ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

[Iskri4ka]

94. БУРНИЯТ ДЕН

След сутрешната беседа Учителят ме извика. „Тръгваме веднага. Повикай и брат Боев! Но не се бавете."

 

Не дочаках друго поръчение. Изприпках до брат Боян. Заварих го неподготвен, но той бързо облече светлия шлифер, нахлупи светлата си шапка, грабна незатворената си чанта и веднага тръгна след мен. Учителят ни чакаше. Нямах никакво време да се отбия при Савка и да подредим нещо за из път. Тръгнахме през гората. Крачехме бързо и енергично. Брат Боян често изоставаше поради болния си крак, но упорито поддържаше бързата походка на Учителя.

 

А денят беше бурен, ветровит, начумерен. Витоша димеше от нескончаеми облачни вихрове. Мощни въздушни потоци се стичаха по склоновете на планината. Напорът на вятъра затрудняваше походката ни. Към Витоша тъмното небе се поразкъса. Слънцето като че ли очакваше този процеп на облаците и ни озари със светлина. А над нас бурни, кълбести облаци. Заръмя дъждец. Не беше дъждец, а облачен прашец. Мъхестият лоден на Учителя заблестя от облачния прашец. Светлината заигра по лодена и блеснаха цветовете на дъгата. С брат Боев по-добре виждахме играта на светлината. Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота.

 

Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Не се допирай! Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате."

 

Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с облачния прашец над лодена на Учителя продължи дотогава, докато прозореца над Витоша към слънчевите лъчи бе отворен.

 

Когато наближихме селото, тежкият облак наново похлупи Витоша и бурята забушува с предишната сила. Заваля, но не силен дъжд. Влязохме в селото и малко преди училището Учителят поспря и ме запита: „Може ли нейде да закусим топло мляко? Имаш ли познати?" Отговорът ми бе положителен. Съвсем наблизо имах познато семейство, от които сегиз-тогиз получавах мляко. Похлопахме в този дом, стопанката ни отвори, влезнахме в една стая, в дъното имаше огнище, над него, на веригата висеше един котел с мляко, което завираше. Стопанката наля от топлото мляко в паници и ни го поднесе. Навън бурята бушуваше.

 

Бурята на войната навън също бушуваше. А в този бурен ден Учителят се качи в Симеоново. Тук трябваше да разреши един важен въпрос. Как бурята на войната да премине. Цяла нощ бяхме на топло. Сутринта бурята утихна. На следващата година бурята на войната премина през България и се занесе на запад.