ІІІ.96. ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО И ВРЕМЕТО НА ДОБРОТО

[Iskri4ka]

96. ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО И ВРЕМЕТО НА ДОБРОТО

В началото на май 1936 година срещу Учителя бе извършено покушение. Две нарочно избрани и изпратени лица нанесоха побой на Учителя. Случи се така, че едното лице влиза в салона, а другото го охранява отвън. Учителят по това време е в салона с един брат - Иван Кавалджиев и разговарят. Лицето се приближава и започва да нанася юмручни удари по главата на Учителя, след което се оттегля. Лицето на Учителя е окървавено от порязаната ръка на побойника. Понеже салонът е бил заключен, той с ръка счупва външното стъкло на вратата, пъха ръката си през направения отвор и отключва вратата, за да влезне в салона. След като нанася побоя, двете лица бързо напускат Изгрева. Около Учителя се събират приятели. Всички са смутени и объркани и не знаят какво да правят. Установяват само, че лицето на Учителя е нацапано с кръв, както ризата и сакото. Всички мълчат. След малко Учителят сваля сакото, измива си ръцете и лицето, сваля ризата си и нарежда на една от сестрите: „Предайте дрехите да се почистят. Избегна се непоправимо зло. Злото е превърнато в добро. То ще принесе своя плод." Така Учителят разрешава последицата от станалото събитие. Същият ден Учителят споделя пред Симеон Арнаудов (дякона): „Те бяха решили да поставят адска машина в салона и да вдигнат във въздуха целият салон по време на беседа. Е, така по този начин се отървахме от взрива."

 

Ето, това беше непоправимото зло, което се избегна. Това ние го оценихме по-късно, след като проучихме пътя и на други действащи лица около това събитие.

 

На другия ден след обед сестра Йорданка Жекова идва да подреди приемната на Учителя. Като подрежда столовете, през малките перденца тя видяла един младеж, който се готвел да почука на вратата, вероятно за прием при Учителя. С поглед тя попитала Учителя - какво да прави: „Поканете го! Той Мене търси. Това е вчерашният младеж от побоя срещу Мене." Йорданка замръзнала от уплаха. Помислила, че този побойник отново идва да бие Учителя. Учителят повторно й казал: „Поканете го!" Йорданка отваря вратата и го поканва. Той бързо влиза в приемната и с бинтованата си дясна ръка поема десницата на Учителя, коленичи и разплакан я целува. Със сподавен глас младият човек моли за прошка. Последвал кратък и спокоен разговор, след което Учителят поднесъл ранна, хубава ябълка и му казал: „Велика е Любовта! Тя дълго търпи и прощава. Прощавам ти и Аз. Моли се Бог да ти прости, защото окултният закон е много строг в Дома Господен." Развълнуваният младеж, целувайки ръката на Учителя, напуснал стаята, а Йорданка Жекова чула думите на Учителя: „Само Бог може да превърне злото в добро!"