Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА

[Albena]

УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВОБОДАТА

 

1. Същност на свободата

 

"Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е свобода? Що изисква свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство. Свобода, която няма в себе си Любов, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода."

(Учителят П. Дънов)

 

 

а) външна (физическа, телесна) и вътрешна (умствена, сърдечна, психическа, духовна) свобода

 

Къде да търсим свободата - в себе си или извън себе си? Как да разберем, че вече сме я постигнали, т. е. че вече сме свободни? Какво е необходимо да променим в личността си в името на това постиже­ние? И как тези промени се отразяват на цялостната ни същност? Колко много въпроси, които очакват своя отговор... И тук, както и навсякъде другаде, във всички области и проявления на Всемирния Живот, на помощ ни идва Словото на Истината. Учителят на ББ в България ни разкрива мъдро и търпеливо своето виждане за свобо­дата: " Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде от­вън (курсивът мой - К. З.). Тя не се налага със закон. Всяка свобода - политическа или религиозна, - която отвън се налага, е само сянка на свободата." На друго място в учението си той допълва току-що цитираните разсъждения: "Друго не забравяйте: свобода­та отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка на свободата. Не бягайте подир сенки!"

 

За окултния ученик е от особена важност да проумее, че не вина­ги външната свобода е предпоставка за постигане на вътрешна сво­бода на личността. В духовно-нравствен и в езотеричен аспект е точно обратното - вътрешната свобода се превръща в условие за външната. В своите беседи и лекции Учителят П. Дънов подчертава, че свободата има три отношения към човека: 1) физическо; 2) умс­твено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б"). И когато говорим за свободата или анализираме нейните изяви в действителността, следва да знаем точно коя от нейните разновидности имаме пред вид.

 

 

б) отношение на свободата към човека

 

- физическо: За тази разновидност на свободата Учителят П. Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свобода­та е само предговор за онази велика свобода, към която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниче­нията на физическата реалност, което като резултат включва и об­ществените (социални) и граждански свободи. В този аспект заслу­жава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен."

 

- сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява. Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и кри­ви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свобо­дата бива постигната чрез победата над самия себе си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната победа в живота на човека. Подчинението спрямо потребностите на низшата приро­да рано или късно се трансформира в робство - в един постепенен или бурен процес на пропадане, който става все по-трудно да спрем и да надмогнем. На другия полюс - възтържествувалият над тъм­ните елементи в личността си човек придобива всички най-благоп­риятни възможности за многостранно развитие и усъвършенстване. Ето и оценката на Учителя П. Дънов по въпроса: "Свободен е онзи, който има свобода на мислите, чувствата и постъпките. Ако ис­кате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля. Да оставите и другите да се проявят свободно."

 

- духовно: "Когато говоря за свободата, разбирам висшето, което има у човека. Свободата седи в това, човек да прояви своя­та възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството" (Учителят П. Дънов). Пълната духовна свобода означава окончателна победа на Духа над материята в човека, на висшата над низшата природа у него. В езо- теричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необ­ходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т. е. този възвишен дух е надмогнал изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара - от санскрит). За да обясни това явление - заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учи­телят П. Дънов използва понятие, актуално не само за учението на ББ, но и за християнството (със собствени нюанси в тълкуванието) - новорождение: "Истинската свобода иде отвътре. За да се ос­вободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъс­ването на онези връзки, които сега ни спъват. То означава осво­бождението ни от веригите на съдбата и необходимостта. То е възстановяване на Първичната връзка с Бога, която съществува от самото ни явяване на света. То означава възстановяване на свободата."

 

 

2. Връзки и взаимоотношения на свободата

 

а) с Любовта

 

"От Любов да направиш нещо - там е истинската свобода. Всичко може да направиш, но като го направиш от Любов, тога­ва си свободен. Ако не го направиш от Любов, не си свободен."

(Учителят П. Дънов)

 

Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Лю­бовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта. Да оби­чаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства прояв­лението на свободата. Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки меж­ду свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в све­та. Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъща­вате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб. Докато не изправим нашето минало, докато не възприемем Любовта, не можем да бъдем свободни. Любов към Бога, към ближния и към себе си, хармония с Цялото - в това седи свободата на човешката душа. Свободата не предшества Любовта. Ние искаме да бъдем свободни, преди да обичаме. Свободата идва като резултат на Любовта."

 

 

б) с Мъдростта

"Да бъде човек свободен, това значи да носи светлината, зна­нието на мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на при­родните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." (Учителят П. Дънов)

 

Една източна пословица гласи: "Мъдростта на мъдрите е в тяхното поведение!" Мъдрият прилага на всяка крачка в живота си законите на Живата Разумна Природа. Именно изпълнението на тези закони го прави свободен. Преди да нарушим някой от законите, вложени от Твореца в Битието, все още сме свободни. В мига, в който извършим такова нарушение, загубваме свободата си. Следователно Мъдростта се състои най-вече в това, да прила­гаме придобитото познание в ежедневния живот. Това е най-крат­ката пътека към свободата и към Божествената реализация на личността. Мисълта, осенена от извечната Мъдрост и въплътена в акт на Любов, ни дарява пълната свобода. За някого може да изг­лежда трудно, дори непостижимо, но не е така. Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на въл­шебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на Любов - свобода. Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува. Огънят живее, когато гори. Вятърът вър­ши работата си, когато духа. Водата живее и върши работата си, когато тече. А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов).

 

 

в) с изпълнението на Божията воля

 

В изпълнението на волята на Създателя човешката душа откри­ва себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П. Дънов в софийския квар­тал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". В своето Слово той неведнъж се е спирал на това взаимоотношение и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса. От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божест­веното е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ? Само който служи на Бога и разбира Неговите пове­ления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да из­вършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе? Тя изисква да се примирите всички."

 

В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от Бога; такъв е манталитетът на староза­ветния човек. В новозаветните времена вместо страха царуват Лю­бовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в ос­новата на Христовото благовестие. За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото. Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на Бога и да я направи. Изпълнението волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малки­те работи. Например, Бог ти казва: "Иди при този отчаян човек и му кажи: "Твоите работи ще се уредят." Направи го." Изпълнението на Божията воля е характеристика на служението, което отдават на Божия план за света великите духовни Учители на човешкия род и техните най-напреднали ученици. В своята земна проява те се докос­ват до онази най-извисена същност на свободата, която иначе е свойс­твена единствено за селенията на Божественото: "Истината - това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т. е. стремеж на душата да живее в безгранич­ното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Бо­жествения свят. Само Бог е абсолютно свободен" (Учителят П. Дънов). Когато човек разтвори своята низша, тленна природа във висшата си и нетленна природа, тогава той ще се превърне в съвър­шен проводник за волята и действията на Духа; тогава ще познае и истинската свобода. В това ни уверява и наставлението на Учителя П. Дънов: "Само когато живият Бог на Истината дойде да жи­вее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще Му служи свободно в Дух и Истина. Защото свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободният човек може да го извърши, защото никаква дру­га връзка не го ограничава. В това именно седи неговата свобода."

 

 

г) със самоотричането и саможертвата

 

Самоотричането предполага отказ от низшето и завоюване на вис­шето в човешкото естество. Плодът на това себеотрицание - целена­сочено и конструктивно - е именно свободата. Самоотричането и са­можертвата означават, че човек се смирява до такава степен, че пре­доставя на другите пълната свобода да се изявят в максимална фор­ма на проявление, сиреч това е тотална победа над егоизма и его- центризма. Самоотричането и саможертвата са по същността си из­раз на най-високата октава на доброволното самоограничение. Това е мигът, в който тържествува Духът, изпълнил с непобедима енергия всяка фибра от самоосъзналото се в пълнота същество. На това ни учи и Словото на Великия Учител на ББ: "Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва отвътре (курсивът мой - К. З.). При вътрешната свобода човек сам себе си преценява. При вътрешната свобода човек сам себе си съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава - той самоволно се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце. Когато човек прави добро, той винаги отпървом се ограничава. А се ограничава, защото дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо всяко нещо, което в начало­то ограничава човека и го лишава от свобода, а на края му възвръ­ща свободата, е добро. А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството." От приведения цитат става ясно и въздействието, което упражняват доброто и злото спрямо човека по отношение на негова­та свобода. Не е трудно да ги разпознаваме пред вид указаната зави­симост между тях и стадия на ограничаване на личността - в нача­лото или в края на всеки жизнен процес, събитие или явление.

 

 

д) със смирението

 

Личното смирение е способно да посрещне всяко зло, всяко из­питание напълно спокойно, без да се наруши вътрешният покой на човека. Той - поелият по стръмната пътека на окултното ученичес­тво - познава великолепно вечните и неизменни закони на Всемира и винаги се съобразява с тях. На първо място в своята ценностна система пилигримът по духовния Път поставя предоставянето на своето "аз" на Божественото, така че във всеки миг от живота му Бог да се проявява чрез него. Както казва и ап. Павел: "Не аз, а Христос в мен." Единичното се разтваря в Цялото и без остатък подчинява своята воля на Волята на Всевишния. Смирението му е помогнало да се отърси завинаги от всички излишни слабости и недостатъци на стария човек. То го е превърнало неусетно в свобо­ден човек - съработник на Бога, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението.

 

 

е) с висшата природа у човека

 

Християнската философия в своя онтологически ракурс разкри­ва същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност. От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъд­ването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода. Критерият на такъв човек във всичките му действия е винаги най- точен, най-справедлив, Божествен. Законите на материалното би­тие вече нямат власт над него. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде сво­бодна. Това е един велик вътрешен подтик - не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзна­ние."

 

 

3. Закон за свободата, формулиран от Учителя П. Дънов

 

"Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро."

(Учителят П. Дънов)

 

Така формулираният от Учителя на ББ в България закон довеж­да до извода, че наличието на постигната, реализирана свобода е съвършено достоверно доказателство, че човек е извървял докрай пътя на Доброто. Той, самоосъщественият в Доброто човек, е дос­тигнал преддверието на висшата Божественост и Създателят му по­дава ръка, за да го издигне в ранг на Свой пълномощен сътрудник и сътворец в цялото Проявено Битие. И обратното: липсата на сво­бода (в разглеждания смисъл) свидетелства, че човешкото същест­во се е отклонило от вечните закони на Вселената с мисъл, слово или дело. Тази личност (индивидуалност) все още е на път към Истината. А този път е съизмерим с Вечността.

 

Следователно мярката за принадлежност към Доброто или злото (освен всички останали познати критерии за оценка в това направление) е именно свободата. И по-конкретно - степента, в която сме овладели, в която проявяваме, в която сме изпълне­ни със свободата.

 

И не би могло да бъде другояче. Та нали "заплатата за греха е смърт" (ап. Павел). Грехът не е нищо друго освен въплътено зло. В греховното ние изцяло загубваме свободата си и се превръщаме в негови роби. Първата крачка към действителната свобода е осво­бождаването от оковите на греха. В християнството това се осъщес­твява чрез искрено покаяние и последващо цялостно поправление. Тоест става дума за онази комплексна жизнена трансформация на личността, която вече познаваме под наименованието новорожде- ние. Да се родиш отново, за да бъдеш свободен завинаги от греха (от злото), за да твориш само Добро и за да предоставиш без оста­тък своето психо-физическо естество за изява на Божественото. Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа!

 

 

4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор

 

"Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него."

(Учителят П. Дънов)

 

Човек е сътворен от Бога със свещеното право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора. Човешкото самоопределение в най-общия случай е или към добро, или към зло. Добрите постъпки са крачки към духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността.

 

Създателят на Вселената не ни налага нищо, включително и из­бора между двата полюса на Битието - Доброто и злото. Да изберем именно Доброто - това е и привилегия, и дълг за нас като разумни същества. Често ме питат: "Защо Бог с един замах не заличи злото от света? Нали е всемогъщ? Как може да търпи толкова много злини: войни, природни бедствия, убийства, всякакви форми на насилие и несправедливост?" Да, Той безспорно е всемогъщ. Ала в същото вре­ме е и премъдър. Творецът не би допуснал никоя част от творението да бъде обект на натиск отвън, за да избере Доброто. Всеки сам тряб­ва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствена­та си свободна воля да извърши правилния избор. В това е смисълът на процеса на духовно-нравствено усъвършенстване, което нарича­ме още "богоуподобяване". Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор. В подобен слу­чай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма сво­бода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответ­но и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля. Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят.

 

Лутайки се между възможното и необходимото, човек рано или късно открива параметрите на своята свобода. За да я използва с максимална разумност и целесъобразност, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократ­но разглеждахме по други поводи - новорождението. За взаимозави­симостите между духовните трансформации на човешкото същество и формите на проявление на неговата свободна воля говори и Учителят П. Дънов: "Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдба­та и необходимостта. То означава възстановяване на оная първич­на връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода. Защото първоначално всички същества са създадени свободни (курсивът мой - К. З.). И ако свободата отпосле е изчезнала в света, причина­та е сам човекът. Той сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили. Божественото начало постоянно го осво­бождава от ограниченията на старото, ала той, не след дълго време, пак тръгва по стария път." Крачейки все по-уверено по духовния път, окултният ученик проумява, че познанието за Божествените за­кони на Космоса и тяхното спазване е най-сигурната гаранция за постигане на свободата. Той разбира, че свободата на волята е факт, но този потенциал трябва да бъде използван разумно, адекватно на обстоятелствата и с перспектива към хоризонта на съвършенството. Свободата е дар от Бога, ала тя е и предпоставка за завоюване на всички останали дарове, които ние сме способни и предназначени да постигнем. Разглеждайки свободната воля именно като основа, из­ходна точка за всички постижения по Пътя към Божественото, търсе­щият в Духа човек построява своя дом (базата, върху която да гради по-нататък по този вечен Път) върху канара, както го съветва и Христос. А Учителят на ББ в нашата страна внася допълнителна яснота в тази мисловна конструкция: "Днес хората спорят има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее, само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, само той е свободен, само той има свободна воля. И наистина, свободата седи във воля­та на човека. Затова свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен (кур­сивът мой - К.З.). И Живата Природа дава свобода само на разумните. Неразумните, които нямат воля, а своеволие, тя ги е ограничила. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо ? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразбор­но в каква да е посока. Свободата, обаче, подразбира движение са­мо в една посока - Истината (курсивът мой - К. З.)."

 

 

5. Свободата цел на мировата еволюция

 

Заслужава си да започнем осветляването на този проблем с де­финицията за връзката между свободата и еволюцията, предложе­на от Учителя П. Дънов: "Еволюцията е закон за освобождение на Духа." Със сигурност не би могло да бъде казано по-кратко и по-съдържателно! На друго място в своето Слово Учителят на ББ у нас дава по-разширено тълкуване на тази взаимозависимост: "При сегашните условия, в които се намираме, всичко е относително - абсолютна свобода няма. Това, което говорят някои философи, че можеш да мислиш, както искаш, че можеш да чувстваш, както искаш, че можеш да действаш, както искаш, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. И мисълта е относителна, и чувствата са относителни, и волята е относителна. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното. Това е път на свободата." Свободата в този ред на мисли може да се определи като крайна цел на един дълъг път на духовно-нравственото издигане, извисяване и усъвър­шенстване на човешкото същество, съпроводен от цялостно разгръ­щане на неговия Божествен потенциал. Логично е, когато говорим за път, да разбираме продължителен процес, а не еднократен акт. В същност става дума за вечен, непрекъснат процес. Затова не би би­ло правилно да разглеждаме свободата като статична даденост. На­против, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвика­телства към посветилия се на окултното ученичество!

 

За постигането на свободата в нейната пълнота е необходимо и достатъчно само едно условие - пълноценна връзка с Бога. Звучи завладяващо просто, но всички знаем, че не е така. За да извоюваме това единствено условие, трябва да преодолеем хиляди други пре­пятствия по духовния Път - кое от кое по-високи и по-трудни. И венецът на всичките ни усилия е именно тя - сияйната красавица свобода. Прегърнем ли я веднъж в обятията си, всички пътища нап­ред и нагоре стават открити за нас. Тя ще ни води навред, сред всички прекрасни селения на Духа, и никога не ще обърка вярната посока! За Божественото, което освобождава човешкото, разсъжда­ва и Учителят П. Дънов: "Ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единст­веното същество, което е свободно - това е Бог. И единствено­то същество, което може да освободи напълно човека, е Бог (курсивът мой - К. З.). Бог иска всички същества да бъдат свобод­ни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм."

 

 

6. Свободата като предпоставка за духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на човека

 

Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в себе си свободата по отношение духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността. Нека отново си послужим с мъд­ростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътреш­ния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат."

 

Очевидно свободата е не само цел, но и условие за духовно-нрав- ственото развитие и усъвършенстване на човешкото същество. Им­пулсът за придобиване на свобода и за разкъсване на ограничения­та на материалния свят задължително обуславя и постижения в об­ластта на морала и духовното пречистване. Такава е прекрасната логика на еволюционното разгръщане. За нея ни говори и Учителят П. Дънов: "И когато човек почувства тази свобода, всичката те­жест , всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той из­питва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма пре­дели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява и всички благородни за­родиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиля­ди години да поникнат, започват да се развиват и растат. ...Свободата е необходима за постигане на оня висш идеал, към който човек се стреми."

 

В душата на човека се таят в латентно (непроявено) състояние всички дарби, всички Божествени зародиши, които той е призван да изпълни с живот и да прояви в тяхната неустоимо красива цялост. За да постигне подобно равнище на максималното им проявление, човек трябва да бъде свободен. А за да получи тъй нужната му сво­бода - както вече видяхме по-горе, - той следва да я заслужи. Веднъж завоювана, тя го подмладява, изпълва го с нови, неподозирани си­ли и импулси. Вътре в себе си свободният духом човек обладава непоклатимо спокойствие и душевен мир. Във външните си изяви той - обратно - е преизпълнен от енергия, конструктивност и ши­рота на действието. Не на последно място - свободата му служи и като непогрешим критерий за различаването между Добро и зло. И това е така, понеже този реализиран в Духа човек е познал Истината (ср. Йоан 8:32). В този аспект с непомръкваща актуалност звучи и обобщението на Учителя на ББ у нас: "Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!"

 

 

7. Свободата като отрицание на насилието и ограниченията

 

Да си свободен означава не само да имаш възможността да уп­ражняваш необезпокоявано свободата си. Това означава да призна­ваш правото и на другите да бъдат свободни. И не само в рамките на човешкото общество. Всяко Божие творение, независимо на как­во стъпало от еволюционната стълбица се намира, притежава све­щеното право да се самоопределя по пътя на свободата. Свободата е универсален закон на Космоса! В този дух са и размислите и препоръките на Учителя П. Дънов: "Не само хората са свободни, но и всяко растение е свободно. И ти не трябва да нарушаваш свободата му. Ти нямаш право да си туриш крака върху цветята." Следователно личната свобода задължително предполага и уваже­ние към свободата на всички останали. От разумния човек се очак­ва да зачита свободата и на представителите на растителното и жи­вотинското царство.

 

В истинската свобода няма и не може да има никакви ограниче­ния, никакво насилие. Сама по себе си тя обладава обективен ха­рактер, т. е. не следва да бъде обусловена от външни фактори. За този вид свобода, наречена от Учителя "идеална", става дума в след­ващия негов цитат: "Идеалната свобода, свободата, която произ­тича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я бра­ни външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е?"

 

Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо нап­равление - екологията. По своята същност и съдържание тя пред­ставлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека към природата. Особено бурно развитие екологията отбеляза в послед­ните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарас­тваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хи­лядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея.

 

Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противо­речия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дис­кусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източно­европейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обек­тивна оценка на реалното екологическо положение. След като из­минаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на полити­чески плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са доста­тъчно условие за повишаване социалните критерии при общуване­то на човека с природната среда. Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход към оценката на екологическата ситуация, както и към средствата за нейното решител­но подобряване.

 

 

8. Свободата характеристика на Новата Култура на VI раса

 

"Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува." (Учителят П. Дънов)

 

Оптималното разширяване на съзнанието на съвременното чо­вечество - като главна характеристика на хората от VI раса - е свър­зано и с хармоничното съчетаване на личната с колективната сво­бода. Освен всичко останало - това е и свободата на общуването с духовния план на Космоса, с астралното и менталното поле и изме­рение на мировата еволюция. Човекът на VI коренна раса без вся­какво съмнение ще бъде свободен. Без тази опора той не би могъл да изгради онази обществена среда, която Божият Промисъл е зало­жил като перспектива в нетленната му същност. Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и на­мек за ограничаване свободата на ближния, на растителния и жи­вотинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят. Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенци­ала си и да дава най-доброто от себе си в областта, която той сам, свободно е избрал.

 

Премахването на ограниченията пред свободата, продиктувани от инерцията на традицията или от потребностите на различните исторически епохи, ще доведе и до неизбежна промяна в законо- творчеството, в планетарната система на правото (юрисдикцията) и неговото приложение. Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребнос­тта от наличие на граници между държавите и народите. В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал. Но поради неминуемата раз­лика в степените на еволюционно съзряване между отделните хора поне до определено равнище на хармонизиране на тези различия ще продължат да действат системи на националното и междуна­родното право. Рано или късно, под напора на естественото разви­тие и с благодатната подкрепа на Духа на Времето, те ще отпаднат. По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено отношение към вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание. Като продължение на тези разсъждения и като подходящ завършек на темата предлагаме още една мисъл на Учителя П. Дънов: "Ако мъдрецът иска да жи­вее със закон, става нещастен. И ако глупавият иска да живее без закон, става също нещастен."