Jump to content

ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ


Recommended Posts

109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ

В него имаше сила, която извираше от недрата на неговите корени, пуснали се дълбоко в родовете му. Силата му даваше самочувствие и го подбуждаше за подвизи. Силата му даваше живот на тези подвизи, които го тласкаха към гибел, но не го погубваха.

 

Като наблюдател на връх Мусала решава бос да отиде до връх Белмекен и да се върне. Отива и се връща с изранени крака. От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей. Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му. Той крачи уверено, без признаци на умора. Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря. Умората тегне. Дрямката - сестра на бялата смърт, притваря клепачите му. Той върви и нанася с юмруци удари по главата си, за да не заспи. След колко време и в какво състояние пристига той на върха, той не помни. Но когато блъсва вратата на наблюдателницата, с пресипнал глас казва: „Дайте ми да ям! Гладен съм." И припада на земята.

 

Друг път решава да отиде до Нова Загора. Качва се на велосипеда и на един дъх отива до родния си град.

 

Това са част от неговите подвизи на пътешественик. Един ден слуша беседа в салона. Учителят говори за възможното посещение на планетите. Разбира се, не физически, а с духовното си тяло човек може да посети която си иска планета. Нали е пътешественик по планините, той се приближава до Учи-теля и казва: „Учителю, готов съм да тръгна из пространството към планетите!" И сяда на стола в приемната, след като Учителят го е поканил, за да го придружи.

 

Учителят заема мястото си в плетения стол, скръства ръцете си, навежда глава и затваря очи. При такива случаи ние знаехме, че Учителят напуска тялото си и отиваше там, където трябва да ходи. Но в това време Игнат седи на стола. Изведнъж Игнат се уплашва, хваща с ръце главата си и се развиква: "Учителю, не мога! Не искам! Недей ме вдига нагоре!" След малко Игнат се успокоява, оглежда се и вижда, че Учителят седи на стола и е наклонил главата си надолу. Пред вратата на приемната е застанала една от стенографките и наблюдава целият случай. След малко Учителят изправя глава и се усмихва. "Ех, Игнате, жалко, че не ме придружи. Да знаеш само къде ходих и кои те чакаха, за да те посрещнат?" Игнат свива рамене. „Учителю, за такъв подвиг още не съм готов". „Ех, Игнате, остани си с твоите подвизи по планините, защото за много хора от Изгрева твоите подвизи са една несбъдната мечта."

 

Така Игнат си остана пътешественик по планините.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...