Jump to content

12. Учителят е помагал на приятелите


Iskri4ka

Recommended Posts

Учителят е помагал на приятелите

         Многобройни и различни са случаите, когато Учителят е помагал на приятелите. Спомням си един случай с мене. Един ден се почувствах недобре здравословно. Не зная какво ми беше, но не се чувствувах добре. Излязох за да отида до изгревската поляна, минах покрай дома на Учителя, който в това време беше пред стаята си и говореше с един брат. Аз минах, поздравих Учителя и отидох на поляната. Направи ми впечатление, че Учителят много проницателно ме изгледа и усетих, че погледът му ме проникна. Поразходих се и на връщане от поляната, Учителят още говореше с брата и когато аз приближах той се отдели от брата, каза му нещо и се приближи към мене. Попита ме: „Какво ти е Еленке?" Отговорих му, че нещо не съм много добре и аз не зная какво ми е. Навярно Учителят е видял нещо в аурата ми, което не е в ред, когато минах край него. Така мисля заради този поглед, който усетих. Без да му кажа дума той ми даде наставления за лечение. На другия ден бях добре.

         Ето защо, всеки от нас, който е получавал такава помощ знае, че Учителят виждаше неща, които ние не виждаме. Като виждаше, помагаше както той разбираше. Учителят помагаше постоянно, където имаше нужда. За тази помощ той никога нищо не споменаваше. Никога не съм чула да каже, че е помогнал на някого. Както тайно виждаше, така и тайно помагаше. В още по-голяма тайна държеше тази своя дейност. За тази дейност той не споменаваше. Никой от нас не е чул да каже, че е помогнал на някого, нито някой от приятелите е чул такова нещо. Учителят не споменаваше за помощта, която постоянно проявяваше към всеки нуждаещ се. Това беше скрита дейност, а ние само узнавахме когато лично ни е помагал или на наш близък. За тази дейност ние разбирахме от различните случаи и то защото самата помощ, която е дал говореше за себе си. Това са безброй случаи на помощ към всички.

         Спомням си друг един случай за помощ. Един наш брат е помолен от владиката Стефан, който моли брата да отиде при Учителя и да му каже, че той - Стефан е направил някакво изказване, за което е осъден на смърт от Македонската революционна организация. Братът отива при Учителя, казва молбата на владиката Стефан, Учителят казва на брата: „Поздравете го и му кажете да е спокоен". Тази смъртна присъда не се изпълни. Аз не мога да проверя и да докажа, че Учителят е помогнал, но от това, което зная правя извод, че Учителят помагаше на всеки зов за помощ отправен към него, като изпълняваше заповедта на Христа „да не знае лявата ръка, какво прави дясната". Тези неща той правеше в мълчание. Не вярвам, че може да има човек, който може да остане равнодушен при изявата на помощта, която той даваше.

         Учителят в изява на учението си проявяваше много страни, някои от които бяха силно подчертани, ярко изявени. Такава страна беше вярата на Учителя в Божественото, в разумното в света. Когато говореше по този въпрос, той беше категоричен, ясен, строго определен. Помен от колебание не се забелязваше. Бог е реалност, с която той е свързан абсолютно, той живее в тази реалност, оттам черпи сили, вдъхновение, знания. Бог е реалност, с която всеки човек е свързан и той може да се ползува от нея. Учителят казваше: „Най-близкото същество до човека е Бог". Бог е същност, която прониква Вселената. Той е навсякъде и във всичко. Бог е великата разумност в живота. Тази разумност непрестанно твори, създава. Всичко е създадено от Него и той присъства в творението си, но е повече от него. Човек е част от това творчество и е свързан с него. Връзката може да бъде съзнателна или несъзнателна, това зависи от степента на развитието на човека. Човек може да бъде в съзнателна връзка с Бога без никакви посредници. Щом човек спазва законите на разумната природа и живее в хармония с тях, той се ползува от благата на природата и никой не може да го лиши от тях. Не спазва ли тези закони, той сам се лишава от нейните блага. Законите на разумната природа са общи за всички: за човека, за животните, за растенията, за минералите. Също и за по-висшите същества, които са на по-високо развитие. Много напреднали същества в своето развитие стоят над човека, за които той още няма сетива, за да направи съзнателна връзка. Тези напреднали същества са разположени към човека и му помагат в неговото еволюционно развитие. Човекът не е изоставен, не е сам, безброй същества има, които са готови да му помагат. За да получи помощта, той трябва да спазва законите на живата природа. При това той трябва сам да дойде до това разбиране, без никакво насилие, без усещане, сам да израсте и да разбере, че само по този начин може разумно да живее. Това разбиране трябва да бъде плод на неговото развитие, да му стане вътрешна необходимост да живее така. Веднъж дошъл до такова развитие, да бъде във връзка с Разумната природа ще се ползува от нейните закони и блага. Природата не е враждебно разположена към човека, но той като не я познава и разбира, сам се ограничава и отделя от нея, като иска да я победи, да я завладее, да й господарува. В природата съществуват разумни закони, които управляват цялото битие. Всичко действува в съгласие и хармония и няма сила, която може да наруши порядъка в Битието, да наруши равновесието в него. До това разбиране човек трябва да израсте, той трябва да съгласува своя живот с природата и да не противодействува на нейните закони, интуитивно, вътрешно да схване, че така е устроен животът на земята. Ние трябва да имаме тази убеденост, тя ще дойде от вярата. Вярата не се доказва, вярата се живее. Човек вярва, защото всичко, което е научил в живота си го води до вярата, до великото в живота.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...