Jump to content

БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН" - 2


Iskri4ka

Recommended Posts

В.К.: Така, четем: „В общите екскурзии той дружеше с двама свои приятели Илия Желязков и Моис Коен".

Е.А.: Да. Кой е тоя Илия Желязков. Той с какво се занимаваше?

Е.А.: Илия Желязков е брат, който има сега син и внуци в Братството, които приели Учението и синът му и внуците му.

В.К.: А този Илия Желязков откъде е?

Е.А.: Е, той Илия Желязков.

В.К.: Той беше тогава женен, имаше деца, семейство.

Е.А.: Тогава.

В.К.: Нали впоследствие изчезва?

Е.А.: Кой?

В.К.: Него нали го убиват?

Е.А.: Не, не, той умря от собствена смърт.

В.К.: Значи това беше. А Моис Коен?

Е.А.: Моис Коен го убиха. Той беше такъв, евреин и имаше фабрика за кожи някакви и после така чух, че някой от работниците му го застрелва, убили го.

В.К.: След 9 септември 1944 год. или?

Е.А.: А, не, веднага. Още в ония времена. Още първите времена. Най-много да са минали 5-6 години откакто се запознах с тях.

В.К.: Така. В този период те са наричали Учителя „Дядото" и са си правили разни закачки с Него и други. Как, в какъв смисъл доизясни този въпрос.

Е.А.: Е, нали Му казваха „Дядото".

В.К.: Не, иначе приятелите осмиваха, критикуваха ли?

Е.А.: Не, не имитираха, но не беше сериозно отношението им, брат. Сериозното отношение е друго нещо.

В.К.: Те осмиваха, в такъв смисъл със закачки.

Е.А.: Да. Но само в началото така беше. Когато Учителят отвори Школата. И когато започна да развива беседите си, млъкнаха. Значи, мене това ми направи дълбоко впечатление, че те не можаха да слушат Словото на Учителя без нещо отвътре да ги човърка. Разбирате ли? Те усетиха, че има нещо. И знание има, и можене има, и разбиране има. В това отношение така, те се коригираха.

В.К.: Вие сте започнали да следвате философия. С какво се издържахте? Следвате философия, студентка сте с какво се издържахте? Кой ви плащаше таксите?

Е.А.: Ами при баща си живеех.

В.К.: С какво се издържахте като студентка по философия?

Е.А.: Като студентка, вижте какво. Аз имам там една история, разказвам я в романа си нали, за трите хиляди лева.

В.К.: Да, да.

Е.А.: Е, сега как постъпи Учителят? След като работих при Учителя първите години, около две години така, Той ни даде на трите стенографки по три хиляди лева. Сега другите какво ги направиха не знам, но аз всичките ги дадох на Любомир Лулчев.

В.К.: Ясно.

В.К.: Къде учихте като стенограф? Къде учихте стенография?

Е.А.: Стенография учих в гимназията и в Народното събрание. В Народното събрание, бащата на моята приятелка Нанка, който беше стенограф и за тази моята приятелка Олга, ние двете и Мария Сапунджиева, трите са записахме в курса в Народното събрание и го изкарахме. Изкарахме курса и свършихме и даже дипломи ни дадоха накрая.

В.К.: Значи оттам знаете стенография.

Е.А.: Но като ученичка в 4 клас прогимназиален, аз пак следвах този курс, но после в Народното събрание беше повторение и така задълбочено.

В.К.: Кой го организираше в Народното събрание? Кой учител беше там, Гълъбов ли?

Е.А.: Не, не Гълъбов. Беше и той, но той не ни учеше Гълъбов. Мисля че, знаех името на този.

В.К.: Четем: „Ние живеехме на ул. „Витошка" и „Неофит Рилски". Над дюкяна на баща ми имаше галерия в която живеехме". Какъв беше този дюкян на баща ви, какво правеше?

Е.А.: Бакалия.

В.К.: Какво продаваше?

Е.А.: Бакалски стоки.

В.К.: Четем: „По това време Учителят изпрати Савка при мене да ми каже, кажи на Еленка, че ако търси любов има кой да я обича".

Е.А.: Да.

В.К.: Накрая успяхте ли да разберете кой е този, който щеше да ви обича?

Е.А.: Не мога да кажа.

В.К.: Да не е Николай Рилски, който пише писмата?

Е.А.: Не, Николай Рилски имаше хубави отношения към мене.

В.К.: Но не можахте да разберете кой е по съдба.

Е.А.: А по съдба, не, никой не беше по съдба. Аз не съм определена да се женя. Учителят ми каза: „Няма какво да учите повече в брака". То е като бял ден. Няма защо. Аз съм сбъркала по неразбиране.

В.К.: По-нататък четем: „През 1920 год. Учителят държа три беседи вечер, на които аз не можах да отида, защото баща ми не ме пусна".

Е.А.: Да.

В.К.: Аз послушах, но ми беше много тъжно. Той не ме пусна, че беше вечерно време.

В.К.: Вечер изобщо не ви пуща при Учителя.

Е.А.: Не, не, не при Учителя никой не можа де ме спре. Виж при Учителя друг път той се опита веднъж да ме спре, ама не можа.

В.К.: Сега четем: „Двете със Савка бяхме студентки по това време". Савка какво завърши?

Е.А.: И тя философия.

В.К.: В същото време ли завърши или?

Е.А.: Тя свърши малко по-рано преди мене, щото аз така се омотах.

В.К.: Да, ясно.

В.К.: Къде беше този салон „Турнферайн", къде се намира?

Е.А.: „Турнферайн" е на ул. „Гурко", до реката. Сега той не съществува там, защото той беше такъв нисък салон. „Турнферайн" беше някаква спортна организация.

В.К.: Значи това беше на „Гурко".

Е.А.: На „Гурко", до самата река.

В.К.: Наемаха го под наем?

Е.А.: Под наем. За няколко часа го взимахме.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...