Jump to content

І.5. БАНЯТА


Recommended Posts

5. БАНЯТА

Да! На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко. Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума.

 

Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ. Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други. И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня.

 

Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва. Обичаше техническите инструменти. Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил. На Изгрева той беше домолюбеца. Врати, прозорци, осветление, отопление той поддържаше в изправност.

 

Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване. До известна степен белосаният Изгрев бе негово дело. Разбира се, цялата техническа дейност имаше известна опора в неговия добър и благ характер. Ако трябва за някого от Изгрева да се каже, че е представител на добрите братя - това е Димитър. Нещо повече. При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва:

 

- Това е един добър брат! Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата.

 

Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа. Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми. До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин.

 

За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен усет и сръчни ръце направиха банята.

 

Ето повода.

 

Рилските езера станаха център на Братството от по-високо измерение. УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини. Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен концерт около буен огън.

 

Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци. Динамичен и високо идеен бе живота на рилчани. От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по кухня, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек. За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда. Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно.

 

УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос:

 

- А къде ще я построиш?

 

- Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята.

 

- Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро!

 

Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа.

 

Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова!

 

Димитър е от първите, които заминават на Рила.

 

За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група.

 

Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите.

 

Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.

 

Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва:

 

- Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...