valiamaria Публикувано 17 Октомври, 2011 Сподели Публикувано 17 Октомври, 2011 НЕ ТЕ ЧАКАМ Тихо притварям вратата, където дълго преседях сама на пътния праг. Очите ми са уморени от дълго взиране по пътя, отгдето мислех, че ще дойдеш. И дрехите ми вятърът разметна и разхвърли, че дълго той ме брули. Но нямам скръб в сърцето, а светло примирение. Аз не те чакам повече! Ще ида в малката градинка; там пролетта събужда цветните лехи и плодните дървета имат вече пъпки. Ще взема кошничка с различни семена, ще взема моята мотичка и с тиха песен и молитва ще подхвана благословена работа. От нея плод ще чакам, а тебе, аз не те чакам повече! Разбрах, на тоя в земен прах потънал жизнен път не ще оставиш чистите си стъпки. Ще ги засипе прах, ще ги покрие кал и тези от людете, които ги познаят, ще страдат от това. Аз не те чакам в образ на земята, щастие! S. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване