12_6 ЙОВ И НИЕ

[Albena]

ЙОВ И НИЕ

 

“Какво нещо е небето?” – Външният свят. – “Там ли живее Бог?” – Навсякъде живее Бог. Той е абсолютната разумност, неограниченото Начало. Значи където е разумността, там е Бог. Да мислиш, че Бог е вън от тебе и подобен на тебе – това е твой някакъв бог. Ако искаш да познаеш Бога, остави Го свободно да се проявява в тебе без никакво ограничение. Болен си – обърни се към Господа, веднага ще усетиш малка топлина в сърцето си, светлина в ума си и болката ти ще изчезне. Ако си беден, гладен – пак се обърни към Господа. Ще дойде някаква помощ отвън. Изпитанието на Йов ни показа как можем да намерим Господа. Преди големите си страдания Йов жертвуваше воловете си, овцете си и благодареше на Господа. Но след като изгуби всичко, нямаше вече какво да жертва. И тялото му се покри със струпеи. Йов викаше към Бога, молеше се, но отникъде не получи отговор. Той се разкая, осъзна всичките си заблуждения, вглъби се в себе си и там намери Господа. Тогава струпеите изчезнаха от тялото му и каквото беше изгубил – синове, дъщери, волове, овце, имот – всичко му се върна двойно. Казвам: всички ще минете през страданията на Йов. Ще минете през изпит, за да се освободите от заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намерите Господа, загубеното ще се върне двойно. Неизбежни са изпитанията! Ще стане голяма промяна във вас и като се обърнете към Господа, ще Го намерите вътре в себе си. Това е най-хубавото състояние, през което човек минава. Не се обезсърчавайте! Не се страхувайте от нищо! Трябва да минете през изпитанията, за да станете смели. Не е въпрос да страдаш за човешкото. Страдай за Божественото!(132, с. 205)

 

Любовта към Бога – това е най-голямото изкуство. Ти можеш да мислиш, че като обичаш Бога, Той все ще ти повери нещо. Докато не Го обичаш както трябва, ти ще имаш само обикновеното, което Той дава на всички хора – общото благословение. И тогава ти трябва да се задоволиш с него. Ако го нямаш, няма да роптаеш, а ще работиш над себе си. Когато се научиш да Го обичаш, тогава ще разбереш какво значи да бъдеш едно с Него и Той с тебе! Ти трябва да обичаш Бога! Въпросът на Земята ще вземе тогава друг характер. И когато викнеш Бога по този начин, тия противоречия, които сега съществуват на Земята, бурите в света – няма да бъдат бури за тебе. Сиромашията няма да бъде сиромашия за тебе, болестите няма да бъдат болести за тебе. Те са привидни само. Сиромашията за онзи, който обича Бога, е едно благо. И богатството е благо, и всичко е добро. Но онзи, който не обича Бога, за него сиромашията е едно страдание. Страданието за едного е благо за другиго. Питам сега: като четете праведния Йов, щеше ли той да бъде праведен, ако не беше минал през такива големи страдания? Щеше ли да бъде написано неговото име и да бъде той образец, да се ползват всички хора от него като образец? Ако той не беше минал през тези страдания, той щеше да си умре и никой нямаше да го знае, но в големите страдания той придоби едно богатство и се написа името му. И когато вие се намерите в едно голямо противоречие, четете Йов – там е разрешението! Най-първо Йов изгуби всичкото си им­не и капитал – и волове, и говеда, и деца, и всичко – първото положение; второто – къщата му се събори, след това синовете и дъщерите му – всички измряха, но и там не спряха страданията му. Дойде една болест – една проказа на тялото му, и след като изгуби всичко, оставили го вън на едно гноище и никой не се приближавал при него. Когато са дошли неговите приятели да го видят, три деня са седели при него в мълчание. Казват: “Горкият човек, какъв беше, с какво име, с положение, а сега на какво мяза! Дойде до това жалко положение!” Мнозина се запитвали защо са дошли тия страдания отгоре му. Вие не можете да си представите историята на този човек, който от висотата на положението, което е заемал, да падне толкова ниско! Той е бил като цар, а е слязъл до най-ниското положение, дето всеки го презирал. Има едно предание за него, че никой не се е приближавал при Йова. Кучета са ходили да ближат раните му. Никой човек не е смеел да се приближи при него, да не се зарази. Не се влиза лесно в Царството Божие!(92, с. 107)

 

Разказът за праведния Йов е окултен. В него се крие една вътрешна страна на живота. Вие не можете да си представите как Бог остави Йова в ръцете на дявола да го мъчи. Бог каза на Сатаната: “Щом искаш, можеш да изпиташ Йова. Първо ще му отнемеш всичкото богатство, после синовете и дъщерите му, най-после ще засегнеш и тялото му. Така ще познаеш неговата сила. Ще изпиташ любовта му към богатството, към децата му и най-после – към самия него. По-далеч от тези изпити няма да отиваш.” Като изгуби богатството си, Йов каза: “Бог дал, Бог взел.” Като изгуби синовете и дъщерите си, пак каза: “Бог дал, Бог взел.” Обаче като заболя и тялото му се покри със струпеи, той не каза както в първите два случая, но прокле деня на раждането си. Това беше една тежка служба, която той трябваше да свърши. Понеже в първо време не разбра какво се иска от него и как да изпълни службата си, той каза: “Проклет да е оня ден, в който ме поставиха на тая тежка служба!” Казвате, че не е божествено да проклина човек съдбата си. С това искате да кажете, че Йов е бил мек, слабохарактерен човек. Кой от вас, ако го поставят в положението на Йова, може да даде по-добър пример? Какво ще кажете, ако и вашето тяло се покрие със струпеи? Ще кажете: “По-добре да не бях се родил, т.е. да не бях приемал тая служба.”(134, с. 68)

 

Помнете: любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си са три мощни формули, с които можете да разрешавате всички мъчни задачи в живота си. Колкото по-големи знания имате, толкова по-големи изпитания ще ви се дадат. Вземете пример от праведния Йов, който мина през големи изпитания и страдания. Той имаше големи знания, но и големи богатства: ниви, лозя, говеда; той имаше красиви синове и дъщери, но всичко изгуби. Най-после му се даде такава страшна болест, която го отдалечи от всички хора. Животът му беше в опасност, но издържа изпита си, след което получи голямо прозрение. Всичкото му богатство се върна отново. Други синове и дъщери му се дадоха, здравето му се възстанови и той придоби нов живот, с по-голяма светлина и мъдрост. Няма човек в света, който да не мине през пещта на Йов. За да издържи на страданията, човек трябва да има характера на Йов. Ще минете през отчаяния, съмнения и протести, но в края на краищата трябва да издържите, както Йов издържа. Когато минете през тези изпитания, тогава ще придобиете нов живот, ново знание и големи богатства. Сега сте богати, имате знание, имате синове и дъщери, но всичко това ще изгубите. Един ден, когато придобиете ново знание, ново богатство, други синове и дъщери, тогава ще получите истинска слава, истинска радост, истинска любов. (73, с. 184)

 

Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат – че причината за нашето нещастие е извън нас. “Така съм говорил – казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея.” Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което можа да стане с Йова, може да стане и с вас. Това, което може да стане с един човек, може да стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: “Ще обърша очите им и скърби няма да имат вече.” Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е и мисълта на Бога…

 

… “Душата ми е отегчена от живота ми.” Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова. Виждам хората – днес са весели, утре са тъжни. Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска – живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави – и по мисъл, и по чувство,и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: “Тежък е животът ми.” – Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама…

 

… Има още един, по-възвишен живот, към който човечеството се стреми. Както Слънчевата система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център – към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към свободата. И тогава ще кажем като Йова: “Няма да мислим по старому, няма да живеем по старому, няма да постъпваме по старому!” Тези мисли може да ги поставите за основа. Ако живеете така няколко години, вие ще създадете от себе си такива хора, каквито искате да бъдете създадени. (60, с. 25-29)

 

… Трети казват: “Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз – разумната душа, която трябва да служи Нему, че после на обществото и най-после на себе си.” Ето правилното разрешение!… Турете Господа начело. А знаете ли какво ще бъде тогава вашето състояние? Няма да има във вас двоумение, страх, трепети, ще имате воля, ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора. Ще бъдете богати във всяко отношение – каквото хванете с ръка, злато ще става. Някои ги е страх от парите – само глупавите ги е страх. Защо? Защото са духом слаби. Знаете какво казва преданието за праведния Йов – че имал червеи и като ги подарявал на някой просяк, червеите се превръщали в жълтъци. Ако бъдете и вие като Йов, червеят, който дадете, ще се превърне в злато. Вие често онеправдавате червеите, но и те извършват отлична работа в света, съвременният свят дължи много на тях. Като ги хване Господ с ръка и ви ги даде, те се превръщат в златни монети. А какво е това злато, тази монета, която ви дава Господ? Придобивате знания и опитност. Една умна жена, която вземе серява, мръсна вълна, какво прави с нея? Изпира я, извлачва я, изприда я и изтъкава плат; глупавата, напротив, като я види така мръсна, ще я хвърли навън. Колко пъти и Господ ви е дал Дух и вие сте Го отхвърляли!(123, с. 46)

 

Забелязано е, че след най-голямото благословение ще дойде най-голямата мъчнотия. И обратно – след най-голямата мъчнотия иде най-голямата радост. За да не губи радостта си, човек трябва да вземе предпазителни мерки. Какво стана с праведния Йов? Един ден Бог запита Сатаната: “Познаваш ли моя добър раб Йов?” – “Добър е, защото си му дал имот, богатство, добри синове и дъщери. Вземи му всичко и тогава говори за него.” Казвам: изкуство е, когато богатството се увеличава, сърцето да не се свързва с него; когато знанието се увеличава, умът ти да не се възвеличава; когато силата ти се увеличава, ти да не се забравяш. Каквото и да придобиеш – богатство, сила, знание, това са обикновени неща, които не разрешават въпросите. От временните придобивки нищо не остава. (69, с. 380)

 

В духовния живот трябва винаги да даваме, за да можем да получаваме. Да кажем, че някой от вас изпитва омраза; той ще се подложи на въздействието на червения цвят, ще прочете стиховете, които ще засилят любовта му, напр. Йов 11:17: “И векът ти ще възсияе като пладнешкото слънце, а мракът ти ще се превърне на зора.” Вековете, за които се говори тук, са епохите, през които минава развитието на човека: златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният, а сега идва епохата, в която ще настъпи златният век, за който човечеството жадува и в който ще заживее. Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света… От своя сребърен период човечеството е преминало в медния си период, след който идва железният, в който се намираме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак отново в пролетта. В това развитие действат определени закони, между които и законът за растенето и падението. (150, с. 79 и 91)

 

Правете маневри, за да се калявате. Представете си, че сте богат като Йов, че изгубвате всичкото си богатство, изгубвате синовете и дъщерите си, здравето си, и ако при това положение можете да запазите духа си, да останете тих и спокоен, само така ще опитате вярата си и ще я калите. И най-после, ако можете да издържите и вътрешните изпитания, да се засегне вашето здраве, вашият живот – вие сте дошли до областта на Любовта, вярата и надеждата. Страданията са път за познаване и разумно действие с надеждата, вярата и Любовта. (66, с. 131)

 

Човек има чрезмерни желания, които в един кратък живот не могат да се реализират. Представете си, че всеки се намира в положението на Йова, който имаше много имоти, стада, говеда, синове и дъщери – всичко в изобилие. И той трябваше да мине през един голям изпит – да изгуби всичкото си имане, всички синове и дъщери. Той мина през една ужасна криза в живота си. Жена му казваше: “Какво мислиш за правдата сега? Кажи нещо за твоя Господ! Кажи една дума – да се освободиш!” В това време Йов направи много погрешки, но по отношение на Бога не сгреши. Той казваше: “Бог е бил към мене всякога много добър, нищо не мога да кажа против Него.” Като мина през големите страдания, Йов казваше: “Господи, много пъти съм говорил, без да мисля, но сега, след като Те виждам, нищо не мога да кажа.” Като мина през тези страдания, всичко му се върна: имоти, говеда, овце и най-после синовете и дъщерите му се върнаха, и то по-красиви от първите. Казвам ви: в сегашния живот още на всеки човек трябва да стане това, което стана на Йова. – “Като умрем ли, тогава ли ще стане това?” – Не, още този живот човек трябва да мине през смъртта и да оживее, за да не става нужда да отива в другия свят и после да се връща. (70a, с. 17)