Jump to content

13. След като уволниха Любомир


Iskri4ka

Recommended Posts

         След като уволниха Любомир от военната служба - поради съкращението на войската съгласно Ньойския договор, той започна да гледа на ръка на хората, които се интересуваха от това. Не бях във възторг от тази негова дейност. Нямах никаква опитност и ми се виждаше, че човек стъпва на нездрава почва. Поне вътрешното ми чувство беше такова. Той ме покани да отивам у тях да стоя, когато гледаше на хората, за да има човек, който да отговаря на въпросите, които можеха да възникнат и за да давам обяснения. Отивах, но не с разположение, дори със свито сърце. Това ми тежеше, не ми беше приятна тази работа, чуждо ми беше. Най-напред гледаше в своя дом в града, после се прехвърли на Изгрева и гледаше на поляната и Учителят веднъж ми каза: „Кажи на Лулчев да не гледа на поляната". Аз му казах и той послуша. В това, че Учителя не позволи да гледа на поляната разбрах, че той не одобрява нещо в работата на Любомир. Тогава на мен ми олекна, защото той след това гледаше в дома си на Изгрева. Там аз не отивах и дори се зарадвах, че няма да се меся в работата, която ми е неприятна. По едно време забелязах, че една от сестрите, която беше учителка и ми беше близка, започна да посещава Любомир, прояви се интерес между двамата, аз не зная кой кого търсеше, но разбрах какво Учителят казал на сестрата. Учителят й казал да се пази, защото планини от страдания ще има. Тя го послуша и навреме се отдели.

         В началото още, когато Изгрева се устройваше, Любомир се беше заел със закупуване на едно голямо място от няколко декара, което раздели на малки парцели по 200, а най-много до 250 квадратни метра, като задържа за себе си 200 квадратни метра. Останалите парцели ги купиха други братя и сестри. Учителят беше посъветвал приятелите да закупуват свободни места от района на Изгрева, да не вземат по-малко от един декар. С тази постъпка Любомир влезе в противоречие със съвета, който Учителя даваше - да не се купува място по-малко от декар. Затова се повдигна доста шум от закупуването на тези малки парцели. Любомир се извиняваше, че е направил това, защото нашите хора не са били богати и затова постъпил така. Но все пак тази постъпка беше в противоречие с това, което Учителят беше казал. Тя показва, че той не се е съобразил със съвета на Учителя, а прокарал свое разбиране. А всъщност се проявяваше и незачитане към Учителя. Любомир беше задържал за себе си само 200 квадратни метра и не искаше крепостният акт да бъде на негово име, затова актът беше издаден на един инвалид, който минаваше за наш брат. Любомир дълго време му помагаше и покровителствуваше този човек, но впоследствие той се съблазни и каза, че мястото на Лулчев, на което Лулчев си беше построил дървена барака е негово, пък и крепостният акт беше на името на брата. Затова Любомир беше принуден да премести бараката си на друго място. Нямаше кого да обвинява за тази постъпка освен себе си. За неговото непослушание мисля си аз, беше това.

         Когато стана електрифицирането на Изгрева, пак Любомир се зае с тази работа. Дружество „Орион" ни отпусна енергия, а той се ангажира да достави стълбовете. Учителят беше казал на поляната стълбовете да бъдат поставени встрани, а не в средата на мястото. Любомир тъкмо обратното беше направил, беше поставил стълб в средата на поляната, който остана до края. Пак беше проявил своето особено мнение, пак противно на Учителя. Питах се несъзнателно ли прави това, от неразбиране ли прави или защото мисли, че той разбира повече. Може би той беше останал с това впечатление, че понеже Учителят и техническите въпроси обясняваше духовно, а не само външно физически, както обикновено става. Много по-късно след този случай Любомир ми каза, че Учителят при един разговор с него казал: „Хубаво е, че е поставен този стълб в средата на поляната". Понеже Учителят в началото изказа своето недоволство от това, че стълбът не е сложен встрани, където е казал, той освободи съзнанието на Лулчев от този упрек.

         Учителят ми каза, че Любомир сега има една приятелка в провинцията. Аз не бях чувала за тази му връзка, но не след много време това момиче дойде на Изгрева. Казваше се Невена Неделчева. Тя посещаваше класовете -Младежкия и Общия клас. Беше с голямо желание да се включи в братския живот, но скоро след това тя се отдели абсолютно от всякаква връзка с общия живот на Братството. Идваше само на беседите и класовете. Разбрах, че той й е забранил, както се опита и мене да ограничи в началото. Съветваше ме да не говоря с младите братя. Тя го послуша, дори престана да поздравява когото и да е, а аз не го послушах. В началото това момиче живееше в семейството на Лулчев в града. Братът на това момиче дошъл да я вземе не искал да я остави при Лулчев, но тя не се съгласила и останала. Той много се оскърбил от това й поведение и мисля, че й беше сърдит до края на живота си. Учителят ми каза, да кажа на Лулчев да върне това момиче на семейството, но той не послуша и тя остана да живее при него. При един разговор с него, той ми каза: „Аз зная, че пущам една змия в пазвата си, но ще го направя". Казах му: „Когато се стопли, тя ще те ухапе". Скоро след това убиха жена му. Повдигна се голям шум около това убийство. Писаха във вестниците. Малко преди това Лулчев ме беше запознал с Малина Тимева - момичето, което уби жена му. Аз я почувствувах много чужда. Жената на Лулчев след като баща й беше убит в църквата „Св. Неделя" при атентата, всеки ден ходеше на гробища да пали кандилото на баща си, към когото беше много привързана. Често пъти отиваше вечер късно на гробища, не пропускаше ден да не отиде. Любомир бил й казал, че като ходи всеки ден и късно по гробищата, може и да я убият. Случвало се е да я придружавам вечер, за да не е сама. Това негово предсказание, че може да я убият породи съмнение да не би и той да има някакво участие в убийството. Един неделен ден след беседата на Изгрева беше пратил един брат да ме повика да отида при него. Когато отидох, при него имаше един млад човек, когото не познавах. Тогава Любомир ми каза да ида и да кажа на брат му, че тук бил задържан и не знае защо. Той не е знаел, че жена му е убита вечерта. Аз слязох в града, отидох да потърся брат му, но не го намерих вкъщи. Не знаех къде да го търся и реших да отида в града при жена му, но по пътя някой ме срещна и ми каза, че тя е убита. Това ме смути, но реших поне да мина, да не би там да срещна брат му. Минах покрай къщата, отвън нямаше никакъв знак за стореното престъпление. Аз не влязох и реших да се върна на Изгрева. По пътя ме настигна един агент и ме заведе в участъка срещу сградата на Държавна сигурност. В стаята, в която мe въведоха беше Невена Неделчева и тя седеше с лице към стената. Видя ми се смешно. Агентите ми казваха: „Вижте, тя не иска да стои с лице към нас". Казах им: „Сигурно сте направили нещо, за да постъпва тя така". Тя като чу гласа ми се обърна, но скоро след това доведоха и Любомир. И както бяхме и тримата в една стая, един от агентите взе телефона и не зная на кого, разказа подробно за убийството. Невена и Лулчев заплакаха като чуха как е станало убийството, аз не можах да заплача. След това и тримата ни заведоха в Дирекцията на полицията. Там Невена и мене заведоха на най-горния етаж и ни оставиха в един коридор доста дълго време, докато ни дадоха стаи. Там беше и Малина. В това време Малина беше възбудена, нервна и много приказваше. Ние още не знаехме, че тя е извършила убийството с помощта на майка си. И трите бяхме в различни стаи. Аз през цялото време останах сама в една празна стая, в която нищо нямаше. За пръв път в живота си бях арестувана, но вътрешно бях спокойна. В последно време преди убийството на Гела /така се казваше жената на Лулчев/ не бях се срещала с нея. Докато бях арестувана, не ме викаха на никакъв разпит, само ми взеха отпечатък от пръстите. Арестувана бях в неделя на обяд, а ме освободиха във вторник вечерта. /Това беше през 1930 год., на 18 май/.

         На другият ден имахме клас. След класа и Паневритмията, аз се срещнах с Учителя. Той ми каза: „Ти не знаеш каква мафия имаше срещу Братството". Разбира се, че аз не знаех. При разговор, който имах с Учителя, той ме попита: „Тя нали помяташе?" Аз казах: „Да, зная, че помяташе". Каза ми: „Малина ще я роди в бъдеще". Малина още на втория ден признала, че тя е направила убийството с помощта на майка си и затова Лулчев бил пуснат за погребението на жена си.

         Гела беше ми предложила да ми покаже тези бижута, които Малина откраднала преди убийството. Аз й казах, че никак не се интересувам от такива работи, никога не съм носила украшения и нямам никакво отношение към тях. Аз и не видях тия бижута. Изглежда, че Гела ги е показала на Малина и тя не е била безразлична към такива украшения. Пожелала ги и ги взела. Тези бижута Гела ги държеше в една каса. Касата съм виждала в салона им за гости. В тази каса също е държала и някои документи. Дотрябвали й някои от документите и тя търси ключа, който постоянно държала на пианото. Като не го намерила, тя се навела да го търси да не е паднал и тогава Малина я напада с една тесла и я удря по главата. Гела извикала: „Малина, защо ме убиваш?" След убийството на другата сутрин, Малина отива и тя открива, че Гела е убита. След това се заведе съдебен процес на който аз присъствувах. Но не можах да остана убедена, че Малина е извършила убийството. Тя, научена от адвокатите абсолютно отричаше, макар, че при следствието беше признала, че тя го е извършила. След преврата на 9 септември 1944 год. тя била освободена и била изпратена в Унгария заедно с една полева болница на фронта. Там на една вечеря между офицерите я попитали: „Вярно ли е, че си убила жената на Лулчев?" Там тя признала. Това го научих много по-късно от хора, които са присъствували.

         След убийството на жена му, Любомир беше единственият наследник. Той не прие никакво наследство за себе си от жена си, освен едни бебешки обувки, когато тя била бебе и които държеше на края на бюрото си до края на своя живот. След убийството на жена му, Невена Неделчева остана да живее пак при него. Целият ден прекарваше при него, а вечер спеше на един таван, където не можеше да се изправи. Любомир ме помоли да поискам от един наш брат място, на което Невена да си построи една барачка. Тя беше получила някакво наследство от 12 хиляди лева, той знаеше, че аз съм близка със семейството на този брат, който имаше жена и едно момиче ученичка в прогимназията. Тогава обещах, че тя ще идва само да спи в бараката и че няма да главоболи семейството. Защото Невена гледаше домакинството на Лулчев. Тогава аз предложих на Любомир, да даде възможност на Невена да следва университет, защото бях разбрала от самата нея, че тя има голямо желание да добие висше образование. Казах му: „Ти и без това ще я храниш, ще се грижиш за нея. Дай й възможност да учи и по този начин и ти да направиш нещо за нея, а не един ден тя да мисли, че си използувал труда й". Той не го направи, изглежда, че голямата му ревност не можа да му позволи да направи едно добро дело.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...