Jump to content

РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ


Iskri4ka

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ

         В живота си имаш само един път, по който може да вървиш. Краят на тоя път е ученикът, белият връх, Бог. Само тях можеш да желаеш, да се стремиш да ги добиеш и да бъдеш свободна. Всяко друго желание ще ти донесе скръб в края, колкото добро и благородно да ти се показва. Ти може да се отбиваш в хиляди странични пътеки, може да изпитваш голяма радост или удоволствие, но в края ти ще имаш разочарование.

         Аз съм жива душа, а душата ми може да бъде задоволена от Бога - затова Той е цел в живота ми. Той е в мене, около мене и навсякъде. Постарай се всеки миг да Го откриваш в своята мисъл и в сърцето си и да направиш това което от Него излиза. Това е постоянната ми работа. В мене се проявява живота на цялата природа, от най-нисшето до най-висшето и всред тоя разнообразен живот да намеря основната идея, която го осмисля, дава му смисъл, цел, съдържание, хармония и форма.

         За да скъсам всички вериги на миналото, трябва да престана да мисля, да съдя, да го преценявам. Знанието не иде от преживяната опитност, а от светлината, която Бог ми е дал, след като съм преживяла една скръб, която е намалила, скъсала една верига на миналото.

         Безпощадна да съм към всички мисли и чувства, които ме свързват, повръщат към старото. Никаква мисъл за това, което е било, защото не може да го измениш.

         Да не мисля и за бъдещето, защото и то не е в моите ръце. Бъдещето е в ръцете на напредналите същества, на тия, които ме обичат - те ще ми дадат само светло, добро и благо.

         Докато аз не добия ум светъл без никаква сянка, докато и зад най-голямото зло не видя доброто, за което Бог го е допуснал, аз съм в стария живот. Докато не добия сърце чисто, докато при всички положения в живота и при най-големите скърби и най-големите радости сърцето ми не е тихо и спокойно, когато трепти от благодарност към Бога, тогава съм направила първата стъпка на ученика. Всяко нещо, което нарушава моя светъл ум е сянка - не ми е потребно. Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно. В живота само без Бога не мога. И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост.

         Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство. Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без болка.

         Когато мога да разреша едно противоречие, един Божи лъч присъствува в ума ми. Когато мога да изляза от недоволството, свързана съм с Бога. Не мога ли да направя това, да се моля, докато Божията виделина ме озари? Разрешението на всички въпроси мога да го намеря в Бога, който живее в душата ми.

         Да намеря в себе си една неподвижна точка, на коятo да се опре моят ум и моето сърце, която нищо в света да не е в състояние да я поклати.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...