Jump to content

24. След като Учителят напусна земята


Recommended Posts

След като Учителят напусна земята

         След като Учителят напусна земята, на Изгрева дойдоха двама ревизори, да направят ревизия на ръководните лица в Братството. Понеже трябваше да се пишат на машина някои преписки, аз го правех това и естествено влизах в разговор с тях. Веднъж единият ме запита: „След като Братството е имало такива средства, защо вашият Учител не е направил жилища за неговите победни ученици?" Отговорих: „Ако Учителят беше съградил жилища и дал удобства на своите ученици, тогава щяха да го упрекнат, че ги е подкупил да станат негови последователи. Той не направи това и пак го упрекнаха, че ги хипнотизира. Учителят не беше дошъл да подобрява жизнените условия на своите ученици". Затова всеки сам трябваше да се погрижи. Всеки, който работи, може да има необходимите жизнени условия. Учителят е помагал много на своите ученици при нужда. И аз имам един такъв случай. Моят баща имаше нужда от 7000 лева. Нямаше откъде да ги поиска. Мен ми беше мъчно, че не мога да услужа на баща си. Помислих си, да помоля Учителя да ми даде. Аз като дъщеря исках да услужа на баща си. Никога дотогава не бях се обръщала за материална услуга към Учителя. Аз самата се стеснявах да поискам сумата от Учителя и помолих Паша да направи това. Баща ми беше обявил едно място за продан и имаше откъде да върне парите. Пък си помислих: Ако Учителят има някакво съображение да не ми даде сумата, за която моля, по-лесно е да ми откаже чрез друг. Паша предала моята молба на Учителя. Той казал: „Ще помогнем на Еленка". Паша ми предаде сумата, аз я дадох на баща си. Случи се така, че баща ми ми ги предаде да ги върна на Учителя, когато той не беше добре, към последните му земни дни и аз не успях да ги предам. След като Учителят напусна земята, споделих с Паша и Савка кому да предам сумата. И двете казаха: „Не ги давай, защото Учителя нямаше да ги вземе". Помислих си: „Учителят има право да ги вземе и да не ги вземе, но аз съм длъжна да ги предам, защото, ако не ги предам аз постъпвам нечестно". Затова предадох сумата на старшия брат Тодор Стоименов, като му разказах случая. Не мина много след като предадох парите и сънувам сън: Аз съм отишла при Учителя в неговата стая. Той седи на леглото си и казва: „Ти защо предаде онези пари?" Казах му: „Това никак не е важно Учителю, важно е, че вие сте пак при нас". Бях много радостна на съня, че Учителят се е върнал при нас. Не се мина много време след този сън, един брат, който работеше в Държавната печатница - Неделчо Попов, дойде и ми предложи да направя препис на една таблица, която е от Държавната печатница, срещу заплащане. Преписах таблицата за три дни. Те ми платиха богато за работата - дадоха ми 10 000 лева тогавашни пари. Аз си помислих: „Като ми платиха за труда 3000 лева, който не струваше повече, а седемте хиляди лева Учителят ми ги върна". Братът поиска още веднъж да ми даде да препиша таблицата, но я дадоха на друг да я препише. За мене беше достатъчно това.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...