ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

[Iskri4ka]

107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

След заминаването на Учителя, още на 1 януари 1945 година бе избран Братски съвет, който да движи братските работи. Аз бях избран в Просветния съвет. Постепенно с времето всички въпроси се движеха и се разрешаваха от няколко човека. За най-голямо съжаление тези няколко човека не бяха подготвени за това. Първо - нямаха ценз за образование, нямаха ценз за специалността, която трябваше да защитават и накрая се дойде до една драма-тична развръзка.

 

Сега ще разкажа няколко последователни епизода, за да се види, че тези, които трябваше да решават някои проблеми на Братството, не спазиха основни окултни закони в Школата на Бялото Братство. А последиците накрая станаха известни. Днес Изгревът е разрушен и вече го няма. И което е най-важното - също и историята му не е написана. Затова трябва да се напише, че като го няма Изгрева, то да я има поне историята за него.

 

Той се казваше Никола Антов. Беше анархист и комунист. Затова, че не се подчиняваше на линията на партията на комунистите, той два пъти беше изпращан по шест месеца в концлагер от самите комунисти, за да го научат да се подчинява. Той беше председател на финансовия съвет. Счетоводители бяха Жечо Панайотов и след това Коста Стефанов. По едно време Никола Антов бе назначен като директор на печатницата на Изгрева. Получаваше заплата. Жена му Кина беше назначена като работничка в книговезницата, която също получаваше заплата и се водеше на служба, а това й осигуряваше възможност след време да се пенсионира. Така че Антов и жена му получаваха не големи заплати, но редовен доход. Антов си купува плат, поръчва един бял костюм и за най-голямо учудване, шивача му го ушива безукорно. Облича го и с него се явява на един братски празник. Целият свети като слънце. Белият костюм му лежи като излят. Усмихнат е и раздава насам - нататък усмивки и поздрави. Всички му оглеждат костюма и вместо да се зарадват, че му е ушит хубаво и че му стои добре, то срещу него се надига една вълна на озлобление. „Вижте го, с братските пари си ушил бял костюм, а ние нямаме пари да си купим хляб и картофи". Това вече не е завист и не е преминало озлоблението, а нещо повече. Решават, че на това положение трябва да се сложи край. А как да се сложи край, като той е директор на печатницата, председател на финансовия съвет, а жена му работи в книговезницата. Решават първо да отстранят жена му, но за да не прави впечатление, че това е насочено срещу нея, ръководството закрива книговезницата с мотивите, че книгите не се купуват, и че тя е на загуба. Оттук започват борбите и ожесточението между Никола Антов и останалите. Той им доказва обратното, че книговезницата може да работи. Накрая тя минава на самоиздръжка и след това е закрита. Антов им заявява: „Ако вие закриете книговезницата, ще ме обидите смъртно и ще ме направите враг."

 

Всички му се смеят зад гърба и са единодушни, че това не може да стане, защото той е сам, единак, а останалите са мнозинство. И че не може да се бори срещу тях. Един срещу всички. Това е невъзможно.

 

През 1956 година беше излезнало решение на Правителството да се направят финансови ревизии на всички религиозни секти и църкви. А ние се бяхме зачислили към църквите. Поради тези причини, а и поради други съображения, Никола Антов като председател на финансовия съвет и Коста Стефанов като счетоводител на Братството, правят доклад по финансовите въпроси на Братството от времето на заминаването на Учителя от 1.I.1945 до 9.VI.1957 година. Той получава разрешение от властите да се проведе такова събрание. Но има други, които са против четенето на този доклад. Те увличат и останалите. И тогава се случва най-невероятното. Разрешение за провеждането на събрание от властите е дадено от Никола Антов и това означава, че той трябва да го води. А Коста Стефанов трябва да прочете доклада си по финансовите въпроси. Но всички се наговарят, че трябва да му се попречи да води събранието. Затова се посочва от тях Илия Узунов да води събранието, а стенографката Елена Андреева да бъде протоколчик. Това е първото нарушение, което се одобрява от всички. Второто нарушение започва оттам,ченесе позволява да се чете доклада. Антов протестира за тези две нарушения. Вдига се шум в салона, започват да го освиркват, да дюдюкат срещу него. А един от присъстващите предлага една шмекерия, която се прилага от учениците от началното училище. Всички носят моливи и бележници. Този шмекер подсеща другите, че трябва да поставят моливите си на дървения под и с краката си да придвижват моливите нагоре-надолу по дървения под, и от всичко това се получава един невъобразим шум. Тогава Никола Антов и Коста Стефанов, след като виждат, че целият салон е настроен срещу тях и не им дават възможност да си прочетат доклада, то тогава те напускат събранието. Останалите започват да се изказват, а стенографката Елена Андреева е протоколирала всичко. След това общото събрание гласува резолюция, с която освобождава Коста Стефанов като счетоводител, а пък Никола Антов го освобождават като член на Братския съвет и като председател на финансовия съвет. А сега идва най-интересното. Резолюцията се изпраща до Комитета на вероизповеданията за извършената смяна. Но те не признават събранието за законно, също и резолюцията, защото разрешение за събранието има само Никола Антов, който е отстранен. Така че това се явява като вътрешен дворцов преврат, без да се признае и узакони от властите. На тяхно място се избират други двама човека - Никола Гръблев и Желю Ганев. Но властите не ги признават. След напускането на събранието Никола Антов и Коста Стефанов изпращат доклада си до финансовото Министерство, а те от своя страна изпращат ревизорите на Изгрева, след което следва ревизия и големият погром срещу Братството.

 

След като Никола Антов и Коста Стефанов биват изгонени от салона, след няколко дни той се запътва към салона, за да присъства на беседа, както се е случвало винаги. Но на вратата пред салона са застанали няколко човека и те не го допускат в салона, за да слуша беседата от Учителя. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов, Стефан Дойнов - последните двама са рождени братя на Борис Николов. Те не го допускат да влезне в салона. Казват му: „За такова куче като тебе няма място в тоя салон". А двамата са големи и яки и размахват ръце, все едно, че гонят побесняло псе. Никола Антов се отдръпва и вдига заканително юмрук: „Аз на този салон ще му сложа катинар! Защото аз толкова години като куче пазя Братството, а сега вие ме замервате с камъни като побесняло псе. Ще видите след време, кой е побеснялото псе и къде е глутницата". Той си тръгва, а всички наоколо му се присмиват. Дори се поздравяват, че са се отървали от едно голямо зло. Но идват ревизорите, правят ревизията, започва процесът и властите осъждат според закона закононарушителите. На салона му се слага катинар и вече никой не влезна в този салон. След това той бе разрушен.

 

Въпросното събрание стана на 9.VI.1957 година. Има протокол за него.

 

На процеса ме бяха писали свидетел, да каже, че след смъртта на Учителя Дънов аз съм бил очевидец и съм видял как намерените пари от Учителя са пренесени в дома на Манол Иванов още на 27.ХII.1944 г. Искаха да свидетелствам за тези думи. Но аз през това време не бях на Изгрева. Аз бях мобилизиран и бях на фронта в Югославия. Показвам им военната книжка, кога съм на фронта и кога съм уволнен, и че не съм бил в отпуска. Аз дори не при-съствах на погребението на Учителя. Аз бях на Изгрева, когато се изнасяха 40 дни на Учителя.

 

По време на процеса следователят като разбра, че съм финансов експерт и че освен мене има трима такива, които работят в държавни учреждения, направо се възмути. „Как е възможно трима експерти по финансови въпроси да има в Братството, а да са допуснали безотчетност и безотговорност."

 

Аз вдигам рамене и казвам: „Ние финансистите бяхме отстранени от ръководството още през 1945 г. Нас никой не ни питаше, а други взимаха решения. А какви са решенията, които са вземали, то е видно от документацията по ревизията." Следователят не можеше да си обясни това наше поведение. Трябва да споменем, че другите финансови експерти бяха: Митко Сотиров и Възкресен Атанасов.

 

Веднъж Никола Антов, заедно с Боян Боев се уточняват за някакъв проблем, решили как да се действа в случая. Но на следващия ден Боян Боев се отмята и прави точно обратното. Тогава Никола Антов отива при брат Боев и му иска обяснение. Боян Боев мълчи. Тогава Антов започва да го налага с бастуна. Боян вика от болка: „Стига бе, Антов, утрепа ме. Накараха ме насила да се отметна. Накараха ме. Не съм аз виновен." А Никола Антов крещи и вика: „Ти си бял брат, дал си обещание и си се отметнал. Сега ръката Господня те налага". След малко Антов напуска бараката и си отива вкъщи. Там има две сестри, които наблюдават и разказват после на останалите. Всички са възмутени от Никола Антов и искат да му запалят бараката, за да го няма вече на Изгрева. Но Антов научава за подготвения палеж и ги предупреждава: „Ако запалите бараката ми, ще изгори целият Изгрев и вас вече няма да ви има". Това уплаши мнозина. Спряха се. Оставиха го накрая Бог да го съди. А той взе, че доживя до дълбока старост! А други бяха, които бяха осъдени и лежаха в затвора. Ето една загадка за разрешаване. Много мъчна и много проста.

 

Дойде време, Изгревът бе разрушен и вече го няма. Пита се: Кой го разруши? Помислете добре и си отговорете сами. Властите с разрушението на Изгрева присъстваха на финала за разказа за белия костюм на белия брат.

 

Та внимавайте в бъдеще, когато някой се облече в бял костюм и се нарече бял брат, не му пожелавайте костюма, нито се опитвайте да му го съблечете, защото не знаете чий е той служител и каква служба изпълнява с този бял костюм. А по делата хората се познават кои са, кому служат и кой им е господар. Тази случка с белия костюм ще се повтори и по ваше време. Силите на противодействията са едни и същи, но по различни времена те действат по различен начин.

 

А силите на Съзиданието са едни и същи и действат по един и същи начин, защото съграждат и управляват живота.

 

Словото на Учителя се управлява от духа на Истината, който е Дух на Съзиданието. Амин!