ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

[Iskri4ka]

ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

         Бележка на Редактора: Независимо, че Елена Андреева е изпратена като учителка в село Макоцево от Учителя заради връзката й с Лулчев и последващите събития след това, то Елена продължава своята връзка. Това личи от писмата, които тя изпраща до Лулчев от село Макоцево.

         Те се поместват за да дадат по-пълна представа за развоя на любовния роман.

         През 1932 год. през лятото Елена Андреева е на Рила, където Братството с Учителя са на лагер. Оттам тя изпраща писма до Лулчев, които поместваме.

         Там е и Невена Неделчева, която също участвува в романа, защото е също любима на Лулчев. По всички правила сюжета на романа се заплита и се завързва с въжета. Две любящи жени, един и същ мъж!

         Тук е мястото да споменем и една драматична развръзка, която ни бе разказвана. Елена Андреева забременява от Любомир Лулчев. Кармичният възел се заплита. Повече от уплашена тя отива при Учителя и му съобщава, че е бременна от Любомир. Учителят я поглежда строго и казва: „Ти като видя в невидимия свят, че Лулчев е слезнал на земята, то ти драпа години наред за да слезнеш на земята, да се родиш, за да се срещнеш отново с него в плът и кръв". Тя се разплаква пред него. „Учителю, обичам го. Но сега съм загубена без Вашата помощ". Тя отива и абортира с разрешението на Учителя. Така времено един възел се развързва. Остават да действуват другите кармични възли. Ето защо поместваме писмата на Елена Андреева до Лулчев.

октомври, 1931 год.

село Макоцево

         Обични Любомир,

         Днес получих писмото ти от 7-8 този месец. Радвах се много и си поплаках малко, по-скоро просълзих се. Но нали не трябва да забравям? Чаках писмото ти още миналата седмица и като позакъсня, сега му се радвах повече. Има една скръб необходима за човека, тя внася опресняване в чувствата, измива вътрешно някак и се усеща нещо свежо и младо. Така се чувствувам след всяка скръб, изпитана в последно време. Радостта е много приятна, желана, но тя не поддържа пряснотията на чувствата, а ги прави бледи, сиви, опрашнени, ако дълго време са изложени на нейните лъчи. Ако скръбта е силна, тя потъпква всичко, може да задуши дори умори нежното, красивото в душата. Е ли тя, лека, непотискваща, действието й е удивително благотворно. Тя прилича на тих и спокоен дъжд след горещ ден. Измива всичкия прах и опреснява всичко. Друго благотворно действие на умерената скръб е, че тя винаги държи съзнанието будно, не оставя да заспи човек. Докато наистина внася спокойствие, умирява бушуването в човека, но същевременно и с успокояването идва едно състояние на отпущане и слаба будност дори заспиване. Радостта внасяйки успокоение, внася и забравяне. Затова мисля скръбта е еднакво необходима, както и радостта. Аз постоянно съм преминавала и преминавам тия състояния на радост и скръб. Познавам ги в разни форми и степени.

         Особено много ме зарадва поръчката ти. При първия удобен случай ще отида, но знай едно, че може да позакъснея малко. За именния ти ден бях ти уплела едни ръкавици. Тия дни ще ти ги пратя, заедно с друго нещо. То е един твърде малък подарък, но знай, че съм ги плела с най-хубавите си чувства и разположения по тебе. Те и сами ще ти кажат. Не са такива каквито исках, но тук само с това разполагах. Ако сме живи и здрави занапред ще бъде по-добре, зер нали съм и аз учителка, кесията вярвам няма да бъде толкоз празна. Радвам се много, че макар и на село ще мога да направя нещо за тебе. Някои пасажи от писмото ти ме натъжават и ми се ще да ги считам „литература". Сега, когато сме далече да пишеш така, ти разбираш как ще ми подействува. Господ да обръща всичко за добро.

         Вече ми се вижда, че много време откак не сме се виждали. Да можех някак да прехвръкна до Тетевен! Аз мислено съм го направила безброй пъти, не ме задоволява. Много съм материалистка станала ще речеш. И така да е, но колко бих се радвала, ако можех да намаля разстоянието до един метър. Гледам на картата пътищата за Тетевен, гледа разстоянието по права линия и още не съм намислила какво да направя. Ще развивам търпение.

         За много неща, които питаш в писмото, аз ти бях писала в последното си писмо, което вярвам вече да си го получил. Писах ти, че Изгрева ми се видя история, хората като сектанти (в обикновен смисъл на думата). С Учителя не можах да говоря, освен няколко думи на тръгване. За забелязване е, че у мене интересът и стремежът, които имах по-рано към нещо цяло, изчезна. Останаха само някои връзки с хората там, но вече като към живи хора, към индивиди интересни сами по себе си или пък поради някои чувства, без окрасата на някакъв -изъм. Тук не съм взела нито един ред беседи или лекции. Не съм чела нищо от тоя род и не ми се чете, само от време на време отварям Евангелието. Може да е падение, повръщане назад, но никакъв интерес нямам към духовно от тоя род. Животът ми в туй отношение прилича много на тоя на Рила. Като, чели всичко туй е забравено, покрито с булото на забравата без да зная докога. Изглежда, че започва нова страница в моя живот. Имам желание да ти пиша често, но се боя да не прекаля. Аз най-много съм бъркала в това отношение -прекаляването. Може да кажеш, че аз често ти пиша, но нали мярката е различна у хората, за един много, за други малко.

         Като се върнах от София по-миналата неделя, старият дядо - хазяин, който е овчар и е на 78 год. и още бодър ми донесе гъби, тогава мислех за тебе. Радвам се, че и ти си намерил. Колко често мисля за Рила и за тия гъби.

         Сега се сетих за нещо от разговора си с Учителя преди тръгването ми за тук. Като ми говори строго, ми каза, че аз искам да се махне N. /Невенка/ от тебе. Но тогава щеше да дойде друга, която да иска аз да се махна и т.н. Тогава туй нещо ми направи впечатление, малко ме смути, като че ли вдигна завесата там, дето не исках. Тогава признах, че туй е вярно, но ми се видя някак смело и особено, че могъл да го види, без аз да го кажа. Отпосле си мислех, че не трябва човек да бъде особено много ясновидец да го забележи, особено след като е водил доста разговори с мене на близки теми по тоя въпрос. Аз пред тебе съм казвала неведнъж, че присъствието й, когато съм при тебе ми е нежелателно. И то се отнася не само заради нея, но и за когото ида е било. И ако някой е бил нежелателен, то е затова само, че аз не съм свободна да изразя чувствата си, още повече като зная нейните чувства към тебе. Може да не съм повдигната, може това да е много егоистично, но нали казах, че искам да бъда естествена: да се не показвам по-благородна отколкото съм и по-повдигната без да съм надрасла човешкото в мене. Има неща, които много неща не ми са безразлични. Да се показвам сита, когато чувствам глада. Защо да казвам, че не искам да пия, когато съм жадна. Аз може да не ям, може ида не пия, може да понасям глада и жаждата, но все пак аз силно да желая хляба и водата ида се радвам само при мисъл та, че може да ги имам. Не съм толкоз благородна да се радвам или поне да съм спокойна когато виждам, че друг яде хляба, който силно желая. От една загадка в писмото на N. /Невена/ разбрах или ми се стори, че когато тя замина в село, ти си отишъл в Червен бряг т.е. вие сте се видели. Два деня плаках, още повече тогава не бях получила писмо много отдавна от тебе, пък и ти премълча. Може би се смееш, да речеш, че е ревност, каквото искаш кажи, това е факт. Туй нещо нямаше да ти го кажа, ако се не случеше да ти разправям за оня случай. Но както и да е, не се препоръчвам за по-добра, от което съм. Ти може да постъпиш, както искаш, но да казвам, че твоето поведение ми е безразлично, че мен ми е все едно дали нещата се нареждат така или иначе, значи да лъжа. Така съм говорила, когато съм искала да заблудя някои, но тебе да заблуждавам нито искам, пък нито мога. Та нима ти не знаеш това. Сега казаното от Учителя не ме поразява толкоз. Казваш, че това, което съм ти писала за разговора било старо, или съм го объркала. Сигурно и едното и другото е вярно. Нещо съм объркала, и всичкото е старо. Нещо особено ново не ми се каза. Но пак ти казвам: Всичко туй е много далеч в съзнанието ми. Че имало беседи, че имало лекции, какво от това? Който иска, нека слуша, мен сега не ме интересува, пък даже и не мисля за това нещо.

         Ако се радвам за железницата най-много е, че писмата ми ще бъдат редовни, ще имаме всеки ден поща. Сега писмата ти идват за пет деня, пет отиване, пет връщане, десет деня чакай, ако нямаш работа и то веднага да се отговори. А колко лесно се чака! Но нали ще се възпитаваме. Друго удобно нещо ще бъде, ако както ти казвам, се прибереш в София, ще мога поне в неделя да идвам. Е, ако, ако... Колкото, ако написах, но те са все таки успокоителни, по-добре с ако, отколкото без нищо.

         Да ти кажа няколко думи за учителската конференция, която имахме в с. Саранци миналия петък и събота. Събират се от околните села учители до 60-70 души. Срещнах и някои мои съученички и ученички от стажа ми. Всички поразява, че съм отишла учителка в село, като имам ценз за гимназия. Те не знаят бедничките, че аз бягах от София, не търсех и не избирах място. Впечатлението ми от всички е, това са чиновници, като не намерили по-удобен занаят, взели учителството. Жалко впечатление, правят местните учители, живеят досущ като селяните, станало голямо приспособяване към средата. Учителите, които идат отвън са повечето хора с претенции, отколкото са култура, ако някой знае нещо иска да го приложи на учениците. Учителките-госпожици съжаляват, че няма среда т.е. съжаляват, че няма где да си покажат тоалетите ида се харесат. Учителите не са по техния вкус. Донякъде са прави, измежду учителите има гаменчета. Но всички с гръмки думи говорят за самопожертвувателната работа на учителя. Навсякъде приказки, думи. Имаме високи идеали, да скрием душевната нищета.

         От N. /Невенка/ имам само две картички. Втората е писана с твърде понижена гама, била болна, но и нещо много е отпаднала духом. И аз съм класна наставница на втори клас, но преподавам други предмети. Не пише дали е успяла да се справи с работата си.

         Благодаря на сестра ти и зет ти за поздравите. Много пъти съм мислила да ги поздравя, но не зная дали ще ти бъде удобно. Поздравявам ги нарочно. На тебе изпращам много сърдечни поздрави и желая „литературата" да е заминала и да ми пишеш за литературата написана от тебе. Ти пиши това, което ти искаш, не което аз искам.

Привети Елена.

         Забележка: N = Невена Неделчева.

* * *

с. Макоцево

9.V.1933 год.

         Ето ме вече два дни на село. Образът останал на заминаване весело пълни душата ми. Това, че сам Учителят дойде при нас, когато се разговаряхме, показва, че сме на прав път. Пак и ти остана да се разговаряш с него, остана при него, нещо което желая. Да бъдеш с едно разумно същество, с благо -човек, има условие да бъде разумен. Зная, че ще се убедиш напълно, че единственото същество, което желаело свободата ти е бил той. Всичко, което е правил е било ти сам да се отвържеш от връзки, които не ти дават свобода. Но нали ние сами сме си понякога най-големите врагове, даже викам срещу тоя, който ни освобождава. Мен не ми е стигало вяра и обич, за да вървя по пътя на освобождение, които ми черта той. Трябваше да преживея много страдания, за да се убедя в думите му. Дано занапред не правя същото. Трябваше много мъчения да мина, трябваше много огорчения и разочарования да опитам, за да видя, колко по-лек път ми показваше той и колко неприятности нямаше да причиня на околните си. Дано добитата опитност ми послужи като здрава опора за бъдеще, дано не повтарям вече погрешките. Аз чакам условията да се променят, като забравях, че е по-лесно аз да се променя. Условията не са много по-други отколкото преди пет години, но изменяйки мястото си, изменяйки отношението си към тях и всичко се променя.

         Ти как си, как върви чиракството ти? Ще станеш ли майстор по постройките? Как върви работата? Вярвам, че доста сте напреднали. Като си дойда N. (Невенка) ще има частна собственост. Тя тъй много се опъва да не свързва с нещо, но на земята не може, човек все ще носи известен товар.

         Като се върнах неделя вечер в стаята си заварих трима крилати гости. Забравила съм отворен прозореца, влезли пред деня, но после, желаейки да излезнат влезли между пердето и стъклото на прозореца. Така стояли и се мъчили да излязат, но не могли. Вечерта заварих двете лястовички на единия прозорец, другата на другия. Нощта прекараха мирно и тихо, но на другия ден, щом се развидели, започнаха наново опитите си да избягат. Улових едната, разгледах я и после им отворих прозореца. Отзарана преди да отида на училище, една пак влезе, но веднага излезе. Обаче, друга заварих на прозореца, като се върнах от училище. И нея като й се порадвах, както подобава на такъв рядък гост, пуснах я. Драго ми беше на тия малки гости, които ме навестиха тия дни.

         Понеже бързам да предам писмото не пиша на Невенка. Поздрави я от мен. Пращам й писмото от Иванка. Тя веднага отговорила на писмото.

         Сърдечни поздрави и благопожелание за успех в работата.

Елена.

* * *

с. Макоцево

29.V.1932 год.

         Тук е доста добре. Дано Бог дава светлина повече да вижда човек по-добре. Ако ти е възможно обади ми се; ще ти бъда много благодарна. Имам желание да мълча повече, но много ми се слуша как си ти? Какво става там? Вече шест дни съм тук и никой не ми се обади.

         Сърдечни поздрави.

Елена

* * *

с. Макоцево

12 ч. обед - петък

         Обични Любомир,

         Изненадах се на писмото ти. Не чаках да ми пишеш по своя инициатива - не чаках, не че не желаех. Съжалявам, че за толкова малко не сме могли да се срещнем, но станало вече. Сега ще чакам Нова година.

         Животът е много красив с изненадите, които ни прави. Винаги в него има непредвидени, нечакани неща - така разнообразни, че нашият ум не е в състояние да ги отгатне преди да ги предвиди. Последното ни свиждане имаме нещо съвсем нечакано за мене, но въпреки че не беше, както бих желала, бе интересно. В тия случаи виждам, как провидението работи и ме учи. Затова съм много благодарна. Да виждам ръката на разумното намесена в живота ми, ме радва. Някога много скърбях когато не ми даваха чаканото, сега се радвам, защото виждам, че тия, които не ми го дават, са по-разумни от мене. Като не ми дадат едно, ще ми дадат друго по-хубаво. Поумняла съм малко. Затова и ти ще се радваш.

         За екскурзията мисля, че пропусна един хубав случай да походиш по планината зиме. Дано Бог ти създаде условия друг път. Ако през коледната ваканция братята отидат към Рила - Борис ми каза, че мислели такова нещо -може да идем заедно. Аз много ще се радвам, ако може да стане това нещо. Борис каза, че щели да се съгласят да отида и аз, защото съм ходела мъжки. Добре ще е да идеш ти зиме на Рила, за да имаш ясна представа, какви трудности ще има едно зимуване на екскурзията. Аз като не ходя сега, усещам тялото си отпуснато. Боя се да не се отуча от ходене.

         За N. (Невенка) от вчера все се надявах да дойде. Не мислейки, че трябва да я каня, защото тя вече има легло при мене, което я чака. Тя всякога, когато намери тя за добре може да дойде ида вярва, че ще намери сестрински прием. Тя може да бъде при мене като при духовна сестра, без да се стеснява от нищо. Любомир, аз чувствувам, че N. (Невенка) съм я приела вътрешно и тя винаги има място при мене. За стесняване и дума не може да става. Когато човек има вътре място, отвън винаги ще има. Прави ми впечатление, че тя не е повярвала още или пък вътрешно не е почувствала, но всичко ще стане постепенно и с течение на времето. Но за нейно спокойствие, аз й съобщавам, че когато тя обича, може да дойде и ще бъде добре дошла. Така правя своята покана. Моето поведение към нея е сдържаност, защото тя иска така. Аз съм по-излиятелна, но тя иска, когато ще я бутна или помилвам да й искам позволение. Сърдечните отношения по такива строго определени пътища не може да се движат. Затова се държа хладно отвън.

         Ако на хазяйката съм казала, че ми е гостенка, то е защото на тия хора трябва да им се даде един образ понятен за тях. За сестринство не може да говоря на тях. На кучетата ще им дадем кокъл да глождат, да може да си ходим свободно по пътя. Мисля, че е по-разумно да дадем на хората образ разбираем за тях, за да не се занимават с нас и ни безпокоят. Простите хора се интересуват от живота на другите и ние, като имаме предвид това, може в известни случаи да постъпим и кажем така, че те да ни оставят на мира. Мисля в туй е нашата свобода. Не, че се плашим, но е по-добре да не ни лаят кучетата. От тия съображения, казах, че N. е слабичка, има нужда да си почине, че ми е дошла на гости да поседи на чист въздух. Ако не им се даде нещо да ядат, те ровят и правят пакост.

         Не зная как ще погледнеш на по-раншното ми писмо. Писах ти го по вътрешен подтик, с желание за по-хубаво. Далеч от мене мисълта да теуча, или съветвам. Само напомнювам някои работи, които ти много добре знаеш. Желая да те видя на пиедестала, на който вътрешния ми глас подсказва. Чувствувам, че трябва да организираш всичките си сили. трябва да направиш вътрешен преглед на своите поданици до най-малките, да канализираш всичките течения и ти като цар в своето царство да застанеш начело. Докато си бил млад регент и са управлявали държавата ти, пораснал си - оставяш си заместници, дошли е време ти да заемеш управлението и като цар да издигнеш своя глас. Познавам някои от заместниците, но и те си имат лични интереси и не всякога на пръв план поставят твоите интереси, затова понякога оставаш излъган. Време е пък и на възраст си да заемеш своето място. Тия, които те познават те чакат. Може отвън да не настане голяма промяна на първо време в твоя живот, но вътрешно ще стане. Ела на престола си Любомир, и цар бъди. Бъди добрият пастир за своя народ. Като ти пиша това, идват ми наум думите на Учителя: „Знае ли Л. /Любомир/, че никога той не е направил това, което той иска. Досега други са се изявявали? Той иска да бъде свободен, но досега не е бил, защото вътрешно не се е освободил. Той се бои да не го ограничи някой, но може да се ограничи свободата, не свободният. Той е вече ограничен."

         Обични Любомир, желая да те видя на една духовна висота, която ти може да имаш, т.е. ти я имаш, но не си я изявил. Ти приличаш на царски син, който се занимава с кошничарство. Има ред мисли и идеи, в които си се заврял и които не са твои, т. е. не са на душата ти. Други са те надянали и ти ги носиш като твои и ги пазиш. Твоето стои скътано, защото никой до него не може да се допре - то е само за тебе. Вземи го и го облечи и бъди цар. Цар си роден и бъди цар в своята държава. Освободи народа си от робство. Придобий свободата си, освободи се от чуждите мисли, желания, идеи и целият ти народ ще се радва на свобода, ще бъдеш свободен ти и всичко, което Бог ти дал. На царя не приляга да носи букаи. Хвърли букаите от нозете и ръцете си, иди при своя баща и Той ще ти покаже работата, за която те е пратил тук. Куклите, с които си играл досега, ще ги оставиш на тия, които вървят след тебе - те ще играят занапред с тях. Няма защо да ги захвърлят, има кой да се занимава с тях, затова няма да жалиш по тях. Може да гледаш на хората, може да пишеш хубави книжки, но винаги помни, че цар си роден и цар може да бъдеш! А царят е свободен. Свободен е Единият и Той ще ни направи свободни. Направил те е свободен, защо си се заробил?

         Бъди такъв, какъвто Бог те е направил.

Елена.

* * *

с. Макоцево

19.XII.1933 год.

         Днес е вторник и чаках писмо от тебе. Мисля си, защо ли не ми отговори? Една неделя има, откак ти писах първото писмо. По моето пресмятане, има време да ми отговориш. Сърдиш ли ми се нещо? Писах ти двете писма по вътрешен подтик, за да те видя още на по-високо място, място, което е определено за тебе. Не вярвам ти да ми си се разсърдил нещо, защото трябва да мисля, че лично си погледнал на въпросите. От тебе не чакам лично гледане. Може, разбира се, съвсем други причини да са, че не си писал, пък може да си писал и какво ли може да е друго, което аз не зная и не мога да предвидя. Само желая добре да ме разбереш. Мисля, че тебе ти предстои някаква вътрешна промяна, че ти ще преживееш един по-усилен период, условията на живота ти ще бъдат по-стегнати.

         Снощи сънувах едно страшно землетресение. Аз бях в един град и всичко се тресеше и въртеше едновременно. Чувах, как се събаряха сгради, страшен шум и трясък пълнеше въздуха. Помислих, че края на моя живот е дошъл и се простих със сестрата, която беше при мене - не помня коя беше - изправих се, затворих очи, да не гледам ужасите и започнах да се моля. Но трусовете престанаха, аз останах незасегната. След туй видях Учителя, тръгнах и тебе да търся. Някъде имаше камари и купища от разрушени сгради, улиците не се познаваха от разрушенията, здрава къща не беше останала. Минах покрай къщата в която си бил и ти, но тя беше вътре пълна с пламък и жар и ти си бил вътре. Не можех да влеза, нито да те видя, но останах с едно чувство сигурно вътре, че ти ще излезеш невредим и огънят нищо не може да ти направи. Отидох да видя един извор, дали не е пострадал от труса. На мястото течеше голяма бистра река и едно момиче отиде на самото място и каза, че извирал, но в самата река бил. Отдалече видях, че имаше следи от извора. Втори път отидох да видя, какво е станало с тебе и втория път къщата светеше от огън - но интересно е, че дим нямаше, като че ли само пламък и жар имаше, но тебе пак не можах да видя. Но не се боях и плашех за тебе, спокойна бях за добрия край. Не зная какъв е тоя огън и тоя трус.

         От вчера Мика Тодорова е при мене. Дошла е за една седмица да си почине. Аз всеки ден чакам и чакам N. (Невена) и вчера се изненадах, като дойде в училище. Ако N. (Невена) иска, тя може свободно да дойде, таман ще има случай да се сближи и с други сестри. Всеки човек е един свят и е интересно, когато понадникнем в друга една душа и видим цял свят.

         Сърдечно те поздравявам.

Елена.

         Ще ти благодаря, ако ми пишеш, каквото ида е.

         Поздрави на N. /Невена Неделчева/.

* * *

Езерата

18. VII. 1932 год., вечерта - 8 ч.

         Дойдоха няколко души, между които и Цеко. Каза ми, че вчера сте се видели, но нито думичка от тебе. Не че трябва да пишеш, но пък нали и аз може свободно да чакам.

         Тук видимо нещата, като че ли продължава миналата година: палатките са на почти същите места, същия начин на работа и живеене. Аз за себе си не мога да кажа, че условията са същите. Макар и палатката да е на същото място, но всичко друго е по-особено и ново. Желая тая година да бъда разумна и съзнателна в живота си. Не да желая нещата да се нареждат по мой план, но от всичко, което става да се уча. Задачата, която ми даде усложни движението ми и се изисква по-голямо внимание и гледане на всичко от две места. Колкото и да се старая да бъда внимателна, да съобразявам винаги действията си от две страни, от време на време правя известни пропуски, някои неща не съобразявам и съчетавам достатъчно разумно. Конкретно ще говорим когато се видим. При изпълнението на задачата имам вътрешна радост, че мога да направя нещо за тебе. А най-главното е, че една частица, ако може така да се каже, от тебе усещам в мене. От време на време N (Heвенa) ме ядосва, но много скоро ми минава. По право, то не е ядосване, но прави някои работи, които не са хармонични с мене и като помисля малко всичко ми минава. По отношение на нея се старая да бъда внимателна за да й услужа, както ти бе ми писал. Но не си правя илюзия, че тя може да не усети твоето отсъствие. Защото аз за нея не съм туй, което си ти. Във физическите работи гледам да има всичко, от което се нуждае, оставям я свободна да направи както иска. Ако отиваме някъде с У., съобщавам й, ако тя пожелае да дойде, идва, ако не, не. Ние сме ходили само веднъж на 5-то езеро, но тя не дойде. На обядите не иска да идва. Помагам й да си приготви ядене, във всичко гледам да й бъда полезна, колкото разбирам, мога и колкото тя приема. Изглежда че тя не е много доволна, но не е в силата ми да изменя обстановката. Тя може да бъде доволна, ако ти си тук. Но това вече не спада в моята област на действие. Повечето време прекарва в палатката си или пред нашата палатка, гърбом към всички. Но подробности като се видим. Много ще благодаря, ако се забавиш с идването си, да ми пишеш нещо. У. нищо не е говорил за тебе. Като мина вчера и погледна палатката, каза, че тя учи смирение, Господ помага на смирените. Каза го с хубаво разположение. Пиша ти писмото на колене в палатката си, на свещ. Невена от палатката си ми дава зор, че свещта й горяла, та да дам писмото. Нали половин метър разстояние има между палатките ни, та свободно може да се разговаряме. Пак ти казвам: Ела да използуваш благата, които Бог ни е дал.

         Сърдечни поздрави.

Елена.

* * *

лагера при второто езеро

неделя, сутрин, 11 часа.

         Пиша ти в палатката на Невена. Ядохме заедно, тя продължава, а аз оставих място за общия обяд и сега ти пиша. От среднощ е задухал такъв силен вятър, че половината палатки са паднали. Първо падна палатката на У., после нашата с Паша, Савкината и т.н. Туй е хумористичната страница. Вятърът е много силен, южен, топъл, небето ясно, чисто, слънцето грее весело. Не знам дали е весело, на тия чиито палатки са съборени. Невенкината засега устоя. Може би помогна положението й: намира се на половин метър от моята, която е поставена на ланшното място. Савка ни е най-близка комшийка отдясно, отляво Наталия и Буча, а отзад склада. Уж туй положение бе временно и може би щеше да остане за постоянно, ако този вятър не ни принуди да търсим друго място. Но нали трябва да имаме работа: кое палатка ще дигаме, кое ще кърпим, кое ще поправяме и т.н. Невенка сега философствува, че големите палатки сега падали, а малките успявали и всяко нещо си имало преимуществото. Сега мълчи и пише писмо и тя.

         Вън от вятъра всичко върви добре. Старая се най-съвестно и акуратно да изпълня задачата си. Правя туй, което ти би го направил и странното е това, същевременно и твърде радостно, че всичко го правя без вътрешно съпротивление, а с разположение. Това става за първи път с мене, досега съм го правила винаги с вътрешно усилие: трябваше да надделявам вътрешно съпротивление. Сега има вътрешна свобода и разположение.

         Като се видим ще говорим повече и подробно.

         Причините, по които остана не ми се известни, но те моля направи всичко възможно да дойдеш. И не те викам защото на мене това ще ми бъде радостно, ако и това да е вярно. Но те викам да дойдеш, заради хубостите, които са тук планини, върхове, езера, въздух, вода. Помисли само за всички тях, сравни условията, при които живееш сега и мисля, че не ще се намерят достатъчно причини, които да те задържат там. Ако случайно парите ти са малко, знай че аз мога да ти услужа с 500 лв. Аз още там щях да ти обадя, но как съм пропуснала, не зная. Хеле за водата и чешмичката, ако си спомниш, кое ще те задържи там не зная. Мисля, че и чешмичката ще се радва, ако те види. Кой постави първия дървен чучур. Колко е хубава водата да видиш ти изпращам термусчето си с вода, което вярвам, че ти ще донесеш. По-хубава покана не може да пратим, освен водата на нашия извор. Все пак ти знаеш какво трябва да направиш, дано това бъде съгласно Волята на Тоя, който винаги ни помага и благославя.

         Сърдечни поздрави.

Елена.