XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА

[Albena]

XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА

 

 

1. Бялото братство у нас след кончината на Учителя Петър Дънов до 10.11.1989 година

 

След установяването на комунистическата диктатура в България на 09.09.1944 г. (маскирана под благовидното прикритие на т. нар. Отечествен фронт) Духовното общество "Всемирно Бяло братство" твърде бързо изпада в немилост. Стремежът на новите властници, чиято идеология включва безпардонен и безкомпромисен атеизъм, да подчинят всички религиозни и духовни общности у нас не отми­нава и последователите на Учителя П. Дънов. Почти всички имоти и недвижими имущества на създаденото от него ББ са отнети върху основата на глобални правителствени актове, целящи "експроприа­ция на експроприаторите", или просто са присвоени, без управлява­щите безбожници да си дават труда да се аргументират юридически. По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското по­солство и прилежащият му комплекс от сгради (срещу парк-хотел "Москва"). Множество бели братя и сестри са подложени на гонения, обиски, арести, конфискация на литература от и за Петър Дънов и пр. Някои от тях губят работата си, други дори са изселени или зато­чени в комунистическите лагери на смъртта. От "Изгрева" по запо­вед на "народната" милиция са извозени камиони с издадена от ББ книжнина и са откарани в неизвестна посока. Според сведения на съвременници на онези трагични събития огромната част от това безценно словесно богатство е унищожена, а несравнимо по-малка част е препратена към държавния архив. Организирани са и съдебни процеси срещу последователи на Учителя П. Дънов. Въз основа на измислени обвинения редица подсъдими са изпратени за различни срокове в затвора, а съдебната саморазправа бива използвана от то­талитарната власт за конфискация на имуществото им.

 

В последните декемврийски дни на 1944 г. един джип спира пред салона на "Изгрева" и от него слизат двама цивилни агенти на оте­чественофронтовското правителство. Пристигнали са с единствена­та задача да арестуват "опасния" за "народната" власт духовен Учи­тел Петър Дънов. Запитват някои от наобиколилите ги бели братя и сестри къде е техният водач. Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Лю­бовта, Предвестникът на Новата Култура на VI раса. Ченгетата нах­луват в помещението и откриват ... тленните останки на Петър Дъ­нов, положени там за поклонение. Малко са закъснели. Така и не успяват да осъществяват мисията си. За щастие! Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници. Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът. След като е свършил "една малка работа за Бога". И след като е посял семена, които ще дават пребогата реколта година след година и чи­ито плодове ще споходят четирите краища на планетата.

 

Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болше­визма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на дейс­твие не претърпяват почти никаква промяна.

 

На 11.06.1948 г. с удостоверение № 27526-40-V на Министерст­вото на външните работи Духовното общество "Всемирно Бяло брат­ство" е регистрирано като верска общност без статут на юридичес­ко лице. Този дискриминационен акт го поставя в съвсем неравно­правно положение в сравнение с другите религиозни и духовни об­щности в страната. Съществуването на Братството между 1948 и 1990 г. на практика е полулегално именно поради неизяснения му статут и недвусмислената враждебност от страна на държавата, в която се разпорежда една-единствена политическа сила - БКП (в прегръдка с казионния БЗНС).

 

Като илюстрация - всички летни събори на ББ в района на Се­демте Рилски езера през август протичат при негласното, но извес­тно на всички и неумолимо присъствие на Държавна сигурност (представена от агенти на печално известния VI отдел, т. е. полити­ческата структура на тайните служби, ангажирана с интелектуал­ците в България и съответно - църковните и духовни общности).

 

За споменатия 42-годишен период не е отпечатана нито една бесе­да на Учителя П. Дънов, печатницата на движението е закрита и пр.

 

 

2. Съвременно състояние на Бялото братство в България

 

На 10.11.1989 г. очевидно вече неудобният за комунистическата върхушка в България Тодор Живков (особено на фона на перест­ройката в тогавашния СССР, осъществявана със замах от Михаил Горбачов) бе отстранен от поста на държавен глава и бе заменен от по-приемливия Петър Младенов. На обществеността бе последова­телно внушавано, че триото "реформатори" - Андрей Луканов, Пе­тър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло. В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мисле­щите и с подчертана демократична настройка на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполуч­ливо имитира цялостна демократична промяна в България. Неза­висимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий хо­дът на неизбежните в исторически план преобразувания не може­ше да бъде спрян. Наред с установения в страната политически плу­рализъм рязко нахлу и струята на промяната в областта на религи­ята и духовните общности - резултат от естествено наложилия се религиозен плурализъм.

 

В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П. Дънов се зае да въз­върне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението. И на 13.11.1990 г. с писмо № Ц-03-00-19 на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и на ре­лигиозните култове към Министерството на външните работи бе из­вършена пререгистрация на Духовното общество "Всемирно Бяло братство", но вече със статут на юридическо лице и всички произти­чащи от това права: конституционни, законови и подзаконови. Този акт бе осъществен върху основата на писмо № 04.02-172/07.11.1990 г. на Министерския съвет до Министерството на външните работи, с което последното бе уведомено официално, че на основание член 6 от Закона за вероизповеданията Министерският съвет утвърждава Устава на Духовно общество "Всемирно Бяло братство".

 

И ето че вече петнадесет години ББ у нас води нормален вътре­шен и външен живот на територията на България и отвъд граници­те на страната.

 

Ето някои от конкретните цели на обществото, извлечени от не­говия Устав:

- да спомага за изучаването на християнското учение така, как­то то е проповядвано от Учителя Петър Дънов;

 

- да подпомага духовното и нравственото развитие на членовете си със средствата на науката, изкуствата и знанията на прогресив­ните философски идеи, насочени към:

 

1) обединяване на хората върху (основата на) принципите на Любовта, Мъдростта и Истината;

2) възпитаване на личността в здрав личен и обществен морал;

3) укрепване на идеите за здраво и хармонично семейство, за отглеждане на физически здрави и нравствено изградени деца;

4) подпомагане развитието на духовните сили и заложби чрез се- беконтрол, трезвеност и природосъобразен живот на членовете си;

5) съдействие за утвърждаване идеите на ББ за братство и сво­бода на личността - без оглед на пол, расова и политическа при­надлежност, обществено и социално положение и имотно състояние;

 

- в рамките на дейността на ББ не могат да се развиват и пропа­гандират политически дейности и идеи и други подобни.

 

Към настоящия момент (м. май 2005 г.) членовете на ББ в Бълга­рия наброяват няколко десетки хиляди. Не е възможно да се посочи точната цифра поради липсата на утвърден списъчен състав, както и на формални актове и процедури за членство в движението. По­казателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие - летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за праз­ника на Братството, отбелязван на 19 август) - като правило съби­ра около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина.

 

Според Устава Братството представлява сбор от членовете му, организирани в братски групи.

 

Ръководството на ББ се осъществява от:

 

1. Върховен съвет (Общо събрание) - състои се от ръководите­лите на братските групи в страната и Братския съвет на ББ.

2. Братски съвет (Управителен съвет) - изпълнителен орган с председател, заместник-председател, касиер и членове.

- Контролно-финансова комисия - в състав от председател и два­ма членове; следи за законността при управлението, стопанисване­то и изразходването на братското имущество.

 

Центровете на общение на ББ за вътрешен организационен жи­вот и за външни изяви и контакти с обществеността са:

 

- Братският дом (София, ул. "Генерал Щерю Атанасов" №6), където се провеждат по график лекции, сказки, беседи, курсове по езотерични науки, концерти, четене Словото на Учителя П. Дънов и др. Всички братски групи по места - най-вече в по-големите гра­дове на страната - имат своите центрове (седалища), където е кон­центрирана дейността им и където предимно общуват с външни за Братството лица.

- Местата за изпълнение (игра) на Паневритмия - аналогично всяка братска група е избрала подобно място на територията на съответното населено място или в непосредствена близост до него.

- Духовни концерти - с участието на музиканти от ББ, както и на симпатизанти, в много от случаите професионални музиканти; входът за тези прояви като правило е свободен. Изпълняват се му­зикалните творби на Учителя П. Дънов (солово, групово, оркестрово, хорово и пр.) - в подходящ аранжимент, както и произведения на членове на Братството и класически творби.

- Симпозиуми, конференции, семинари - тематични и свобод­ни (най-вече за изучаване духовно-културното наследство на Учи­теля П. Дънов); на местно равнище, национални или междуна­родни.

- Братски срещи във връзка с важни дати от живота на ББ.

- Вече нееднократно споменаваният летен събор на Рила (всяка година между 19 и 25 август).

- Други (местни) събори.

- Творчески форуми с предварително обявена тематична насо­ченост.

- Общи събрания.

- Духовни групи (изучаващи Словото на Учителя П. Дънов и следващи неговите принципи и методи за природосъобразен живот).

 

Съвременната дейност на ББ в нашата страна протича в следни­те основни насоки:

- организиране на събрания, събори, срещи, на които се изнасят беседи, сказки, лекции, концерти и пр.;

- организиране на изложби, курсове, школи за самовъзпитание, здравословен начин на живот, езотерични науки и др.;

- уреждане на излети, екскурзии, лекувания, паневритмични и музикални упражнения;

- издаване на книги и други печатни издания, на кино- и видео­филми, грамофонни или касетофонни записи, компакт-дискове и DVD на теми, свързани с дейността и целите на Братството;

- провеждане на начинания за братска взаимопомощ.

 

 

Възрастовата характеристика на членовете на ББ свидетелства за наличието на три основни поколения (генерации) в движението:

 

а) най-възрастните братя и сестри - една малка част от тях са съвременници на Учителя П. Дънов и са имали личен контакт с него (последните са навярно не повече от 20 души).

В момента това е най-малката по численост възрастова група в ББ.

 

б) средно поколение - 35-40 до 50-60 г.

Голяма част от тях са синове и дъщери на живи или починали съвременници и последователи на Учителя П. Дънов.

Първа по численост възрастова група в ББ.

 

в) младежи - 15-20 до 30 г.

Прогресивно нарастваща по брой и относителен дял група. Една част от тях са второ или трето поколение от семейства на съвремен­ници и последователи на Учителя П. Дънов (т. нар. "потомствени последователи на Учителя"). Но значителен процент са ново по­пълнение младежи и девойки, завладени от идеите на Братството, намиращи в това учение духовно удовлетворение и път за самоусъ- вършенстване. Мнозина измежду тях идват в ББ, след като вече са минали през други духовни школи, течения и организации, както и през християнски църкви. Не липсват и млади хора, които са разо­чаровани от дългата и мъчителна криза в БПЦ и търсят друг път към Бога.

Понастоящем тази възрастова група е втора по численост, с тен­денции за бързо нарастване.

 

Социалната характеристика на членовете на ББ показва, че сред движението преобладават хора в зряла, творческа възраст: интелек­туалци, представители на свободните професии - музиканти, ху­дожници, скулптори, писатели, поети, кинематографисти, артисти, композитори, юристи и пр.; служещи, пенсионери, студенти, уче­ници и военнослужещи; минимален процент работници и селски стопани (което съвсем не означава, че ББ е елитарна организация). Най-висок е делът на хората на интелектуалния труд (свободни про­фесии и служещи).

 

Като цяло ББ събира представители на всички типове и равни­ща на интелигентност и интелектуално развитие и се изявява чрез всички тях. Не съществуват никакви ограничения, които да бъдат предявявани към членовете на ББ в това отношение.

 

Що се отнася до специалните школи на Братството, които са би­ли изградени след откриването на Окултната школа от Учителя П. Дънов през 1922 г., то там се наблюдават специфични ограничения при подбора за Общия и Младежкия (Специалния) окултни класове. Подборът в този случай е бил извършван върху базата на възрасто­вия признак, семейно положение (в Младежкия клас - само неже­нени/неомъжени членове на ББ), личностните характеристики на кандидатите и съответната степен на тяхното духовно развитие.

 

Образователната характеристика на членовете на ББ разкрива, че най-големият процент са висшисти, вкл. хабилитирани, научни работници, преподаватели, хора на изкуството и културата. На вто­ро място по численост са среднистите, между тях и студенти (по­тенциални висшисти). Най-малко на брой са членовете с основно и начално образование, вкл. ученици и военнослужещи (потенциал­ни среднисти и висшисти).

 

 

Най-важните направления в своето настоящо и бъдещо разви­тие ББ вижда в:

 

- най-важната задача - разпространение и популяризиране на учението на Учителя П. Дънов у нас и зад граница;

Най-характерното е, че учението на ББ в съвременните условия (според свидетелството на българския духовен Учител) няма да се разпространява само и толкова по пътя на проповядването и афи­ширането (традиционни методи от най-древни времена), а преди всичко чрез живия личен пример на тези, които са го приели в сърцето си и го осъществяват в живота си.

- изясняване на обществеността същността, целите и задачите на ББ;

- масовизиране на Братството, привличане на все повече нови членове (но не по пътя на агитацията и рекламата, а чрез личен пример и осмислено убеждение);

- търсене на нови форми за общуване с хората - диференцирано според възрастта, интелекта, професията и другите социални харак­теристики;

- разширяване на издателската дейност;

- решителен ръст в превеждането на Словото на Учителя П. Дъ­нов на най-важните чужди езици и разпространението му в чужбина;

- масови прояви на членовете на ББ, вкл. и симпатизанти;

- усъвършенстване на традиционните форми - семинари, кон­ференции, концерти, братски срещи и т. н.;

- разширяване кръга на ангажираните при организиране на кон­цертите, Паневритмията, беседите и лекциите на ББ;

- разгръщане на всички тези прояви за максимално широка пуб­лика (аудитория);

- разширяване на музикалната дейност чрез братските хорове, концертите, индивидуалните и групови прояви на вокалисти и ин­струменталисти към ББ, вкл. турнета зад граница;

- извеждане и обосноваване идеите на Браството сред световна­та общественост, вкл. чрез изявите на музиканти, компетентни лек­тори и др.;

- по-тесни връзки с чуждестранните структури на ББ.

 

Основен принцип в дейността на ББ: Учението на Учителя Петър Дънов да се излага достъпно за всички!

 

В рамките на издателската дейност на ББ от м. март 1990 г. бе възстановено издаването на вестник "Братство" (излизал в периода 1928-1944 г. под редакцията на Сава Калименов). Друго възстано­вено издание - особено важно и представително за ББ у нас - е списание "Житно зърно", излизало по времето на земната изява на Учителя П. Дънов (от 1924 до 1943 г.); тримесечно издание. От 1992 г. нататък бяха издадени и няколко броя на списание "Сила и Живот" от страна на едноименното издателство в Бургас. В начало­то на настоящата 2005 година бе решено да бъде възстановено и издаването на вестник "Братски живот". За целия период от същес­твуването на ББ в България (от 1900 г. насам) са излезли от печат над 500 тома книги, вкл. редица повторни издания. Това са преди всичко беседи и лекции на Учителя П. Дънов, а по-малко - комен­тари, тематични сборници, разработки и спомени от членове на Брат­ството.

 

Финансирането на дейността на ББ у нас се извършва по след­ните основни канали:

- дарения от членове на ББ в страната и от хора, външни за ББ, но имащи положително отношение към дейността му;

- десятък (според традицията, обоснована на страниците на Ста­рия Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без орга­низирано събиране на средства;

- дарения от чужбина - най-вече от задгранични структури на ББ, изградени повече или по-малко с участието на български бели братя и сестри.

 

* * *

 

След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разруши­телни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограни­чаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствена­та му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуална­та за историческия и космически момент редакция; несъвършенст­вото на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравст­вена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поста­вял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единстве­но като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсей­ки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до въз­можния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповто­римостта на съответната редакция на Божествената Истина, преда­дена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, позна­ли Бога по свой собствен, различен и специфичен начин.

 

Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съв­ременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След ка­то Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления. Ала след 10.11.1989 г., след утвърждаването на религиозния плурализъм в страната и при свободно изповядване на религиозните и всякакви други убеждения в изграждащото се гражданско общество, част от тях започват да залитат в подобни уклони. Това може да бъде усетено в някои от издаваните за Учителя П. Дънов и Братството книги, в изказванията на отделни негови последователи, както и на някои от форумите, провеждани от тази духовна общност периодично или посветени на конкретни случаи. Не мисля, че тези тенденции са особено силно застъпени, но така или иначе те в определена степен влияят върху облика на ББ у нас. Дали с течение на времето те ще отбележат ръст или ще отслабнат под влиянието на обективни фактори - бъдещето ще покаже.

 

 

3. Разпространение на Бялото братство в планетарен мащаб

 

Учителят П. Дънов е избрал за своето въплъщение през втората половина на XIX век България, но ББ като същност, цели и прояв­ление не е и не може да бъде ограничено в пределите на отделна държава или народ. То е планетарно и дори космическо по мащаби­те си духовно движение, което обаче през различните епохи от чо­вешката история бележи доминанта (връх на изявата) в определен район от нашата Земя. Затова когато някъде по нейната снага въз­никне материална проекция на космическото ББ (какъвто е случаят с основаната през 1900 г. у нас от Учителя П. Дънов духовна общ­ност), то рано или късно посетите там семена поникват, дават плод и се понасят във всички посоки, за да дарят и други племена и народи с изобилието на Божията Любов, Мъдрост и Истина.

За Новото учение на българския духовен Учител се заговаря по- интензивно зад граница след 1925 г. Посредници за разпространя­ването на неговите идеи по света стават главно две групи хора: 1) чужденци, посетили ББ у нас и отнесли със себе си спомена и впе­чатленията от живота и дейността на движението; 2) българи, пъ­тували извън родината и споделили истината за Учителя П. Дънов и създаденото от него духовно общество в различни точки на петте континента. Трети основен канал за проникване идеите на Учителя П. Дънов в чужбина са издаваните книги, вестници и списания, отпечатани у нас от членове или симпатизанти на ББ и разпростра­нявани в чужбина.

 

Ето и някои конкретни епизоди в тази насока.

 

Изследователи на живота на Лев Н. Толстой свидетелстват, че през 1910 г. той потеглил на път за България. Не достигнал целта си, понеже по пътя се разболял и починал (според биографията му от Бирюков). Не са малко онези, които смятат, че мотивът му да предприеме това пътуване е било желанието му да се срещне с П. Дънов, в чието лице той разпознал Мировия Учител.

 

През същата 1910 г. един от бъдещите най-изявени ученици на П. Дънов - Боян Боев, е студент на д-р Рудолф Щайнер. При една лична среща между двамата Щайнер му заявил: "На славянството е отредена велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Аз нямам какво да Ви науча. Върнете се в България, където работи вече Мировият Учи­тел."

 

През 1926 г. в Япония популярното с прогресивния си обедини­телен дух идейно-религиозно движение "Оомото" обявява офици­ално българското ББ за едно от идейно сродните му духовни движе­ния. "Аз съм един мъдрец, Учителят е в България!" - признава Онисабуро Дегучи, водач на движението.

 

По същото време и в Чехословакия възниква интерес към идеите на Учителя П. Дънов. В сп. "Die Gloke" бива отпечатана биографи­ята на П. Дънов, а философът Рудолф Буркерт в книгата си "Das Reich Gottes auf Erden" (от нем. - "Царството Божие на Земята") го назовава "Пророк на Бялата раса".

 

През 1927 г. в Италия Алдо Лавини публикува в сп. "Il Messagero della salute" обширна биография на П. Дънов, придружена от въз­торжен отзив за неговата дейност.

 

В 1928 г. Агнеса Хофман от Католическата либерална църква в Холандия посещава България и се среща с П. Дънов, за когото е чула, че е един от великите духовни Учители на човечеството. Тя споделя впоследствие: "Аз дойдох да се срещна с Учителя Петър Дънов. Малко са Учителите на човечеството!"

 

През 1929 г. излизащият в Германия вестник "Reformblatt" отпе­чатва статия под заглавие "Предвестници на новата култура". В нея е отделено място и за българското ББ, за което се казва: "Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоко­лебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителят П. Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, диша­ща доброта". И други немски вестници - "Das Wort" и "Das Neue Licht" - предлагат на читателите си информация и коментари за бъл­гарския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ.

 

Извънредно благоприятна почва намират идеите на Учителя П. Дънов и в Италия. Излизащият в Палермо вестник "Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П. Дънов "мистичен апостол на християнството, в своята пълнота, си­ла и величие". В друг италиански град - Локарно, издателство "Йога" подготвя и отпечатва девет избрани беседи на П. Дънов в превод на известната поетеса Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Италианският учен изразява убеждението си, че издадените беседи показват "пътя към онова благо, което е цел на живота и идеал за всеки човек". Във Венеция на 24.10.1929 г. бива открита "Италианска академия за наука, литература и изкуство". В приветствените думи при откриването й нейният директор Луиджи Белоти провъзгласява П. Дънов за върховен ръководител на Акаде­мията.

 

В Румъния писателят-пацифист Релжис организира междуна­родна анкета по въпроси, свързани с мира на планетата. Той търси мнението на прочути светски и духовни личности като Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн. Обръща се за отговор и към Учителя П. Дънов, който му пише следното: "Любовта е осно­вен закон в Божествения свят, а народите са органите, чрез които тя се проявява на Земята. Органите в един организъм нямат право да воюват помежду си. По тази логика всеки народ, който воюва про­тив друг народ, се изключва от общия организъм. Войната е един анахронизъм, тя е анормално състояние."

 

В Аржентина българският емигрант Рашо Тодоров основава клон на движението ББ. В него биват изучавани беседите на българския духовен Учител и се пеят песните му - при това на български език. В същата държава Магдалина де Пита също развива дейност по разпространение идеите на Новото учение, като сътрудничи на ре­дица вестници и отпечатва мъдри мисли и афоризми на П. Дънов. Тя отбелязва: "Учението на Петър Дънов е основано на любовта, то има отношение към един нов живот." През 1932 г. М. де Пита пре­вежда и публикува беседата на Учителя П. Дънов "Новата Ева". Бе седите на П. Дънов биват превеждани на испански език и раз­пространявани от Аржентина в други латиноамерикански страни: Чили, Парагвай, Мексико, Перу.

 

През 1930 г. Словото на Учителя П. Дънов прониква и в САЩ, Великобритания и Унгария. В САЩ биват издадени на английски език 19 беседи, които незабавно получават възторжен отклик в пре­сата. Обществото на розенкройцерите от гр. Оушънсайд, Калифор­ния, изразява по следния начин впечатленията си от беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "Този, който е писал тези прек­расни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В унгарския вестник "Gyori Hirlap" е поместена статия на журналист, посетил Учителя П. Дънов на "Изгрева". В нея между другото се казва: "Петър Дънов е съвсем скромен. Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя жи­вот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение."

 

Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас - известни­ят есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпрост­раняване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посе­щението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учи­тел в Лондон, Оксфорд и Манчестър. Вестник "The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дей­ност. Освен на Острова П. Пампоров пребивава и във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехословакия и Латвия и нав­сякъде изнася лекции в духа на Новото учение.

 

1931 г. бележи ново увеличаване броя на преведените и издадени зад граница беседи на Учителя П. Дънов. Продължава да нараства и броят на групите в чужбина, които редовно изучават неговото Слово.

 

На американския континент, в Канада, органът на Канадското астрологическо общество "The Torch" публикува на страниците си следния коментар за беседата на Учителя П. Дънов "Великият за­кон": "По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература. Авторът е про­никнал дълбоко в работата на духовната алхимия на Вселената, показвайки как всяка добродетел спомага за изграждане на инди­видуалното и общото благо на човечеството."

 

През този период от време в Латвия излиза от печат книгата "Три основи жизни", в която са поместени три беседи от българския ду­ховен Учител.

 

В Югославия пък Живоин Костич издава книга, препоръчваща вегетарианството като начин на хранене, като в нея отделя особено внимание на нашето движение ББ в качеството му на проводник и реализатор на тази идея.

 

В Япония сп. "Оомото" - орган на споменатото вече духовно течение - предлага на читателите си следния отзив: "Движението "Бяло братство" е нещо ново и оригинално, което българският на­род дава на света. То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнство." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света. Централно място в нея заема експозицията за ББ в България.

 

В Италия към градовете, запознати с дейността на Учителя П. Дънов и изброени по-горе, се присъединява и Удине. Там бива съз­дадена духовна общност под название "Синове на Светлината", чи­ито членове споделят, че са вдъхновени от примера на българския Учител П. Дънов, когото обявяват за "душа на движението, най- висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива.

 

В същото време в Бразилия сп. "Reformator", орган на Бразилс­кото спиритическо общество в Рио де Жанейро, помества статия за дейността на ББ в България, чийто автор е Габриел Гоброн.

 

През 1932 г. на теософския конгрес в Холандия индиецът Джиду Кришнамурти (обявен за Миров Учител от Ани Безант - заместила на председателското място в Теософското общество Елена Блаватска) разпуска "Ордена на звездата" и официално се отказва от титлата си на Миров (Световен) Учител. Според някои източници в частен разговор с участници в конгреса той е споделил: "Мировият Учител е в България."

 

През същата година в Германия движението "Menschheitspartei" (от нем. - "Партия на човечеството") също обявява своята идейна принадлежност към ББ в България и уважението си към Учителя П. Дънов като негов създател.

 

Във Франция в сп. "Mercure universe^ отпечатана статия под заглавие "Българска алхимия", която съдържа биографични данни за П. Дънов.

 

През периода 1933-1934 г. разпространението на Новото учение, предадено на света от Учителя П. Дънов, непрекъснато се разширява. Все повече духовни движения от всички краища на планетата въз­приемат ББ у нас като висш изразител на идеи, които са били обект на търсене и очакване от десетилетия и дори векове. Така например, Швеция, Швейцария и Естония попълват списъка от държави, къ­дето вече съществува интерес към Учителя П. Дънов и неговото Слово.

 

В Югославия С. Паунович, който лично е посетил "Изгрева", нарича П. Дънов "професор", а Школата му на "Изгрева" - "Свобо­ден университет на Всемирното Бяло братство".

 

През същия период от време множество уводни статии от сп. "Житно зърно", издавано от последователи на българския духовен Учител, биват преведени и отпечатани в редица страни по земното кълбо.

В Полша Агни Пилшова пише в сп. "Hejnal": "Има много окул­тни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специ­фично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример."

 

В Швейцария пресата помества отзив за книгата "Учителят го­вори" (съставител: Георги Радев), където четем: "Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво!"

 

Великият йога Парамаханса Йогананда - разпространител на практиката Крия-йога и Учител от веригата на приемственост Шри Бабаджи - Лахири Махасая - Шри Юктешвар - посещава Гърция през 1936 г. във връзка с основаването на ашрами за негови после­дователи. Наближавайки границата с България, един от учениците му го запитва: "Не бихте ли основали ашрам и в България? Тя има хубава природа, високи планини..." Йогананда отговаря: "Аз съм дотук. Там действа Духът на Истината."

 

През 1937 г. Учителят П. Дънов изпраща във Франция с мисия да пренесе там идеите на Новото учение своя последовател Михаил Иванов. Последният изгражда общност, подобна на ашрам, чиято цел е да бъдат практикувани ежедневно правилата за здравословен начин на живот, почерпани от Словото на П. Дънов. Постепенно Севр и Бонфен се очертават като двата основни центъра за духовна работа на нововъзникналото движение. След пътуването си до Индия през 1959-1960 г. М. Иванов получава титлата "омраам" . Дейността му впоследствие се разраства значително и така са създадени кло­нове на ББ и в Швейцария и други държави от Западна Европа, както и в Северна и Южна Америка, Африка и Близкия Изток, Ав­стралия, чийто основател е той.

 

В навечерието на II световна война в Латвия са отпечатани ня­колко сборника с беседи на българския духовен Учител.

 

След 1940 г. в Швеция, Румъния и Югославия постепенно биват образувани групи от хора, които организирано изучават беседите на Учителя П. Дънов и практикуват Паневритмия.

 

След 1944 г. в чужбина продължават публикациите за Учителя П. Дънов и създаденото от него Духовно общество "Бяло братст­во", но връзката с България е прекъсната поради цензурата на тота­литарния режим, наложила възбрана върху издания с духовно-иде- алистическо съдържание, чуждо на атеистичния мироглед. Незави­симо от това редица българи в емиграция, които изповядват идеите на Новото учение, продължават да работят за популяризирането и разпространението им. Такива личности са, например, Виола Бауман и Ернестина Сталева в САЩ, Георги Куртев в Аржентина, д-р М. Христов във Франция. През същия период от време бележи чув­ствителен ръст и дейността на Михаил Иванов във Франция, който създава над 30 клона на ББ в различни градове на страната, както и подобни структури в над 30 страни по света: Австрия, Белгия, Бо­ливия, Канада, Колумбия, Конго, Испания, Австралия, Швейцария, Германия, Великобритания, Гърция, САЩ, Русия, Норвегия.

 

През 70-те години на ХХ век за първи път в комунистическа България пристигат група англичани, които проявяват интерес към личността на Учителя П. Дънов и проповядваното от него учение. Те се срещат с някои от учениците му и прекарват известно време в Рила по местата, посещавани от българския духовен Учител и не­говите последователи. Впечатленията, които те отнасят от България, са силни и ярки и така чрез тези ентусиасти на Новото учение връз­ката между ББ у нас и външния свят бива възстановена. В резултат от това е възроден и интересът към идеите на П. Дънов в чужбина.

 

Понастоящем - в началото на ХХ1-то столетие и третото хилядо­летие - структури на ББ и последователи на Учителя П. Дънов има във: Франция, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Швеция, Да­ния, Русия, страните в състава на бившата Югославия, Германия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Гърция (в Европа), САЩ, Ка­нада, Япония, Индия, Нова Зеландия, Австралия, някои държави от Латинска Америка и много други.

 

В етапа на преход към истинско демократично общество у нас, в условията на политически и религиозно-духовен плурализъм всич­ки хора зад граница, интересуващи се от духовно-културното нас­ледство на Учителя П. Дънов, са свободни при реализирането на тези свои интереси. Мнозина от тях посещават България, за да се запознаят на място с корените на движението, чиито идеи са прида­ли смисъл и насока на живота им. Някои от тях, изучили в детайли свещения танц Паневритмия, вече се проявяват като инструктори и преподаватели по него в своите страни: Алисън Браун в Шотландия, Ардела Натаниел в САЩ, Жан-Луи Гобо във Франция, които вече са създали центрове за практикуването на Паневритмията на мест­на почва.

 

Не бива да отминем без внимание и езотеричния факт, че за раз­пространение на Новото учение, родено в България, движеща сила са не само личностите и организациите, ангажирани с неговото съ­държание и насоченост. Идеите на Учителя Петър Дънов сами по себе си притежават могъща сила, духовен заряд и енергия, които ги правят достъпни за възприемане от всяка пробудена или пробужда­ща се душа. В резултат на това редица светли умове от Изтока и Запада са възприели по вътрешен път вибрациите на това Божест­вено Слово и учение, съчетано с окултни музикални произведения и Паневритмия, в качеството им на неотменим и особено важен елемент от планетарното духовно движение New Age (Нова епоха).