VIII. Гносеологията на Петър Дънов

[Albena]

VIII. Гносеологията на Петър Дънов

 

 

1. Теория на познанието

 

"В природата съществува закон на единство, който се пот­върждава навсякъде в живота, в науката, в изкуствата. Например, ако разгледаме знанието, ще забележим, че между всички негови части пак съществува единство. В такъв случай истинското зна­ние е това, което може да бъде украшение, помощ, светлина на човека (курсивът мой - К. З.). Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме - нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на чо­века (курсивът мой - К. З.). Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека."

(Учителят П. Дънов)

 

Учението на ББ се характеризира със стройна и завършена сис­тема, описваща принципите, законите, методите, средствата и ре­зултатите от познавателния процес. Изследвайки Словото на Учи­теля П. Дънов от тази гледна точка, достигаме до някои важни за­ключения. Преди всичко той разглежда света и живота от две из­ходни позиции - динамична и статична, или, казано по друг начин, като сила и като форма. В езотеричното познание това са двете страни на проявяващата се реалност. Когато навлизаме в същност­та на тази реалност, изграждайки си цялостна картина за нея, след­ва да проучим както формата и силата, така и отношенията, които съществуват между тях. Освен това обект на нашето внимание тряб­ва да бъде и Разумното Начало, което направлява силите - строите­ли на формите. В крайна сметка, за да обхванем пълния мащаб на Проявеното Битие и да проникнем в дълбините на неговото естество, сме длъжни да го проучваме по форма, съдържание и смисъл.

 

Съвременното познание - според равнището на своето развитие - все още не е преодоляло стадия на статичност. Тази е основната причина то да не е в състояние да отрази в пълнота действителната картина на Реалността в неспирната динамика на нейното прояв­ление. От друга страна, динамичното знание е живо, проникновено, всеобемащо и диалектично. То все още остава недостъпно за пред­ставителите на статичната познавателна система. И това е така, по­неже тази по-издигната степен на знанието изисква и съответно по- високо равнище на съзнанието. В този си вид динамичното знание е овладяно само от най-извисените в духовно отношение хора и на първо място - от великите Учители на човечеството. Те - в качест­вото си на негови носители - се стремят да го предадат на своите по-малки братя и сестри на разбираем за тях език, служейки си с представите и понятията, които използва и нашият съвременник. Така "простосмъртните" правят крачка напред в осъзнаването и ос­мислянето на действителността, която ги заобикаля и поставя пред тях за решаване цяла поредица екзистенциални въпроси.

 

Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механи­чен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му.

 

Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална. Истин­ското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовна­та същност на обектите. Материалната форма представлява отра­жение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резулта­тите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов слу­жи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, преда­вано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена. Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от офи­циалната наука области на знанието, каквито са астрологията, ка- балата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номероло- гията и други. Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него. След началото на демократичните преобразувания в България (10.11.1989 г.) на книжния пазар, както и чрез други информацион­ни носители, този специфичен вид познание вече се разпространя­ва свободно за всички, които проявяват интерес към него. За жа­лост - поради липса на точни критерии за преценка на качеството и стойността, както и поради чисто икономическия и финансов сти­мул на авторите и издателите - далеч не всичко, което бива предла­гано на масовия потребител, отговаря на изискванията за автен­тичност и целесъобразност. Така наред с шедьоврите и древните и по-нови образци на езотеричното познание се появяват и полуфаб­рикати, сурогати или дори откровени фалшификати, които крият сериозни рискове за непредубедения потребител на информацията.

 

В гносеологията на Учителя П. Дънов необходимо условие за развитието на знанието е вярата като принцип на човешкия ум. Мис­тичната вяра е основана на опитности от минали векове, т. е. на преживявания, в които няма никакво съмнение, тъй като опитът е последна инстанция на знанието. Същността на вярата е концент­рирана в обстоятелството, че чрез нея се осъществява връзка между две разумни души във Вселената посредством силата на Любовта. Мистичната вяра в условията на разумността води към Истината. Истината може да бъде постигната чрез мистичната интуиция и вяра, да се "изживее" посредством вътрешно прозрение и свързва­не с висшите светове. Бог е непознаваем, а Истината е проявление на Бога. Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на човешкото съзнание, защото това означава да я ограничим в ней­ната безкрайност и вечност.

 

Гносеологическите моменти в учението на ББ, представено от Учителя П.Дънов, се преплитат с антропологиче ските схващания на същия. Според него опознаването на човека води до опознава­не на Космоса и обратно. Светът е единен. Каквото е горе, това е и долу (II принцип на херметизма - за съответствието /аналогията). Това познание не е плод на кабинетни занимания, на интелекту­ални конструкции - то обгръща живия живот в неговата вселенс­ка всеобхватност. Това е вид познание, постигано чрез действието, а не чрез категории. "Трябва ли музикантът да ви говори много за теорията на музиката? Той дава едно правило и веднага взи­ма цигулката и започва да свири... Отивате при някой шивач. Той ви предаде няколко теоретични познания и след това започва да шие: взима игла, напръстник, ножици и ви показва как се шие. Това е знание. Истинското знание включва и теория, и прак­тика. То изключва всякакъв спор (курсивът мой - К. З.). Трябва ли да спорите как се свири, как се рисува, как се шие? Едно време се е свирило, рисувало по един начин, сега - по друг " (Учителят П. Дънов).

 

Знанието е правене, действие, развитие. Това е същината на пъ­тя към природата. Работата, не думите, е знанието. А работата е движение, трепет, едно вечно подмладяване на духа, на сърцето.

 

Знанието съдейства за пробуждането на индивидуалното съзна­ние. А съзнанието като потенциал кореспондира с отговорността, която човек носи с идването си в сегашния живот, с работата, която той трябва да извърши, за да осигури приемственост и еволюцион­но израстване, насочено към бъдещето. Същевременно се утвърж­дава и възможността за развитие на човечеството като цяло - в ре­зултат от личните усилия на милионите съзрели за духовния Път души. Животът е велика школа, която стимулира събуждането на съзнанието, което практически се свежда до обогатяване на цен­ностите, до прилагането на един висок идеал при всички обстоя­телства на съществуването, до изпълняване на изначалните хрис­тиянски норми на поведение. Във връзка с това Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат из­вестна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения се учи духът. Ето защо иде­алът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-пос­ле Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - "манас" (от санскрит - ум, разум; бел. К. З.). Разумът е дар на човека от ангелите (курсивът мой - К. З.). И това, което го отли­чава от животните, което го е изправило на два крака - то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли."

 

Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов защитава тезата, че постигането на знанието е немислимо без богат мора­лен живот, без чистота на преживяванията, без наличност на до­бродетели. В крайна сметка истинското знание предполага пос­тавянето като жизнена цел на един висок идеал, на една индиви­дуална мярка, която да осмисли живота и да го насочи по пътя на съвършенството: "Прилагай високия идеал навсякъде в живо­та си!" (курсивът мой - К. З.). Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноре­чивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? Такива картини сре­щаме всеки ден в живота си... Ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна. Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник, на художник с висок идеал. Когато избирате приятел, спазвате пак същия закон: ще избере­те най-умния, най-интелигентния, най-добрия. ...Който отстъпва от високия идеал, той сам става причина за нещастията и стра­данията в живота си" (Учителят П. Дънов). Знанието е открива­не на същественото, мъдрото, вечното, абсолютното. То не се придобива, но се усъвършенства. Знанието се дава. И то само на тези хора, които могат да разберат и оценят това, което им се дава, и да го приложат в живота си. Знанието се основава върху посто­янното.

 

Истинското съвършенство в знанието се постига чрез доближа­ване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина - това е самият Дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който Дух е истинската реалност на Битието. Висшата истина може да бъде достояние само на онези, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с най-високата ок- тава на Божественото съзнание. Да се поставим в хармония с вис­шето битие, да го проявим - това значи преди всичко да оставим да се прояви Божествената Любов в нас и чрез нас. Защото Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "Разумната природа" разкрива своето лице само на ония души, които са дорасли да изявят висшата Божествена Любов. На тях тя открива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти.

 

Човекът - една частица от Космоса - остава свързан с приро­дата. Той с мъдро вглеждане в нещата, с творческа енергия, с въоб­ражение и дух вниква в закономерностите, които владеят в при­родната среда. Неговото познание е практическо, преживяно от него, резултат от неговия опит. Знанието му носи живот, обнов­ление, доближава го до космическата хармония. Дарява го с мла­дост, увереност, сила, духовна красота, удовлетворение, съвършенс­тво.

 

Според Учителя П. Дънов Истината (като извечен Божествен принцип на всичко съществуващо) е крайният предел на Битието, върховната му цел. Зад Истината няма нищо. Тя не може да бъде изказана. "Тя се живее."

 

Всички души, които са извървели докрай пътя на познанието и са завършили земната си еволюция, образуват Всемирното Бяло братство, начело на което стои Христос - Син Божий, непостижи­мият Божествен Логос. Те са висши същества, "невидими помагачи на хората". Измежду тях Бог - в съответствие със Своя План и Промисъл - изпраща на Земята Велики Учители, които поставят началото на всяка нова епоха и култура. Най-извисен сред тях е именно Христос, възвестил епохата на Любовта. Белите братя са помощници на Бога в осъществяването на всемирния Му План и на човека в пътя му към Бога. Под Велико Всемирно Братство Учи­телят П. Дънов разбира (както бе посочено и в първата лекция от настоящия лекционен курс) "... онази йерархия от разумни същес­тва, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди го­дини преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направ­ляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божий Дух".

 

Налице е връзка на приемственост между древното и съвременното знание. Нищо не би могло да бъде изградено върху празно място. Така е и със знанието. Последователността в неговото предаване от Посветените на масата от хора, отчитането на изискванията на космическия момент и плавното съзряване на общественото съзнание изискват поддържането на жив контакт между минало и настояще. Всяка епоха в развитието на планетарната общност на разума притежава своите акценти. Но те не биха могли да бъдат реализирани като задача на днешния ден, ако човечеството като цяло - или отделна общност от хора - не стъпи върху здравата основа на вече провереното, трайното, вечното. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Едниучени обръщат внимание на знанието, което в древността е било открито. Те са прави. Други казват: "Древността ни най-малко не ни интересува, важно е какво е открито сега." И те са прави. Но има известна връзка между знанието на миналото и знанието на настоящето. Има връзка, понеже туй, което за нас е минало, с туй знание оперират други същества, които седят по-ниско от нас. Със знанието на нашето минало оперират същества, които седят малко по-долу. Туй знание, с което ние оперираме сега, е било знание на същества, малко по-напреднали от човешката раса."

 

 

2. Познанието път на Мъдростта

Изяснявайки същността и действието на петте главни космичес­ки принципа на съществуващото - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, Учителят П. Дънов изтъква, че Мъдростта носи зна­ние и светлина. Основната идея в гносеологията на Учителя на ББ у нас е, че човек трябва, от една страна, да има знание за Божестве­ните разумни закони, а, от друга - знание за това, как да хармони­зира живота си с тях, което означава да знае как да развие у себе си всичко онова, което Творецът е вложил в него. Познанието е пътят на Мъдростта, която предоставя условията за съхраняване на жи­вота, създаден от Любовта. Условието за приемане на Мъдростта е чистотата на тялото и духа. По пътя на Мъдростта - на знанието, което носи просветление на ума, човек ще достигне до Истината, която е крайната цел на човешката еволюция. Истината - като про­ява на Бога - носи пълна хармония и свобода, изразена в примиря- ването на всички противоречия.

 

Като цяло в учението на Учителя П. Дънов се отделя най-голямо място именно на познанието, защото се приема, че човек не е прило­жил Христовото учение, тъй като трябва да знае на практика как да го направи. Наставленията, които Учителят на ББ в нашата страна дава на своите ученици и последователи, биват възприемани като уроци за усвояване. Този основен акцент, който изиграва решаваща роля при дефинирането на цялостното учение като окултно, бива обус­ловен от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същ­ността на явленията, както и за възможността за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етически направления.

 

По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбра­на и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретич­ната система на Учителя П. Дънов.

 

В Новото учение, както наричаме още това Слово на планетар- ното обновление, биват проучвани едновременно законите и на трите свята - физическия (който отговаря на стомашната система у човека; физическите сили и закони са създали стомашната система); ду­ховния (който отговаря на дихателната система; това е светът на силите) и Божествения (който отговаря на главата и мисълта; това е светът на светлината и хармонията). Изследвайки съвкупно тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, Новото учение има за задача да научи човешката личност как да живее в настоящето на тези три реалности (които тук назоваваме "свето­ве"). Казано по друг начин, първата задача на учението на ББ е да научи човека как да се храни, за да бъдат отношенията му с физи­ческия (материалния) свят правилни и той да изгради здрав орга­низъм, в който и чрез който да живее разумно и щастливо; душата му да се чувства уютно в своята телесна обвивка. На второ място, това учение се стреми да научи човека как да диша правилно. Като резултат неговата кръвоносна и нервна система ще бъдат в изправност, той ще има чиста кръв и здрави нерви. От това пък следва и наличието на нормални, здрави и чисти чувства, което от своя страна определя отношенията на индивида към неговите близ­ки и социалната среда. Това е сферата на духовния свят, където човек влиза в контакти с всички същества и затова следва да проуч­ва законите на разумните отношения. И най-накрая, на трето място Новото учение има за задача да научи човека да мисли. И причи­ната е в това, че като мисли, той влиза във връзка със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие. Понеже мисълта е колективен космически процес и същност, извършвайки мисловна дейност, човек се свързва с всички същества, които мислят. Следователно всеки от нас е призван да изследва законите на тази всеобхватна космическа мисъл и да й даде ход в себе си.

 

Заключението от изнесеното дотук е, че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за бла­годенствието на човечеството в настоящето, за да може то да живее разумно и щастливо тук и сега. Решаващ компонент от тази задача е да бъдат внесени светлината на Божествения и силите на духов­ния свят във всекидневния живот. В храненето, ходенето, движени­ята, спането, говоренето, дишането и отношенията с всички живи същества; в мислите, чувствата и постъпките - във всички тези процеси и действия да изгрее светлината на Божествената наука, на това прастаро и вечно актуално Учение, за да започне човек да живее като действително разумно същество в хармония с целия Кос­мос. Тъй като никой не живее за себе си. В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като клетка или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Жи­вата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисе­ни духом същества.

 

От позициите на тези разсъждения Новото учение не бива да бъде оценявано като теоретична база за онези духовни движения и течения, които изучават космическите истини откъснати от настоя­щето, от физическия живот във владенията на материята. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния ни жи­вот и да го обновим по пътя на Доброто. И затова имаме всички основания да заявим, че Новото учение - учението на ББ в съвре­менната епоха - е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, били те материалисти-

чески или идеалистически. То има за главна задача да обнови жи­вота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки. Така че най- важният апел, лозунгът на Новото учение - учението на ББ в редак­цията на Учителя П. Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре.

 

Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и пос­тепенно загубва духовната си енергия. Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си. Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейза­жът - това е състояние на душата." Учителят П. Дънов изказва по­добна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата. Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за приро­дата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание? Както вече посочихме по-горе, знанието се основава върху посто­янното. Ние търсим постоянното. Това вече е метафизически проб­лем.

Къде и в какво трябва да бъде постоянното, за да го открием и да го изучим, да го скрием в себе си и в крайна сметка да го предло­жим на всички останали? И какво е точно то? В същината на зна­нието - в съответствие с учението на ББ - се намират свързани две величини: Любовта и Красотата. За да опознаем нещо, ние трябва да го обичаме. Иначе ще останем безразлични и няма да можем да го опознаем. Ако приемем, че обичаме природата, защото е изпъл­нена с живот във всичките си форми, ние ще потърсим и ще наме­рим в нея красотата, която ще ни направи по-добри и по-мъдри. За Учителя П. Дънов законът на красотата означава откриването на Божественото в природата, влизането в хармония с природната сре­да, постигането на спокойствие на духа, което отдалечава страда­нията, болестите, нравствените простъпки, гнева, отчаянието, его­изма, страха, равнодушието. Това е трепетът, който ни изпълва при проникването в действително красивото: "Гледайте красиви неща - казва Учителят на ББ в България, - мислете за красотата и съз­давайте красиви форми... Във всеки човек има поне една красива черта, поне една красива линия. Той трябва да знае тази своя чер­та и да работи за усъвършенстването й. Когато обичате някого, това се дължи на красивата черта в характера му. Тя може да бъде в обходата, в движенията, в усмивката, в говора и т. н."Реалното знание за вечността на природата, за красотата в нея се разкрива, само когато се получава вътрешна връзка между нея и нас, между това, което е пред човека и го окръжава, и това, което е у човека. Така се ражда диалектика, която не само култивира вкус към красивото, но и възвисява човешкия дух до идеала, до ценнос­тите на Божественото, до Космическия Разум: "Природата е ра­зумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: "Това ти е достатъчно!" Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: "Животът няма смисъл." - Не. Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата" (Учителят П. Дънов). И така, знанието обхваща външното и вътрешното, по­върхностното и дълбокото, привидното и истинското. И едното, и другото са предмет на узнаване, на намиране, но същественото е скритото. Природата работи със скритите неща. Ние питаме за тях с езика на мълчанието. В тишината на планината (буквално и пре­носно - като връх в духовните търсения на личността) тайните се откриват най-лесно и най-точно. Ала преди да узнае тайните, човек трябва да опознае себе си...