Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА

[Albena]

БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ДОБРОДЕТЕЛТА

"Доброто е път за намиране на Божията Любов."

(Учителят П. Дънов)

 

Пристъпвайки към разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: "Съществува ли разлика между съ­държанието на понятията "Добро" и "Добродетел" - в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учени­ето на ББ, предадено от Учителя П. Дънов?" Нека се опитаме да си отговорим на този въпрос, като дефинираме - от същата гледна точка - съотношението между съдържанието на тези две водещи понятия.

 

Съотношение между "Добро" и "Добродетел": Доброто е кос­мически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в ко­ято Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните съ­щества във Вселената.

 

В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите. Следователно "Добро" и "Добродетел" са две страни на една същност. Казано по друг начин: Доб­родетелта - това е въплътеното във физическия свят Добро.

 

 

1. Доброто елемент от духовната природа на човека

 

"Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви." "Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него." (Учителят П. Дънов)

 

Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същ­ност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и настав­лението на Учителя на ББ в България: "Човек иска да създаде доб­рото в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда (курси­вът мой - К. З.). То е вложено от начало у всеки човек и той тряб­ва само да го съзнае и прояви."

 

Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потен­циалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да пра­вите добро, защото в сърцето на всички има добро."

 

Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е. на Бога - може да раздава на всеки­го и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, ко­ито още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: "Това е един добър човек!"

 

 

2. Произход на Доброто от Любовта

 

"Доброто е плод на Божествената Любов. Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър." (Учителят П. Дънов)

 

Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и катего­рично съждение на Учителя П. Дънов: "Любовта ражда доброто." Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Бо­жествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог - върховната еманация на Доброто - се изявява в делата на добродетелност: "Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благо­роден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог" (Който е Любов според I Йоан 4:8,16; бел. К. З.) - споделя Учителят на ББ у нас.

 

В нашата действителност Любовта може да се прояви само пос­редством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоцене­на. По този повод Учителят П. Дънов разсъждава: "Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, ко­ято действа в нас, в него и навсякъде. ...Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо ? Защото те правят доброто без любов. Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден."

 

Следователно извършването на доброто не следва да се осъщес­твява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съ­ответния акт. В противен случай извършеното добро не би произ­тичало от Любовта. И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършва­щия го). А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, пос­ледствието не би било същото, както ако е било извършено под яр­кия лъч на Любовта. "Доброто не става механически" - казва и Учителят П. Дънов. Основният извод е, че Доброто трябва да бъде резултат на осмислена жизнена позиция. Да бъде акт на Любов. По този начин чрез Доброто, което сме извършили, освен всичко оста­нало ние събуждаме и Божественото у този, за когото сме го извър­шили. Следователно доброто е постъпка, чрез която мотивираме за изява възвишеното у ближния, на когото сме сторили добро.

 

 

3. Качества на Доброто

 

Според Учителя П. Дънов Доброто обладава три най-важни ка­чества. Тяхното присъствие е необходимо и достатъчно условие да установим наличието на Доброто. И обратното - отсъствието на някое от тях или и на трите означава, че в случая не можем да гово­рим за Добро. Ето и кратката дефиниция на Учителя на ББ: "Ис­тинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя от три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е добро."

 

Трите посочени по-горе качества на Доброто го свързват нераз- лъчно с трите водещи Божествени принципа в Битието (представе­ни с възможно най-силен акцент в Словото на Учителя П. Дънов): Любов, Мъдрост и Истина. Посочената връзка е очевидна, поне­же е формулирана съвсем еднозначно в учението на ББ: Любовта носи живот, Мъдростта - съответно светлина, а Истината - свобода. В същата смислова рамка на взаимообусловеност е и коментарът на Учителя П. Дънов: "Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата - чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята." Изложените тук размисли и логически зависимости, изве­дени от Учителя на ББ в нашата страна, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко - от ду­мите на Учителя П. Дънов следва, че за да извършваме действител­но Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинска­та добродетелност. И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на нав­лизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Исти­ната, Правдата и Добродетелта. Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със "завладяване­то" на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напро­тив - би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек.

 

 

4. Закони на Доброто

 

а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе!"

 

Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат. = "Всички сме от един род"). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец - Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко. Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество - и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т. е. като братя и сестри!

 

В двора на един френски крал пристигнал окаян просяк - мръсен, дрипав и съсухрен от постоянния глад. Стражите пред кралските порти го спрели и го запитали какво търси. Той отговорил: "Търся краля!" Пред удивлението в очите на войниците, примесено със съм­нение и насмешка, той допълнил: "С него сме роднини." Съобщили на краля за странния му "родственик". В желанието си да прогони скуката монархът заповядал да го въведат. След като просякът се явил пред него, той го запитал: "По каква линия сме роднини ние с тебе, непознати човече?" И между стените на тронната зала прозву­чал достойният отговор: "От Адам, Ваше величество!" Настъпила пълна тишина. А после кралят се усмихнал и наградил госта си с дебела кесия жълтици заради проявеното остроумие.

 

 

б) Доброто е първата връзка в живота

 

"Доброто е първата връзка между хората. То е единствена­та материална връзка, която истински свързва хората. Нещо по­вече - доброто е първата истинска връзка между душите на всич­ки хора, все едно дали са те на земята, или на небето."

(Учителят П. Дънов)

 

Ако си сторил добро на някого, между вашите две души се раж­да нишка от светлина - лъчистата енергия на Божията Любов, въп­лътена в Доброто. Тази връзка не може да бъде разкъсана от външ­на сила. Тя преминава през земния живот и се пренася като птица, прелитаща между измеренията и сферите на Битието, дори в От­въдното. Нищо, сътворено със и от Любов, не може да загине! Не само споменът за него, а и самото то - като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима реалност - продължава да живее във Вечността!

 

 

в) "Това, което Бог прави на вас, правете го на другите!"

 

Златното правило за отношенията между хората в Стария Завет гласеше: "Не правете на другите това, което не искате да правят на вас!" В новозаветните времена тази максима - формулирана по пъ­тя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга, утвърждаваща позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас!" В Словото на Учителя П. Дънов този закон на Доброто вече придобива форма, в която реша­ваща роля играе Божието присъствие. За да можем, обаче, да оце­ним правилно благодатната намеса на Всевишния в нашия живот, следва да бъдем максимално будни и наблюдателни. Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отпра­вя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около себе си и в нас самите. Това е и начинът да прило­жим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, пре­дадено ни от Учителя П. Дънов: "Будни бъдете!" Този вид будност не е свързана с прехода от съня към дневното съзнание. По същ­ността си тя представлява специфично състояние на вътрешния човек, на духа. Основното й изискване е наличието на постоянна, ясна и точна в ширина и дълбочина наблюдателност относно всичко, което се извършва в окръжаващата действителност и в собствения ни душевен мир.

 

Освен това - така дефиниран, този закон на Доброто очаква от нас да използваме като образец в отношенията си с ближните ни повече, ни по-малко Бога, Чийто критерий във всяка област на изя­ва е един-единствен - съвършенството!

 

 

г) Доброто е законът на Единството

 

Даваш ли нещо на някого, ако го вършиш с чувство на добронаме­реност, родена от Любов, то е все едно, че си го дал на самия себе си. Рано или късно това добро ще се върне при теб. И е така, понеже всички ние сме едно - всички сме частици от едно неразделно Цяло, което наричаме Бог. Сториш ли добро на някоя от частиците, значи си го сторил и за всички останали, включително и за теб самия.

 

В проповедта на всички велики духовни Учители на човече ст- вото неизменно присъства утвърждаването на Единството на жи­вота. Ако осъзнаем в цялата му красива мащабност този космичес­ки принцип на взаимоотношенията на всички нива във Вселената, със сигурност ще станем поне малко по-добри.

 

Пътят на Доброто укрепва позициите на Единството на живота. Духовният път на окултния ученик е посветен на голямата цел - служение в името на Единството. След приключване на всеки гран­диозен Цикъл на Проявеното Битие, когато настъпва периодът на Мировата Почивка - Пралайя, всичко съществуващо се завръща отново в лоното на своя Създател. Тогава Единството се установява в най-извисената възможна пълнота. Всичко съградено в Духа се съхранява, за да се изяви отново в следващия Цикъл на Проявление. Никога и никой не започва на празно място или от нула. Винаги градим върху това, което идва от мрака на миналото и притежава качествата и стойността да живее в настоящето, с поглед, отправен към бъдещето. Единството на Живота е Единство на Проявле­нието - с последователност, непрекъсваемо ст и еволюционност, дос­тойни по съдържание и размах единствено за Твореца!

 

 

д) "Благото, което получаваш, споделяй с другите!"

 

"Добър е онзи, който обича светлината, знанието и живота както за себе си, така и за другите."

(Учителят П. Дънов)

 

Малцина си дават ясна сметка, че ние в същност не притежава­ме нищо на този свят. Всичко принадлежи единствено и само на Бога. Той ни предоставя за временно ползване цялото изобилие от блага, потребни за нашето съществуване. За повечето от нас (за да не кажем - за почти всички!) те, обаче, са недостатъчни. Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и немате­риални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрум­не! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и ду­ховното. Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илю­зията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното усещане за сигурност чрез при­тежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в не­видимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възмож­на сила на безсмислието си. Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой из­падне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сър­це, с Любов и не чакай отплата!

 

Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността.

 

 

е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава

 

Учителят П. Дънов илюстрира действието на този закон с един простичък пример: "Ако дадем някому една ябълка, ще получим две. Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помага­ме и на онзи, комуто даваме, и на себе си. От една страна, удовлетво­ряваме конкретна потребност на онзи, който получава от нас нужно за него благо. Нещо повече - с благородния си и безкористен жест (понеже не мислим за това, даденото да ни бъде върнато) ние съдейс­тваме в съзнанието на получилия благото да се роди малка искра на Божественото. След време тя би могла да разцъфти и да даде добри плодове. От друга страна, подпомагаме собствената си духовна ево­люция, тъй като когато служим на ближния, в същност служим и на Бога. Затова и Господ Иисус Христос уверява Своите слушатели и последователи, че ако са сторили някакво добро на нуждаещ се човек (нахранили са го или са го напоили, облекли са го или са го посетили, когато е бил болен, и пр.), все едно че са го сторили за Самия Него.

 

 

ж) Чрез Доброто се подмладяваме, усилваме способностите си, укрепваме здравето си, повишаваме ефективността на са- мовъзпитанието си

 

За този разгърнат и мащабен закон на Доброто Учителят на ББ у нас съобщава следното: "Добро е онова, което дава условия на чо­века да расте. Добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася светлина в човешкия ум. Добро е онова, което дава условия на човешкия ум да се прояви. ...Защо трябва да живееш добре? За да бъдеш силен по ум, по сърце и по воля. С други думи казано: Ти трябва да правиш добро, за да имаш светли мисли, чувства и постъпки. ...Всяка хубава мисъл и всяко благород­но чувство произтичат от доброто, което вършим."

 

Според езотеричното познание вътрешната настройка на личнос­тта да прави добро е нормалната. Именно тя отговаря на състоянието на физическо и психическо здраве. Отклонението или въздържането от вършене на добро говори за смущения в психо-физическото един­ство на човека - най-вече в хармонията на неговата душевност. А в най-тежкия вариант - при извършване на зло, можем вече да гово­рим за сериозни деформации в психиката на извършителя. За щас­тие - дори и най-дълбокото падение в нравствено отношение, воде­що до рецидив на престъпните, злотворни дела, е обратимо. Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна на­меса отвън - когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо душата му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път.

 

Като следствие от този закон би могло да се разгледа закономер­ността, че мотивираното извършване на добро е най-сполучливият метод за поддържане и разрастване кълновете на живота. В този смисъл са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Доброто е ос­нова на живота (курсивът мой - К. З.). Доброто е почва на живо­та и същевременно - негова храна. Само доброто може да подк­репи живота, само доброто може да го подхрани."

 

 

5. Доброто като изпълнение на Божията воля

 

Да правим добро - това означава във всеки един момент от на­шия живот да имаме готовността да изпълним волята Божия: и в малкото, и в голямото, всеотдайно, без всякакво изключение. Да си припомним следната формула на Учителя П. Дънов: "Господи, же­лая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение!" За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жи­ва сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга глед­на точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога.

 

По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замис­лил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение!" Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал. Не можел да скрие от самия себе си разочарованието си. Той навярно очаквал продължителна дискусия, започваща от обсъждането на личностните му качества и завършваща с поредица от мъдри напътствия. А какво получил?! - Само една кратка фраза, която все още не му говорела нищо. Трябвало да мине известно време, за да осмисли словата на Учителя и да проумее заряда и величието им. Да извършваме с готовност, само­отверженост и максимално прецизно - сякаш е за Небесния ни Баща - всяко свое дело, дори и най-нищожното, в това именно е най- дълбоката мъдрост на живота! Така не само Му служим пълноцен­но и достойно. Така и самите ние израстваме в духовно-нравствено отношение по най-ускореното трасе на еволюционната спирала.

 

И все пак - как да разгадаем каква точно е Божията воля? Дали има универсална рецепта да бъдем точни в преценката си? И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие. Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на Бога относно Доброто в нашия земен живот. Ето как Учителят П. Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат. 6:19-21; бел. К. З.), Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята."

 

И още нещо, твърде съществено - изпълнявайки волята Божия да вършим Добро, ние предоставяме своето "аз", за да се прояви Бог чрез него, и то в пълнота. От този акт на съработничество с Твореца полза има не само извършителят на даденото Добро, но и всички останали. Учителят П. Дънов разяснява този казус по след­ния начин: "Да направиш добро - това ще рече да призовеш Бога да действа чрез тебе. А щом Бог действа, Той не прави това само за едного - Той действа за всички. Ето защо, когато се извършва едно добро, всички съвършени същества взимат участие. ...И тъй, всяка постъпка, в която небето не взима участие, е човешка, а всяка постъпка, в която небето взима участие, е Божествена."

 

 

6. Доброто път към свободата на духа

 

Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на мате­рията, от кармичните обвързаности и в крайна сметка - от кръговра­та на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Добро­то. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И об­ратното - всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка поз­нат свят на изпитанията и страданието. Затова - нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си!

 

Свободата не е дар от Бога. За нея, както вече изтъкнахме, след­ва да се борим. И тази борба не е никак лека. Тя изисква от нас готовност да дадем във всеки миг най-доброто от себе си. Изисква и жертви. Основно окултно правило е: за да получиш нещо, пър­во трябва да дадеш. Най-скъпото, което Небето очаква от нас да положим пред олтара на освобождението, е решителната и оконча­телна раздяла със собствените слабости, недостатъци и пороци. Ни­коя жертва в тази насока не е прекалено скъпа. И никоя не остава без благоприятни последици. Жертвата в името на Доброто е най- благоуханната пред Божието лице. В този ред на мисли е и обобще­нието на Учителя П. Дънов: "Доброто е магия, с която човек прев­ръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: Ко­гато имаш препятствия, мъчнотии в живота си, направи една жертва и те ще се отстранят. Не може да успяваш, докато не жертваш."

 

За да допринесе за освобождаването на духовната природа на човека от земните ограничения - ограниченията на материалната действителност, - Доброто следва да бъде извършено:

 

1) навреме - в такъв дух са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Доброто трябва да се направи навреме. То няма да ти отнеме много време, но когато го вършиш, то изисква умът ти, сърцето ти, волята ти, душата ти и духът ти да бъдат напълно съсредо­точени през ония минути, когато правиш доброто."

 

2) без отлагане - ето и съответната обосновка на Учителя на ББ у нас: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат."

 

3) без оглед на душевното разположение - в това отношение Учителят П. Дънов ни съветва: "Не мисли при това, че трябва да правиш добро, само когато имаш добро разположение. Доброто може да се направи и при най-лошото разположение. Неразполо­жението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека."

 

4) без да търсим награда - това изискване е водещо във фило­софията и мъдростта на Изтока, особено подчертано в духовни уче­ния като Йога и кришнаизма. Според Учителя П. Дънов можем да постигнем желаното по пътя на анонимността в извършването на Доброто: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неиз­вестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото."

 

5) без оглед на личния интерес - това изискване, изглежда, е най-трудно за разбиране и прилагане от човека - от средния човек, а нерядко и от желаещия да поеме пътя на окултното ученичество. За­това нека отново се вслушаме в мъдростта на великия Учител - тя казва всичко само с няколко думи: "Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо (курсивът мой - К. З.). Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направи­те едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и то­ва добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни."

 

 

7. Универсален характер на Доброто

 

В съответствие с духа на учението на ББ извършеното спрямо ближния добро се превръща рано или късно в добро за самия теб, който си го извършил. В такъв смисъл е и напътствието на Учителя П. Дънов: "Когато правите добро на ближния си, вие го правите на себе си. В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава."

 

Нещо повече - това добро принася полза и на всички останали: "Моето добро трябва да дойде след мене. А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя добро. Понеже Божественият закон е ко­лективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, туй добро се отнася и за целия свят (курсивът мой - К. З.). Дали хората ще знаят това, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро ще се ползват всички. Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в Своята доброта, в Своята Любов, Мъдрост и Истина" (Учителят П. Дънов).

 

Следователно - като най-важно следствие от универсалния ха­рактер на Доброто е разпростирането на резултатите от неговото извършване (на Доброто) от източника (извършителя) към всички останали. Дори и те да не подозират за това, че някъде се е родило Добро (а е логично да бъде така за всички останали извън обекта, спрямо когото е било извършено то), благодатните лъчи от неговото раждане, разцъфтяване и проявление проникват навред и обливат с живителна топлина всичко и всички наоколо. Този духовен факт притежава аналогия със заявлението на Учителя П. Дънов, че кога­то някой се повдига в духовно-нравствено отношение, с това той повдига и всички останали.

 

Както вече изтъкнахме в предидущото изложение, всички живи същества в Космоса представляват елементи, частици от едно единно Цяло. Щастието (респективно благосъстоянието) на всеки елемент зависи от щастието (благосъстоянието) на Цялото. И когато извър­шеното от някого добро се разпростре във всички посоки, радиално от него като център на тази добродетелна постъпка, с това той по­вишава степента на щастие и благоденствие за целия Космос. Кол­кото и нищожна по своите мащаби да е тази постъпка, въплътила в себе си Доброто, тя допринася по своему за щастието на всички. За съжаление обратното също е вярно - когато извършваме зло, то, малко или много, също засяга всички. И доброто, и злото, които сме сътворили, рано или късно се завръщат отново при нас. Такава е безпощадната логика на кармичния закон. Имайки на въоръже­ние това безценно езотерично познание, нека творим само и единс­твено Добро!

 

 

8. Доброто основа за духовно-нравственото усъвършенстване на човека

 

По своята същност и според последствията от своето проявле­ние Доброто създава условия за човека да напредва по пътя на съ­вършенството. Доброто, освен всичко останало, е и изява на все­мирната разумност. Разумният навсякъде и във всичко съзира само Доброто, създава само Доброто и с това непрестанно влива живи­телни струи във вселенския Живот. В този ред на размисли Учителят на ББ в България споделя следното: "Да прави човек добро, това значи да проявява своята разумност, да живее разумно. ...Докато човек прави добро, той живее. Голямото благо, което човек при­добива, като прави добро, е животът. ...Добрият живот крие в себе си условията на вечния живот. Ако искаш да живееш дълго, ти трябва да живееш добре. ... Смисълът на човешкия живот е Доброто (курсивът мой - К. З.). ...Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са сили, които работят за Доброто - за да се реали­зира Доброто. То определя качествата на човека, както плодове­те определят качествата на дървото. ...Човек не може да прави добро, ако умът, сърцето, душата и духът му не са в съгласие. ... Доброто е смисълът на живота. Когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. ...Млад човек е онзи, който може да прави добро. Който не може да прави добро, е стар. Който може да прави добро, е човек на новата култура. Който не може да прави добро, е човек на старата култура."

 

Правенето на добро е от значение първо за самия човек, който го извършва, а след това - и за другите (както бе изяснено в предиш­ната т. 7). Когато това не е изолиран акт, а се превърне в потребност на душата, в една непресъхваща готовност да се раздаваме, творей­ки само Добро, тогава ние поемаме с големи, сигурни крачки по Пътя на духовно-нравственото усъвършенстване. Доказателство за това откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: "Без да правим добро, не можем да направим крачка напред. Доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и да се развива в този свят. Всяко знание, всяка мъдрост се обосновава от плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да имаш знания. ...Защо трябва да бъдем добри? - За да имаме условия за съвършенство. Доброто е условие за съвършенс­тво. Който се стреми към съвършенство, той влиза в досег с Ве­ликия Живот, който носи мир и неописуемо блаженство." Извър­шването на добро никога не би могло да бъде в противоречие с во­лята Божия. Нещо повече - то подпомага нейното осъществяване в света на формите. Процесът на неуморно добротворство неминуе­мо рефлектира благоприятно спрямо своя първоизточник - личност­та, която се е отдала в служение на Доброто: "Когато човек живее добре, той върши Волята Божия, а щом изпълнява Волята Божия, той е здрав, силен и богат. ...Като направите добро, Бог веднага се проявява като светлина вътре във вас. В този момент Бог ви проговаря." Друг положителен резултат от извършването на добро е чувството на радост и удовлетворение. Човекът на Доброто из­лъчва особен аромат. Самото му присъствие е в състояние да пов­дигне духа на страдащите: "Когато правите добро от любов към Бога, ще почувствате една радост. Божественото Око, т. е. Вис­шето съзнание в Космоса, ви помага и се радва, че следвате Бо­жествения подтик. И вие възприемате тази радост и се чувства­те мощни. ...Добър човек ще нарека онзи, който, като ме срещне, ще измени моето неразположение на духа."

 

На всички ни се е случвало при разговор с познат или приятел, когато стане дума за някого, събеседникът ни да възкликне спон­танно: "Той е добър човек!" Ето случай, в който Доброто е станало водеща характеристика при описанието на един наш ближен. Така той се превръща в образец, в идеал, достоен за подражание и след­ване. Тази взаимозависимост е подчертана и от Учителя на ББ у нас: "Всеки, който прави добро, става идеал за другите."

 

В многогодишния ми опит на контакти с най-различни духовни общности съм имал няколко случая, в които наблюдавах (а наблю­давам и сега) хора, които - пробудили се веднъж за Пътя към Бога (който е Път на Доброто) - се стремят за много кратък период от време да постигнат святост и съвършенство. Трудно им е да разберат, че това не може да стане толкова бързо. Те влагат огромен заряд в това начинание, радикално променят навиците, мисленето, поведе­нието, въобще живота си, извършвайки огромен скок в сравнение с миналото, и достигат до... крайност. С помощта на крайности (ко­ито по същността си са неконструктивни деформации) не можем да стигнем до Божественото. В стремежа си да прескочим естествения ход на индивидуалното си развитие спокойно можем да пропаднем в пропастта на заблудата. За жалост това е обикновено съдбата на такива хора. Наблюденията ми го потвърждават. В някои от тези случаи пресилването на тялото или психиката (например, чрез пре­комерно постене, гладуване, бдение и други форми на физическо и умствено претоварване) довежда дори до риск за живота. И тук в сила е едно основно правило на езотеричната мъдрост - умереност­та. В будизма го наричат средния път. В учението на ББ същността на явлението е обрисувана по следния начин от Учителя П. Дънов: "Не бързайте да станете добри. Доброто е необходимо условие за съвършенството на човека, ала човек в един ден добър не става (курсивът мой - К. З.). Щом, обаче, човек се стреми към съвършен­ство, доброто ще му помогне. За да бъдеш съвършен, ти трябва да бъдеш силен в доброто. "

 

 

9. Доброто ядро на живота

 

"Човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа"

(Учителят П. Дънов)

 

Извършването на добро - не инцидентно, а като начин на съ­ществуване - поддържа, възпроизвежда и възраства живота. Затова лъха такава правдивост от думите на Учителя на ББ: "Стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой - К. З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота." Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, ана­ли). Всичко, което е било извършено някога в Космоса - от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, - всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсо­лютна точност на отпечатъка. Достигналият съответното посвеще­ние по скалата на духовното усъвършенстване може да се настрой­ва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече - при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автен­тичност на преживяването. Ала това е голяма тема, която не бива да ни отклонява от разглежданата тук проблематика. Във връзка с изследваната роля на Доброто Учителят П. Дънов споделя следното: "Едно направено добро никога не се забравя. То е записано в Бо­жествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена."

 

Ако не сме осъзнали жизнената потребност от извършване и ум­ножаване на Доброто, не бихме могли да придобием знание за жи­вота и мировата Реалност. По този повод Учителят на ББ в нашата страна подчертава: "Без Добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на Доброто започва знанието."

 

Чрез Доброто неговите обекти (тези, спрямо които е извършено то) и субекти (онези, които са го извършили) изграждат помежду си неразкъсваеми връзки. По каналите на тези връзки започват да про­тичат съзидателни енергии. При съответно равнище на осъзнаване благоприятните последствия от правенето на Добро обектите му са в състояние да се превърнат сами в субекти, тоест - от консуматори в извършители на Добро. Повторяемостта на реализираното на де­ло Добро повишава интензивността във функционирането на изг­радените връзки. Такава е всемирната логика на пълноценния об­мен - понятие, използвано твърде често от Учителя П. Дънов в неговите беседи и лекции. За конкретния случай той казва: "Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж."10. Доброто и злото - полюси в света на относителността

 

 

а) относителност на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят

 

Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните актьори във всемирната драма - живите същества в Космоса. И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими ню­анси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и зло­то от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инстру­менти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената. За Бога фактически няма Добро и зло. И едното, и другото са Негови служители, реализиращи със собствени методи Неговия глобален План за мироз­данието и за всички същества. Това, което ние наричаме зло, Той рано или късно трансформира в Добро. Християнското богословие разг­лежда злото като непритежаващо собствено битие. Изводът е, че злото представлява отсъствие на Добро. Езотеричното учение (което е и учение на ББ) отива по-далеч - то дефинира злото като непроявено Добро. Творецът на всичко съществуващо използва двете сили и ре­зултатите от тяхното действие изцяло за собствените Си цели. В по­добна тоналност е и репликата на Учителя П. Дънов: "Зло и Добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад Доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва."

 

 

б) злото - плод на ограничаване; Доброто - освобождаване от ограниченията

 

Същността на проблема и неговата обвързаност във възходяща еволюционна насока със служението на Бога са разгледани по дос­тъпен и убедителен начин от Учителя П. Дънов: "Когато Бог се ограничава, ражда се доброто в света. Когато човек се ограничава, злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явя­ва се доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват ус­ловията за доброто."

 

Значителна част от познанията в живота си ние придобиваме по линията на отрицателния опит, сиреч с помощта на злото. Действи­телно - то ни ограничава, но същевременно е и наш учител. Затова и П. Дънов нарича дявола "велик учител". Той, разбира се, няма пред вид принадлежността на еманацията на злото към Великите Учи­тели на Земята и Космоса. Смисълът на думите му е концентриран в обстоятелството, че по пътя на грешките и страданията (които пре­живяваме като прояви на злото в съществуването ни) ние научаваме много и за себе си, и за света, в който живеем. Не подлежи на съмнение, че идеалният вариант би бил да се учим единствено чрез Доброто. Но в настоящия стадий от духовната еволюция на човечеството като цяло това не е възможно. Страданието - като резултат от проявлени­ето на злото - ще съпътства нашето развитие още дълъг период от време, еони в бъдещето (както се изразяват езотериците). И все пак то не е вечно. Ще удари последният час и за него. Нека проявяваме необходимото търпение и упование и нека се опитваме да го ограни­чаваме според силите си. Ролята на страданието е възпитателна, а не наказателна. Страдаме най-вече заради това, че не спазваме Божествените закони, които господстват във всички сфери на Битието. Възприемаме болката като въплътено зло и дори не подозираме, че тя крие в недрата си кълновете на Доброто. И наистина, във Вселената рано или късно всяко зло се превръща в Добро.Преодолявайки ограниченията, издигнати от злото, ние навли­заме трайно във владенията на Доброто. Това постижение по ду­ховния Път, според Учителя П. Дънов, бива предхождано от зараж­дането на желанието у човека да служи на Бога. Следователно мо­тивацията да отдадем най-доброто от себе си в полза на осъществя­ването на Божия План за планетата и човечеството е необходимото и достатъчно условие да надделеем окончателно над злото и да ста­нем верни служители на Доброто. И в тази жизнена ситуация е въз­можно връщане назад, но такива случаи са редки. Духовната зре­лост на окултния ученик е вече на такава висота, че по принцип намалява до минимум рисковете от падение.

 

 

в) злото - неизползвано Добро

 

Небето очаква от нас да извършваме добро непрекъснато, а не инцидентно или според конюнктурните ни интереси и настроение. И това не е въпрос на каприз (опазил ни Господ да подозираме Вис­шата Разумност в подобни емоционални отклонения!), а на желяз­на закономерност. Понеже не вършим ли добро, на негово място се появява злото. Известно е, че в природата празно място няма и не може да има. Така е и в нестихващата битка между двата полюса на проявената Реалност - Доброто и злото. В момента, в който ед­ното от двете се оттегля, другото моментално настъпва. Нашата сво­бодна воля е тази, която е в състояние да се намесва решително в този баланс на противоположностите (които са относителни, както вече видяхме по-горе - ала относителни от гледна точка на върхов­ната духовност; за нас те си остават противоположности с всички произтичащо от това последствия). Картината на тези взаимоотно­шения, плод на словесната четка на един Мъдрец, Пратеник на ББ от най-висок ранг, изглежда по следния начин: "Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното добро в миналото. Злото произтича от един не­установен ред. То е един свят на произвол" (Учителят П. Дънов).

 

 

г) "Не се бори със злото!"

 

Непротивенето на злото е основен принцип в не една световни религии. За първи път го срещаме в будизма. Висша изява на прин­ципа е теорията и практиката на християнството и най-вече - бла­говестието и личният пример на Господ Иисус Христос. Езотерич- ното знание ни съветва категорично да не се борим със злото. По този начин - напътства ни то - ние само увеличаваме неговата енер­гия. В същия дух са издържани и съответните поучения на Учителя П. Дънов. Той казва: "Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши."

 

Казаното само по себе си е достатъчно красноречиво. И все пак остават открити множество въпроси. Един от тях е: "Абсолютно ли е изискването да не се борим със злото?" Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер. Пред­ставете си, че злосторник посегне на живота ви. Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни ударят по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме. Следователно не бива да се борим и с потенциал­ния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото - живота. В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побягнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за само­съхранение. Може би те постъпват правилно. Най-малкото - не отговарят на насилието (в случая - заплахата от насилие) с насилие. Не е наша работа да ги съдим. По-любопитен е друг вариант на казуса: пред очите ви злосторник напада любимо ваше същество и посяга на живота му. Как ще реагирате? В първия случай обект на злото сте самият вие и се очаква, че в съответствие с духовния закон няма да му се противите. Но сега? Ситуацията е коренно различна. Навярно идеалният начин да се разреши проблемът е да предотвратите нещастието, без да прибягвате до употреба на сила. И все пак начинът затова е идеален, защото може да се ре­ализира само по изключение. Ако се наложи да използвате сила, за да спасите живота на любимия човек, как бихте постъпили? Разбирате, че е извънредно трудно да се дават готови рецепти за такива драматични стълкновения. Но те са част от живота ни и ние трябва да сме подготвени и за тях. Как би постъпил ученикът на ББ в подобен случай? Нека всеки сам потърси отговора за себе си.

 

Ще се опитам да ви помогна, като приведа следния факт. Учите­лят П. Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раж­дане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърна­ли се в свободни духове. Посочил е имената на Апостола на свобо­дата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил към имена­та на изброените и това на Уилям Шекспир). Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви към разглеж­даната тук дилема. Ала първият и третият имат. Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и не­зависимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото. Но какво да кажем за Апостола Васил Левски - идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на рево­люцията, т. е. на въоръжената борба?! В различни периоди от жи­вота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка. Как да съотнесем тези факти от биографията му с изискване­то да не се противим на злото?

 

Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен из­вод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, прин­ципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейс­ко верую. Ала в същото време всеки отделен случай притежава кон­кретни характеристики, неповторим е и изисква адекватен подход. Понеже и самият Иисус Христос - най-яркото въплъщение на прин­ципа да не се противим на злото - подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец. В този конкретен случай постъпката на Спасителя е предизвикана от т.нар. Божествен гняв - когато биват поругани ду­ховни ценности. Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочо- века за стореното. Смисълът на Неговата реакция, освен всичко ос­танало, е да ни даде още един образец за поведение. Нека всеки го осмисли по своему.

 

 

д) единство и борба между Доброто и злото; центрове на кон­центрирано присъствие (ад и рай)

Пристъпвайки към осветляването на тази подтема, бихме желали първо да дадем думата на Великия Учител, а след това ще се опитаме да разсъждаваме над казаното от него: "Трябва да знаете - обръща се към нас Учителят П. Дънов, - че съществува колективно съзна­ние на Доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи меж­ду тия два полюса. Когато злото е отвътре и взима надмощие, а Доброто е отвън, тогава злото царува на земята. С други думи, "адът" царува на земята. Когато пък Доброто е отвътре и преодолява, а злото е отвън, тогава "небето " управлява и Доброто царува. "Адът " е място, дето злото е и отвътре, и отвън. "Небето " е място, дето Доброто е и отвътре, и отвън. А човешкият живот е "място", дето понякога отвътре е Доброто, а отвън злото, а понякога - обратно. Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на злото."

 

Колективните съзнания на Доброто и злото притежават свои про­екции в Проявеното Битие, които са известни в езотеричното познание съответно като Бяла ложа (Бяло братство) и Черна ложа (Черно братство). (За тях говорихме по-подробно в първата тема от насто­ящия лекционен курс.) От друга страна, християнското богословие, следвайки логиката на езотериката (без да признава това), определя рая и ада не като области в пространството със специфични ха­рактеристики, а като състояния на съзнанието. Сами по себе си тези понятия - поради обхвата на съдържанието си - биха могли да бъдат обект на отделно разглеждане, чието място не е в тази подтема. За нас тук е по-важно да уточним някои детайли, свързани пряко с проб­лематиката. И един от тях е: откъде злото черпи силата си в нашата действителност? На този съдбовен въпрос Учителят на ББ у нас отго­варя по следния начин: "Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към злото му при­дава сила. Злото черпи сила от любовта (към него - бел. К. З.)."

 

Както е прието да се казва, коментарът е излишен. И още един същес­твен ракурс в същото направление: какви са плодовете на злото? Нали именно по тях следва да го разпознаем? Ето и отговора на Учителя П. Дънов: "Злото е път към смъртта (курсивът мой - К. З.). То е осъ­дено на вечно безплодие." Изреченото тук е недвусмислено и нетърпя­що алтернативност. Остава да направим своя жизнен избор.

 

 

е) различаване и разграничаване на Доброто и злото

 

И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя към съвършенството от Словото на българс­кия духовен Учител П. Дънов. Неговите указания по темата са крат­ки, ясни, задълбочени и впечатляват с умелото използване на конт­растите: "При различаване на Доброто и злото помнете следните неща: Доброто и злото - това са висшето и нисшето в света. Злото - това са по възможност най-слабите трептения на Доб­рото. Ето защо Доброто е цена на разумното, а злото - цена на неразумното. Доброто повдига ценностите на човешкото съзна­ние. Злото ги понижава. При Доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават. Доброто започва с нищож­ните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В злото има винаги разпадане, разединение. Доброто, изобщо, мо­же да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък при­лича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика."

 

Както вече имахме повод да отбележим в предходното изложение, различаването е едно от първите и задължителни условия за лич­ността, готвеща се да стъпи върху пътеката на окултното ученичес­тво. При наличието на толкова подробна сравнителна таблица между Доброто и злото като предложената по-горе от Учителя на ББ в Бъл­гария анализът и оценката на търсещия по духовния Път биват об­лекчени в най-висока степен. И все пак за всекиго от нас остава най-важното - разумното самоопределяне във всяка конкретна си­туация. Самоопределяне, обусловено от осмисленото прилагане в живота на придобитото познание и съобразено с действието на пет­те Божествени принципа в Космоса: Любов, Мъдрост, Истина, Прав­да и Добродетел.