СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА

[valiamaria]

Д. Антонова

СЪРЦЕТО

То тупа в гърдите, говори безспир,

пулсира и пее и вечно тупти.

Със ритъма вечен на всички звезди

живее и пее: Обичай, люби!

 

Градина от свежи, уханни цветя,

то пей на живота велик песента.

Там слънцето грее и в багри блести,

и изворът блика: Обичай, люби!

 

Не чуваш ли в него великия зов

за обич към всички, за Светла любов?

Сърце, със сърцата си свързано ти,

ти слънце в слънцата, обичай, люби!

 

В симфония звездна ти тон си велик,

ти звук си от песен, ти чудно сърце!

Бог първи запея, о, чуваш ли ти?

Бог пее във тебе: Обичай, люби!

 

Усмивка изгрява на детски уста,

възкръсва там образ лъчист в красота.

Не си ли го спомняш? Към тебе зове:

Родени сме ние в безкрайно небе.

 

Видяхме се първо сред златни слънца,

красиви, щастливи, на Бога деца.

Със ритъма вечен на всички звезди, чуй,

пее сърцето: Обичай, люби!