СТИХОВЕ - ДИМ. АН-ВА И S

[valiamaria]

S.

ЧОВЕКЪТ

Загадъчният свят безкраен

Бог с малки сватове населил,

И те като звезди не са ли?

Далеч, далеч един от други?

 

Човекът — малката вселена —

За себе си е все загадка,

Човекът — вечната арена,

Где в бран добро и зло се срещат.

 

И той пътува — кораб малък —

към брегове незнайни, вечни.

Видяли ли сте, колко пламък

Излъчват в порив чист очите?

 

И той пътува — пътник странен —

И в себе си низ тайни друми,

По вътрешния път неравен

До Бога в себе си да стигне.

 

И все върви, унесен в мисъл,

Или заслушан в звездна песен,

Човекът — близък и далечен, —

Тъгува за мира небесен.

Д. Ан-ва

И В ОНЯ ХУБАВ ДЕН

И в оня хубав ден ти пъпчица ще бъдеш,

готова да цъфти.

И в оня слънчев ден теб слънце ще огрее

и цвят ще бъдеш ти!

 

И твоето сърце ще затупти тогава

и песен ще запей.

И сладък аромат, от вятъра понесен,

далеко ще се разлей.

 

И в оня чуден ден пчелици златокрили

към теб ще полетят.

А твоите листца, от слънцето огрени,

от радост ще трептят.

 

И в оня хубав ден най-хубаво ще пееш

и щедър ще си ти.

И в оня ден красив ти сбъднати ще видиш

Най-светлите мечти!