3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

[Iskri4ka]

53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

Когато се явява Учителят Беинса Дуно, Петър Дънов в България с беседите, било в двора на жилището Му на ул. „Опълченска" 66, било в отделни салони, взети под наем, където Той държи беседи, е станал вече известен на Православната църква. Православната църква остро негодувала и подела един неприятелски ход спрямо Учителя Петър Дънов, както в София, така и в цялата страна. Издала директива да бъдат преследвани всички онези, които са съмишленици на Петър Дънов. Лично с клеветнически и непочтени средства си служи църквата чрез пресата против беседите и Учението на Бялото Братство, изповядвано лично от Учителя Петър Дънов. До такава степен била ожесточена тази кампания, че най-после било решено да се свика съвещание от Св. Синод на Православната църква в присъствието на всички владици от страната, за да бъде изключен Петър Дънов и анатемосан от Православната църква. А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод. Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо.

 

Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал. Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство.

 

Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство. С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков. И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника. Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия. Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек!" Хазаинът му каза, че - той не пие - но понеже свещеникът малко недочуваше, повтори въпроса и хазаинът така, с по-висок тон каза: „Не пие, той е дъновист!" И след тази дума свещеникът се обърна към мен, а аз очаквах неприязнено за мене поведение от него. За голяма моя изненада, мога да кажа и за радост, той внимателно, усмихнато ме попита: „Наистина ли е това, което каза, че сте дъновист?" „Истина е." „Откога сте Вие в това Братство, тамо при г-н Дънов?" „След като дойдох в България от Белград от Югославия, оттогава съм в това Братство". „Тогава -казва, аз ще ви разкажа нещо историческо във връзка с Вашия Учител г-н Дънов. Тогава, вероятно вие сте чули, че в България Православната църква беше подела една неприязнена акция и дори жестока срещу Учението Му из цяла-та страна. И така се стигна до там, че Св. Синод се събра на съвещание, да бъде изключен и анатемосан г-н Дънов за Неговата дейност, с която Той руши Православието в страната. Обаче за моя радост, аз водех протокола в Св. Синод и това, което ще Ви разкажа, никой друг не знае, а именно: Варненският владика Симеон, като председател, изслуша всичките владици от страната и всички се изказаха отрицателно против Учението на г-н Дънов. И най-после взе думата самият председател - Варвенският владика Симеон и каза: „Изслушах вас всичките и Вашите отрицателни изказвания против този човек. Но трябва да знаете, че този човек няма никаква вина, за което Вие го обвинявате и го обвинява нашата Православна църква. Този човек няма никаква вина, а ние сме виновни за всичко това, че хората отиват при Него и да слушат Неговите беседи. Ние сме виновни, защото ние не сме дали достатъчно храна на нашите православни съмишленици. Това е моето убеждение и заключение по въпроса. Той не е абсолютно виновен, за това, за което Го обвинявате."

 

Ето това е пример за отношение към първопричината на конфликта.

 

„Сега минава една вълна, която трансформира целия обществен строй. Тя ще престрои цялата земя и мислите на хората. Животът ще получи ново направление. Бог ще преустрои света." (Учителят)