Jump to content

ІІІ.86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА

Като цигулар - изпълнител, с най-голяма радост участвах в струнен квартет за камерна музика - както винаги е било предмет на старателни занимания, още когато бях гимназист. На Изгрева идеята за формиране на струнен квартет се зароди тогава, когато се срещнахме още веднъж с нашия приятел - д-р Филип Стоицев.

 

С него съм музицирал през ранните години на нашето детство и юношество. Като добър, обучен цигулар той бе концерт - майстор на ученическия оркестър през целия гимназиален курс в Пловдив. През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот. Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме концерти както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени.

 

В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело. През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър. Подготовката на квартета вървеше добре и ние се готвехме за концерт към края на есенния сезон. След една репетиция, която проведохме в дома на Светослав Марчинков, Учителят ме прие на разговор в приемната, като поиска да споделя нещо повече за челиста на квартета. Разказах Му.

 

Светослав Марчинков беше концертиращ челист, който е изнасял концерти у нас и в чужбина. През време на едно от турнетата му в Швеция, той се запознава с девойка на зряла възраст, сключва брак с нея и се завръща в България. Ражда му се дете. Ние бяхме поканени за репетиция на квартета в неговия дом. Репетициите на квартета се редуваха една след друга и оформихме репертоара на концерта. На последната репетиция жена му слушаше внимателно. Изпълнението ни бе на професионална висота. Тя бе изненадана, остана много доволна и горда от нашето изпълнение. Репертоарът ни бе класически.

 

Докладвах на Учителя, че вече сме готови, денят на концерта бе разгласен и той бе изнесен на 14 ноември 1943 година в салона на Изгрева. Беше неделя и след беседа изнесохме концерта. Учителят беше много доволен. След концерта Учителят прие музикантите и ни благодари, след което каза: „Всички бяхме на концерта в салона, чухме изпълнението и се радвахме на хубавата музика. А сега се приберете, защото след малко ще почне друг концерт, но този път, от небето." Учителят погледна нагоре и видяхме погледа Му, с който Той наблюдаваше понякога американските и английските бомбардировачи, които изсипваха бомбите си над София. Ние потреперихме. Напуснахме стаята на Учителя и съобщихме на всички. Мнозина от нас напуснаха Изгрева. Учителят с една група се запъти към Симеоново. В тази група бях и аз. Към 12.30 часа до нас долетя тътена на самолетите. Обърнахме се и видяхме как София започваше да гори и да се издигат пушеци и дим от разрушените къщи. Концертът бе започнал над небето на София. За него също имаше диригент, участници и съответен репертоар. Над София в този ден бяха хвърлени 327 бомби. На следващия ден бяха публикувани имената на убитите и ранените. Би Би Си съобщи по радиото, че София е важен военен и икономически обект, за да оправдае бомбардирането й.

 

Ние бяхме се отдалечили от София и приближавахме Симеоново. Учителят поспря, обърна се, вдигна бастуна си и посочи запушеното небе над София. „Виждате ли всичко това? Аз 20 години предупреждавам българите, че това ще им дойде над главите. Те не ме послушаха. А сега предупреждавам и тия, които са изпратили самолетите, че това непременно ще им се върне над главите. Това няма да им се размине. Те извършиха посегателство пред Дома Господен."

 

Ние слушахме, записвахме и леко се отдалечавахме от София. Вече сме в Симеоново и се изкачихме на една поляна под горичката. Там отседнахме. Така прекарахме целия ден. Учителят преспа в Симеоново в една от стаите, които бяхме наели. На следващия ден ние се върнахме в София.

 

Изминаха години и десетилетия. От време на време препрочитахме записаните думи в нашите тефтерчета. Едни от нас дочакаха да се сбъднат много неща, които бе казал Учителят. Други пък ще дочакат да се сбъдне и онова, което не стана по наше време. То ще стане във ваше време. Тогава ще видите и разберете цената на тези два концерта, които бяха изнесени в неделя на 14 ноември 1943 година в София. Единият бе в салона на Изгрева, а другият

 

бе по обед, над небето на София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...