Jump to content

6. Учителят живееше при несгоди и неудобства


Iskri4ka

Recommended Posts

Учителят живееше при несгоди и неудобства

         Учителят живееше при несгоди и неудобства, никога не се оплака и никога не изказа недоволство. Той можеше да изтърпи всичко, фактът, че той изтърпя нас такива, каквито бяхме без да ни упрекне, показва неговото голямо търпение.

         Веднъж присъствах, когато няколко души дойдоха последователно и му разказваха едно и също нещо. Това беше за борбите на Дан Колов. Първият дойде и разказа на Учителя какво е видял и той го изслуша с внимание. Дойде втори и той изказа впечатлението си от борбата, Учителят го изслуша със същото внимание. Дойде трети и той му разказа същото. Учителят не пресече никого, не каза че знае, но всеки изслушваше с внимание и търпение, без да се отегчи. Дори зададе някои въпроси, на които те с готовност отговаряха. Хората не обичат да им разказват това, което знаят. Ако някой разкаже нещо, което другият знае, той веднага го пресича и казва: „Остави това, зная го!" Не чух някога Учителят да каже такова нещо. Той всеки изслушваше с внимание. Имало е случаи, при общи разговори, когато някой от слушателите искаше да се покаже колко много знае и Учителят „да не го чуе" и да продължи да говори. Но това е възпитателен метод. Във всички случаи, когато някой изказваше страданието си, мъката си или болката си, Учителят слушаше внимателно и отговаряше заинтересовано, като му даваше съвет или наставление. Той сам е казвал, че понякога е трябвало да изслуша някого един час, два часа, а някога и повече. Така той пак ни показа своето търпение, своята сдържаност и своето благородство.

         Разказваха ми един случай, когато един от последователите, по някакъв случай упрекнал Учителя за някаква негова постъпка. Учителят през цялото време мълчал, не се защитил, нито пък се оправдал. В такива постъпки се вижда благородството на човека. Да те обвиняват без да си виновен. Помня, че този брат не беше идвал много дълго време при Учителя след този случай и веднъж имахме братска вечеря и той дойде в салона малко по-късно. Когато влязъл Учителят го видял, случи се така, че аз бях близо до него и Учителят ми каза да ида и да кажа на този брат да дойде на масата на Учителя. Като му казах това, той трепна и отиде при Учителя.

         Веднъж един брат ми разказваше как той говорил и упреквал Учителя, защото дал съвет на едно негово близко същество /на този брат/ който той не одобрявал. Учителят пак не се защитил, като че ли е бил длъжен да се съобразява, когато дава съвет на някого, с мнението на другите. Учителят е изтърпявал упреците без да се защити. Това е сила на характера.

         Един от студентите-комунисти, които идвали да се хранят в нашия стол разказвал един случай за Учителя, на който той присъствал. Били сме на обяд. Хранели сме се и студентът е присъствал на този обед. Обедът бил почти завършен, когато дошли двама души от града. Спрели пред Учителя. Единият се нахвърлил на него с упреци и ругатни. Той го изслушал, нищо не отговорил, нито се защитил, но като свършил да ни ругае, Учителят му казал: „Ти си боледувал от сифилис и още не си излекуван. Ако искаш ела, мога да ти помогна". Ругателят нищо не отговорил, обърнал се и двамата си отишли в града. Студентът, който разказва случая вади извода, че Учителят, ако е искал, е могъл да направи всекиго свой последовател. Само, че този студент сигурно не знае, че Учителят не търси последователи, а остава всеки сам да дойде при него, по вътрешен подтик и свобода, за да се учи.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...