Пеню Киров - №4

[Albena]

№ 4

гр. Бургас, 4 октомврий 1898 г.

 

 

Любез. братко Дънов,

 

Писмото ти от 26-и м. месец [септември] получих. Радостта ни, която ни Бог дава чрез теб, се молим Бог десетократно да ти я възвърне. Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно бла­женство от Бога за него и душата му. Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то ра­достта, която ще усети человек, е голяма.

 

Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъж­ността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още по­вече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви настав­ления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви до­хождат навреме, когато [в]се има нужда от Бо­жията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога.

 

По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отва­ряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привич­ките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгави­ната), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда. [Жена ми] за­палва лампата и вижда часа, че е 12.

 

Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря ва­гони с разни стоки, та за после Бог е добър.

 

Поздравлявам те сърдечно. Поздрав и от бр. Тодора.

 

 

Твой в Христа брат: Пеню Киров