Пеню Киров - №43

[Albena]

№43

гр. Бургас, 26 септемврий 1900 г.

[До] гр. Н. пазар

 

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

Писмото ви получих, благодаря за съветите ви. Не се свени от [това] да ме съветваш, аз же­лая това. В по-първото си писмо не можах да из­явя някои въпроси тъй както се следва. Тъй напр. думите „за да не ходя в святост"¹⁵¹, аз исках да кажа, че понеже решавах в сърцето си да се пре­давам само Господу и не можах да направя това по причина само на жена ми. Колкото за да бъда целомъдрен, Бог отпреди шест и нещо години ме е запазил, т.е. преди да се задомя¹⁵², и този грях съвършено е изхвърлен от мен, и то веднъж за всякога. Павловите думи за противене до смърт (Евр. 12:4), аз в страданието ми точно, точно се цитираха в сърцето ми.

 

Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов духом за тяхното приемане. Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои та­кива неща да ме интересуват и изучавам и прила­гам в живота си. Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен.

 

Докторът тези дни е тука по работа отно­сително уреждане въпроса за земите му. Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била пре­селница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово¹⁵³, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава де­цата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода. А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да прекара зимата. Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът¹⁵⁴ какъв е и от каква народ­ност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо.

 

Днес се молихме задружно Господу, за да ни прости миналия неволен грях и да ни благослови, при това искахме присъствието Божие в името Емануил. Ето що ни се каза:

 

„Аз, Емануил, пратеник Божий. Бог е с вас, стойте при Господа и не бойте се, вдайте се в благодатта Му. Братя, радвайте се, че Любовта Божия е велика към вас. Аз ви нося радостната вест, че Бог ви прощава, защото сте възлюблени Господу. Господ бди върху вас.

 

Георги, радвай се, че работите ти вземат добър край в Господа. Чака се вашето обединение в Господа и благословение ще се излее върху ви. Бог ще ви дари с благодатта си и тогава ще ви познаят. Аз си отивам и когато ви потрябвам, викайте ме с пълнотата на сърцето ви, а иначе е грях ваш. Мир вам, братя мои".

 

[На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват ра­ната, зашиват я и го превързват. А засега е хвър­лил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя.

Аз привременно работя във Финансовото управление с една нищожна [за]плата, но слава Богу и за това.

 

Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова¹⁵⁵. Този, последният, вместо да му помогне нещо, съвършено го объркал. Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е. ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Ве­чните истини"¹⁵⁶ е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там,

 

гдето се пише, че проклет всякой, който се до­могва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др. [Втор. 18:11]. Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира. И не знай, види се, че Бог праща ангелите Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр. 1:13, 14). И така, вместо вежди да изпише, изважда очи.

 

Мелкон е искал да се види с Вас и Ви писал чрез него. Сега като се завърна, няма напрежния мир и се кае, загдето се [е] срещнал с него. Казва сега: „Не зная кой е правият път, кого да слу­шам".

 

Приеми сърдечните ни братски поздравления от мене, Тодор и Николай.

 

 

Твой верен в Христа Господа: Пеню

 

Д-рът си замина.

..................

151. В предишното си писмо № 42 от 10.09.1900 г. П. Киров пише: „Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми - чрез страстите, за да не ходя в святост, както ду­хът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден". (П.К., №43, 26.09.1900 г.)

152. П. Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.)

153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.)

154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни христи­яни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, ко­ито ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически жи­вот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръг­вали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която по­ставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодат­ното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва на­пълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по све­тата обител. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.)

155. Иван Тодоров (13.11.1855-10.11.1956), роден в с. Синовец, Сви­щовско. Първоначално живее и учи в с. Масларово, Свищовско. Завършва с първия випуск на методисткото Американско научно-богословско училище в Свищов (1881-1886). Там през пе­риода 1885/1886 година учат едновременно с Петър Дънов. Те са на обща снимка от 26 юни 1886 г. (Ив. Димитров, П. Василев, Б. Тодоров и Ив. Тодоров - току-що дипломирани, заедно с Хр. Бъчваров и П. Дънов - още ученици в последния клас на учи­лището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 1893­1895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област. След това до 1924 г. работи отново в Търново, където органи­зира строеж на нова църква и пастирски дом, които по-късно са разрушени. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.)

156. Вж. бел. 80. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.)