valiamaria Публикувано 24 Ноември, 2011 Сподели Публикувано 24 Ноември, 2011 ВСЕ ТЯ Понякога с наивна простота ме гледа тя през две очи, о, колко доброта трепти в тия чистите зеници. Познавам я — навсякъде е тя: блести във капката роса, в лазурно утринно небе, в невинната усмивка на дете. Познавам я в далечните звезди, към тях заплетени мечти, в летежа смел на горд орел и в песента на бури и вълни. И в пъпката на розов храст трепти, в надеждите на златни ниви, в молитвата на труженик, отправил взор към слънчев диск. Все тя единната от векове! сърцето тихо я зове: Неизразима красота... бездънен, бликащ извор — Любовта. S. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване