СТИХОВЕ: ПРОЛЕТЕН КОПНЕЖ НА ЗЕМЯТА, S.

[valiamaria]

ПРОЛЕТЕН КОПНЕЖ НА ЗЕМЯТА

S.

Разтварят се вече

открехнати двери,

наднича усмихнато, светло лице,

кристални, лазурни

са вечните двери,

жениха очакван ще мине през тях.

Потръпва земята

от първия поглед,

и тихата радост и светъл копнеж

в цветята разлива, в зелените ниви,

и в звънката песен на птички-певци.

И чистия пламък,

що ражда живота,

докосва сърце й, където струи

обилната младост.

О, колко любим е жениха лъчист.