1931_05_24 Будни бъдете!

[Albena]

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието"
Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя
от разшифровки на стенограми

 

БУДНИ БЪДЕТЕ¹

И това, що казвам на вас,
на всички го казвам: Будни бъдете.²

       Будността е състояние на човешкия дух и се изразява чрез човешкия ум. Онзи, който има буден ум, разбира света по един начин. Онзи, който няма такъв буден ум, той разбира света по съвсем друг начин. Малките деца можете да ги забавлявате с орехи, но учените, музикантите, философите, поетите, с орехи не можете да ги занимавате. Слабите и недъгавите в света, можете да ги занимавате с хубави кревати, с мекички пухови възглавнички, с меки юргани, но героите в света, тях не можете да ги занимавате с тези неща.

       При това, съвременните хора искат да бъдат учени, щастливи. Това е един велик стремеж, който съществува вътрешно не само в човека, но и във всички живи същества, от цялото органическо царство, като започнете от най-малките и стигнете до най-[големите]. Природата има три аспекта, три форми. За обикновените хора тя има едно лице, за талантливите има друго лице, а за талантливите и светиите тя има трето лице. Тъй щото, ако някой обикновен човек каже, че познава Природата, аз казвам: Да, ти познаваш обикновената дреха на Природата, която постоянно се сменя. Листата от дърветата падат и се сменят, това е външното, едното лице на Природата. Но Природата има и друго лице, в което е скрито великото и разумното. Това лице, което представя идеала на човешката душа.

       В каквото и да вярвате, всички имате един вътрешен стремеж, един и същ за всички. Един песимист, колкото и да ме убеждава, че не вижда нищо добро в света, той не казва цялата истина, той наполовина лъже. Всички наполовина казват истината – каквото и да казват за човека, че не е даровит, че не е талантлив, той казва: „И това е деление на хората“. Досега аз не съм срещал нито един човек, който да е дал дефиниция, кой човек е гениален. Някои казват, че гениалният човек е малко смахнат, някога е смахнат, някога не е. За светията казват, че е малко ограничен, понеже вярва в неща, които не са за вярване, които ги няма в света. Някои казват, че имало глупави светии по света. Не, ако светията е глупав, той не е светия. Ако гениалният човек е смахнат, той не е гениален. Когато ние говорим за гения, ние разбираме човек, който е проводник на най-възвишеното, на най-разумното в света. Така трябва да се разбира гениалността, а това, което разбират гениалност, а е ненормален човек, то е друго нещо. И дали съвременните културни хора са нормални, това е въпрос.

       Съвременната европейска култура, която минаваше за нещо пред другите култури, трябваше да се покаже във всичката си мизерия във войната от 1914-та. Тогава така ожесточено и непреривно се убиваха хората, че те не можеха да успеят да погребат близките си. Обаче в тази война избиха най-здравите, най-силните и най-смели мъже, достойни за живот и работа. С милиони хора се избиха, по всички правила. И като резултат в тази война се явиха в цяла Европа най-опасните болести, най-големият разврат. Защо? – Защото ония мъже, които носиха най-светлото, най-хубавото в света, бяха избити, а останаха жените без мъже. Всяка жена, която остава без мъж, се разваля така, както се разваля яйцето, като седи дълго време. Мъжът носи нещо благородно, което само жената може да обработи. Какво ще обработва жената без мъж?

       Има една история за жената, която никой не е описал. Може би новата книга ще опише каква е била първата жена, от която човечеството някога е произлязло. И тогава ще излезе новия Адам. За сега има един Адам, фиктивен, Адам на греха. И всички фиктивни, съвременни хора, носят в себе си Адама на греха. Обаче това е една присадка. Не дивата маслина да се присади на питомната, а обратно. Правилно е дивата маслина да услужи на питомната. Върху дивата да се присади питомната. Сега и във всички възпитателни системи да се спазва този закон. И сега младото поколение се покварява от идеи, от които нищо не може да излезе. Мислите ли, че съвременните религиозни възпитатели и съвременните учители, биха могли да възпитат младото поколение, ако те не са възпитани? Ако един учител лъже, как ще може да научи учениците си да не лъжат? Ако един свещеник лъже, как ще научи своите пасоми да не лъжат? Ако главата е болна, как може да научи тялото да е здраво?

       Като наблюдавате живота, Вие може да се натъкнете на следния факт: Отивате в един дом и виждате жената е здрава, а мъжът е болен. Случва се, тази здрава жена заболява и умира. И след като умре жената, този болния, хилавия мъж се поправя. Казвате: „Как е станало това?“ Животът на жената се е прелял в този на мъжа. Учените хора може да оспорят това, но то е факт. Наука, която проверява, обяснява и доказва нещата, това е наука. В този смисъл и животът не може да се раздели. Ние не можем да разделим живота, да го направим частна собственост. Животът е като водата. Следователно по същия закон и разумността не може да се счита като частна собственост, като собственост на един човек само. Разумността у хората може да се увеличава, а може и да се намалява – от тях зависи. Бащата е талантлив, а синът не обича да работи. Ако се случи, че бащата умре по-рано, животът на бащата се прелива в този на синът. И след това, синът става работлив, значи животът на бащата е преминал в този на сина. И двамата живеят в едно тяло.

       За мене няма нито бъдещ, нито минал живот, за мене има само настоящ живот. А проявленията на живота във всички форми създава[т] миналите човешки форми, бъдещите човешки форми. Но има един живот, който изключва времето и пространството.

       В живата Природа има една разумност, която моментално схваща всички положения в целия космос и се ориентира. На този момент именно се дължи това хармонично движение, не само в големите тела, но и в най-малките частици, които съществуват в материята. Тази интелигентност веднага схваща всички положения и се ориентира. Има една разумна сила в света, която се справя с всички противоречия в живота еднакво и за която няма никакво лицеприятие. Тя еднакво гледа и на попове, и на владици, и на царе и т.н.

       Казват някои: „Защо Господ не оправи света?“ – Светът е оправен. Тази сила остава да носим последствията на нашия неразумен живот. И ако някой човек страда, то е по причина на това, че неговият живот е неразумен. Всеки страда от това, което е посял. Казват някои, че младото поколение се е развратило. Не е вярно. Младото поколение носи последствията на сегашното поколение, те – на своите деди и прадеди. Кой е виновен тогава?

       У човека има една вътрешна сила, в която трябва да повярва. Ако те повярват, ще видят, че няма сила, няма мъчнотия в света, която може да победи тази сила. Ако човек повярва, няма да има затвор, няма да има дебели стени, в които той да остане затворен. И най-здравите букаи, ще се стопят пред тази сила. Вие трябва да бъдете така умни, както оня английски апаш, когото полицията хванала и турила в затвора. Със оставената малка свещ прегорил въжето и избягал. Сега вие ще запитате умно ли е направил този апаш. Да, умно е направил. Колкото полицията има право да го затвори, толкоз и той има право да бяга. Ще кажете, че това не е в реда на нещата. Нима нашите вярвания са в съгласие с реда, който царува в Природата? Нима нашата вяра е в съгласие с великото в живота. И тъй както вярват съвременните хора, пак има прогрес, но този прогрес, този ход трябва да се тури в съгласие с Природата, с общия ход на Природата. От де трябва да се започне? Ако вие [ня]мате едно определено разбиране за какво нещо е жената и какво нещо е мъжът и най-после какво нещо е детето, вие не ще можете да направите нищо в света. Това са три важни принципа, три важни фактора в живота. Ако вие не разбирате себе си, ако вие не вярвате в себе си, какво можете да направите? Ако вие не разбирате вашия ум и сърце, ако вие не разбирате вашите стремежи, както са у вас поставени, вие няма да имате ясна представа как да започнете и как да свършите. И след това ще разправяте, че Господ е вън от вас.

       Да вярваш, това значи да имаш едно математическо отношение към нещата. Ако веруюто, което имаш, не може да те направи честен и справедлив, то не е от Бога. Ако това верую може да ти даде онзи вътрешен импулс, който да те повдигне, това верую е от Бога. Ако си мъж, ще поставиш за идеал една жена. Ако си жена, ще намериш един мъж, който да ти бъде идеал. Това е закон. Намерите ли идеал в света, трябва да се стремите към него. Само по такъв начин могат да се трансформират енергиите в света. Физическото в света е резултат на разумното в света. Материя и сила, това са два полюса в битието. А разумното в света, то е в средата – то формира нещата, превръща ги от инертна материя в активна сила. Разумното е, което съединява материята със силата, за да може да работи и организира света. Ако ти нямаш тази разумна сила, която да организира материята, която да организира твоето тяло, която да организира клетките на твоя ум, на твоята симпатична нервна система, ти нищо не можеш да постигнеш.

       И след всичко това ще ми разправят за физиологическите функции на някои системи и ще изучават жлезите. Колко жлези има в човешкия организъм, за които учените и не подозират даже. Например сляпото черво³ е една жлеза, предназначението на която днес учените хора не знаят, но която за бъдеще ще играе главна роля. Днес я режат на общо основание. В Америка много осигурителни дружества имаха за правило да режат сляпото черво на малките деца особено. Но после разбраха, че не са прави, защото се яви един дисонанс в организма.

       Мнозина, като четат Евангелието, разглеждат някои стихове в буквален смисъл. Например стиховете: „Ако те съблазни окото ти, извади го. Ако те съблазни дясната ти ръка, отрежи я.“ Христос ни най-малко не е говорил за тия външни органи. Под окото той разбира един орган, който ние сме създали. И ако окото има един лош навик, избави го. Ако ръката има един лош навик, отсечи я. Христос е подразбирал, че всяко нещо, което ти сам си създал, е и причина на нещо лошо, извади го. Обаче всеки орган е израз на нещо от Великата природа. Някой казва: „Ръката ми ме съблазнява, ще я отрежа.“ Рекох, ако ти обичаш да пипаш, да крадеш, след като отрежеш ръката си и с другата ръка ще крадеш. Забелязано е като факт, че у всички крадци ръцете са много дълги. У крадеца има известна анормалност между дължината на цялото тяло и дължината на ръката. Ръката му е приблизително двадесет и пет сантиметра по-дълга отколкото трябва. На какво се дължи това? На нещо физиологическо. Този крадец, като проектира мисълта си дълго време към нещо, което иска да вземе, да бръкне някъде, той продължава ръката си и тя става дълга. В маймуните, например в урангутана, предните им крайници са дълги, понеже проектират мисълта си към тези органи и те порастват.

       Онзи, който не знае това, ще мисли, че всички хора с дълги ръце са крадци. Или пък са били крадци. Не е така. Когато човек има склонност към кражба, у него са съвсем другояче сформирани и пръстите, и цялата ръка в сравнение с това, с честния човек. Това са ред научни факти, които трябва да се изучават. А днес са взели Ламброзовата теория и правят отпечатъци на ръцете на престъпниците. Да, съвременните учени използват тия данни, но не са взели положителната страна на тази наука как да се възпитават малките деца. В това отношение те трябва да имат предвид френологията не само за изучаване на престъпните типове, но да я вземат като наука за възпитание на малките деца.

       И тъй Христос казва: „Будни бъдете“. Човек трябва да бъде буден в три неща: той трябва да бъде буден в живота, буден в науката и буден за оная свобода, която той трябва да има за Истината. Каквато постъпка и да извърши, неговият ум трябва да бъде свободен. Свободен ли е, тогава неговият живот ще върви в съгласие с Любовта, неговият ум ще върви в съгласие с Мъдростта и Светлината. И най-после неговата свобода ще върви в съгласие с Истината. Каквото положение, каквото верую и да има човек, той трябва да разполага с тези три неща.

       Сегашните обикновени схващания са отдалечили хората едни от други и са образували едно вътрешно неразбирателство. Най-първо хората са се разделили на партии. Най-голямото партизанство днес е между мъже и жени. Второто партизанство е между братя и сестри. И днес не е останало нищо от онова, което Христос е проповядвал преди две хиляди години. Днес домовете се разделили: мъжът се опълчил срещу жена си, жената срещу мъжа си, дъщерята се опълчила срещу майка си, майката – срещу дъщеря си. Синът се опълчил срещу баща си и бащата срещу сина. Всички се оплакват и се питат де е изходният път. Защо се оплакват? И двамата са дори хора, но не се разбират. Единият говори английски, другия – френски. Днес всички говорят на различни езици. Ако жената рече, че иска да свири на пиано или говори за любов, мъжът казва: „Разбирам защо е тази музика, разбирам защо иска да свири на пиано.“ Той гледа вече подозрително жена си. Ако мъжът иска да се облече хубаво и жената почне да подозира. От какво произтича подозрението в света? Аз няма да ви обяснявам това, вие сами ще си отговорите. Всяко нещо, за което съм ви говорил, аз съм правил ред опити. Подозрението може лесно да се премахне от човека. То е една присадка. Щом ти почнеш да не вярваш в хората, ти си изгубил вече вяра в себе си, нищо повече. Помни това.

       Преди години аз пътувах с една млада мома, която сега е в Америка и се разговаряхме. Аз мога да кажа за нея, че тя е най-умната българка, която досега съм срещал. Тя беше шивачка, но умна, много интелигентна българка. Сега мога да я похвалявам, понеже отсъства от тука. Аз я запитах: „Как разбираш живота?“ Тя ми отговори: „Когато срещна някой човек, колкото и да е лош, гледам да открия в него една хубава черта, която да държа постоянно в ума си. Когато съм намирала тази черта, винаги съм завързвала много хубави отношения, никога не съм имала главоболие с хората. Но когато не мога да намеря такава черта, която да държа в ума си, винаги съм имала главоболие.“ Рекох, оригинална жена. И наистина, ако ние не можем да открием във всяка душа хубавото, красивото, Божественото, тогава какви отношения можем да имаме помежду си? Досега съм се разговарял с много българки по разни въпроси – за наука, поезия, музика, но втора българка като тази не съм срещал. Казвам ѝ: „Право мислиш. Постъпваш ли по този начин, ти винаги и навсякъде ще бъдеш щастлива.“ Питам я: „Ти ще се жениш ли?“ – „Не ми трябва никаква женитба. Защото оженя ли се, мъжът ми ще е първият, който ще ми тури юлар на главата. А пък аз съм от ония жени, които не търпят юлар. Аз вече ликвидирах с този въпрос, сега нека се женят другите.“ Какво разбирате под това: Да се женят другите? Рекох, тази жена със своя ум, със своето сърце, тъй както върви в живота, тя ще донесе много по-голяма полза, отколкото хиляди жени, които раждат деца. Ако е за раждане на деца и вълчицата може да ги роди, и змията може да ги ражда, и орлицата може да ги ражда. Ако пък е за снасяне на яйца, може да се снасят колкото рибите снасят. Не е там въпросът. Хора се изискват. От начало може да се създаде нещо хубаво, красиво.

       Христос казва: „Будни бъдете в живота“ – понеже всички искате да бъдете щастливи. Всички искате да бъдете здрави. И можете да бъдете здрави. Никога не допущайте, че болестта съществува като някои закон в света. Болестта е изключително явление. Никога не допущайте, че сиромашията съществува като някакъв определен закон. Сиромашията е човешки закон. Никога не считайте насилието за нещо, което е в реда на Природата. Не, това е нещо изключително. Истинското в света, това са онези велики Добродетели, онова, което носи Вечния, благороден живот, което носи мир и спокойствие на духа. Истинско е това, което държи хората в братски връзки. Това може вечно да съществува. А онова, което може да разединява хората, то е нещо случайно. Питам: какво е допринесло това вътрешно разединение, което съществува между хората? Нищо не е допринесло.

       Сега ще ви приведа още един пример. Един германски принц се влюбил в една видна германка. Той всеки ден ѝ носел хубави, красиви писма. В същия дом, дето живеела германката, имало един слуга, който се влюбил в тая германка, но си мълчал, не смеел никому да се изкаже, мълчал си като щука. Една вечер този принц искал да заведе своята възлюбена на разходка, на някакво удоволствие, но трябвало да се мине покрай река Рейн. Като минавали през една гора, един апаш, придружен от още няколко скрити, успява да нападне тази двойка. Принцът веднага избягал, но те хванали германката, неговата възлюбена. Принцът, като видял това, веднага се затичал да търси полиция, но слугата на германката, който тръгнал подире им, веднага се притичва на помощ. Удря един юмрук на един от апашите, удря още един на друг един апаш и успял по такъв начин да прогони всички апаши. На сутринта принцът отива да види своята възлюбена и казва: „Радвам се, че сте се избавили така щастливо. Аз не можах да пристигна с полицията навреме.“ Тя му казала: „Господине, втори път не искам да те видя. Гърба да ви видя още в този момент.“ Тя постъпила по германски.

       Съвременните хора обичат истината, като този германски принц. Ако всеки човек не се застъпи, като този слуга, за истината и да отстоява за нея, той не е достоен да се нарече човек. Всеки човек може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, само ако притежава следните три неща: неговото сърце да бъде пълно с Любов. Аз не говоря за тази обикновена любов, но за живота, пълен с Любовта на здравите, на живите хора, а не с любовта на умрелите хора. Второто нещо: умът на човека трябва да бъде пълен със съзнание, със светлина, от която да се ползва цялото човечество. И третото нещо: Този човек трябва да носи свобода не само за себе си, но и [за] цялото човечество. Само такъв човек може да се нарече човек в пълната смисъл на думата.

       И тъй, човек трябва да бъде буден в три неща: той трябва да бъде буден в живота; той трябва да бъде буден в знанието, в науката и най-после той трябва да бъде буден в Истината. Първото нещо, като става човек сутрин, той трябва да се оглежда в огледало, кръгло, а не квадратно или правоъгълно. И първо погледнете очите си. Ако очите ви [са] прозрачни, че можете да гледате в тях ясно, като небесната синева, вие ще можете да виждате надалеч. Ако очите ви са мътни, ще знаете, че ви предстои да минете някаква буря. Като се погледнете в очите, ще знаете какво ще ви се случи през деня. Не само това можете да познаете в очите си, но ония, които са изучавали очите като наука и са се занимавали цели двадесет-тридесет години с него, те са забелязали, че в окото се явяват известни петна на разните кръгове, от които петна може да се определи точно какво може да се случи на човека, не само за през деня, но и за по-дълъг срок от време. В окото са отбелязани и епохите, през които има да се случват известни събития. В кръговете са дадени известни правила, по които човек може да се спаси от известно бедствие, което му предстои да мине. Ако тези кръгове са зацапани и не може нищо да се чете, спасението няма да дойде. Щом кръговете са ясни, в тях има написани правила, по които, ако човек живее, ще може да се избави от ред нещастия и злополуки в своя живот.

       Когато някой френолог вижда главата на някой престъпник, за да избягва от известни бели, той не му казва нищо. Престъпникът го пита: „Какво е написано на моята глава?“ Френологът казва: „Извинете, много ситно е написано, не мога да чета нищо по него.“ Този учен вижда пред себе си особен екземпляр, престъпен тип, иска да се освободи от него. Рекох, Природата е отбелязала върху нашия череп всичко онова, което човек е минал през хилядите поколения, но същевременно е отбелязала и начини, правила, по които той може да изправи живота си и да разработи известни добри качества и добродетели в себе си. Същевременно Природата е отбелязала за всеки човек какви връзки трябва да направи в живота си и с какви хора. Ако някой иска да се жени, той трябва да намери онази жена, която Природата му е определила. Ако ще трябва да се раждат деца, Природата пак е предвидила колко и какви трябва да бъдат. Всичко това е точно определено. Който не знае, той ще постъпва както му попадне и ще си създаде повече страдания.

       По този начин ние виждаме до какво положение е дошло сегашното знание. Съвременната жена например иска да извоюва своите права. И права е тя, но пътят, по който тя върви да извоюва своята свобода, не е прав. Тя върви по пътя на мъжа. Този е анормален път за нея. Жената трябва да извоюва своите права, но тя трябва да вземе участие в общия ход на живота. Тя трябва да бъде носителка на живота, на Любовта. В това трябва да бъде силната ѝ страна. Жената трябва да развива магнетическата сила в света, а магнетическата сила именно твори. Мъжът пък трябва да развива електричеството. Щом жената стане електрична, а мъжът магнетичен, с това се изменя целия ход на живота. Тогава в следното прераждане мъжът, който е станал магнетичен, той ще стане жена. Жената пък, която е станала електрична, тя ще стане мъж. Тогава, какво ще стане, ако мъжете постоянно се превръщат в жени и жените постоянно се превръщат в мъже? По този начин нищо не се постига. Ние трябва да имаме един тип, бил той мъж или жена, най-малко в продължение на хиляда поколения, за да се създаде нещо възвишено и благородно. И тогава, като виждаш една жена, да виждаш в нея образ на нещо възвишено и благородно, на нещо високо, пълно с възвишени добродетели. Само така ще може този тип да преодолее на всички мъчнотии в света.

       И сега, за да се справим с всички мъчнотии в живота, ние трябва да разбираме закона на здружаването. Това нещо Христос го определя със следния стих: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Под тия трима се разбират хора, единият от които да владее Любовта, другият да владее знанието, а третият да владее Истината. И тогава, каквото просят тия тримата души в Мое име, ще им се даде. Така е. Ако вие вложите в себе си закона на Любовта, закона на Мъдростта, каквото попросите от Природата, ще ви се даде. Това е възможно, защото в света има всякога разумни хора, които могат да ви се притекат на помощ. Има добри хора в света.

       Сега ще ви приведа един случай от живота, който е станал нещо⁴ преди тридесет години в един от американските големи градове. По това време в евангелската църква употребявали специални методи за обръщане хората към Бога. С един от тези методи, в едно от евангелските събрания успели да обърнат един млад момък, нещо около двадесет и две годишен, който бил много честолюбив и чрезмерно горделив. В първо време той повярвал, че Господ ще му оправи работите, но като се минали два-три дена, две години и повече, той видял, че работите му не само не се оправят, но повече даже се забъркват, той се отчаял. „Едно време, казал си той, аз обичах да правя долапи⁵, да си служа с лъжа, но откак започнах с Истината работите ми вървят по-назад.“ Той се отчаял и обезсърчил – как така да се заблуди, да попадне в такова голямо заблуждение и решил да се самоубие. За тази цел той си купува най-силната отрова, ляга да спи и мисли да стане всред нощ, когато всичко наоколо утихне и да свърши веднаж завинаги със своите заблуждения. В същата нощ обаче един духовен човек, в същия град както спял, чува един глас да му казва: „Стани и иди на еди-коя си улица и номер.“ Той се събужда, оглежда се, никой няма около него. Става от леглото си, излиза навън да види дали не го вика някой човек. Отново си ляга и заспива. Втори път чува същия глас да му казва: „Стани и иди в посочената къща.“ Той пак се стряска, вслушва се, нищо не чува отвън и си казва: „Какъв съм станал глупав, тръгнал съм да гоня Михала.“ Пак си легнал. Трети път чува същия глас. Най-после става, облича се, тръгва за определената от гласа къща и похлопва на вратата. „Кой там? Какво искате?“ – „Пратен съм при вас, отворете, ще ви кажа защо съм дошъл.“ Вратата се отваря и пред него седи един млад разчорлен момък. – „Какво искате?“ – „Пратен съм при вас.“ Младият момък тогава му разправил цялата си история. Духовният човек му казал: „Братко, няма защо да се самоубиваш. Господ ще те спаси. У мене има доста пари. Ела сега у нас да се понахраним.“ Завежда го у дома си, дава му половината от имането си и работите на младия момък тръгват напред.

       Сега вие ще извадите заключение: Тогава всички да направим като този млад момък, за да ни тръгнат работите напред. Не, примерът е само един, с всички не може да се случи така. Вашите работи ще се уредят по друг начин. Този човек е търсил помощ, но хората не са могли да му помогнат. Достатъчно е човек да вярва в Бога. Бог никога няма да остави онези, които вярват в Него. В цялата история на човечеството няма пример, дето човек, който е работил с Божията Любов, със закона на Божията Мъдрост и със закона на Божията Истина, да е бил разочарован и изоставен. В цялата архива, ако погледнете, няма да намерите нито един случай на изключение от това правило. Но за онези, които не са вървели по Божия закон, има изключение. Христос казва: „Будни бъдете.“ При сегашните условия на живота се изисква развиване на мощните сили в човека. Защо живее човекът? Човекът не живее само да яде и да пие. Защо учи човекът? Той не учи само да събира знания, но знанието, което той придобива, трябва да се приложи в живота. Когато ти ставаш сутрин, ако си търговец или лекар, или философ, или поет, или какъвто и да е учен, ти трябва да знаеш от де започваш и как да започнеш работата си през деня.

       Сега някои от вас ще искат да им кажа някои особени методи. Аз съм ви казвал ред формули, а мога и сега да ви кажа, но те трябва да се прилагат. Например, ако някой от вас има ревматизъм в крака си, трябва да му кажете десет хиляди пъти да напусне крака ви и ще видите, че най-после ще ви напусне и ще си замине. Обаче няма да се сърдите на ревматизма си, но ще насочите ума си към крака си и ще отправите всичките си енергии към ума си и ще видите, че мисълта ви ще проработи. Няма да се мине много време и кракът ви ще се подобри. Чудни са съвременните хора, които търсят лесен начин за лекуване. Те не знаят, че човешкият ум, човешката мисъл е в състояние да изхвърли вън от организма всякаква зараза и всякаква болест. По този пример могат да се приведат хиляди примери, дето се виждат чудесата, които човешката мисъл може да направи. По това са писани много книги.

       Един богат американец, който бил сляп, обърнал се за помощ към много лекари, но никой не могъл да му помогне. Най-после явява се един лекар при него и му обещава, че ще отвори очите му. Американецът обещава голяма сума на лекаря, ако успее да му помогне. В това време, при този богатия американец идва един беден работник, който също така бил сляп и казва на богатия американец: „Господине, съжалявам те, че се подлагаш на такъв риск. Знаеш, че всички лекари правят опити с болните си, без да могат да им помогнат. Понеже моят живот и без това е по-труден, нека аз да се подложа пръв на този опит, ако той даде добри резултати, тогава се подложи и ти.“ Американецът се съгласил и лекарите почнали да правят опитите си с бедния работник. В края на краищата, обаче, те не могли да му помогнат. По това време при този работник идва една жена, която той не познавал, и му казала: „Пратена съм да те излекувам, да отворя очите ти“. Тя направила някаква помада, намазала с нея очите му и той прогледал. Но какво става с богатия американец? Още в същия ден той умира. Той влиза в тялото на бедния работник и двамата започват да живеят в едно тяло.

       Рекох, докато вие не направите една крупна жертва във вашия живот, не можете да имате никакъв успех. Тъй щото, искате ли да успеете, без жертва нямате никаква придобивка. Това трябва да знаете всички. Всякога придобивката съответства на онази велика жертва, която най-умните хора правят. При това изменя се известна форма. Това наричат в Евангелието Вселяване на Божествения Дух в човека. Мислите ли, че ако във вашата душа се всели един възвишен Дух, който да ви ръководи цели десет години, че това не е една велика жертва от страна на този Дух? Това е едно велико самоотричане. Като дойде този Дух в тебе, ти ставаш гениален човек – и пишеш, и пееш, и от музика разбираш, и свириш на някой инструмент, и учен човек ставаш. Обаче един ден, когато този Дух си замине, ти се чувстваш изоставен и започваш да плачеш. Да те изоставят, това мяза на положението на някоя мома, която нейния възлюбен я е изоставил. Нейният възлюбен седи горе, в Невидимия свят. Понякога условията на Земята са толкова тежки за този възвишен Дух, че става нужда той да се оттегли временно. Това не значи, че той е напуснал дадената душа. Той отива за малко да си свърши работата в Невидимия свят и после пак ще дойде на Земята.

       Казва Христос: „Будни бъдете“, всички имайте вяра, имайте Любов, обичайте знанието, науката, обичайте Истината и учете. Тогава и спасението ще дойде. Спасението е при вратата ви, то само чака. От вас зависи. Ако му отворите, добре. Ако не му отворите, то още за дълго време ще седи при вратата ви. И за това сега от всички ви се изисква работа и то разумна работа. Човек трябва да се занимава със себе си и каквото придобие, той трябва да помага и на своите близки. Например мнозина от вас сте болни, но питам: колцина от вас имате опитността да изпъдите вашия ставен ревматизъм със силата на вашата вяра и воля? Ще кажете: „Ти правил ли си такива опити?“ Рекох, аз съм правил малки опити, имам малки, микроскопически опити из областта на вярата, но зная, че това, което е вярно за малкото, то е вярно и за голямото. Аз не ви каза учения, които не съм опитал и които не са верни.

       И тъй, будни бъдете! С тази будност вие ще пресъздадете вашето бъдеще, с вашата будност вие ще изпълните цялата атмосфера. Трябва да се работи в света. Не мислете, че като седите и като живеете, че животът ви е безполезен. От вашите хубави мисли и от вашите благородни чувства може да се изпълни цялото пространство и един ден, когато заминете за онзи свят, вие ще се намерите заобиколени от вашите мисли и чувства, които са съградили цял възвишен, красив свят. Това ще представя хубав, красив свят. И когато Христос казва: „Богатейте!“, Той има предвид онова, което вие може да направите с вашите хубави мисли и чувства, онова, което можете да направите със своето сърце, със своята мисъл, със своята воля и със своята душа. Всичко това ще дойде пред вас.

       Някой казва: „Защо трябва да живея добре?“ Рекох, в този добър живот, най-първо вие живеете и ще благувате, а после и вашите ближни. Това ще бъде материалът, от който вие може да създадете вашето бъдеще. И когато някога дойдете на Земята, тази ваша воля, това ваше сърце, този ваш ум и тази ваша душа, ще ви приготвят пътя. Сега, който вярва, добре е за него, но аз не искам да ви убеждавам да вярвате. И без да вярвате, вие пак ще дойдете на Земята. Нима ако човек не вярва в затвора, че не могат да го турят в затвора? – Могат. „Ама аз не вярвам в затвор.“ Не е важно в какво ние вярваме, но е важно в какво седи същината на нещата, главно същината на живота. Същината на живота седи във Великия Живот, а Великият Живот седи в най-малките неща. Всички същества от най-малките до най-големите работят за човека. Човекът пък работи за светиите и за ангелите.

       В света ние не сме призвани само за ядене и пиене, но сме призвани за една велика работа и след като работим така, ние ще получим онова великото, което Бог е приготвил за всяка душа. Аз употребявам думата Бог не да ви съблазнявам, но под думата Бог аз разбирам онзи пълен Живот, онзи пълен Живот, онази велика Любов, която обхваща цялото Битие. Под думата Бог аз разбирам онова знание, което обхваща всичко в себе си и разрешава всички въпроси. Не е въпросът всичко да е ясно на човека, но знанието, което той има, да му е в полза. Това знание трябва да служи за придобиване на онази велика Истина, която дава свобода на всички хора, на всички същества без разлика. И тогава човекът ще бъде снизходителен към всички дребни същества, даже и към мравката. Човекът, който има в себе си тази Любов, това знание и тази Истина, той няма да стъпи нито върху най-малкото живо същество, ще се радва на цветята, на облаците, на водите, на звездите – на всичко ще се радва. И ако срещне един брат, който не разбира, той ще го отправи в пътя на Истината, като намери за целта един от най-хубавите методи.

       Будни бъдете, защото казва се в Писанието: Не се знае онзи момент, когато Син Человечески ще дойде на Земята. В дадения случай Син Человечески представя разумното в света. Будни бъдете, когато дойде разумното, да можете да го използвате. У вас трябва да се зароди желание да промените вашия живот. Ако имате стари възгледи, напуснете ги. Ако досега сте търсили щастие по един път и не сте го намерили, напуснете този път. Ако имате едно верую и не сте придобили нищо от него, напуснете го. Казвате: „Какво ще стане, ако напусна своето верую?“ Рекох, има едно верую, с което човекът е роден. Аз искам у вас да се събуди вашето верую. Онова велико верую, което Бог е вложил във вас. Това, което отпосле е дошло, нека ви бъде като един тил, като едно спомагателно средство, но трябва да събудите у вас онази вяра, с която сте родени, или онзи подтик на вашата душа, който Природата ви е дала. Вие трябва да се обърнете към онзи ум, към онзи мощен дух в себе си, които Природата ви е дала. Затова не съжалявайте за онова, което имате, защото вие още не сте разработили онези блага, които се крият у вас.

       Какви дарби се крият у вас, аз мога да сравня със знанието, което предстои да придобиете. Знанието, което днес съществува, може да се напечата в деветдесет и девет книги, големи като Библията, но това знание, което за в бъдеще ще се открие, може да се напечата в още девет хиляди деветстотин деветдесет и девет книги като Библията. Както виждате, какви грамадни условия, какъв грамаден период от знания представят за придобиване от страна на човечеството. Човекът едва сега се пробужда за великото, за което той е призван. Още девет хиляди деветстотин деветдесет и девет книги като Библията трябва да се отпечатат в главата му. И когато те се отпечатат, тогава той ще бъде в края на своята сегашна еволюция и ще влезе в една фаза на по-велика еволюция от сегашната. Това са бъдещи проспекти, с които ние само можем да залъгваме хората. Тъй както човекът е роден, той трябва да вярва в себе си, той трябва да има един бог в себе си, на когото трябва да вярва. В материя ли ще вярва, в сила ли ще вярва, той все таки трябва да има нещо, на което да вярва.

       И тогава ние ще се намерим пред една дилема, тя е следната: Един странник отива в едно царство, дето хората живеели в мир и съгласие помежду си и той поискал да си купи едно оръжие. Като отишъл да си купува, вижда, че всички оръжия били разпродадени. Тогава той си казал: „Няма да го бъде така, всички оръжия са разпродадени“. Решил тогава да стане поет. Отива в една книжарница да си купи мастило и перо, но какво било неговото учудване, когато му казали, че всичкото мастило и всичките пера били разпродадени. Тъй щото и поет не могъл да стане. След това той решил да стане поп. Тогава отишъл да си купува епитрахил и одежди, но всичко това било изпродадено. Най-после той се върнал и решил да купи каквото [се] намерило вече. Видял, че в света останали само един чифт волове и едно рало и затова се принудил да вземе воловете и ралото и да почне да оре.

       Питам: каква страна е тази, в която всички одежди са разпродадени? Това показва, че хората в тази страна са много религиозни, имат много попове. Каква страна е тази, в която всичкото мастило и всичките пера са разпродадени? Това показва, че в тази страна има много поети и вестникари, всички пишат, дращят, затова вече няма мастило и перо. Каква страна е тази, в която всичкото оръжие е разпродадено? Това показва, че в тази страна има много военни. Тъй щото на всички хора не остава нищо друго, освен да вземат ралото и да впрегнат воловете и да отидат да орат. И трябва ли след това този орач да запее „Заплакала е гората, гората още планината“ или „Защо си ме, мамо, родила“? Мислите ли, че такъв орач със своите песни ще може да изкара хубаво жито? Каква полза от това жито? Каква полза, че той посял десет или сто декара жито? И с такова жито може ли света да се изправи? Житото на съвременните хора е изпсувано. Онзи, който оре земята, псува и онзи, който го сее, и той псува, онзи, който го мели, и той псува и който го пече, и който го яде. Е, по този начин ние не можем да се поправим, нито светът може да се поправи. Не само ние българите, но и в която държава да отидем, светът по този начин не може да се поправи. Псуването трябва да се премахне. Трябва да дойде между хората онази човещина, при която житото трябва да бъде свещено нещо. Житото трябва да стане свещено и за ония, които го купуват, и за онези, които го продават. То трябва да стане свещено и за онзи, който оре земята, и за онзи, който мели житото, и за онзи, който мели брашното, и за онзи, който пече и продава хляба. Тогава и мислите, които излизат от човека, както и неговите чувства ще бъдат свещени. И само по този начин светът ще се поправи.

       Будни бъдете.

       39 неделна беседа от Учителя,
държана на 24 май 1931 година
Изгрев, София

---

     ¹ Беседата фигурира в каталозите като неделна непечатана. Публикува се за пръв път.
       ² Евангелие от Марко, гл. 13, ст. 37.
       ³ Сляпо черво - апендикс.
       ⁴ нещо (като наречие за степен) – донейде, в известна степен, някак си.
       ⁵ Долап – измама.