ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ

[valiamaria]

ЗАГАДЪЧННИ ЯВЛЕНИЯ

Общение през пространството

Живея в София. Един ден през лятото на 1940 година чувам гласа на мъжа си. Вика ме по име. Излизам, обаче не виждам никого.

Когато мъж ми се върна в къщи, разправих му, че чух да ме вика по име.

Той ми каза:

— Когато днес вървях по улицата, имах тежък припадък от силни болки поради колики в стомаха. При припадъка успях да извикам само твоето име.

Ние живеем към Александровската болница и разстоянието от нашия дом до мястото, дето мъж ми е припаднал, е повече от километър.

Предизвестие във време на сън

Внучка ми е ученичка в четвърто отделение в Добрич. Тя ни разправи една сутрин следното:

— Сънувах, че бях сама в стаята. Един дойде при мен и ме попита:

— Защо плачеш?

— Така!

— Ти защо не вземеш участие в пиеската, която готвят в училището.

— Не знам.

Внучка ми отиде в училище и се върна на обяд радостна, че ù са дали роля в пиеската, която от един месец готвят в училище. Ролите били вече разпределени, но през този ден сменили едно дете с нея като по-подходяща за ролята.

Внучка ми по-рано не е знаела, че ще има смяна на ролите.

Съобщение в будно състояние

Четях една книга. Чух от едната си страна с ясен висок глас следните думи:

— Момче е!

Обърнах се. Няма никой! Помислих си, че може би тия думи бяха в книгата. Прегледах цялата страница, която четях и не намерих такова изречение.

Разбрах, че снаха ми ще роди син.

След месец той се роди.