Пеню Киров - №29

[Albena]

№29

гр. Бургас, 16 март 1900 г.

 

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

Писмото ти от дата 8 того получих, благо­даря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело.

 

Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размиш­лявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви раз­деля да Ми служите", „Времето, часът ви е оп­ределен", „Невъзможно е без помощта Ми да на­предне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах.

 

Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия.

 

Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени.

 

Не зная писал ли си на бр. Доктора. Аз въоду­шевявам с помощта Божия бр. Тодор. Приготов­лявам се за път. Има малко неприятности, но се моля Богу да ги уравни.

 

 

Целувам те братски. Твой верен в Христа Господа: П. Киров

 

П.П. Нарочен поздрав и от бр. Тодор. Н. Вел­чев си дойде.