РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН - 5

[Iskri4ka]

ЦАРЯТ БЕШЕ НАЙ-ДОВОЛЕН ОТ РАЗГОВОРИТЕ С ХИТЛЕР

         Беше отчаян от себе си. Изглежда не е устоял на някои натиск. Когато аз го успокоявах, той ми каза: „Лулчев, аз съм кърпен, аз съм скопен, аз съм смачкан от моя баща, аз не съм способен за големи работи. Със силни хора аз не мога да работя". Аз го малко понахоках казвайки му, че това не е вярно. Той ми се беше поразсърдил и дълго Време не ме вика. Следната среща стана на 6 октомври 1941 год. Тогава аз му казах, че положението в армията не е добро, че там стават разхищения, има подкупи, афери и че трябва гангрената да се очисти. Той отговори, че армията ще се компрометира и че ще се унищожи ефекта за силата и годността на нашата войска.

         Засягайки въпроса за обявяване на война на Англия и Америка, подсъдимият заяви, че той съветвал царя да се противопостави на това германско искане, защото след него може да последва и натиск за скъсване със СССР. Народният обвинител, обаче, предупреди, че това твърдение противоречи на писаното в дневника. Всичките си срещи и разговори с царя подсъдимият Лулчев е описал в един подробен дневник, за който той предварително заяви, че съдържа самата истина и че всичко, каквото се пише в него е вярно. Народният обвинител прочете оня пасаж от дневника, в който се говори за обявяването на война на Англия и Америка. В него Лулчев казва, че това обявяване е неизбежно и че щом като сме казали „а", трябва да кажем и „б".

         През 1942 год. най-важната среща между Лулчев и царя е станала на 6 март. Царят бил обхванат отново от депресия.

         - При моето Влизане при него, продължава Лулчев, той започна да вика, че не може повече да продължава така, че бил обърнат на боклукчийница, в която всеки си хвърля боклука и започна да се оплаква, че министрите вършили глупости от негово име. Той каза, че работите не ще се оправят, докато сам не стане диктатор. Аз му отговорих, че хората са бактисали от неговата власт и че са нужни добри и способни хора, които да поемат управлението.

         - Препоръчахте ли му някои, пита председателят.

         - Да. Багрянов.

         - Какво каза царя?

         - Не беше много разположен. По същото време дойде и един натиск от страна на Германия да скъсаме с Русия. Царят каза, че ще направи всичко възможно да отклони този натиск, защото иначе сме загубени. На 17 април царя ми говори, че владиците и висши военни се изказали против комунистите и искали мерки. Аз му препоръчах да премахне смъртните наказания. Тогава наново се скарахме и той цели 94 дни не ме повика. На 22 август ние имахме нова среща. Говорихме по външната политика. Аз му развих пак теорията, че трябва да се държим за славянска Русия. На 1 септември говорихме с царя във връзка с някаква германска изложба. Той ми каза, че не било изключено Бекерле да събере няколко души да ги настани в министерствата и да го накара само да подпише указите. След това царя ме вика наново след 62 дни. На 24 декемврий ми каза за пръв път, че германците искат войска за окупирането на Сърбия. Аз реагирах, но той каза, че ще се съгласи. Тогава говорихме и за смъртните присъди. Аз бях успял да издействувам от него няколко помилвания. Той ми каза, че ген. Михов, военния министър, започнал да мърмори и че трябва да се срещна с него. Аз отидох при Михов и той ме упрекна: „Какво правиш Лулчев, аз подписвам присъди, а царя ги отменя. Значи аз съм кръволока". Аз му казах да не осъждат. На следната година царят ми говори за току-що станалото ново посещение при Хитлер. Оплака ми се от баща си. Имали някакви разправии за пари. Хитлер му бил казал, че има намерение на Волга да направи укрепен вал и оттам да брани Европа. За Украйна казал: „Унзере Украйна".

         На 24 юни царя ходи наново при Хитлер. Тогава Хитлер поискал нови войски за Сърбия, като предлагал Солун. Аз посъветвах царя да не го приема, a дa го предложи на германците. Тогава Хитлер искал да го предложи на италианците. На тази среща стана за пръв път дума за създаване на държавна партия, в която да бъде организиран българския народ, както е организирана младежта в Бранник. Наскоро беше станала и стачката на бранниците и аз му показах, какъв ще бъде резултата от държавната партия. Тогава поисках и помилването на ген. Никифоров. Царят ми разказа за срещата си с адмирал Канарис - шефа на германското военно разузнаване. Последният ми разговор с царя беше на 10 август. След това той замина наново при Хитлер и при връщането не ме вика, а прати Севов да ми каже, че имал три важни срещи с Хитлер и че уговорил ние пак да останем за резерва и да не се намесваме активно във войната. Бил извънредно уморен и отивал да си почине. След това ме викаха на смъртното му легло.

         Имал съм и една среща с княз Кирил - на 16 януарий 1944 год. Тази среща стана в дома на княгиня Евдокия. Говорихме главно за бомбардировката на 10 януарий. Аз посъветвах княза да се излезе от това положение. Препоръчах да се обяви автономия на Македония със съгласието на германците и да се поиска мир от Англия и Америка чрез Турция. Първата препоръка той отказа категорично, а за втората каза, че съм се бил уплашил. Аз му отговорих: „Ако вярвате в победата на Германия може и половината България от България да умре, но ако не вярвате, вземете мерки, щото нито една къща повече да не бъде разрушена“. Кирил ми съобщи, че ще ме вика на една среща с тримата регенти.

         С това обвиняемият завърши своите показания. Народният обвинител Армянов му зададе някои допълнителни въпроси.

         - Наричал ли ви е царя „моят таен съветник"?

         - Един път подигравателно.

         - Защо срещите ви биваха винаги тайни?

         - Царят умееше много ловко да представя чуждите мнения за свои. Той се боеше да не би хората да си помислят, ако се срещаме явно, че неговите мнения са мои мнения.

         - Препоръчвали ли сте на царя генерал Борис Димитров за шеф на жандармерията?

         - Препоръчвах го като честен човек за началник на Военното училище, но царя го назначи за шеф на жандармерията.