Jump to content

XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-1


Iskri4ka

Recommended Posts

XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО 

НА УЧИТЕЛЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ: 

         Вергилий Кръстев: Следващата поредица е записването на Словото на Учителя. Отначало говорихте за сестрата на Учителя. Как се казваше тя?

         Елена Андреева: Мария.

         В.К.: Мария. Сега тя често ли идваше в „Парахода"?

         Е.А.: Идваше самолетния сезон, когато тя оставаше в „Парахода" да ни го пази, пък ние отивахме на Рила.

         В.К.: Добре де, какво отношение имаше към Учителя, като към Учител или като към брат? Обикновен брат по плът?

         Е.А.: Петре Му викаше, сега какво ще ти кажа, щом Му викаше Петре?

         В.К.: Петре, Му каже.

         Е.А.: Тя нямаше отношение като към Учителя, не Го познаваше. He.

         В.К.: Тя идваше така понеже има много хора.

         Е.А.: Не, не, тя идваше като при брат.

         В.К.: Като при брат.

         Е.А.: Като при брат идваше.

         В.К.: И Той как се отнасяше към нея?

         Е.А.: Не, много хубавичко така сърдечно, хубаво както към сестра, както към всички. Не, не се различаваше.

         В.К.: Не се различаваше.

         Е.А.: Не правеше различие между нея и другите, не.

         В.К.: Веднъж ми казаха един случай. Тя отива да Му иска кафе. Той й казва: „Нямам кафе". Отива да Му иска кафе, нали да си пият кафе, да си гледат. Той й казва, нямам кафе. И тази сестра, която присъства, Учителят й се усмихва и казва: „Имам кафе, ама тя се похвали пред другите: Сега отивам при брат си за да взема кафе".

         Е.А.: А-ха. Е виж, понеже лъжа има, затуй.

         В.К.: Иска да се похвали пред другите, че от брат си ще вземе кафе.

         Е.А.: Затуй Учителят така да постъпи.

         В.К.: Та ми го казваше тази, която е присъствала на този случай.

         Е.А.: Да, защото Учителят от всичко най-много мразеше лъжата.

         В.К.: Не, тя не лъже, но после иска да се изтъкне с брат си Петър.

         Е.А.: Е, извинявай пак е лъжа.

         В.К.: Тя отива при Него и казва, може ли Петре кафе да ми дадеш да направим? Учителят казал: Нямам кафе. Ха, ха... А сестрата, която седи слуша. Той се усмихва и казва: „Имам кафе, но тя се похвали на другите, сега отивам при брат си, за да донеса и направя кафе".

         В.К.: Четем за Граблашев. Този случай Граблашев нали лично Ви го е разказал, така ли?

         Е.А.: Лично.

         В.К.: И сега какво е твоето мнение за цялата тази история, за тази екскурзия и т.н. Сега на физическото поле или в друго поле?

         Е.А.: На физическото. На физическото поле. Граблашев заедно отива с Учителя.

         В.К.: Да не би да го е поставил така на друго поле?

         Е.А.: Не, не, на физическото поле. Аз бях убедена, Граблашев е бил там, присъствал е на разговорите с другите мъже.

         В.К.: Аз останах с впечатление, че те са били заедно и вероятно Учителят го е извлякъл от тялото си и са пътували. Е.А: Не, не, не.

         В.К.: Само на физическото поле.

         Е.А.: На физическото поле е било.

         В.К.: На физическото поле.

         Е.А.: Да, чака ги там лодка на брега.

         В.К.: Защото по това време Той превежда от английски Граблашев, пак един такъв случай с един адепт.

         Е.А.: Е, може това, е може да е това.

         В.К.: Как един легнал под едно дърво заспал и как го извличат нали, значи той го описва, да не би да е по същият начин.

         Е.А.: Не, не, не.

         В.К.: Значи с физическото си тяло.

         Е.А.: Виж какво, там са били на една маса кръгла и само мъже и говорили на друг език, който Граблашев не разбирал.

         В.К.: Значи абсолютно сигурно, че ти си го разбрала.

         Е.А.: Така го разказа той.

         В.К.: Аз точно това исках да разбера. Защото аз все се колебаех, да не би да е в друго поле, с друго тяло.

         Е.А.: Не знам дали е така.

         В.К.: Така. Четем: „В нея Той постави Слово на своята бъдеща работа". Един брат ми разказваше, че „Наука и възпитание" била дипломната работа на Учителя. Това Галилей го разказваше.

         Е.А.: Галилей го каза.

         В.К.: Аз също съм чувал от него.

         Е.А.: Да. Имат предположенията, които ги казват като реалност.

         В.К.: Може да е така, но ние нямаме данни.

         Е.А.: Е нямаме, да.

         В.К.: Сега четем: „В 1897 год. издава „Хио-Ели-Мели-Месаил" тая книжка". Там има много санскритски имена, правил ли е някой опит да се преведат, какво значи, що и как?

         Е.А.: He.

         В.К.: Какво значи Хио Ели Мели Месаил?

         Е.А.: Не знам.

         В.К.: Аз понеже го знам какво значи, са ми го казвали: Зная го аз какво означава, веднъж ми го каза един, но...

         Е.А.: Не го знам аз. Аз не знам какво е.

         В.К.: Тука. Става въпрос за френологическите карти, които е правил Учителят. Имате ли вие от тия карти? Виждали ли сте ги?

         Е.А.: Виждала съм.

         В.К.: Имаш ли от тях, тия карти, някоя карта?

         Е.А.: Нямам у мене.

         В.К.: Щото трябва да има някоя карта, за да се види какво, що и как?

         Е.А.: Виж какво, чакай, тя къде остана картата? Не знам.

         В.К.: В тия неща, които аз взех нямаше карта.

         Е.А.: Нямаше ли?

         В.К.: Нямаше карта. Нямаше.

         В.К.: Френологическа карта нямаше. Щото тя е.

         Е.А.: Значи не е останала у мен.

         В.К.: Трябва да намерим някъде някоя карта за да се покаже.

         Е.А.: Имаше, имаше френологическа карта, ама.

         В.К.: За тези френологически карти Борис ми разправяше, че Иларионова имала към 200 карти и се уплашила, и ги изгорила.

         Е.А.: Това не ели простотия?

         В.К.: Да. Че върви не в гората, а по хората. Какво можеш да направиш? Нищо не можеш да направиш.

         Е.А.: Е, какво има страшно, та това са карти. Карти такива.

         В.К.: Карти френологически. Това няма нищо.

         Е.А.: Нищо няма.

         В.К.: Няма да се разбере нищо.

         Е.А.: Нищо и толкоз.

         В.К.: Уплашила се и дошъл голям страх.

         Е.А.: Страх.

         В.К.: Голяма работа е страхът.

         Е.А.: Така се боря със страха. Много, никак не искам да съм страхлива.

         В.К.: Да, но всеки човек повече или по-малко е страхлив.

         Е.А.: Страхлива съм бе! Мен ме е страх, например сега да ходя сама.

         В.К.: Е, всеки го е страх за нещо.

         Е.А.: Как?

         В.К.: Всеки го е страх за нещо.

         Е.А.: Страх.

         В.К.: Четем: „От самите печатани беседи и лекции се вижда, че те са оставени почти така както са дешифрирани".

         Е.А.: Да.

         В.К.: Това са първите лекции, така ли?

         Е.А.: Първите лекции и беседи.

         В.К.: През времето на Гълъбов с книгите „Сила и живот?.

         Е.А.: Не, беседите на Гълъбов са абсолютно правилно изработени. Щото той е бил стенограф в Народното събрание и в съвършена форма ги е дал. Нищо не е променено.

         В.К.: Аз като гледам серия I, II, III, IV, V „Сила и живот" просто чувствам вече Словото на Учителя и се вижда и се усеща, че идва направо от Висините. Сега тука вече е оригинала. Но тука казваш, че от самите печатани беседи и лекции се вижда, че те са оставени почти така както са дешифрирани.

         Е.А.: Ама първите само.

         В.К.: Те са „Сила и живот" и I и II година на лекциите от Общия клас.

         Е.А.: А, само тях. Само за тях е това вярно.

         В.К.: Четем: „В 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия".

         В.К.: Каква е тази комисия?

         Е.А.: Комисия от братя.

         В.К.: Кои бяха тия братя?

         Е.А.: Които бяха така като най-интелигентните.

         В.К.: В тия години са възрастните братя.

         Е.А.: Е, възрастни - Петко Епитропов, дядо Благо, Иван Радославов беше. Епитропов, той беше повече в други работи.

         В.К.: Значи дядо Благо и други.

         Е.А.: Знаеш ли кои бяха още? Двама братя от София, ама не им знам имената. Ех, братя, изтъкнати братя, които минаваха за такива.

         В.К.: В първите години те са по-интелигентни били, учители в гимназиите.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Добре. Четем: „Тези, които се печатат в провинцията, на тях Паша само прави една коректура?"

         Е.А.: Да.

         В.К.: Поради това, че няма възможност Паша да ги провери, така. А в София се правят по три коректури.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Тя ги взема, преглежда ги, връща ги и т.н.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Четем: „При приготвянето на беседите Паша ги пишеше на ръка. При това тя почти преразказваше беседите".

         Е.А.: Виж сега, гледай, не иска Паша това, което съм казала така: „преразказваше беседите".

         В.К.: Тя не иска този израз.

         Е.А.: Израз, да.

         В.К.: А то така ли беше?

         Е.А.: Ами как да ти кажа сега, тя каза, че е редактиране това.

         В.К.: Кое е редактиране?

         Е.А.: Гена Папазова казва, че аз съм го казвала преразказване, пък тя казва редактиране на беседите.

         В.К.: Да, ама ако ги съберем беседите, които са печатани 1925, 1926 год. с печатаните в 1940 год. и сравним, ще видим, че не може в един и същи ден да има такива беседи.

         Е.А.: Има ги.

         В.К.: Дето не можеш да познаеш страницата, какво е написано преди и след това, след 15-20 години, защото е преразказано.

         Е.А. И аз така мисля.

         В.К.: Че то си е преразказване. „Ние при дешифрирането пишехме беседите така както Учителят е изказал". Значи аз доколкото разбрах, че при дешифрирането от стенограмата вие сте си изпълнили задължението си точно, буквално.

         Е.А.: Аз лично, и Савка и Паша така при нас уговорено беше. Ние бяхме се уговорили, няма нищо да променяме, защото после се редактират.

         В.К.: По-нататък четем: „После при редактирането на беседите и лекциите известни промени правеше Паша, като се водеше от наставленията дадени от Учителя". Тя на ръка ги правеше, така ли?

         Е.А.: Да. На ръка ги правеше.

         В.К.: После ги преписваше на пишеща машина.

         Е.А.: Не на пишеща машина, не, направо ги даваше на печатницата.

         В.К.: На ръка както са.

         Е.А.: На ръка както са написани.

         В.К.: Това е много голяма работа?

         Е.А.: Много голяма. Но е така.

         В.К.: Тука независимо от забележките, които имаме, да питаме как са нещата, но това е един много голям труд.

         Е.А.: Много е трудно. Вижте, Паша беше един от работниците абсолютно предадени на Делото.

         В.К.: Защото например аз преди 15-20 години се занимавах с тази работа. Лично аз намерих беседи в един и същи ден, нали, напечатани в различни издания по години, от първата страница изобщо не можеш да видиш нищо общо.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Тя понеже е забравила, че е печатано и след 20 години отново ги преработва, тя е забравила, че са пуснати тия на печат. В Пловдив има печатани такива беседи.

         Е.А.: Има, има.

         В.К.: Значи това се дължи на така нареченото редактиране или преразказване.

         Е.А.: Да. То всеки човек, който може да провери, да сравни, вече ще разбере дали е редактиране или преразказване.

         В.К.: Мен ме интересуваше начина, по който ставаше.

         Е.А.: Е, казвам ти.

         В.К.: А как са фактите, всеки може да провери и да си извади съответно заключение.

         Е.А.: Сега, не мога да кажа. Аз мисля сега да проверя и тука да зачертая навсякъде дето съм писала в ръкописа си думата редактиране. Да.

         В.К.: Ще кажеш, има ги.

         Е.А.: Има ги. Виж сега. Ами, ако вземеш първата годишнина на Общия клас „Трите живота" и второто издание, ако го видиш.

         В.К.: Те са различни неща.

         Е.А.: Абсолютно различно.

         В.К.: Това си е преразказване. Кой каквото иска да каже.

         Е.А.: Е, сега, щом е така ти малко ми успокояваш съвестта.

         В.К.: Реално точно са нещата така. Ще кажеш: Братя и сестри има две издания. Много книги има по две издания, аз го казвам преразказване, впоследствие и след време хората ще проверят преразказване ли е, редактиране ли е, или пък ще намерят някоя друга дума да му сложат. Фактите са си факти.

         Е.А.: Е, да.

         В.К.: Мен ме интересува начина по който ставаше. Начина.

         Е.А.: Е, казвам ти, начинът е само този. Тя иначе пишеше на ръка всичко.

         В.К.: Четем: „Най-често сме задавали въпроси за темите, които Учителят е давал в беседите". Впоследствие вие го питахте нали?

         Е.А.: Да. Най-често, защото виж, каже нещо и ние не сме го чули и аз лично съм ходила много пъти да питам „Учителю в тази беседа казахте това и това. Как стои въпроса?" За точност.

         В.К. Четем: „В работата си Паша в началото беше подпомогната от нейната сестра Ана Теодорова". Сега Учителят й предложил да захване, тя отказала, така ли?

         Е.А.: Да.

         В.К.: Не е могла да се справи или какво?

         Е.А.: Е, сега Гена Папазова каза, че не е било така, пък аз го знам така от Паша. Не, тя не се захвана. Не се зае да редактира беседите. Разбираш ли?

         В.К.: А тя не посмя да редактира.

         Е.А.: А, това е моето впечатление.

         В.К.: Да променя.

         Е.А.: Да.

         В.К.: А-а тя може би затова не се е захванала. Имала е страх Божий от Словото.

         Е.А.: Не, казвам ти. А моето впечатление е, че тя не посмя, да.

         В.К.: Четем: „Учителят дал една беседа на Георги Радев да се опита да я редактира, но той след опита се отказа".

         Е.А.: Да.

         В.К.: От него лично ли го знаеш или?

         Е.А.: Да. И Борис също.

         В.К.: И за Борис, да.

         В.К.: Имало някой и други желаещи, но за тях пък Учителят казал, че не е лъжица за тяхната уста. За кои ставаше въпрос?

         Е.А.: Беше за Катя Зяпкова.

         В.К.: Катя Зяпкова, че не е лъжица за нейната уста. Това е.

         В.К.: Четем: „В 1921-1922 год. Паша я преместиха от София в Русе за наказание, защото държала беседа на ученичките и им говорела за идеите на Братството". Тя колко време остана там?

         Е.А.: Само една година.

         В.К.: Само една година. Тя от тука как, уволниха ли я, дисциплинарно ли я уволниха?

         Е.А.: Не е, не я уволниха, изгониха я само от София и тя беше учителка, а после не й дадоха място.

         В.К.: Не й дадоха място. Значи тя стоя там само една година.

         Е.А.: Само една година, да.

         В.К.: През това време Савка остава тука.

         Е.А.: Савка и аз. Двете бяхме. Брат Радославов ме предложи на Учителя, понеже Савка беше млада, Савка не беше много опитна така.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...