Пеню Киров - №24

[Albena]

№24

Бургас, 27 октомврий и 1 ноемврий 1899 г.

 

 

Любезний ми бр. Дънов,

 

С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми. На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църк­вите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (ка­толическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Пра­вославната църква⁹⁹, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме ней­ните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обеща­ние на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Еван­гелието на Господа Исуса Христа, където нами­раме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.

 

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя¹⁰⁰ и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изло­жих нашия кружок от няколко человека [зачерк­нато от П.К.].

 

И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.

 

Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съ­вършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.

 

От изпратеното ти писмо през началото на м. септемврий напосле друго не сме получавали и не зная получил ли си писмото ми от 9 същий.

 

Приеми сърдечния ми бр. поздрав.

 

 

Твой верен в Христа Господа: П. Киров

 

Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор. Д-рът не ми е писал, а само ми изпрати една книга за прочит.

Същий

 

Оригиналното писмо от този препис изпра­тих до Варна и с. Гюле кьой, когато вчера се на­учих от г-н Н. Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, за­щото ще изгубя тези тука, като няма утвържде­ние. Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но занапред какво да направим?" [и] чакат с въпросителни очи към мене.

 

Искам в Името Божие наставленията Ви.

 

Работа много, но ...Бог да ни е на помощ.

Същий

 

1. XI. 1899 г.

.......................

99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръ­щавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.)

100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна. Тогава той е освободен от греха и се е „спогребал в Христа Господа". (П.К., № 24, 27.10.1899 г.)