Jump to content

ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК


Recommended Posts

30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Трябва да припомним, че от УЧИТЕЛЯ бе искана твърде строга дисциплина, която се спазваше от учениците на специалния и общ клас, а така също и от посетителите, които се интересуваха от словото. В поредица от начални беседи и лекции, а така също и по време на някои от съборите, много часове са посветени на ред правила и упътвания, необходими за хармония и ред, за добра и полезна работа. Учениците и слушателите трябваше да заемат своите места преди уречения час. Няколкото минути се използваха в песен, или мълчание. Песента и медитацията освежават душата, освобождават духа от ежедневието. Съзнанието, облекчено от грижи, по-лесно възприема новата мисъл, новото чувство, новите идеи. Разбира се, мнозинството спазваше искания ред. Но имаше и нарушители. Те закъсняваха и по няколко минути, и по-дълго време. Не бе прието да се правят бележки. Провинилите се трябваше да се убедят в изискания ред и сами да си наложат дисциплината.

 

Учениците знаеха, че същата дисциплина се спазва и от невидимите същества, посещаващи школата; не е в духа на общата хармония безредието. Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина. Тези същества бяха бляскавата ограда, която не бе лесно преодолима от неподготвените духове. В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи.

 

Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ.

 

Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце. Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие.

 

За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас.

 

Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба.

 

Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли. Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с бялата възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно.

 

Ние изтръпнахме от дързостта и нахалството на животното, което не се посвени да наруши приетите норми за приличие на школата. Най-много тръпнеше от вълнение брата, който бдеше за добрия ред в класа и допусна да го надиграе един котарак. Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха. Ние отчитахме своето безсилие. Очаквахме поведението на УЧИТЕЛЯ.

 

А Той, когато котаракът направи скока и се метна на бялата възглавница, обърна поглед, леко се усмихна и продължи да довършва геометричния чертеж. Фигурите бяха изписани, ъглите бяха означени с букви, пергела и линията бяха сложени на малката масичка, а УЧИТЕЛЯТ продължаваше да оглежда ту нас, ту котаракът и промълви:

 

- Вие не го пускахте, но той влезе. Не само, че влезе в клас, но избра най-високото и най-хубавото място. Знаете ли откога очаква той този момент. В него сега е приютен духът на един от заминалите български владици, който отдавна прави опит да влезе в школата. Съществата от горе не го пускат. Никой от вас не го приема, а проявява интерес към новото учение и иска да го чуе с ушите си, а няма такива и страда. Не само това, но владиката няма и оформено тяло, за да възприема Словото и Божествената мисъл. Виждам го как обикаля салона и търси начин да влезе. Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум. Освен това котаракът използва погрешката на закъснелите и влезе в салона. А сега, владиката наедно с вас ще слуша лекцията. Котаракът е полузаспал, само е излъчен...

 

Лекцията продължи. Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един владика.

 

Ето някои от мислите в лекцията:

 

„Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие.

 

Нека мъдростта бъде подтик - да търсите Царството Божие и Неговата правда.

 

Бъдете проводници за идването на Царството Божие на земята.

 

Нека истината бъде подтик за изпълнението на Божията Воля.

 

Да прославим името Божие с любовта.

 

Да въдворим Царството Божие с мъдростта.

 

Да изпълним Божията Воля с истината.

 

Да носим мир за всички хора на земята."

 

От тази лекция останахме доволни ние. Вярваме да е бил доволен и гостенина - владиката.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...