Ремке. Никаква друга Истина няма.

В.К.: Една голяма статия срещу Учителя да не говорим за нея.

Е.А.: Ама виж какво, аз не знам, аз съм била студентка при него по философия.

В.К.: Остави го това. Той бе противник на Учителя, факт. И враг-също, факт. Христос казва: „Поделата ще ги съдите". И те вече по техните писания срещу Учителя са осъдени во веки веков.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...