Jump to content

ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА


Recommended Posts

97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Ние продължавахме да се вълнуваме от тази предизвикателна дързост. Ние не можехме да се примирим с вдигнатия юмрук срещу лицето на Учителя. За стоварените юмручни удари върху лицето на Учителя ние нямахме никакво обяснение. Това доведе до смут между нас. Нали на Всемировият Учител бяха подвластни СИЛИ И ВЛАСТИ И ТОЙ УПРАВЛЯВАШЕ СЪДБИНИТЕ НА НАРОДИ И БЕШЕ ПОВЕЛИТЕЛ НА СВЕТА. Как бе допуснал да се извърши това покушение към Него? Ето че се върнахме с мислите си 2000 години назад, по времето на Христа. Знаехме как Той пое кръста на страданието и разпятието и го понесе към ГОЛГОТА.

 

Кожата на лицето, поела юмручните удари, бе издържала. Тя не се пукна. Подкожен кръвоизлив обаче бе оформен около очите. След време синевината се разнесе, но ние забелязахме, че настъпват по-дълбоки промени, които засегнаха говора и движението. Появиха се белези за десностранна пареза. Дясната половина на лицето имаше по-слаба подвижност. Говорът Му бе бавен, с чувствително замятане на езика. Десният крак и дясната ръка намалиха своята пъргавина. Между нас имаше лекари, които ни обясниха, че ударът е предизвикал кръвоизлив в лявото полушарие на мозъка. Ние знаехме, че Учителят много добре знаеше какво се е случило и какви са биологичните последици.

 

Въпреки това състояние, Той идваше на Клас, изнасяше лекции, приемаше посетители и разговаряше с тях. Ние виждахме Неговите усилия при походката и известни мудни движения на дясната Му ръка. Белезите на десностранна пареза бяха налице. Бавният и труден говор подсказваше за изменение на езика. Дясната страна на лицето не се движеше. Десните крайници рязко намалиха своята пъргавина. Той трудно движеше десния си крак. С дясната ръка вече не можеше да се храни, а си служеше с лявата ръка. Но продължаваше да изнася беседите Си. Говореше бавно и трудно. Настъпилите изменения не нарушиха Неговият мир.

 

Останахме крайно изненадани, когато в началото на месец юли (14 юли 1936 г.), без да са настъпили известни видими подобрения на здравето Му, Учителят поиска да посети Рила.

 

Да се организира едно летуване на Рила не беше лесно. Ние се подготвяхме месеци преди това. А сега за един, два дена трябваше да се качим горе. Бяхме определили Славчо Печеников да придружава Учителя по целия път. Това бе една трудна и отговорна задача. До Вада Учителят бе закаран с кола. Оттам пое пеш нагоре. Учителят се движеше трудно, подпираше се с бастун с лявата Си ръка и често почиваше. Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак. Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон. Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години.

 

Превалът е преминат, пред нас е първото езеро. Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера.

 

Учителят се опита да продължи, кракът Му стъпи на покрития влажен мъх и леко се залюля. Ние бяхме до Него и Го задържахме да не падне. Чак тогава Той прие без колебание да бъде качен на един от конете. Няколко здрави мишци Го сложиха върху коня. Един водеше юздата на коня, а други се движехме в страни, за да пазим Учителя от люлеещия се гръб на коня. Това не беше лесно. Най-накрая се възкачихме и отдъхнахме. Горе при езерото ни чакаха приятелите. Конят бе заведен до Неговата палатка. Помогнахме на Учителя да слезне и Той пожела да полегне на леглото.

 

Предстояха дълги, мъчителни дни. Той мълчеше и общуваше с дежурните около Него само с погледи. Но често тези погледи се придружаваха от едри сълзи, които се стичаха по бледото лице. На такава картина трудно се издържаше. Точно в тези дни възрастните приятели взеха решение да свалят Учителя в града, за да не би Той да си замине тука и да станем за смях на всички. Но ние, младежите, не разрешихме.

 

Двадесетина дни преминаха. Целият лагер бе обвит в мълчание и неизвестност. Сестрите, които Го обслужваха, бяха свикнали с безмълвието на Учителя. В своят бележник Савка Керемедчиева с академична последователност всеки ден отбелязваше Неговото състояние. След 20-я ден тя забелязва слабо доловима пластичност на походката. В неподвижната ръка се появяват някакви далечни опити за хватка на стола. Сълзи вече не пробягват по страните на лицето Му. Погледът Му става по-топъл и мил. Савка отбелязва в бележника си: Днес, повече искри на надежда.

 

Към 25-я ден движението не е тъй сковано. Стъпките са по-спокойни и отмерени. В бележника четем, че тя предлага на Учителя тефтерчето си, за да отбележи една свещена мисъл. Учителят прави опит с дясната си ръка да прихване писалката, но пръстите отказват да я задържат и тя пада на земята. На третия ден на тефтерчето е написана само една чертичка и опит да се до-изпише още една. На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов".

 

На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм. Вълненият бял шал е заметнат над едното Му рамо. Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката. Лицето Му е грейнало в радостна усмивка. Чуват гласът Му: „Поканете приятелите да се съберат долу при чешмичката, за да донесем вода за обяд." Радостта на всички около Него е голяма. Сутринта на този ден с дясната Си ръка Той е написал пред предишната дума „Любов" още две думички и те се четат така: „Бог е Любов!" Савка държи с двете си ръце тефтерчето и го целува. Възкресението е осъществено. Учителят бавно заслиза по стъпалата, заобиколен от приятели. Насядали сме около извора и пеем песни. Ликуваме не само ние, но ликува и цялото небе.

 

Не е беда, че ние не можем да си спомним днес дните на Христовото Възкресение. Онова, което ние преживяхме там горе, на Рила, дните на Рилската Голгота, дните на голямата скръб, дните на очакването, не можем да забравим. Дойде и Денят на Възкресението. Този ден бе 12 август 1936 година, денят в който бе написано в тефтерчето на Савка собственоръчно от Учителя: „Бог е Любов!" На 14 август 1936 Учителят слезе от Рила. Изгревът го очакваше. Бог е Любов!

 

От тези Скрижали започва Възкресението. Защото Възкресението се отнася за Божествения Дух и Божествената Душа. Амин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...