valiamaria Публикувано 15 Октомври, 2011 Сподели Публикувано 15 Октомври, 2011 Д. Ан-ва. НАНИЗ БИСЕРЕН Зазвъняха по стъклата, заситниха по земята капки малки, капки ситни, капки от небето. Сякаш наниз, ситен наниз от брилянти чудни се заниза, се проточи над полето. И потрепнаха в почуда семенцата и потрепнаха от радост те в земята: — Чувате ли вий, дружинки, Капки падат, не — снежинки! Наниз бисерен се сипе над полето, капки малки, капки чисти от небето. Гдето семенце се крие, капчицата там прозорче ще измие. И през него ще надникне семенцето и ръчички ще протегне км небето. Шепите си да налее със златно слънце, за да зрее. НИЙ КАПЧИЦИ РОСА Ний капчици роса ще бъдем в утринта под сини небеса. По нежните цветя брилянти ще блестим, брилянти — красота. Ний слънчеви лъчи ще бъдем в пролетта, о, слънчеви лъчи! Под нашата любов във утринния час цвтецът ще цъфти. Ний капчици роса и слънчеви лъчи ще бъдем в пролетта. И в нашите души и в нашите сърца ще пее радостта. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване