3.41. Трифон Кунев

[Iskri4ka]

41. Трифон Кунев

Има една снимка с Георги Томалевски, който изсича с длето върху камъка посоката север-юг на историческия камък с Трифон Кунев. Кой е Трифон Кунев? Трифон Кунев е роден в село Ъглен, Луковитска околия. Той иначе е писател, поет, наш приятел, който беше така също приятел на сестра д-р Дафина Кьорчева. Иначе, по убеждение политическо, е земеделец. След II-та Световна война, когато дойде в България комунистическата партия да управлява страната, той беше директор на Народния театър. Обаче, когато той забеляза с негови други съидейници - земеделци, социалдемократи, че комунистическата партия не управлява според принципите, с които тя декларираше, когато ще дойде на власт да управлява, то той реагираше и пишеше във вестник „Земеделско знаме" статии, озаглавени „Ситни, дребни като камилчета". По този начин той изобличаваше комунистическата партия и властта, за което той беше малтретиран, бит по улиците от изпратени младежи на комунистическата партия и беше изпратен в затвора. Обаче известно време имаше тука международна комисия съюзническа, от англичани и американци, и се проведоха избори. Той обаче, Трифон Кунев, беше в затвора. Неговата околия - Луковитска, без той да произнесе нито една дума за предизборна кампания го представи за депутат. Той разбира се е в затвора - затворник. Луковитска околия го избра за народен представител и тогава го освободиха за известно време и той продължаваше да пише тези уводни статийки на в-к „Земеделско знаме" - „Ситни, дребни като камилчета". Впоследствие излезнаха тези статии, събрани в книжка, но разбира се после бяха конфискувани. И втори път беше изпратен в затвора - в Сливенския затвор, но тогава съюзническата комисия не беше в България, да се намесва и да защитава. Така че той прекара известно време, 2 или 3 години в затвора, не мога да си спомня. Но той беше вече над 70-годишна възраст. Много допринесе за неговото освобождение писателят Людмил Стоянов. И разбира се след като бе освободен, той беше без пенсия, без средства материални, тъй като имаше една малка мелничка в село Ъглен, но това са доходи слаби. Така го прибра сестра д-р Дафина Кьорчева при нея и тя се грижеше за него до края на живота му. Той посещаваше Рилските езера с д-р Дафина Кьорчева. И когато излезна от затвора, от Сливенския затвор, аз се сближих с него и го питам: „Какво ще кажете за комунистическата партия?" „Някой - каза - ме питат, дали мразиш комунистите. Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля". И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен. Едната опитност е следната: „В килията бяхме седем души. Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря. На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията. Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в килията. Бяхме освободени от затвора." Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер." Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция. Разбира се килията много тясна, влага, вода, не може нито да седне, нито да се обърне - при едно такова физико - психическо състояние. Той извиква: „Господи!" и само след няколко секунди се отваря вратата и грозно, сурово, грубо пазачът му казва: „Излез вън!" Това ми разказа брат Трифон Кунев от неговото пребиваване в Сливенския затвор. Беше приел учението на Учителя и Словото Му.

 

„Молитвата е един апел към Небето и Небето отговаря на този апел. Чрез Молитвата човек образува връзка с Бога и това, което е у Бога, се предава у човека".

 

„При всички състояния, когато сме свързани с Бога, ние се свързваме и

 

със Силата Му, възприемаме Неговите светли мисли". (Учителят)